РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 19.11.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 199 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ с цена 50 000 лв.

В исковата молба подадена чрез пълномощник адв. А. *** се твърди, че ищецът Н.Т. е бил военнослужещ в поделение 34560 – Ямбол, в което му качество са били проведени успоредно във времето наказателни производства с повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБългария обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК за придобиване и държане на 32 бр. патрони за пистолет без надлежно разрешително и друго обвинение за извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК за възпроизвеждане на два изстрела в поделението където е служил. Водените срещу ищеца наказателни производства послужили като основание за извънредно атестиране, като заключението на комисията преди приключване на наказателното производство е било, че е в трета група за атестиране. Това решение на комисията не подлежи на съдебен контрол. При тези обстоятелства ищецът е бил уволнен в интерес на службата поради несъответствие със заемана длъжност със Заповед № КВ-957/09.10.2006 г. на Министъра на отбраната на РБългария на основание чл. 128Б, ал. 1 т. 4 и т.26 от Закона за отбраната на РБългария поради несъответствие с изискванията за заемане на съответната длъжност – Командир на рота в под. 34560 Ямбол. Това несъответствие било установено след извършеното извънредно атестиране на основание чл. 102 ал. 4 и 5 от  Правилника  за кадрова военна служба във връзка с грубо нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 281 т. 4, 8 и 14 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Комисията извършила атестирането не е констатирала такива нарушения. В крайна сметка ищецът е бил оправдан с присъда №68 от 19.04.2006 г по НОХД №63 от 2006 г. на Военно апелативен съд гр. София по повдигнатото обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК, а с решение №54/29.03.2006 г. по НОХД №45/2006 г. по описа на Военно апелативен съд София е бил признат изцяло за невинен по обвинението на основание чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като присъдата е била потвърдена единствено в частта за отнемане на патроните в полза на държавата. По повод на повдигнатото обвинение и до приключване на наказателното производство ищецът не могъл да започне работа, тъй като във връзка с повдигнатите обвинения е представил положителна справка за образуване против него наказателно производство. Това го е накарало да се чувства изолиран от обществото и пренебрегван от бившите си колеги, непълноценен в семейството с чувство на неудобство пред близките си хора. Преди това винаги се е ползвал с добро име и е завършил военно училище във Велико Търново, но поради незаконно водените срещу него наказателни производства е била накърнена неговата офицерска чест и тази на гражданин.

Предвид гореизложеното претендира заплащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 19.04.2006 г. до окончателното издължаване на сумата.

В отговора на Прокуратурата на РБългария чрез Окръжна прокуратура Сливен се въвеждат  възражения за неоснователност и липса на фактическия състав предвиден в закона за ангажиране на отговорността на Прокуратурата, тъй като ищецът с надлежни актове на съда е бил признат за  виновен в извършването на престъпление по повдигнатите обвинения, като единствено е била променена квалификацията и при наличието на законови предпоставки за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК ищецът е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Въведено е и като евентуално възражение за завишаване на претендирания размер във връзка с което се позовава на лошата служебна характеристика на ищеца, неговото съдебно минало и наложени дисциплинарни наказания.

В с.з. ищецът се явява лично и с представител по пълномощие, като поддържа предявения иск изцяло. В представената по същество писмена защита преповтаря фактическата обстановка и аргументите изложени в исковата молба. Позовава се, че наказателните паралелно водени дела са във връзка с административни нарушения  и причинените вреди се установяват от показанията на свидетелите. Във връзка с тях се аргументира, че изнесените данни за миналото на ищеца се ирелевантни за спора.

Представителят на Прокуратурата на РБългария  - прокурор в ОП – Сливен Христо Куков оспорва предявените искове, като поддържа, че не е налице фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата, тъй като са доказани деянията и Прокуратурата е изпълнила задължението си да повдигне обвинение. Счита, че следва да намери приложение нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан на основание чл. 9 от НК, а за другото обвинение само е освободен от наказателна отговорност. Счита, че доказателствата за настъпило увреждане са неубедителни, като във всички случаи ищецът със своето поведение е допринесъл за настъпване на увреждането. Поддържа искане за отхвърляне на предявения иск и евентуално за уважаването му в минимален размер.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, относими за доказването на релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:

          С постановление от 14.12.2005 г. на Военен прокурор  Сливен срещу ищеца е било образувано предварително производство в качеството му на командир на рота за материално осигуряване в под. 34560 – Ямбол за извършени от него престъпления по чл. 339 ал. 1 от НК. Въз основа на извършените действия по разследване на престъплението прокуратурата е стигнала до заключение и е внесла пред Сливенския военен съд обвинителен акт, с който ищецът е бил обвинен в това, че през 2000 г. е придобил и държал до 10.11.2005 г. 32 бр. патрони 9 мм, калибър 9Х18 за пистолет „Макаров” без да има за това надлежно разрешение, което представлява престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК. По така повдигнатото обвинение е образувано наказателно дело №4/2006 г. на ВС – Сливен приключило с присъда №4/09.03.2006 г., с която ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото от Военна прокуратура обвинение, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” от една година и на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години, като със същата присъда са отнети веществени доказателства – боеприпаси и подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски. По жалба на ищеца срещу така постановената присъда пред Военно апелативен съд  гр. София е било образувано ВНОХД №63/2006 г. по което с присъда №68 от 19.04.2006 г. на основание чл. 334 ал. 1 т. 3 от НПК е отменена присъда №4/09.03.2006 г. по НОХД №4/2006 г. на Сливенския военен съд в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл. 339 ал. 1 от НК на една година „лишаване от свобода” с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, като вместо това на основание чл. 302 от НПК във вр. чл. 9 ал. 2 от НК е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК. За да постанови тази присъда Военно апелативен съд е намерил, че притежаваните от ищеца в повече 32 бр. патрони за пистолет „Макаров” за които е повдигнато обвинението само формално осъществяват състава на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, като е установено, че ищецът е притежавал на законно основание пистолет „Макаров” и боеприпаси за него 50 патрона. Намерените боеприпаси, за които е повдигнато обвинение са от същия вид, като само е надвишен разрешеният брой. Поради това Военният апелативен съд е намирел, че деянието е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и съгласно чл. 9 ал. 2 от НК не е престъпно.

          Освен повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК посочено по-горе с постановление от 01.11.2005 г. на Военен прокурор Сливен срещу ищеца е било образувано наказателно производство в качеството му на капитан на рота в поделение 34560 – Ямбол за престъпление по чл. 379 А от НК.

          След приключване на следствените действия и съгласно издаденото заключително постановление от 15.12.2005 г. пред Сливенския военен съд е бил внесен обвинителен акт, с който спрямо ищеца е поддържано пред съда обвинение в извършването на престъпление по чл. 379А от НК за това, че на 02.07.2005 г. в под. 34560 – Ямбол е извършил непристойни действия грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужащите. Въз основа на така поддържаното пред съда обвинение с присъда №5 / 17.02.2006 г. ищецът е бил признаван за виновен в това, че на 02.07.2005 г. в под. 34560 Ямбол е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, което деяние по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което на основание чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден  на една година „лишаване от свобода”, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, като е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл. 379А от НК.

          По жалба на ищеца пред Военно - апелативен съд София е образувано наказателно дело №45/2006 г. с решение по което от 29.03.2006 г. обжалваната присъда е изменена като ищецът след като е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325 ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 от НК във вр. чл. 78А от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административна наказание „глоба” в размер на 800 лв., като е признат за невинен и бил оправдан по обвинение по чл. 325 ал. 2 от НК в частта, с която е прието, че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. За да достигне до този извод Военно-апелативният съд е приел, че фактическата обстановка правилно е установена, но е пиел, че установеното поведение на стрелба по цели в спално помещение и по цели на плаца в поделенията, както и размахването на змии в столовата представлява хулиганство, като трите отделни деяния осъществяват състава на едно престъпление извършени са през непродължителен период от време и при еднородност на вината, при което от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите и затова представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26. Същевременно е прието, че същото поведение не е изключително дръзко по смисъла на чл. 325 ал. 2 от НК, каквато би била налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото и личността и упорито не се прекратяват и изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени и лични интереси. Извършените от ищеца деяния е прието, че не съдържат голяма и по-значителна от обикновената, типична степен на обществена опасност, заради което е оправдан по обвинението по чл. 325 ал. 2 от НК.

          От приложеното административно дело №9236 от 2007 г. на ВАС на РБълагрия се установява, че със Заповед на Министъра на отбраната № 360/28.08.2007 г. ищецът поради прекратяване на договор за кадрова военна служба и освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване мобилизационния резерв по реда на чл. 128 Б ал. 1 т. 1 чл. 125 т. 2 и чл. 130 ал. 2 от ЗОВС при несъответствие с изискванията на заеманата длъжност е връчено предизвестие и е отчислен от списъчния състав, считано от 29.08.2007 г. По посочената заповед е издадена във връзка със заповед № КВ 957 от 09.10.2006 г. , с която на основание чл. 128 Б ал. 1 т. 1 чл. 125 т. 2 и чл. 130 ал. 2 от ЗОВС е прекратен договор за кадрова военна служба и освободен от длъжност и от кадрова военна служба ищецът. Така издадената заповед е обжалвана от ищеца по повод на което е било образувано делото пред Върховния административен съд, с решение по което жалбата е била отхвърлена. Решението е прието, че съгласно Заповед № К-114 от 05.08.2005 г. на Началника на Генералния щаб на Българската армия  издадена на основание чл. 78 ал. 4 от ЗОВСРБ, чл. 91 ал. 2 , чл. 102 ал. 1 ал. 3 и ал. 4 от ПКВС и чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Наредба №9 от 29.06.2001 г. за атестиране на кадровите военнослужещи и за организация на дейността на комисиите за разглеждане на служебното им положение , във връзка с получени данни за трайно, системно и неефективно изпълнение на задълженията по военна служба и в неин интерес е разрешено извънредното атестиране на ищеца като командир на рота за материално-техническо осигуряване в под. 52650 гр. Ямбол. В Решение №3084 от 18.03.2008 г. по АД №9236 от 2007 г. на ВАС е прието, че е спазена процедурата и са били налице основанията за атестиране, като оплакванията на ищеца като жалбоподател са приети за неоснователни. За ирелевантни са били приети доводите на ищеца, че е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1 с решение на Военно апелативния съд . Решението е било обжалвано пред петчленен състав на ВАС, като с Решение №10389 от 14.10.2008 г.  по адм. д. №5401/2008 г. на петчленен състав на ВАС обжалваното решение е било оставено в сила.

          Видно от представените от ответника писмени доказателства във връзка с възражението относно твърдението на ищеца за безупречна военна служба е представено писмо рег. №3-549 от 26.08.2010 г. на Военно окръжие Сливен до Окръжна прокуратура Сливен и Писмо рег. №3-555 от 31.08.2010 г. до Окръжна прокуратура Сливен от които, както и от приложените с тях заверени копия на картони за наказание на ищеца като офицер се установява, че за периода от 14.02.89 г. до 29.07.2005 г. фигурират 24 бр. наказания  за различни нарушения.

          От показанията на разпитаните по искане на ищеца двама свидетели – Д.Д.Д. и П.И.Г. се установява, че във връзка с наказателните производства ищецът е бил затормозен и притеснен с обсебена във връзка с това психика и невъзможност да освободи съзнанието си. И двамата свидетели отчитат осезаема разлика в общуването между тях и ищеца, който преди това бил весел и усмихнат, което се е променило рязко с образуването на наказателните производства. Описаното от свидетелите състояние, същите посочват, че във връзка с изразеното от ищеца становище, че обвиненията са несправедливи.  На зададените от ответника въпроси във връзка с възраженията от показанията на свидетелите се установява, че в неговото минало е съществувал инцидент свързан със смърт по непредпазливост на друго лице, което обаче е било преживяно от ищеца във времето.

          Във връзка с указанията на съда по чл. 146 ал. 2 от ГПК, досежно възражението, касаещо съдебното минало на ищеца, Прокуратурата се позовава на свидетелствата са  съдимост, приложените наказателни дела, като от тях се установява, че ищецът към момента на водене на наказателните производства е бил осъждан, като с определение от 01.02.2002 г. по ЧНД №68/2002 г. на основание чл. 122 ал. 2  предл. 1 във вр. ал. 1 от НК по постигнато споразумение с Прокуратурата е бил признат за виновен за това, че на 16.08.2001 г. по непредпазливост и с огнестрелно оръжие пистолет „Марголин” е причинил смъртта на И.Б.Д., като на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства  му е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лв.

Във връзка с доклада на съда относно подлежащите на доказване обстоятелства от разпита на свидетелите не се посоченото в исковата молба като търпяна неимуществена вреда чувството на непълноценност на ищеца в неговото семейство, нито данни относно сочения отрицателен факт, че не е могъл да си намери работа, която да му е била отказвана поради образуваните наказателни производства, като не се установява и посоченото в исковата молба чувство на неудобство от повдигнатите обвинения пред близки и познати.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е основателен частично предвид основателността на въведеното както евентуално от ответника възражение за завишаване и несправедливост на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ с оглед поведението и деянията на ищеца, с които е допринесъл значително за причинените му вреди, както и поради липсата на доказателства за претърпяване на неимуществени вреди в поддържаните в исковата молба вид, степен и характер.

Предявения от иск се квалифицира като такъв по чл. 2 ал.1 т.2от ЗОДОВ.

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки– настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответника като неин орган.

Във връзка с очертания в разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ на първо място следва да се посочи, че съдържанието и предпоставките, при които са постановени присъдите относно оправдаването на ищеца по повдигнатите паралелно във времето обвинения по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 2 от НК е различно – непълно посочено в исковата молба.

Незаконността на действията на държавния орган във връзка с обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, по което ищецът е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК – поради малозначителност и незначителност на обществената опасност, е установена и изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка. Доводите на ответника за законоустановеност на действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението при наличието на формално осъществените предпоставки на това престъпление не обуславят противен извод. Във връзка с поведението на ищеца обаче – обусловило действията на прокуратурата законосъобразно в отговора на исковата молба и в пледоарията по същество ответникът обосновава приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване размера на обезщетението съобразно критериите за справедливост установени в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

По същия начин – отчитане поведението на ищеца като значителен принос за причиняването на вреди поради незаконност на обвинението, се поставя въпросът за отговорността на държавата и във връзка с признаването му за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК. Противно на твърдението в исковата молба по това обвинение не е налице изцяло оправдаване на ищеца. С решението по ВНОХД № 45\06г. на СВАС неговото поведение е преценено като престъпно, но не по посоченото от Прокуратурата престъпление, а съгласно с чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Съгласно т. 3 от ТР № 3\2004г. на ОСГК на ВКС държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина и се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Съдът намира, че следва да съобрази тези указания в случая.  С оглед съдържанието и предпоставките на постановените присъди и съдебни решения, с които ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК е налице от една страна незаконност на обвиненията, а от друга – принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат – доколкото е доказан по делото, предвид оправдаването му по първото обвинение в условията на чл. 9, ал. 2 от НК и осъществяване състава на престъпление с по-лека – по чл. 325, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в сравнение с поддържаната от органите на Прокуратурата правна квалификация по чл. 325, ал. 2 от НК за едно и също деяние.

На следващо място във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ по делото се поставят въпросите за доказване на посочените в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинноследствена връзка между тях от една страна с незаконните обвинения и от друга – с поведението на ищеца.

От посочените в исковата молба вреди се установи, че по повод на успоредно поддържаните във времето обвинения за извършени престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2 от НК във връзка с установеното поведение и деяния на ищеца се установи, че същият претърпял срив в характера си променяйки се от весел и общителен в затворен и несговорчив с подчертана натрапчивост на притесненията от случващото се. Причината за така настъпилата промяна и за отрицателните емоционални и душевни преживявания с оглед показанията на свидетелите се разкрива в болезненото накърненото чувство за несправедливост на обвинения и съзнанието на ищеца, че са неоснователни и изцяло несправедливи.

Следва да се отчете, че в показанията на свидетелите липсват данни за изпитано от ищеца в каквато и да е степен чувство на вина заради поведението си при подчертано разбиране от негова страна изцяло за несправедливост на обвиненията. Свидетелите отчита нарушение в социалното му поведение, но с показанията си не установяват нито влошаване на отношения с конкретно посочени лица измежду роднини и приятели, нито непълноценност в семейството било като съпруг, баща или син.

Във връзка с посоченото от ответника съдебно минало по делото се установи признаването му за виновен със споразумение по ч.н.д. № 68\02г. на РС – Сливен в причиняването на смърт с огнестрелно оръжие по непредпазливост, като според показанията на свидетелите психичните и душевни нарушения и безпокойства на ищеца във връзка с това са били преживяни към момента на образуването на наказателните производства през 2005г. Посочените данни имат значение и от тях следва, че произтичането на отрицателните психични и емоционални преживявания на ищеца от незаконно поддържаните обвинения – посочени по-горе са изцяло с оглед незаконните обвинения – предмет на предявения иск като в периода от 2001г. до 2005г. ищецът се установи, че е преживял осъждането си по посоченото по-горе престъпление – извършено от него по непредпазливост.

Твърденията на ищеца в исковата молба е, че извънредното му служебно атестиране, довело и до освобождаването му от кадрова военна служба е с оглед именно на образуваните през 2005г. наказателни производства, какъвто извод не може да се направи от установените по делото данни. Заповедта за прекратяване и освобождаване на ищеца от кадрова военна служба е била предмет на съдебен контрол по а.д. № 9236\07г. на ВАС, в рамките на който съгласно влезлите в сила съдебни решения изрично е изключено обусловеност на уволнението от повдигнатите обвинения за извършени престъпления, като данни за противното не се събраха в настоящия процес. Същевременно от представените от Прокуратурата писмени доказателства – 2 бр. писма от ВО – Сливен и служебен картон, се установяват редица нарушения и наложени на ищеца в качеството му на офицер дисциплинарни наказания, поради което не може да се приеме за доказано твърдението му за безупречна военна служба, нито от останалите доказателства по делото може да се приеме, че във връзка с обвиненията е накърнена специфично неговата офицерска чест. Във връзка с данните относно уволнението на ищеца и оставането му без работа – посочени по-горе по никакъв начин не се установява наличието на причинно-следствена връзка с незаконното уволнение, поради което в обхвата на обезщетението посочените вреди не следва да бъдат съобразявани.

Предвид гореизложеното се налага извода, че подлежат на репарация при условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ причинените на ищеца неимуществени вреди под формата на срив в характера и промяната от весел и общителен в затворен и несговорчив с подчертана натрапчивост на притесненията от образуваните наказателни производства и поддържаните от ВП – Сливен обвинения. Поради поддържането във времето успоредно на двете обвинения е невъзможно разграничаването на причинно следствената връзка отделно за всяко от тях с настъпилите неимуществени вреди, поради което обезщетението за тях следва за тях да бъде определено общо размер на обезщетение, съобразен с установения по делото принос от страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат при съобразяване критериите на чл. 52 от ЗЗД.

За така установените по делото вреди и с оглед момента на причиняването им съдът намира, че общо дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 2000лв., което съответства на негативните последици, без да води до необосновано обогатяване. Поради установеното от него поведение изпълващо формално макар и в малозначителна степен и с незначителна степен на обществена опасност елементите на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, както и с оглед деянието, осъществяващо състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК за което е признат за виновен с влязла в сила присъда, за което Прокуратурата е поддържала обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК съдът намира, че обезщетението следва да се намали с 1\2, като в ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 1000 лв., заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на присъдите в частите, с които ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения – 05.05.2006г.

По делото страните не претендират разноски пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Н. Й. Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр К., ул. „Т.” № *, ет. *, чрез адв. Л.Н.А. обезщетение за незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е оправдан с решение от 29.03.2006г. по ВНОХД № 45\2006г. на Военноапелативен съд – София и по чл. 325, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда №68 от 19.04.2006 г. по ВНОХД №63/2006 г. в размер на 1000лв. (хиляда лева), заедно със законната лихва върху този размер считано от 05.05.2009г., като

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. Т. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същите действия – посочени по-горе, над размера от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 50000лв., както и за законната лихва върху обезщетението за забава над размера, за който е уважен предявения иск, като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Н.Й.Т. да заплати на по сметка на ОС – гр.Сливен д.т. в размер на 1960 лв. (хиляда деветстотин и шестдесет лева)

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: