Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  16.06.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на първи юни  през две хиляди и десета година в състав

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА 

                                                                                                              М. ХРИСТОВА

 

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.А.М. ЕГН **********,***, депозирана чрез процесуалния й представител от АК – Сливен адв.М.Д., ул. „Г.С.Р.” № * офис *против решение № 152/16.03.2010 г. , постановено по гр.д. № 4365 по описа за 2009 г.  на районен съд гр.Сливен.

С  решението, предмет на жалбата,  е отхвърлен предявения от жалбоподателя положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, във вр. чл. 415 ал.1, във вр. чл. 124 ал.1 от ГПК и във вр. чл. 240 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ц.Р.Т. с ЕГН ********** *** му дължи сумата 3 630 лв. по договор за заем, като неоснователен и недоказан.

 В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е  неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че са събрани достатъчно и неоспорени гласни доказателства относно съществуването на вземането му. Искът му бил доказан по основание и размер и следвало да бъде уважен изцяло. Имало сключен договор за заем между страните и ответника бил неизправна страна. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се признае съществуване на вземането на жалбоподателя против длъжника за исковата сума, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на получаване на нотариалната покана  до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Същото становище поддържа и по съществото на спора. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго ново, с които да се уважи предявения иск със законните последици, включително и разноските по делото за двете инстанции.

Въззиваемата страна – ответник намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че никога не е имал взаимоотношение със жалбоподателя и не е вземал от него суми и не му дължи връщане на исковата сума .

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 440 от ГПК против въззиваемия – ответник. С разпореждане  от 27.08.2009г. по ч.гр.д. № 3849/2009г. РС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и такава е издадена с № 2544/27.08.2009г.  за сумата 3 630 лв. „ представляваща невърнат заем” , ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2009г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 74.10 лв.

След получено Възражение от длъжника Ц.Р.Т.,  с разпореждане № 10558/09.09.2009г. РС Сливен е указал на заявителя, че може да предяви иск в месечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено на 21.09.2009г. и   в законния месечен срок, на 07.10.2009г., жалбоподателя – ищец е депозирал исковата си молба в РС – гр.Сливен. По същата е образувано гр.дело № 4365/2009г., чиито решение е предмет на жалбата.

По делото няма представен договор/договори/ за заем, както се твърди от жалбоподателя – ищец, от който договор да е видно, че ищецът е предоставил на ответника посочената сума  3 630 лв.

От събраните по делото гласни доказателства  е   установено, че Ц.Р. и ищеца са били приятели. Ищецът е помагал  на Ц. и е доставял дърва на него и баща му, като е ходил на гости „И. винаги е носел ядене и пиене и никога не е идвал празен”, „И. винаги е помагал за спешни случаи. Преди на мен също ми е помагал, също съм вземал пари от него и съм ги връщал” /арг. свид. З.Д./. Този свидетел посочва, че не си спомня през м.февруари или март 2006 г. И. да е дал на Ц. около 600 или 800 лв., които били за рязане на прасковите.

По делото е представена  призовка за доброволно изпълнение, отправена до Р. Т. *** / поправен на 27/, от която е видно, че същият дължи към „Топлофикация Сливен” ЕАД неолихвяема сума 560,20 лв. и законна лихва 30,59 лв., към 15.05.2007г. /арг. лист 34 на гр.д. № 4365/2009г. на РС-Сливен/.

Други доказателства, установяващи даването на заем от страна на И. на Ц.Р. по делото няма представени.

С доклада по делото извършен в съдебно заседание    , проведено на 17.02.2010г. по гр. д. № 4365/09г., РС-Сливен изрично е указал доказателствената тежест на ищеца, че следва да установи твърдението си за дадени в заем посочените сума от 630 лв. към м.февруари 2006г.; 1000 лв. в началото на 2007г. и 2 000 лв. през м.март, същата година.

Изрично е указано на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърдението, за зависимост  на допуснатите до разпит при режим на довеждане двама свидетели е негова, както и факта, че ищеца имал взаимоотношение с покойния му баща Р. Т..

Приема се за установено по делото, че И.  и бащата на Ц. са били приятели и че И. е уважавал бащата на Ц..***. В., ищецът е носил питиета и мезета за компанията.

Не е установено по категоричен начин, че ищецът И. е давал пари в посочените размери, през посочените години на ответника по делото Ц.Р..

Съдът не кредитира показанията на свид. З.М.Д., който посочва, че И. е дал на Ц. пари за заплащане на задължение към ТЕЦ. Тези му показания се разминават по отношение на сумите и времето за даването им, с показанията на свид. Й., който също сочи, че И. е давал пари на Ц. за ТЕЦ, но е посочил сумата 2 000 лв. дадена през м.март 2007г., докато З.Д. сочи, че той е дал 1 000 лв., защото „Ц. беше получил една призовка от съдия-изпълнител, че не си е платил парното и тогава И. му даде 1 000 лв.”.Това е станало „около Нова година в края на 2006 и в началото на 2007 г.”. Това показания също не се кредитира, поради факта, че  призовка за заплащане дължима сума има Р. Т., а не Ц.. Освен това, призовката на Р. Т. е от месец май, 2007г., а не от м. декември,2006г. или от .м. януари, 2007г., както сочат свидетелите.

Доказателства, установяващи, че Ц. е имал задължения към ТЕЦ по делото няма представени. Представената призовка от ЧСИ Поля Руйчева е за Р. Т. Р., а не за ответника по делото. Заедно с това, тя е за сумата 590.79 лв. към 15.05.2007г./арг. л.34 от гр.д. №4365/2009г. на РС Сливен/.

Въпреки изрично указаната тежест от РС-Сливен, ищецът не е представил по делото договори, от които да е видно, че е предоставил на ответника посочените от свидетелите суми в заем, за да се установи, както получаването им – по дати, така и правата и задълженията на двете страни и конкретно размер на сумите, дата на предоставянето им в заем и кога е следвало да се възстановят сумите по дадените заеми. Такива доказателства по делото няма представени и не е искано събирането им.

Представената по делото нотариална покана от И.А. до Ц.Р. с отбелязване, че е връчена на 15.11.2008г. е вписано, че Ц.Т. дължи на М. сумата 3 630 лв., без да е отразено, от какво са и на какво основание и с  какви писмени доказателства е подкрепено това задължение. С поканата е  предупреден  Ц.Р., че И.А. ще си търси сумата по съдебен ред.

Тези констатации от фактическа страна, мотивират следните  правни изводи:

В конкретния случай се приема, че предявената претенция е с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 415 ал.1, във вр. чл. 124 ал.1 от ГПК и във вр. чл. 240 от ЗЗД. Тя е допустима с оглед  обстоятелството, че има проведено по делото заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК.

Законодателят е приел, че за да бъде уважена претенция  - положителен установителен иск за признаване за установено спрямо въззиваемия – ответник, че дължи на жалбоподателя – ищец сумата 3 630 лв., ищеца следва да докаже по категоричен начин елементите на фактическия състав, в конкретния случа по чл. 240 от ЗЗД , че между страните е изявено категорично съгласие за сключване на  договор за заем  за посочената сума 3 630 лв.; да се установи постигнатата между страните воля за връщане на тази сума, как и в какъв срок следва да бъде върната същата, което не е установено по делото по категоричен начин. Обстоятелството, че с гласни доказателства се сочат различни периоди за даване на различни по размер суми от страна на ищеца на ответника, не може да се приеме, че   категорично  установява   факта, че между тях е имало надлежно сключен договор за заем на посочената сума. Свидетелят З.Д. сочи, че също е вземал пари на заем, които е връщал   заедно с това посочва, че ежеседмично  го е водил до с. Ж.В., (защото свидетеля нямал кола) или пък се събирали в къщата на И. ***, а „бащата на Ц. се казваше Р.. Бай Р. живееше на село, а Ц. ***. С тези показания се подкрепя твърдението на въззиваемия, че ищецът е имал взаимоотношения с баща му, а   и установяват в известна степен зависимост на свидетеля от волята на ищеца, който има кола и е водил свидетеля в с. Ж. В.. Самият свидетел, не опровергава, а сам  посочва, че също е получавал заеми от ищеца, но си ги е връщал.

Твърдението за наличие на договор между страните по спора за заем на процесната сума се приема за неустановено по делото. Договорът за заем е нефо рмален и може да се сключи и устно, но волята на страните за сключването му  следва да се установи по категоричен начин по делото. В конкретния случай такива доказателства по делото няма. Събраните по делото гласни доказателства не установяват по категоричен начин всички елементи на договора за заем. Заедно с това свидетелите не са придобили непосредствени впечатления относно конкретните елементи на договора за заем, нито са установили по категоричен начин предоставянето – даването на конкретна сума от заемодателя на заемополучателя, на конкретна дата, а още по-малко, срок на заем, време  и начин на възстановяване на сумите. По тази причина се приема, че в конкретния случай не са установени по делото по категоричен начин, твърденията на ищеца, че има сключен договор за заем между страните по спора за посочената сума. Не са установени по делото основните изисквания и предпоставки за установяване елементите на сключени договори за заем, на обща стойност, сумата по исковата претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал.1 от ЗЗД „с договора за заем, заемодателя предоставя собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид в количество и качество”, в уговорен между страните срок.

В настоящия случай конкретни доказателства, установяващи ищеца да е предоставил в собственост на ответника конкретна сума пари, а още по-малко, че последния се е задължил да върне заетата сума,  в определен срок, по делото няма. Гласните доказателства се размиват по размера на сумите и времето на даването им от ищеца в заем на ответника. Никой от свидетелите не сочи, кога е следвало да се връща всяка от сумите, за които твърдят, че са били дадени в заем. Твърденията на свидетелите в тази насока са разнопосочни, по отношение на датите, на които са били дадени сумите, както и срока за връщането на сумите, за които твърдят, че са предоставени на ответника.

Твърдението на жалбоподателя, че е установено по делото „безспорно”, че между страните и бил сключен договор за заем, по силата на който задължение на ответника  като заемател е било, да върне заетата сума в претендирания размер е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено.  

Не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението, че ответника се явява неизправна страна по договора за заем, поради което следвало да се ангажира отговорността му за неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД. Това е голословно,     тъй като не е установен между страните правопораждащия факт, посочен от ищеца , че има сключени договори за заем с ответника, на обща стойност – исковата сума. Той не е установил по категоричен начин възникването на задължението,  за да претендира и обезщетение за неизпълнението на посоченото правно основание –чл.79 от ЗЗД.

Като е достигнал до същите правни изводи РС – Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение, които следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за тази инстанция. Въззиваемият не е  претендирал и доказал извършването на разноски за тази инстанция.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 152/16.03.2010г., постановено по гр.д. № 4365/2009г. на РС – Сливен, с което  съдът, отхвърля предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, във вр. чл. 415 ал.1, във вр. чл. 124 ал.1 от ГПК и във вр. чл. 240 от ЗЗД, от И.А.М. с ЕГН ********** ***, за признаване на установено, че Ц.Р.Т. с ЕГН ********** ***, му дължи сумата 3 630 лв. по договор за заем като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН..

Решението  може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на Република България.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ: