РЕШЕНИЕ №                                          

Гр. Сливен, 26.10.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

При секретаря Р.Г. като се запозна с докладваното гр.д.№ 207 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по мотивирано искане, внесено на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД и кумулативно съединения с него конститутивен иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД

В мотивираното искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ се твърди, че е влязла в сила Присъда на Изправителния съд на гр. Брюксел за извършени престъпления, съответстващи на ч. 159а, ал. 2, т. 2 и ч. 321а, ал. 1 от НК и попадащи в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 4 и т. 21 от ЗОПДИППД спрямо ответника П.Д.С., която е приведена в изпълнение с решение № 1/30.06.2009г. Сливенски окръжен съд.

От извършената проверка се установило, че ответникът П.Д. е женен за ответницата М.К. Д. и имат родени три деца: В.П. Д., П.П. Д. и К.П. Д..

Според извършена справка при АВ се установило, че ответникът П.Д.С. не участва в управлението и не е съдружник в търговски дружества, нито е регистриран като едноличен търговец.

М.К.Д. извършва търговска дейност, участва в управлението и притежава капитал в следните дружества: Регистрирана е като ЕТ „Вики – М.Д.” и е управител и едноличен собственик на капитала на „П&М” ЕООД. Била е съдружник и в СД „Спринт – ММ” – Сливен, което е заличено на 08.12.2008г.

Във връзка с имуществото на ответниците се установило, че проверяваното лице П.Д.С. и съпругата му М.К.Д. придобили в режим на съпружеска имуществена общност в рамките на проверявания период: 20.04.1985г.-20.04.2010г. имущество, което към настоящия момент е собственост на „П&М” ЕООД и, за което не са установени законни доходи, както следва:

ПИ 67338.407.75 с адрес гр. Сливен, м. „Моллова гора”, с площ от 1292 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, стар идентификатор № 2875507, при съседи на имота: ПИ 67338.407.95, ПИ 67338.407.77, ПИ 67338.407.74, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.96, 67338.303.112, заедно с построените в имота селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 26 кв.м., с идентификатор ПИ 67338.407.75.1 за сумата от 6823,60лв. или 32,02 минимални работни заплати /МРЗ/, като пазарната оценка на имота към момента на придобиването му по договора за покупко-продажба с н.а. № 106, т.І, рег. № 1217, д. № 99 от 30.01.1999г., вписан в СВ – Сливен с акт № 66, т. 2, д. № 330 от 31.01.2008г., е 27800лв. или 126,33 МРЗ.;

ПИ 67338.407.73, с адрес в гр. Сливен, м. „Моллова гора”, с площ от 665 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, стар идентификатор № 2875519, при съседи: ПИ 67338.407.95, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.74, ПИ 67338.407.22 и ПИ 6767338.407.74 с адрес на имота: гр. Сливен, м. „Моллова гора”, с площ от 3901 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, стар идентификатор № 2875509, при съседи на имота: 67338.407.71, 67338.407.75, 67338.407.95, 67338.407.73, 67338.407.72, 67338.303,112 заедно с построените в имота вилна, еднофамилна сграда на два етажа със застроена площ от 71 кв.м. с идентификатор 67338.407.74,1, друг вид с града за обитаване на един етаж със застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор 67338.407.74.2 – с н.а. № 108, т. І, рег. № 1225, д. № 101/30.01.2008г., вписан в СВ – гр. Сливен с акт № 63, т.2, д. № 325/31.01.2008г. с цена 36408,80 лв. или 165, 49 МРЗ.

Твърди се, че пазарната оценка на имот ид. № 67338.407.73 към датата на придобиване е 20800лв. – 94,54 МРЗ, а на имот ид. № 67338.407.74 – 52000лв. – 236,36 МРЗ.

Описаните по-горе имоти били продадени от П.Д. и съпругата му М.Д. с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г. на третия ответник – „П&М-2008” ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е ответницата М.К.Д. за сумата от 43000лв. или 195,45 МРЗ.

Пазарните оценки на имотите към сключване на договора за тази продажба както следва: за имот ид. № 67338.407.73 – 23400лв. или 106,36 МРЗ; за имот ид. № 67338.407.74 – 52700лв. или 239,54 МРЗ и на имот ид. № 67338.407.75 – 30400 лв. или 138,18 МРЗ.

Чрез позоваване и препращане към експертно становище – изготвено от Атанас Г. Атанасов (стр. 192-195, т. І) се твърди, че имоти ид. № 67338.407.73, ид. № 67338.407.74 и ид. № 67338.407.75 са обединени в поземлен имот с ид. № 67338.407.103. Съгласно издадени разрешения за строеж № 92/17.04.2009г. и № 198/07.08.2009г. в различна степен в обединения имот са изградени „Обслужващи помещения и бар към тенис база” с РЗП от 210 кв.м., на груб строеж, ограда – 174м., покрит тенис корт” – извършени изкопни работи на площ от 2240 кв.м. Пазарната стойност на инвестицията възлиза на 123100лв., а което са направени разходи в размер на 91900лв. като пазарната стойност заедно с тази на имота е 249700лв.

Освен недвижимите имоти въз основа на извършената справка при ОДП – сектор, „ПП” – Сливен на името на М.К.Д. е придобит товарен автомобил „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с ДК № СН2348В, рама ) WV2ZZZ25ZGH017823, двигател № 21030615006, цвят – тъмно жълт, с дата на първоначална регистрация 01.01.1986г., дата на придобиване – 23.06.1997г. – отчужден на същата дата, с пазрана цена на придобиване и отчуждаване в размер на 3431,10(днм)лв., равняваща се на 83,09 МРЗ.

От справките при ТД на НАП – Сливен и НОИ – Сливен се установява, че за периода 1985г.-2009г. липсват данни за П.Д.С..

За М.К.Д. е подадена информация за осигуряване от „ДОКС – Г. С.”*** за периода 09.09.1999г. – 19.09.1999г. с общо трудово възнаграждение от 23,45лв. или 0,36 МРЗ; осигуряване като земеделски производител за периода 27.12.2007г. – 231.12.2007г. – 0,03 МРЗ; като самоосигуряващо се лице от „П&М” ЕООД за периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г. – 4 МРЗ; за периода 10.07.2008г. – 31.12.2009г. – 6,21 МРЗ; за периода 01.01.2009г. – 31.05.2009г. – 5,42 МРЗ. От М.К.Д. били подадени данъчни декларации по чл. 50 от ЗДФЛ: за финансовата 2007г. с вх. №2-04171/11.03.2008г. за реализиран доход от продажба на непреработена растителна и земеделска продукция в размер на 36320лв. 201,77 МРЗ; за финансовата 2008г. с вх. № 0020007805/25.02.2009г. – деклариран доход от продажба на непреработена земеделска продукция в размер на 32370лв. или 471,14 МРЗ. За 2008г. е подадена данъчна декларация от „П&М” ЕООД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 002000221/20.03.2009г., в която е деклариран финансов резултат в размер на 0,00лв.

С решение № 211/30.03.2010г. по ЧНД 579/10г. на РС – Сливен е постановено разкриването на банкова тайна по отношение на проверяваното лице – П. Добре и съпругата му и са установени осем банкови сметки. По тези сметки не са били намерени парични средства освен 129,87лв. по банкова сметка ) ***^^******* при ТБ „Юробанк и ЕФ Джи България” АД – Сливен.

От писмо рег. № RB202205-001-05/01-4035/03.11.2009г. на „Гранична полиция” е получена информация относно пътуванията на П.Д.С. и съпругата му М.К.Д. в чужбина, според която лицата в периода 15.06.2002г. – 21.08.2005г.са напускали страната 14 пъти и са отсъствали от страна общо 348 дни, за което са изразходили за дневни и квартирни 642,40 МРЗ.

По нататък в мотивираното искане въз основа на данни от НСИ, посочвайки разхода за всяка година поотделно за периода от 20.04.1985г. – 31.12.2009г. и според броя на лицата в домакинството за различните периоди е направен извод, че ответниците са направили общо разход за издръжката си в размер на 1324,13 МРЗ.

Съпоставката и анализа на посочените данни показвала, че проверяваните лица са реализирали приход общо от 643,45 МРЗ, а са направили разходи за 2527,70МРЗ, при което се явява разлика от 1884,25 МРЗ, която според § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД представлява значителна стойност – надвишава сумата от 60000лв. или 400 МРЗ. Въз основа на това се твърди, че не е налице законен източник на доходи за придобиването на имущество в размер на 164631лв.

Предвид горното с оглед осъждането на П.Д.С. за престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 2 и чл. 321а, ал. 1 от НК – попадащи в обхвата на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД и значителната стойност на имуществото се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 7, т. 2 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД от ответниците да бъде отнето имущество на стойност 164631лв., а именно ПИ с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на гр. Сливен одобрени със заповед № РД-18—31/19.04.2006г. на АК изменена със заповед № КД-14-20-420 от 20.05.2008г. на СК – Сливен с площ по КК 5876 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване, стар. ид. № 2875507, при съседи: ПИ 67338.407.71, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.99, ПИ 67338.303,112, ПИ 67338.408.22, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 67338.407.103.2 със застроена площ от 71 кв.м. на два етажа с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като за целта преюдициално по отношение на Държавата да бъде обявена недействителността на договора сключен с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК отговор на мотивираното искане е подаден от тримата ответници поотделно, в които същите оспорват основателността на мотивираното искане.

Общото в отговорите на М. и П. Д. на първо място е възражението, че придобитото от тях имущество не е на значителна стойност. Придобито е на стойността посочена в нот. актове, като твърдят, че критерия според който следва да се приеме, че имуществото е на  значителна стойност не е броя минимални работни заплати, съответстващи на стойността към момента на придобиването му, а левовата  равностойност на 30 677.51 евро. Относно издръжката на семейството общо в двата отговора се поддържа, че следва да бъдат съобразени доходите и на родителите на първия от ответниците от заплата и от пенсия, тъй като са живеели с тях в едно домакинство и са били подпомагани от тях, както в издръжката, така и в отглеждането на децата. Общо и в двата отговора се твърди, че средствата за придобиване на трите имота през 2008 г. обединени по-късно в един общ имот – продаден на третия ответник, произтичат от банков заем в Банка „ДСК” отпуснат на 28.01.2008 г. в размер на 60 000 лв., който в последствие е рефинансиран до размера на 100 000 лв., с уточнението, че този кредит се обслужва от втората ответница лично и в качеството й на едноличен собственик на капитала - управител на юридическото лице. Освен това във връзка с издръжката на ответниците – физически лица и членовете на тяхното семейство се твърди, че доходите на домакинството са и тези осигурени от първия ответник от негови задгранични пътувания.

Относно разходите за задгранични пътувания първия ответник оспорва начина на калкулирането им с аргумент, че пътуванията зад граница не са извършени с цел командировка, в който смисъл липсва факта на командироване и направените разходи не следва да бъдат определяни с действалите през 2004  г. две наредби за командировки и специализация  в чужбина. Твърди се, че през съответните периоди в Гърция първият ответник е реализирал доходи от селскостопанска дейност, а по-късно от продажба на автомобили в Кралство Белгия и от строителство, които доходи са в размерите достатъчни според справката на НСИ за съответните периоди да се осигури издръжката на семейството. Счита също така, че при определяне разхода за издръжка на домакинството следва да бъдат приспаднати периодите в които той не участвал в тази издръжка поради пребиваването му в затвора за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Твърди, че този период е 90 дни за „задържане под стража” в Кралство Белгия и  от момента на привеждане в изпълнение на присъдата по повод на която е внесено мотивираното искане. Счита, че като разход на домакинството не следва да бъде съобразяван  и този за него като член от семейството за периодите за които по данни от справките на „Задгранична полиция” е бил в чужбина. По отношение на МПС се твърди, че средствата за придобиването му изобщо не са негови, като са получени авансово от лицето на което в същия ден МПС е било продадено. Като друг източник на доходи са посочени и договори за заем, които ищецът оспорва като достоверност на датата  от една страна и от друга страна като нищожни и сключени във формата на абсолютно кумулативна сделка, а това са договорите за заем с физически лица от 01.01.2009 г. и от 01.07.2008 г. в който смисъл оспорват и факта на предаване на сумите удостоверен с разписки от 05.01.2009 г. и от 31.01.2009 г. Представените от третото лице счетоводни документи се оспорват като неотносими, тъй като се твърди, че не представляват парични счетоводни документи.

Като източник на средства със законен произход ответникът П.Д. посочва реализираните в периода 1991-1995 г. в работилницата основана от неговия баща в която е продължил да работи след смъртта му през 1992 г., както и три хиляди лева в периода от закупуване на имотите до тяхната продажба от доходи на дървесина от тези имоти. 

Във връзка с източниците на средства за закупуване на имотите по сделките от 30.01.2008 г. в отговора на ответницата М.Д. се посочва влагането на средства от селскостопанска дейност освен от кредитиране. Поддържа, че всички оспорени договори за заем са действителни и са вложени за придобиване на имущество, както и издръжка на семейството. Освен това се посочва, че М.Д. е предоставила на дружеството собствени средства от селскостопанска дейност в размер на 60 000 лв. Посочва се, че получените в заем средства от  135 000 лв. по договор за заем с трето  лице от 28.12.2008 г. е внесен срещу разписка за 85 000 лв. и 50 098.56 лв. по банков път в дружеството,  като получените 15 000 евро по полица за  заем от 03.04.2008 г. са предадени по договор за заем също на дружеството. Във връзка с  твърдението, че цялото имущество следва да се счита придобито за сметка на първия ответник в качеството му на проверявано лице, твърди, че приносът за придобиване на имуществото в по-голямата си част е неин, като следва да се съобрази, че има и вложени лични средства изключени от семейната общност по договор за дарение в размер на 5 000 долара от бащата на М.Д. и като такива се считат придобитите от нея от селскостопанска  дейност през проверявания период, както и в качеството й на самоосигуряващо се лице.

В отговора от името на юридическото лице основателността на предявения иск се оспорва с оглед обстоятелството, че юридическото лице не е такова, което може да формулира воля и съзнание каквито качества са необходими във връзка с предпоставките по чл. 7 т. 2 от закона, за да бъде обявена сделката по нот. акт №169 от 2008 г. за относително недействителна спрямо държавата. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл. 6 от закона за отнемане на имуществото включено в това на юридическото лице.

По твърдения в отговорите и съобразно доклада на съда по чл. 146, ал.1 от ГПК и реда на чл. 144 от ГПК ответниците уточняват писмено сумите, с които семейството на ответниците е било подпомагано от родителите на ответника, като живеещи в едно домакинство, сумите получени от работа за задгранични пътувания и личен труд.

В съответствие с изричните указания на съда в молба от23.12.2010г. ищецът уточнява твърденията относно субективните предпоставки свързани с предявения конститутивен иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД, като се изтъква, че с оглед задържането и присъдата на Първоинстанционния съд в Белгия втората ответница – съпруга на проверяваното лице и същевременно в качеството си на управител на „П&М” ЕООД е знаела, че П.Д. няма законни източници на доходи, при което е закупила на 30.01.2008г. процесните недвижими имоти с обща площ от 5858 кв.м., чиято стойност многократно надвишава доходите на семейството. Този факт според ищеца не се променя от обстоятелството, че покупната цена е била платена със средства от отпуснатия банков кредит, т.к. същият не е доход, подлежи на връщане и увеличава разходите на семейството. Отделно от това следва да се има предвид, че закупуването на такъв имот предполага допълнителни инвестиции и такива са направени чрез изграждането на тенис – кортове и бар от дружеството купувач, което според събраните и представени доказателства по делото не е разполагало със средства за това. Дружеството е било създадено от Д. със знанието, че предстои привеждането в изпълнение на присъдата и с цел да бъдат прехвърлени имотите на това дружество, което обаче не е заплатило цената им и от приложените данъчни декларации е видно, че за 2008г. е регистрирало 0-ва печалба. С усвоените средства от отпуснат на 10.12.2008г. банков заем ответницата Д. е рефинансирала първия кредит от 28.01.2008г., а останалите средства от 50480евро са внесени по срочен депозит. Д. е започнала да погасява вноските, включващи лихви, които надвишават тези по депозита, от което следвало, че нито Д., нито дружеството са се нуждаели от банков кредит и същият е получен единствено, за да обоснове законен източник на средства, които тя на по-късен етап е предоставила на управляваното от нея дружество.

В с.з. ищецът, чрез представител по пълномощие – инспектор Д. и инспектор И., поддържат мотивираното искане. В представеното писмено становище по същество с поддържа, че са налице всички предпоставки по чл.4, ал. 1 от ЗОПДИППД за отнемане на посоченото имущество. Във връзка с презумпцията за липса на законен източник на средства се изтъква, че съгласно заключението на тройната строително техническа експертиза стойността на имотит е 52720лв., но към нея следва да се добави и стойността на подобренията в размер на 241084лв., като следва се има предвид винаги реалната пазарна оценка на имуществото. Подробно са развити съображения, че ответниците не са доказали наличието на законен източник на доходи. Поддържат съображенията развити в уточнението относно конститутивния иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД в молбата си входирана на 23.12.2010г., като с оглед изчисленията на СИЕ по вариантите посочени от ищеца, считат че са налице всички предпоставки за отнемане на посоченото имущество, за което не е доказан законен източник на средства.

За ответниците се явява представител по пълномощие – адв. адв. Б., който оспорва изцяло предявените искове. В писмено становище по същество развива подробно съображения за това, че не са налице предпоставките за отнемане на посоченото имущество на ответниците. Изтъкват, че няма такова, което да е на значителна стойност , че не може да се направи обосновано предположение, че е придобито със средства от престъпна дейност и са установени други средства за закупуване на имуществото със законен източник, какъвто е банковия кредит, при което е ирелевантен факта, относно недостига на средства за издръжка на семейството като оспорва и начина на формиране на тези разходи, вкл. за задгранични пътувания. Счита, че ищецът не е представил доказателства относно правното основание за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на възмездната сделка, с която третия ответник – юридическото лице е закупило посочения за отнемане имот. Изтъква се, че проверяваното лице нито управлява, нито контролира юридическото лице – придобило имота, самото юридическо лице не може да формира знание за наличие на престъпна дейност, като освен това предмет на сделката е само имота, без подобренията, които са извършени от и за сметка на юридическото лице.

Становището на пълномощника на ответниците за недопустимост на съдебното производство е неоснователно, в която насока съдът се е произнесъл с определението си по чл. 140, ал. 1 от ГПК, като наличието на предпоставките по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД са относими към въпроса за основателността на предявените искове. Във връзка с тях и разпределената от съда доказателствена тежест по делото се доказаха следните релевантни за спора обстоятелства:

Първите двама ответници П.Д.С. и М.К.Д. са сключили граждански брак на 11.07.1990г., от който имат родени три деца:В.П. Д. – род. на ***г., П.П. Д. и К.П. Д. – родени на ***г.

Третия ответник „П&М” ЕООД е учредено на 14.05.2008г. от М.К.Д. като едноличен собственик на капитала съгласно съдържащия се в електронното досие учредителен акт – обявен в електронното досие в ТР.

По отношение на П.Д.С. е влязла в законна сила присъда от 05.10.2005г. на 54-та колегия на Изправителният съд на гр.Брюксел, Кралство Белгия постановена по дело рег. № 05/5916, като с решение № 4/30.06.2009г. по ЧНД № 225/2009г. на СлОС на основание чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА е приведено в изпълнение определеното същата присъда наказание  "лишаване от свобода" за срок от пет години при първоначален „общ режим" в затворническо общежитие от открит тип. Съгласно решението, а и по този въпрос липсва спор по настоящото дело, престъпленията, за които осъденият П.Д.С. е признат за виновен съгласно НК на Кралство Белгия, съответстват на престъпленията визирани по чл.155 ал.З, вр. ал.1 от НК, чл.159А ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК и по чл.321ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България и че инкриминирания период е от 17.06.2002г. до 24.04.2003г. Решението на ОС - Сливен е потвърдено с решение № 113 / 27.07.2009г. по ВЧНД № 126 / 2009г. на Апелативен съд - гр. Б..

Имуществото – предмет на внесеното мотивирано искане за отнемане, е придобито първоначално от ответниците П.Д.С. и М.К.Д., а в последствие от „П&М” ЕООД както следва:

Поземлен имот (ПИ) 67338.407.75 с адрес гр. Сливен, м. „Моллова гора”, с площ от 1292 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, стар идентификатор № 2875507, при съседи на имота: ПИ 67338.407.95, ПИ 67338.407.77, ПИ 67338.407.74, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.96, 67338.303.112, заедно с построените в имота селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 26 кв.м., с идентификатор ПИ 67338.407.75.1 е закупен от М.К.Д. с н.а. № 106, т.І, рег. № 1217, д. № 99 от 30.01.2008г., вписан в СВ – Сливен с акт № 66, т. 2, д. № 330 от 31.01.2008г., за сумата от 6823,60лв.

ПИ 67338.407.73, с адрес в гр. Сливен, м. „Моллова гора”, с площ от 665 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, стар идентификатор № 2875519, при съседи: ПИ 67338.407.95, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.74, ПИ 67338.407.22 и ПИ 6767338.407.74 с адрес на имота: гр. Сливен, м. „Моллова гора”, с площ от 3901 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, стар идентификатор № 2875509, при съседи на имота: 67338.407.71, 67338.407.75, 67338.407.95, 67338.407.73, 67338.407.72, 67338.303,112 заедно с построените в имота вилна, еднофамилна сграда на два етажа със застроена площ от 71 кв.м. с идентификатор 67338.407.74,1, друг вид с града за обитаване на един етаж със застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор 67338.407.74.2 – последните два имота е закупен от М.К.Д. с договор за покупко-продажба с н.а. № 108, т. І, рег. № 1225, д. № 101/30.01.2008г., вписан в СВ – гр. Сливен с акт № 63, т.2, д. № 325/31.01.2008г. с цена 36408,80 лв.

Описаните имоти са били обединени в Поземленият имот с ид. № 67338.407.103 и продадени от П.Д. и съпругата му М.Д. с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г. на третия ответник – „П&М-2008” ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е ответницата М.К.Д. за сумата от 43000лв.

Съгласно заключението на вещото лице И.Г.И. пазарната цена на трите закупени имота, както и след обединяването им съвпада с цените – посочени в нотариалните актове. Този извод на вещото лице е оспорен, във връзка с което по делото е назначена тройна съдебно икономическа експертиза в състав И.Г.И., Л.С.Д. и З.Ч.А., според чието заключение пазарната цена на трите имота към момента на придобиването им е 8800лв. за Поземлен имот 67338.407.75, на ПИ 67338.407.73 – 5100лв. и на ПИ 6767338.407.74 – 38400лв. или общо 55900лв., което включва и построените в тях сгради описани подробно – по-горе.

Непосредствено преди закупуването на имотите – на 28.01.2008г. на ответницата М.К.Д. е бил разрешен и отпуснат банков кредит от "Банка ДСК"-ЕАД гр. Сливен в размер на 60 000 лв., който е бил обезпечен с договорна ипотека вписана вх. № 344/08г., акт № 52, т. І, д. № 263/08г., парт. кн. 15996, 87655 на СВ – Сливен върху недвижим имот собственост на В. П. Д. – майка на П., която ипотека е заличена поради издължаване на кредита на 10.12.2008г. Кредитът е бил издължен чрез рефинансиране с нов кредит съгласно договор от 09.12.2008г. сключен с „Банка ДСК” в размер на 100000евро, който също е бил обезпечен с договорна ипотека върху същите имоти – собственост на В.П. Д. – майка на ответника П. Д..

След обединяването на ПИ ид. № 67338.407.75, ПИ ид. № 67338.407.73 и ПИ ид. № 67338.407.74 в Поземленият имот с ид. № 67338.407.103 и прехвърлянето му с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г. на третия ответник – „П&М-2008” ЕООД на името на новия собственик са издадени разрешения за строеж № 92/17.0.4.2009г. за изграждане на „Обслужващи помещения и бар към тенис база” и „Ограда”, както и разрешение за строеж № 198/07.08.2009г. за изграждане на „Покрит тенис – корт”. Съгласно заключението на вещото лице И. Г. И.

Посочените подобрения са изпълнени в имота на фаза груб строеж – подробно описани в констативно съобразителната част в заключението на в.л. И.Г.И. и в заключението на назначената тройна експертиза в състав И.Г.И., Л.С.Д. и З.Ч.А.. Според заключението на вещите лица посочените подобрения представляват самостоятелни обекти собственост, а като предмет на сделка – заедно с правото на строеж върху имот.

Определената в заключението на в.л. И. Г. И. (неоспорено в тази му част) обща стойност на инвестициите във връзка с подобренията е 120667лв. за обект Покрити тенис кортове; 112103лв. за обект”Обслужващи помещения и бар към тенис база” и 8314лв. за ограда или общо 241084лв., което включва 20% ДДС и 10 % печалба.

Според заключението на вещото лице И. Г. И. строителните работи в имот ид. № 67338.407.103 са извършени във фаза груб строеж. Със заповед № РД – 15-277/05.03.2009 г. е одобрен ПУП в част план за застрояване за поземлен имот ид. № 67338.407.103, като е предвидено да се построят следните обекти: „закрити тенис-кортове към тенис-база“, „обслужващи помещения и бар към тенис база“. За обект „Закрити тенискортове към тенис база се отнася разрешение за строеж № 198/07.08.2009 г., с което е предвидено изграждането на два покрити тенис-корта с размери 43,65м/34м със стоманобетонова и метална конструкция. Вещото лице е установило, че са изпълнени стоманобетоновите фундаменти и стоманова конструкция от 8 броя колони и 4 броя крайни единични колони свързани в два реда с напречни греди. Доставена е на място част и от предвидените за монтаж метални елементи, но вещото лице не ги е оценявало, тъй като не са монтирани. Вещото лице е установило че е изпълнена част от вертикалната планировка като са направени изкопни и насипни земни работи за оформяне на площадката на тенискортовете на кота нула. Изпълнена е и подпорната стена с обща дължина 75 м съгласно проекта с височина 3,6 м и 2,6 м с дебелина на стената 25 см.

          За обект обслужващи помещения и бар към тенис база се отнася издаденото разрешение за строеж № 92/17.04.2009 г. По проект е предвидено изграждането на обслужващи помещения и бар с 21 места. Предвидена е и сграда с двуетажно разпределение, която е изпълнена в груб строеж. Изградена е монолитно със скелетно-гредова конструкция с оглаждащи тухлени зидове и стоманобетонови плочи. Изпълнена е и покривната конструкция, като са изпълнени също стоманобетоновата конструкция, всички зидарии, стените са измазани с гладка варова мазилка и частично е изпълнена фаянсовата облицовка на санитарните възли. Монтирани са тръби за отдушници и отводняване както и кабелите за ел.инсталацията. Монтирана е външната дограма.  Освен това вещото лице е установило, че е изпълнена ограда на имота, железобетонна конструкция, която според данни на ответницата Д. е направена от бившите собственици, а ответното дружество е изпълнило облицовката с плочи от пясъчник и декоративни метални пана. Вещото лице е онагледило надлежно и подробно остойностяването на отделните работи в табличен вид, въз основа на което установява и посочените по-горе стойности на инвестициите. Освен това в.л. е посочило и разходите, които са направени за подготовка на строителството – за обединяване на трите имота в един общ имот ид. № 67338.407.103 е платена сумата от 105 лева. За изготвяне на проектите е установил наличието на сключен договор за 5 800 лева без ДДС, която обаче не е изплатена. Освен това в.л. е установил и разходите за снабдяване с разрешенията за строеж като посочва, че общият размер на заплатените разходи съгласно решение на Общински съвет град Сливен № 133/27.03.2008 г. е в размер на 2 922 лева. В тройната СТЕ предмет на експертиза е възможността за отделяне на допълнително изградените обекти въз основа на разрешение за строеж № 92 и № 198. Според степента на завършеност на обектите вещите лица заключават, че според своето предназначение всеки от тях може да е самостоятелен и е годен предмет на сделка заедно със отстъпеното право на строеж.

          Относно подлежащото на отнемане имущество, освен недвижимите имоти по делото се установи, че ответниците са придобили товарен автомобил марка „Фолксваген” модел „Транспортер” с рег. № СН 23 48 В придобит от П.Д.С. и М.К.Д. с договор от 23.06.1997 г. Съгласно неоспорено заключение на в.л. пазарната стойност на автомобила към 23.06.1997 г. е в размер на 3 252 лева, а към момента на отчуждаване – 22.04.2010 г. неговата пазарна стойност е 709 лева.

          По отношение на паричните средства посочените в мотивираното искане банкови сметки, ищецът не поддържа претенцията, но липсва оттегляне на предявеният иск. В тази насока безспорно по делото е установено, че са налице парични средства в размер на 129,87лв. по банкова сметка  ***^^******* при ТБ „Юробанк и ЕФ Джи България” АД – Сливен.

По отношение доходите на П.Д.С. се установява, че същият е реализирал доходи от трудова дейност само през 1986 г. в размер на 855 лева. В персоналният регистър на НОИ, който се поддържа от 01.01.1997 г. както се твърди от ищеца  по делото се установи, че липсват  данни за подадени декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО за проверяваното лице П.Д.С. за периода 1997 г. -2009 г. Освен доходи от трудова дейност от името на ответниците се поддържа, че П. Д. е реализирал доходи и от работа  като селскостопански работник в република Гърция през 1990 г. - 1991 г. в размер на 400 долара; за периода 1995 г. - 2004 г. от препродажба на автомобили и други вещи като пълномощник в чужбина се твърди, че е реализирал ежемесечно доходи в размер на 400  до 1000 германски марки; твърди се че е работил в личната работилница за поправка на акумулаторни батерии в периода 1991 г. до 1995 г., като е подпомагал по този начин домакинството с доход от 4 до 7 минимални работни заплати, които обстоятелства съдът намира, че не се доказаха по безспорен и категоричен начин по делото. В тази насока са представени само гласни доказателства, като липсват доказателства по повод на установените задгранични пътувания П.Д. да е декларирал внасянето на валута в страната или да е извършвал преводи на такива средства по банков път. Твърденията са подкрепени само с гласни доказателства. В показанията си свидетелят Гочев твърди, че в периода 1991-1995 г. ответникът П.Д. е поправя акумулатори заедно с баща си и още едно момче в работилница, намираща се в дома им на ул. „Дибич Забалкански” като ответникът работел там заедно с баща си и с още едно момче. Същевременно за същия период свидетелят твърди, че знае П.Д. че е пътувал и в чужбина, но не е в състояние да посочи нито размера на доходите реализирани от работата в работилницата, нито на тези, във връзка със задграничните пътувания. На базата на тези показания съдът намира, че не е доказано безспорно наличието на доход за този период, нито неговия размер и дали да се приеме, че ответникът П.Д. е полагал труд и работил със своя баща. Липсват данни този труд да е бил полаган възмездно, респективно да е заплащано конкретно възнаграждение.

По отношение доходите на М.Д. в събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 1989 г. до 1996 г. е реализирала доход по трудов договор в размер на общо 78 658 лева равняващ се на 73,18 МРЗ, които вещото лице  е показало нагледно в табличен вид. Освен това в.л. е установило с оглед данните за осигуряване на М.К.Д. за 1999 г. доход в размер на 23,45 лв. равняващи се на 0,36 МРЗ, при което общия доход от трудови възнаграждения възлиза на 73,54 МРЗ. Същата е регистрирана като земеделски производител от 27.12.2007 г. до 31.12.2008 г., за което са налице данни само за осигурителен доход, като за периода от 10.07.2008 г. до 31.05.2009 г. са подавани декларации за самоосигуряване, а за периода от 1997 г. до 2009 г. е установено, че М.К.Д. е подавала декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО. По ЗДДФЛ с подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ М. К. Д. е декларирала доходи само от продажба на непреработена растителна и животинска продукция. За финансовата 2008 г. по ЗКПО е подадена ГДД от „П&М” ЕООД, с която е деклариран нулев финансов резултат за 2008 г., а за 2009 г. е деклариран отрицателен финансов резултат.  В своето заключение в.л. установява, че според писмените доказателства събрани по делото М.К.Д. и П.Д.С. са реализирали общ приход от 973,64 МРЗ, който се формира на базата на тези доходи, за които са налице данни от писмени доказателства, както и за декларираните по надлежния ред. Освен за двамата ответници по тяхно искане и по съображения на съда с оглед и на данните от свидетелските показания установяващи съвместното съжителство на ответниците в едно домакинство с родителите на ответника П.Д.С. по делото се установи и размера и на доходите получавани от пенсия на В. Д. и Д. Д. за съответните периоди показани надлежно в табличен вид при което заедно с получените детски добавки, както и средствата получени от банкови кредити изчислени като приход в смисъл на законен източник на доходи по делото се установява, че двамата ответници са реализирали доходи от общо 1935,81 МРЗ за целия проверяван период.

Съдът приема, че не се доказаха размерите на доходите посочени от ответниците в техните отговори чрез свидетелските показания. В своите показания, свидетелите установяват действително реализирането на доходи от селскостопанска дейност: в тази насока са показанията на свидетелите М. Ш. и К. К.. Свидетелят Ш. установява в показанията си, отглеждането на пчелни семейства и реализирането на мед като продукция, а доколкото в свидетелските си показания не може да посочи точния размер на реализираните доходи, в тази насока съдът следва да вземе предвид размера установен чрез годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗЗДФЛ във връзка с регистрацията на ответницата като земеделски производител и декларирания доход от непреработена животинска продукция. В показанията на свидетеля К. К. – баща на ответницата М.Д. се твърди, че ответницата заедно с него е отглеждала животни, но с оглед уточненията в показанията се установява, че се касае за лично стопанство. Във връзка с точния размер на реализираните доходи от тази дейност, тъй като този свидетел също не е в състояние да посочи техния точен размер, съдът намира, че също следва и може да съобрази само надлежно декларирания осигурителен и данъчно облагаем доход.

Освен от селскостопанска дейност, свидетелите твърдят и реализирането на доходи от продажба на гоблени /свидетелката Й. и свидетелят В.Д./.Свидетелката Й. в показанията си установява действително че ответницата М.Д. е шиела гоблени, но данните за реализиран доход от тази дейност са косвени и почерпани от твърдения на самата ответница, поради което съдът не може да ги кредитира за доказване на твърдението, за наличието на законен източник на доходи.

Освен тези показания относно реализарането на доход от селскостопанска дейност в Гърция в периода 1990 1991 от ответника П.Д. в показанията си В. Д. в твърди, че средствата които са придобити от такава дейност са внесени и са били декларирани при внасянето им, но поради липсата на данни за такива декларирани доходи от страна на ответника П.Д. съдът не може да приеме, че е налице законен източник на доходи.

В показанията на свидетелят К. К. се съдържат данни за направено от него дарения от общо около 9 000 долара. Съдът следва да отчете обстоятелството, че този свидетел е в родствени отношения с ответницата М.Д. поради което кредитирането на показанията му съгласно чл. 172 от ГПК е обусловено от наличието на други данни по делото, които да са в подкрепа на тяхната достоверност в по-висока степен. Такива данни по делото обаче не са налице. Нито се твърди, нито се посочва самият свидетел да е разполагал с такива средства, за да ги предостави на ответниците, нито показанията му се подкрепят от други безспорни доказателства по делото.

 В тежест на ответниците, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, е установяването действителността на договорите за заеми, както и тяхната достоверна дата. Съдът намира, че по делото не се проведе успешно такова доказване.

          Съгласно чл.181, ал.1 ГПК частните документи, каквито безспорно са оспорените по делото договори за заем, имат достоверна дата за трети лица – в случая ищеца, от деня в който са заверени или от доказването на други факти установяващи по безсъмнен начин факти предхождащото съставяне на документа. Такива данни и доказателства по делото не са представените от ответниците. По делото е разпитана в тази насока само свидетелката Н.П.. В показанията си свидетелката посочва периодичното предоставяне на различни суми от 200 до 500 евро, като по този начин предоставила около 1500-1600 евро, като твърди, че ги е изпращала по роднини и познати, които се прибират в България и чрез „Мъней грам уест юниън”. Така депозираните показания съдът намира, че не изпълват изискването за установяване по несъмнен начин на факти предхождащи съставянето на частните документи. Поради това съдът намери,  че е успешно оспорването от страна на ищеца на договорите за заем като източник на средства и такъв източник на доходи не следва да бъде съобразяван по делото.

          Що се отнася до предоставените от свидетелката М.Д.Б. парични средства в размер на 15 000 евро съдът намира, че и такъв доход не е доказан. Както от превода на самия документ, така и от показанията на свидетелката се установява че се касае за менителничен документ, който по естеството си изключва основание за издаване, респективно не установява каузалното основание – договор за заем и реалното предоставяне на такива парични средства в полза на ответниците. Самата свидетелка е измежду лицата, чиито показания следва да бъдат преценявани при спазване изискванията на чл. 172 от ГПК, а именно като заинтересовани лица и кредитирането им е обусловено с оглед на всички други данни по делото. На първо място показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви. Относно обстоятелствата свързани с предоставянето на паричните средства твърди, че е бил невъзможен превода по банков път, тъй като тогава не е имала сметка в банката. По нататък в показанията си твърди, че свидетели на предоставянето на парите са били тя и адвоката, но впротиворечие с предходното заявява, че е изтеглила парите от банка.  След което добавя, че е изтеглила парите седмица преди ответниците да пристигнат при нея. След това добавя, че не й е необходим документ, за това че са изплатени парите и това са нейни спестявания. С оглед цялостното противоречие в показанията на свидетелката съдът намира, че не е проведено успешно доказването по реда на чл. 193 ГПК. Относно това по делото липсват, каквито и да било други данни, освен твърденията на ответниците и оспорения документ, поради което показанията на тази свидетелка при спазване изискванията на чл. 172 от ГПК не доказват реалното предоставяне на парични средства в размер на 15 000 евро.

          Във връзка с различните твърдения на страните и поетапното събиране на доказателства относно наличието или липса на доходи на ответниците по делото са назначени допълнителни СИЕ към основната. С оглед цялостното установяване и анализ на събраните по делото доказателства относно наличието или липсата на законен източник на доходи и техния размер, съдът намира, че следва да съобрази варианта на в.л. В. С., предложен с последното изготвено по делото заключение от нея представено на 05 юли 2011 г. като първи вариант, при който е взета предвид подобренията в тройната СТЕ. В това заключение практически не е отразена стойността на разходите за осъществяване на строителството съгласно двете разрешения за стоеж. Възприемането на този вариант е обусловено от обстоятелството, че строежите са извършени в момент в който имот ид. № 67338.407.103 вече е бил собственост на третия ответник „П&М” ЕООД, издадени са разрешенията за строеж на името на този ответник като собственик на имота, при което разходите за извършване на тази инвестиция не може и не следва да бъдат съобразявани като направени от физическите лица П. и М. Д.. В този вариант анализът на фактите, така както са установени от съда по-горе, отразява всички безспорно установени доходи на П. и М. Д. по трудови договори, по данъчни декларации и подадени данни във връзка с осигуряването, като включва и доходите на други членове от домакинството на ответниците, а именно родителите на ответника П.Д. за съответните периоди в които са живели заедно. Освен това в този вариант като доход са взети предвид и средствата получени чрез кредитиране от банка „ДСК”.

Относно аргумента на ищеца, че този кредит не може да бъде ценен като законен източник на доходи, тъй като установява задължения на ответниците за връщането на парични средства, съдът намира, че отговорът на този върпос е обусловен от конкретните данни за наличието на законен източник на средствата – вложени за погасяване на кредитните задължения. Така задълженията по отпуснатия кредит от 28.01.2008 г. в размер на 60 000 лева заедно с останалите ацесорни задължения са погасени чрез рефинансиране с отпуснатия в края на същата година кредит в размер на 100000 евро. За периода следващ погасяването на задълженията по отпуснатия на 20.01.2008г. кредит рекапитулацията от установени доходи показва, че същите покриват разходите по направените вноски във връзка с банковия кредит за главница и лихви. За периода след 2008 г. за съответните години не е налице отрицателна разлика. За целия период отрицателната разлика между получените от ответниците доходи и направените разходи за придобиването на имуществото за издръжка по данни на НСИ за главница и лихви и за други платени данъци и такси е 327,52 МРЗ. Действително към момента на закупуване на имотите 30.01.2008 г. е налице, според това заключение, значителна разлика между получените доходи и направените разходи в размер на 784,18 МРЗ, тази разлика обаче не може да бъде пренасяна счетоводно като пасив за следващата година – 2008 г., през която са закупени имоти. Фактически е невъзможно и противоречи на логическите правила компенсирането на направените разходи за издръжка през предходни години с доходи получени в следващ период. Имотите, както се посочва по-горе се установи, че са закупени изцяло чрез заемните средства получени чрез кредитиране от банка „ДСК”. Към този резултат, от направената рекапитулация показваща несъответствие между получените от ответниците доходи и направените от тях разходи, съдът следва да добави и разходите за задгранични пътувания, каквито са направени в размер на 22,20 МРЗ през 1998 г., 229,40 МРЗ за 2002 г., 349,65 МРЗ за 2003 г., 7,40 МРЗ за 2005 г., които обаче утежняват отрицателната разлика между реализираните доходи и направените разходи към м. декември 2007г., но не водят до извода, че през 2008г. ответницитене са разполагали със средства за закупуването на имотите. До този момент - декември 2007 г., единственото придобито от ответниците имущество е товарният автомобил „Фолксваген” , който е отчужден. Имуществото посочено от ищеца като подлежащо на отнемате е придобито от ответниците през 2008 г. за която както се посочва по-горе не е налице отрицателна разлика предвид получените заеми от банкови институции, като ищецът нито твърди, нито доказва липсата на достатъчно средства за погасяването на вноските по договора за кредит през проверявания период.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Касае се за предявени в условията на кумулативно съединяване мотивираното искане на КУИППД по чл. 28 ал. 1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имот представляващ ПИ с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на гр. Сливен одобрени със заповед № РД-18—31/19.04.2006г. на АК изменена със заповед № КД-14-20-420 от 20.05.2008г. на СК – Сливен с площ по КК 5876 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване, стар. ид. № 2875507, при съседи: ПИ 67338.407.71, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.99, ПИ 67338.303,112, ПИ 67338.408.22, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 67338.407.103.2 със застроена площ от 71 кв.м. на два етажа с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота и преюдициално искане по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД за прогласяване относителната недействителност на договора сключен с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г., с който в собственост на третия ответник – „П&М-2008” ЕООД е прехвърлено правото на собственост върху същия ПИ № 67338.407.103 - образуван от обединяването на поземлен имот с идентификатор № 67338.407.73 (стар идентификатор 2875519) поземлен имот с идентификатор № 673388.407.74 и поземлен имот с идентификатор № 67338.407.75.

Предвид преюдициалността на предявения иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД съдът следва на първо място да се произнесе по него.

Текстът на нормата на чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД изисква кумулативното наличие на следните обективни предпоставки: 1. имуществото да е придобито от престъпната дейност на проверяваното лице и 2. това имущество да е предмет на възмездна сделка сключена с трето лице; 3. От субективна страна преобритател на правата по сделките да е трето лице, от което поначало имуществото не може да бъде отнето в хипотезите  на чл. 6 от, чл. 8,чл. 9 от ЗОПДИППД и чл. 10 от ЗОПДИППД и 4. на следващо място нормата на чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД изисква от субективна страна наличието на знание у трето лице, че имуществото е придобито от престъпна дейност или да е доказана специална цел: за укриване на имуществото или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество.

Посочените предпоставки от обективна страна поставят на първо място въпроса за това, дали в производството по предявения иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД следва да е доказана непосредствена връзка между конкретната престъпна дейност на проверяваното лице и факта на придобиването на имуществото.

По този въпрос съдът намира, че следва да се отговори отрицателно. Правният интерес на държавата от провеждането на този иск е възможността да упражни правото на отнемане на имуществото така, както ако бе притежавано пряко от проверяваното лице или свързаните с него лица по смисъла на чл. 6, 9, 8 и 10 от ЗОПДИППД. Този интерес е обусловен единствено от факта на прехвърлянето на имуществото в патримониума на третото лице, отговарящи на субективните критерии посочени в разпоредбата на чл. 7 от ЗОПДИППД с цел. Предпоставките за упражняване на правото на държавата за отнемане на дадено имущество, считайки го за придобито от престъпна дейност, са определени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД и разширяването им чрез наслагване на изискване за връзка с конкретно престъпление, за което е налице влязла в сила присъда, в хипотезите на чл. 7 от ЗОПДИППД би довело недопустимо до ограничаване правата на държавата по този закон само поради факта на прехвърляне на имуществото в патримониума на посочените трети лица.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лицата, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата доколкото не е установен законен източник. В същата разпоредба е установено право на държавата да отнеме имуществото, доколкото за придобиването му не е установен законен източник на доход, при наличието на предпоставките по чл. 3 от ЗОПДППД. Чрез израза ”от престъпна дейност” следва, че законодателят не е обвързал правото на държавата пряко с извършеното престъпление, за което е налице влязла в сила наказателна присъда, а от престъпна дейност изобщо. След като престъплението попада в приложното поле на  чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД наличието на тази присъда наред с липсата на доказателства относно законен източник на доходи за придобиване на имуществото, обуславя и правото на Държавата за отнемането му. Влязлата в сила  присъда е само предпоставка относно възникването на това право на държавата да отнеме имуществото като придобито от престъпна дейност, щом за придобиването му не е установен законен източник на доходи и не е оборена презумпцията на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД.

Следователно успешното провеждане на отменителния иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД по отношение на конкретно имущество е обусловено от същите предпоставки, които определят и правото за отнемане на това имущество пряко от проверяваното лице при наличието на предпоставките на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, при наслагване единствено на допълнителните изисквания от обективна и субективна страна предвидени в хипотезите на чл. 7 от ЗІОПДИППД, без да е необходимо доказването на пряка и непосредствена връзка с конкретно извършеното от проверяваното лице престъпление, по отношение на което е налице влязла в сила присъда, попадаща в обхвата на чл. 3 от ЗОПДИППД, с изключение на критерия „значителна стойност”. Този критерий намира приложение спрямо имуществото на проверяваното лице, схванато като комплекс от различни имуществени права и парични средства, докато отменителните искове по чл. 7 от ЗОПДИППД се отнасят само до определени имуществени права – предмет на конкретна сделка.

Възможността на проверяваното лице за оборване на презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД е установена още в предварителната фаза на производството по установения в чл. 17 от ЗОПДИППД ред. Установи се по делото, че ответниците са се възползвали своевременно и в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД са подали декларация, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на извършено от проверяваното лице престъпление попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД, че не е налице законен източник на средства да придобиването му и може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице.

Липсва спор в случая относно наличието на извършено от проверяваното лице престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД – посочено в т. 3 от същата разпоредба. Несъмнено се доказа в производството по отношение на ответника П.Д.С., че е влязла в сила присъда от 05.10.2005г. на 54-та колегия на Изправителният съд на гр.Брюксел, Кралство Белгия постановена по дело рег. № 05/5916, като с решение № 4/30.06.2009г. по ЧНД № 225/2009г. на СлОС на основание чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА е приведено в изпълнение определеното същата присъда наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години за престъпления по НК на Кралство Белгия, които съответстват на престъпленията визирани по чл.155 ал.З, вр. ал.1 от НК, чл.159А ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК и по чл.321ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България и че инкриминирания период е от 17.06.2002г. до 24.04.2003г.

Във връзка с изложеното по-горе относно преценката за придобиването на имуществото от престъпна дейност следва да са установени останалите предпоставки – липсата на законен източник на средства за придобиването му и възможността да се направи обосновано предположение, че е придобито е във връзка с престъпната дейност на проверяваното лице.

Конкретния и най-съществен спор по делото е свързан с наличието на законен източник на средства за придобиване на имуществото – посочено за отнемане в мотивираното искане.

Несъмнено от заключенията на вещото лице В. С. във връзка с назначените основна и ДСИЕ се установи, че към м. декември 2007г., без дори да бъдат включвани разходите на ответника П.Д. за задгранични пътувания, за всяка една от годините е налице отрицателен резултат в съпоставката на доказаните в настоящото производство доходи като получени от законен източник на средства и извършените разходи за издръжка на домакинството на проверяваното лице П.С. и М.Д.. Както се посочи в изложението относно установените от съда фактически обстоятелства в рамките на проверявания период до м. декември 2007г. обаче липсва придобито от ответниците имущество, подлежащо на отнемане, като недостига на средства за осигуряването на издръжка според данни на НСИ логически не позволява счетоводното пренасяне на разликата като пасив за следващите години, включващи се в проверявания период. Пренасянето на подобна разлика е обосновано само при установяването на възникнали задължения във връзка с нуждите от издръжка, които да са погасявани в последствие, но такива данни по делото нито се твърдят от ищеца, нито се установяват от данните по делото.

Следователно при тези данни преценката за наличие на законен източник на средства за придобиването на имущество е обусловена от липсата на такива средства, но към датата на придобиване на имуществото, каквито предпоставки не се доказаха от ищеца в настоящото производство. Безспорно се установява по делото и е доказано, че трите имота, чрез обединяванетона които е формиран процения ПИ № 67338.407.103, са закупени на 31.01.2008г., чиято пазарна стойност съотвества на посочената в нотариалните актове и се покрива от сумата получена чрез кредитиране от „Банка „ДСК“ на 28.01.2008г. - Поземлен имот 67338.407.75, на ПИ 67338.407.73 – 5100лв. и на ПИ 6767338.407.74 – 38400лв. или общо 55900лв. Имотите са придобити от П.С. и М.Д. в режимм на съпружеска общонст и са прехвърлени от тях  на третия ответник „П&М“ ЕООД, на името на което след получаване на съответните разрешения през 2009г. е започнало строителство на „Обслужващи помещения и бар към тенис база”, „Ограда” и „Закрит тенис корт”, които към настоящия момент не са завършени, но са изпълнени в груб строеж и представляват самостоятелни обекти на собственост заедно със съответстващото право на строеж.

Както се посочи и по-горе във връзка с неоснователността на аргумента на ищеца, че отпуснатия банков кредит следва да се  цени само като разход, но не и като законен източник на доходи, то преценката за това според съда е обусловена от възможността да се направи извод за това, дали погасяването на задълженията по банковите кредити е извършено на свой ред със средства, за които ответниците не доказват законен източник на доходи.

Погасяването на кредита отпуснат на 28.01.2008г. е извършено със средствата от отпуснатия рефинансиращ кредит в размер на 100000евро през м. Декември същата година, което логически изискваше ищецът да е извършил проверка, да е навел съответните твърдения и да се установява от данните по делото, че ответниците не разполагат със средства за погасяване на задълженията. Такава проверка ищецът не е извършил, като установените разходи в рамките на проверявания период, направени за погасяване на задълженията се покриват от средствата получени за съответната година.

Предвид изложеното посоченото имущесто не би могло да се счита придобито от престъпна дейност, т.к. е оборена една от основните предпоставки, обуславяща приложението на презумпцията на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД – наличието на законен източник на средства за придобиване на това имущество. Именно липсата на тази предпоставка не позволява обосноваването на предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

При това положение е ирелевантно разсъждението на ищеца, че към момента на придобиване на имуществото, ответницата М.К.Д. в качеството си на управител на „П&М“ ЕООД е знаела за извършената от съпруга й престъпна дейност във връзка с влязлата в сила присъда от 05.10.2005г. на 54-та колегия на Изправителният съд на гр.Брюксел. След като няма данни имуществото да е придобито от престъпна дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, то е недопустимо и формирането на изводи, че М.К.Д. е сключила договора за възмездното прехвърляне правото на собственост в патримониума на „П&М“ ЕООД със знание, че имуществото е придобито от престъпна дейност или да е доказана специална цел: за укриване на имуществото или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество.

Изначално несъстоятелен и неоснователен е аргумента на ищеца, че с оглед престъпната дейност на П.Д.С. подлежат на отнемане извършените в последствие от „П&М“ ЕООД подобрения на стойност 120667лв. за обект Покрити тенис кортове; 112103лв. за обект”Обслужващи помещения и бар към тенис база” и 8314лв. за ограда или общо 241084лв., което включва 20% ДДС и 10 % печалба. Посочените подобрения са извършени от юридическото лице „П&М“ ЕООД и не са предмет на сделката, по отношения на която е предявен отменителния иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИПППД. При това положение отнемането им е допустимо само в хипотезатана чл. 6 от ЗОПДИППД, но проверяваното лице – П.Д.С., за което е влязла в сила присъда от 05.10.2005г. на 54-та колегия на Изправителният съд на гр.Брюксел, попадаща в обхваприсъда от 05.10.2005г. на 54-та колегия на Изправителният съд на гр.Брюкселта на чл. 3 от ЗОПДИППД, нито контролира, нито управлява юридическото лице. Тези качества са налице за неговата съпруга – ответницата М.К.Д.. Спрямо нея обаче, няма влязла в сила присъда в обхвата на чл. 3 от ЗОПДИППД и нито се твърди, нито се установява да е действала като скрит пълномощник от името на своя съпруг във връзка със собствеността на капитала и управлението на юридическото лице „П&М“ ЕООД.

Предвид изложеното по-горе, дори да бяха налице предпоставките за уважаване на предявения отменителен иск, претенцията за отнемане на имущество на стойност 164631лв., а именно ПИ с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на гр. Сливен одобрени със заповед № РД-18—31/19.04.2006г. на АК изменена със заповед № КД-14-20-420 от 20.05.2008г. на СК – Сливен с площ по КК 5876 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване, стар. ид. № 2875507, при съседи: ПИ 67338.407.71, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.99, ПИ 67338.303,112, ПИ 67338.408.22, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 67338.407.103.2 със застроена площ от 71 кв.м. на два етажа с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като за целта преюдициално по отношение на Държавата да бъде обявена недействителността на договора сключен с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г. следваше да се отхвърли.

Посоченото имущество, включващо и стойността на извършените подобрения Покрити тенис кортове; ”Обслужващи помещения и бар към тенис база” и ограда или общо 241084лв., което включва 20% ДДС и 10 % печалба, не отговаря на нито един от критериите за отнемане, посочени в чл. 4, ал. 1 и а 2 от ЗОПДИППД и не попада в хипотезите  на чл. 6 от, чл. 8,чл. 9 от ЗОПДИППД и чл. 10 от ЗОПДИППД. Извършените през 2009г. с оглед издадените разрешения за строеж подобрения, противно на твърденията в мотивираното искане не са предмет на сделката по н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г., спрямо която е предявен отменителния иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД и вкл. при уважаване на този иск спрямо поземлен имот 67338.407.75, ПИ 67338.407.73 – 5100лв. и ПИ 6767338.407.74, заедно с находящите се в него към 09.12.2008г. сгради, искането за отнемането им не може да бъде уважено.

Извън горните изводи по повод на направените искания и възражения съдът намираза необходимо да отбележи следното:

Въпросите за стойността на имуществото, подлежащо на отнемане, според застъпеното от ответниците становище, касае допустимостта на предявените искове. Въпросът за допустимостта на исковете по повод наличието на критерия „значителна стойност” по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД се поставя тогава, когато самият ищец е посочил в искането стойност, която не отговаря на заложения в посочената норма критерий. Спорът обаче за това, дали посочената от ищеца стойност като значителна е действителната, при която възниква и правото му да отнеме имуществото, е спор по съществото на предявените искове, а не по тяхната допустимост.

Що се отнася до приложимите в практиката критерии, при които стойността на имуществото към момента на придобиването му следва да се счита значителна при заложения в нормата на §1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД размер от 60000лв., предвид широкия значителния период установен в чл. 11 от ЗОПДИППД и настъпилите междувременно инфлационни процеси в съдебната практика трайно е залегнала съпоставката с размера на МРЗ. Изтъкнатите от ответниците валутни критерии за сравнение, макар и добре аргументирани от икономическа гледна точка, изискват изследването на много повече и по-динамични икономически и финансови процеси, протичащи и изменящи се в рамките на всеки проверяван период. Това от една страна води до по-голяма несигурност в преценката на тези критерии, като от друга страна следва да се обърне внимание, че се касае и за периоди, през които не действат условията на валутен борд и липсва стабилност на изводите за значителна стойност при приравняването към стойността на единната европейска валута или друга валута.

Следователно и в настоящия случай към преценката за значителна стойност на имуществото съдът следва да изходи от критериите за сравнение с МРЗ, възприети трайно в съдебната практика, отнасяща се по тези дела.

Във връзка с това се налага извода, че имуществото (вкл. извършените през 2009г. подобрения), спрямо което ищеца от името на държавата твърди, че е възникнало правото на отнемане е на значителна стойност - 164631лв., определена посредством заключенията по назначените СТЕ – относно пазарната стойност и СИЕ – относно броя МРЗ, на които съответства, но не отговаря на останалите предпоставки регламентирани в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД.

Във връзка с изискването за основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на ответника П.Д.С. обстоятелството, че извън влязлата в сила присъда  този ответник се ползва от презумпция за невиновност за друга престъпна дейност, няма пряка връзка с извода относно начина на придобиване на имущество на значителна стойност. Не този принцип обаче е залегнал в разпоредбата на  чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД. В същата разпоредба е установено право на държавата да отнеме имуществото, като чрез общия израз ”от престъпна дейност” следва, че законодателят не е обвързал правото на държавата пряко с конкретно извършеното престъпление, за което е налице влязла в сила наказателна присъда, а с начина на придобиване на имуществото – от престъпна дейност, а по отношение наказателната отговорност на лицето, законът установява оборима презумпция, която е налице при посочените в същата разпоредба предпоставки: престъпление, което попада в приложното поле на  чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД наред с липсата на доказателства относно законен източник на доходи за придобиване на имуществото. В тежест и съобразно установения в ЗОПДИППД ред, включително и съдебен, лицето разполага с възможност да обори установената в чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД презумпция, било оспорвайки наличието на влязла в сила присъда в приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД, било чрез доказване на законен източник на средства и влагането им за придобиване на придобитото през проверявания период имущество, както е в настоящия случай. Извън това законът не изисква обусловеност на средствата за придобиване на имуществото от конкретна престъпна дейност. В този смисъл е без значение дали то е придобито преди или след влизане в сила на присъдата, като правата на Държавата за отнемането му се погасяват с 25 годишен срок, считано от момента на придобиването му, а не от момента на извършване на престъплението. Влязлата в сила  присъда е само предпоставка за възникване на това право на държавата, щом за придобиването му не е установен законен източник на доходи и не е оборена презумпцията на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД, но такъв източник относно подлежащото на отнемане имущество от една страна е установен, а от друга, същото не е на значителна стойност, т.к. извънтова имущество остават подобренията извършени от „П&М“ ЕООД в перида след сключване на договора – предмет на предявения отменителен иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД.

Разноските за държавна такса в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, предвид неоснователността, както на отменителния иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД, така и на искането за отнемане на имущество внесено на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД

В полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски - внесен депозит за в.л., като поради липсата на данни за заплатено адвокатско възнаграждение такива разноски не подлежат на репарация по аргумент от нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, БУЛСТАТ 131463734, с адрес: гр. Б., ул. „Ф.К.” № *, ет. * против П.Д.С., ЕГН **********,***, М.К.Д., ЕГН ********** *** и „П&М“ ЕООД, ЕИК 200204108 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. З.” № *, с управител и едноличен собственик на капитала М.К.Д., ЕГН ********** иск за обявяване по отношение на държавата РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ недействителността на сключения с н.а. № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008г. вписан в СВ с акт № 14, т. ХХХІІ, д. № 7465/10.12.2008г. договор за продажба, с който М.К.Д. И П.Д.С. са прехвърлили възмездно в полза на ответника „П&М“ ЕООД правото на собственост върху поземлен имот с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на гр. Сливен одобрени със заповед № РД-18—31/19.04.2006г. на АК изменена със заповед № КД-14-20-420 от 20.05.2008г. на СК – Сливен с площ по КК 5876 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване, стар. ид. № 2875507, при съседи: ПИ 67338.407.71, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.99, ПИ 67338.303,112, ПИ 67338.408.22, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 67338.407.103.2 със застроена площ от 71 кв.м. на два етажа с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ за отнемане на имущество на обща стойност от 164631лв., както следва:

от П.Д.С., ЕГН **********,*** И М.К.Д., ЕГН ********** ***  на сумата в размер на 34310лв. представляваща пазарната стойност на отчуждения товарен автомобил „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с ДК № СН2348В, рама ) WV2ZZZ25ZGH017823, двигател № 21030615006, цвят – тъмно жълт, както и

парични средства в неустановен размер от М.К.Д., ЕГН ********** *** по банкови сметки в ТБ „ОББ” АД – клон Сливен, ТБ „Банка ДСК” АД и ТБ „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД – клон Сливен, както и

прехвърления от М.К.Д., ЕГН ********** ***  и П.Д.С., ЕГН **********,*** в полза на „П&М“ ЕООД, ЕИК 200204108 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.З.” № *, с управител и едноличен собственик на капитала М.К.Д., ЕГН ********** недвижим имот ПИ с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на гр. Сливен одобрени със заповед № РД-18—31/19.04.2006г. на АК изменена със заповед № КД-14-20-420 от 20.05.2008г. на СК – Сливен с площ по КК 5876 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване, стар. ид. № 2875507, при съседи: ПИ 67338.407.71, ПИ 67338.407.72, ПИ 67338.407.79, ПИ 67338.407.99, ПИ 67338.303,112, ПИ 67338.408.22, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 67338.407.103.2 със застроена площ от 71 кв.м. на два етажа с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота

 

 

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ да заплати на М.К.Д., ЕГН ********** *** И П.Д.С., ЕГН **********,*** сумата  от 350 лв. (триста и петдесет лева) представляваща заплатени от тях пред настоящата инстанция деловодни разноски – депозит за в.л. съобразно отхвърлянето на отменителния иск по чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД и на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Б.!

Окръжен съдия: