Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      ГР.С., 01.07.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на първи юни, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГИНА ДРАГАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:    С.А КОСТОВА

                                                                                  М. ХРИСТОВА

          при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 269 и следващите от ГПК  в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по жалба на К.З.К. ***, чрез адв. С., против решение № 60/25.02.2010 г. по гр.д. № 4015/2009 г. по описа на СлРС, с което е уважен частично иска на К.Г.А. *** против въззивника К. с правно основание чл. 45 от ЗЗД и с цена 3000 лв. Решението се обжалва в частта, с която се признава оспорването истинността на съдебно-медицинско удостоверение № 451/2009 г. за недоказано и в частта, с която осъжда К.К. да заплати на К.А. сумата 500 лв. В жалбата се сочи, че съдът неоснователно признава за доказано извършеното непозволено увреждане, като определената сума от 500лв. е несправедлива, тъй като няма извършено деяниe от страна на ответника, довело до физически увреждания. Излага съображения, че посочените увреждания върху тялото на ищеца не се потвърждават напълно от експертизата и свидетелските показания. Счита, че в противоречие с процесуалния закон медицинското лице, което е извършило преглед е назначено и като експерт по делото и в съдебно заседание възпроизвежда собственото си заключение в качеството си на съдебен лекар. Твърди, че няма обяснение защо синините са под мишниците, след като е бил блъскан само в гърдите и защо ищецът е отишъл по-късно на лекар за освидетелстване. Сочи, че никой от полицаите не си спомня за арогантност и нервност в поведението на К. и са извикани защото К. не е искал да напуска жилището, което закупил от съпругата на ищеца и броил продажната цена. Твърди, че поведението на ищеца е конфликтно, след като продължил да живее в това жилище и не плаща консумативите си, за което е образувано изпълнително дело и платила съпругата на К.. Счита, че не е установено никакво насилие от физическо и психическо естество, за което ищецът следвало да ангажира и представи доказателства. Сочи, че не е установено наличието на дърпане и на хвърляне от страна на К. върху К. и няма подадена жалба до РПУ и МВР за оплакване срещу К.. Изтъква, че телефонното обаждане е било насочено срещу нежеланото посещение на К. до дома на А., като и на двамата е съставен предупредителен протокол и с това инцидентът е приключил. Счита, че неоснователно съда отхвърлил писмените доказателства за медицински преглед на К.К., който бил с хирургична интервенция на ходилото на десния крак и това заболяване ограничило възможността му да се движи в деня на инцидента. Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част и да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски пред двете инстанции. Моли да се назначи нова съдебно-медицинска експертиза, със същите задачи и да се приемат представените медицински документи.

         По делото е постъпил отговор от К.А. против въззивната жалба, в който сочи, че същата е неоснователна и моли да не бъде уважавана. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява непозволено увреждане, изразяващо се в травматични увреждания във вид на лека телесна повреда. Твърди, че от изготвената съдебно-медицинска експертиза е видно, че на пострадалия са му причинени болки и страдания, а според съдебния експерт получените травми отговарят по време на възникналия инцидент с ответника. Счита за неоснователни възраженията, изложени във въззивната жалба за недоказаност, тъй като безспорно в апартамента е бил синът на ищеца, който не е присъствал на целия инцидент, но е чул какво става в другата стая и след като излязъл видял как ответника блъска и дърпа баща му. Счита, че травмите били установени по надлежния ред от компетентно лице. Сочи, че ответника се чувства собственик на имота, независимо, че е продаден от съпругата на ищеца, без негово знание и съгласие и с данни за извършено престъпление. Сочи, че не се е снабдил с медицинско свидетелство веднага, защото съдебният лекар е отсъствал. Моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото. Противопоставя се на исканите доказателства, които счита за преклудирани.

         Съдът с определение от 27.04.2010 г. е извършил проверка съгласно чл. 267, ал.1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, като е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства като несвоевременно направени.   

         В съдебно заседание въззивникът К.З.К. не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника му адв. М.С., с която заявява, че поддържа въззивната жалба и изложените в нея твърдения и обстоятелства. Представя подробни писмени бележки, в които моли да бъде отменено като неправилно решението на СлРС в обжалваната част и да се отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, както и претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

         В с.з. въззиваемия К.Г.А. не се явява. Вместо него се явява адв. П., която оспорва въззивната жалба. Няма искания за събиране на доказателства. Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се потвърди решението на РС, като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Подробни съображения излага в писмен отговор и моли за присъждане на направените разноски.

         На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намира, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270, ал.1 и ал.3 от ГПК.

         На основание чл. 271, ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което, извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното:

         От представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 450/03.09.2009 г. се установява, че при прегледа и освидетелстването на К.Г.А. на 40 г., се установяват петнисти окръглени кръвонасядания в процес на резорбция в областта на вътрешната повърхност на горната третина на лявата мишница и болки в областта на мишницата и лакътната става от същата страна. Посочено е, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван в предварителните сведения. В съдебно-медицинското удостоверение е посочено, че освидетелствания съобщава, че на 31.08.2009 г. около 19.00 часа в дома му бил нападнат от мъж, който го заплашил и след това взел да го дърпа и да го блъска. Скъсал му тениската. Пострадалият се отскубнал от него и накарал сина си да се обади в полицията. Мъжът казал пред полицаите, че повече няма да идва. Пострадалия се оплаква от болки в областта на лявата мишница и лявата лакътна става.

         От заключението на представената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че кръвонасяданията в областта на вътрешната повърхност на горната третина на лявата мишница и болезненият травматичен отток на тъканите в областта на лакътната става са причинили на пострадалия „БОЛКИ И СТРАДАНИЯ”, които отзвучават за срок от около две седмици и добре отговарят да са получени към 31.08.2009 г. Установява се, че са получени вследствие действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или стискане на травмираните области на тялото с такива предмети. Същите добре отговарят да са получени вследствие захващане  и стискане на горната третина на лявата мишница с ръце. Пострадалият и нападателят са били с лице срещу лице един спрямо друг и лявата мишница на пострадалия е била захваната и стисната с дясната ръка на нападателя. По такъв начин вследствие упражнения силен натиск от върховете на пръстите на дясната ръка на нападателя са получени окръглените кръвонасядания на мястото на стискането на лявата мишница на пострадалия. Отока на тъканите в областта на задната повърхност на лявата лакътна става се дължи на натиска на тази област на ръката по твърд предмет с широка и гладка повърхност, при захващането и избутването на тялото на пострадалия назад, както описва разпитаният свидетел по делото и удрянето на лакътната област по стените на апартамента, където се е случил инцидента или по касите или вратите на апартамента. В този смисъл, уврежданията добре отговарят да са получени по начин и време, както е записано в исковата молба на пострадалия и в показанията на разпитания свидетел.

От представената по делото жалба до РП – Сливен от К.Г.А. срещу К.З.К., Д.В.К. и Т.П.А се установява, че жалбоподателят, след направена справка през м. април в служба „Местни данъци и такси”, установил, че имотът му в гр. С., кв. „Б.” бл. *, който му е  дарен от родителите, е продаден на други лица, а именно на Д.В.К.. След разговор със съпругата си установил, че тя продала имота от негово име с неистинско пълномощно, изготвено от нотариус Е. Ш.. Съпругата му признала, че взела 15 хил.лв. в брой от К.К., но не могла да ги върне, а той й искал с лихвите сумата общо 41 204 лв. С жалбата е поискал от виновните лица да бъде потърсена наказателна отговорност.

От представената по делото обезпечителна заповед от 02.09.2009 г. е видно, че с определение № 2479 по гр.д. № 3912/2009 г. по описа на СлРС е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот в ГР.С., ж.к. „Б.” БЛ.*, ВХ.*, АП.*с площ от 62.90 кв.м. в полза на К.Г.А. ***.

От представените по делото с писмо № 1402/16.11.09г. от Районна прокуратура Сливен копие от Постановление за образуване на досъдебно производство от 06.11.09 г. на РП – Сливен, копие на Постановление за отделяне на материали по преписка и изпращане по компетентност от 06.11.09 г. на РП – Сливен, копие от докладна записка от 23.10.09 г. относно извършената проверка по преписка вх. № 1402/09 на РП-Сливен и копие от експертна оценка се установява, че инспектора в сектор”ИП” при ОД на МВР-Сливен е предал преписка ЗМ № 285ИП/2009 г. в РП-Сливен с мнение за образуване на наказателно производство срещу Т.П.А за осъществен състав на престъпление по чл. 212 ал. 4 от НК, като изпратил екземпляр от докладната до ОП-Сливен за проверка спрямо К.З.К. с данни за осъществен състав на престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК, отделените материали от преписка вх. № 2582/09г. са изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура Сливен. Вещото лице извършило експертната оценка допуска, че подписите върху пълномощното и декларациите, с които е продадено процесното жилище не са положени от К.Г.А..

         От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, т. ХІ, рег. № 15069, д. № 1878/20.12.2006 г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128 с РД СлРС се установява, че Г.И.А. и С.С.А.са дарили на своя син К.Г.А. *** със застроена площ 62.90 кв.м. с данъчна оценка на имота в размер на 14 593.50 лв.

         От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. І, рег. № 761, д. № 21 от 18.01.2007 г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на нотариалната камара и РД СлРС, се установява, че К.Г.А. чрез пълномощника си Т.П.А, продава на Д.В.К. своя недвижим имот, представляващ апартамент № * в гр. С., кв. „Б.” бл. *, ВХ.*, ЕТ.*със застроена площ 62.90 кв.м. с данъчна оценка на имота в размер на 17 069.80 лв. като е посочено, че имотът е продаден за сумата от 17 100 лв.

          От представения по делото изпълнителен лист от 05.03.2009 г. се установява, че Д.В.К. с адрес гр. С., кв. „Б.” бл. *, ВХ.*, АП.*е осъдена да заплати на „В и К” ООД сумата 417.23 лв. въз основа на заповед № 143/02.02.2009 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 312 по описа на СлРС за 2009 г.

         От представените по делото приходни квитанции с №№ 22971/28.03.2007 г. и 39908/06.06.2008 г., както и с № 38175/30.05.2008 г. се установява, че Д.В.К. е заплащала данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за апартамент № 14 в ГР.С., кв. „Б.” БЛ.*, ВХ.*, ЕТ.*за 2007 и 2008 г.

         От показанията на разпитания по делото свидетел П.К. Г. се установява, че същият е син на ищеца. Посочва, че на 31.08.2009 г. е станал инцидента, точно когато се върнал от математически лагер. Заявява, че било около 6 часа вечерта, той бил в стаята си и чул позвъняване на входната врата, като в дома били само той и баща му. Споделя, че знае как е изглеждал К., защото е идвал пак в тях и преди да замине на лагер. Затова, когато дошъл на 31.08.2009 г. разпознал гласа на К. и чул да говори на висок тон с баща му, че трябва да се изнесат от апартамента и че ще смени ключалката. Баща му заявил, че няма намерение да се изнася и няма да смени ключалката. К. го заплашил с думите „какво ме гледаш така, само веднъж да те ударя и това ще ти е”. След това чул шум, като тропане и решил да излезе от стаята. Видял как К. държи баща му за ръцете, като двамата се намирали на вратата на хола и коридора. След това К. блъснал баща му и той побягнал към неговата стая. К. застигнал баща му на вратата и му казал „П., прибирай се”. Дръпнал баща му, който пък му казал да звънне в полицията. Свидетелят тръгнал да звъни, но К. му казал да не се обажда. Въпреки това свидетелят се обадил и К. казал, че ще остане да разговарят. Заявява, че е видял как К. блъска баща му в гърдите и го дърпа до неговата врата, но не е видял ударите. След това дошли полицаите и чичо му. Блузата на баща му била скъсана. На следващия ден видял, че баща му има синини по ръцете и подмишниците и се оплаквал, че го боли ръката, за което ходил на лекар. Споделя, че майка му не живее с тях. Баща му отишъл на лекар по-късно, тъй като човекът, който трябвало да го прегледа, го нямало.

         От показанията на свидетелката Р.В.Д. се установява, че е съседка на К.К. и от него узнала, че купил апартамент в кв. „Б.”. В деня на инцидента той я помолил да го закара до вилата му, защото кракът му бил надут, а на връщане искал да го закара до кв. „Б.”, но не си спомня до кой блок. Той слязъл, а тя останала да го чака около 20-30 мин., след което се върнал и споделил, че се забавил, защото идвали полицаи и човека, при който отишъл, го обвинил в побой. Заявява, че не е виждала полицаи и К. и казал, че не е удрял човека. След няколко дена бил опериран крака му.

         От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Д., С. Д. и П.Н. се установява, че са полицейски служители изпратени от дежурния привечер в кв.”Б.”БЛ.* по сигнал. Разбрали, че е възникнал скандал и даже щял да прерасне в бой. Ищецът твърдял, че другото лице е скочило да го бие и му е ударил шамар или юмрук. Съставили предупредителни протоколи на двете страни, да не се саморазправят и разпоредили на другото лице да напусне жилището, като слезли заедно долу. Тогава дошъл и брата на ищеца. Синът на ищеца е бил на мястото на инцидента, когато пристигнали и бил видимо притеснен. Не са забелязали ответника да има проблем с походката и дали си е тръгнал с автомобил.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени при условията на чл. 188 от ГПК, както и от изслушаната съдебна експертиза, като компетентна и обективна. Кредитира показанията на св. Г., св. Д., св. Д., св.Д. и св.Н. като безпристрасни и обективни.

         Тези констатации от  фактическа страна мотивират  следните правни изводи:

         Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане причинено на ищеца от страна на ответника във вид на лека телесна повреда. Съгласно чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпилия вредоносен резултат, за което доказателствена тежест носи ищеца, който от тази причина черпи основанието на иска си по чл. 45 от ЗЗД срещу ответнoто лице.

         По делото е безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства, че на 31.08.2009 г. около 19 ч. ответникът К. е посетил имота на ищеца А., при което възникнал скандал за собствеността на този имот /св. Г., св. Д., св. Д., св.Д. и св.Н./. След като ищецът отказал да го напусне ответникът се нахвърлил върху него и започнал да го дърпа и блъска с ръце в стената на коридора, при което синът на ищеца св. Г. извикал полиция. От заключението на представената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът получил кръвонасядания в областта на вътрешната повърхност на горната третина на лявата мишница и болезнен травматичен отток на тъканите в областта на лакътната става причинили на пострадалия „БОЛКИ И СТРАДАНИЯ”, вследствие захващане  и стискане на горната третина на лявата мишница с ръце. Пострадалият и нападателят са били с лице срещу лице един спрямо друг и лявата мишница на пострадалия е била захваната и стисната с дясната ръка на нападателя. По такъв начин вследствие упражнения силен натиск от върховете на пръстите на дясната ръка на нападателя са получени окръглените кръвонасядания на мястото на стискането на лявата мишница на пострадалия. Отока на тъканите в областта на задната повърхност на лявата лакътна става се дължи на натиска на тази област на ръката по твърд предмет с широка и гладка повърхност, при захващането и избутването на тялото на пострадалия назад, както описва разпитаният свидетел по делото и удрянето на лакътната област по стените на апартамента, където се е случил инцидента или по касите или вратите на апартамента. Установява се, че причинените болки и страдания отзвучават за срок от около две седмици и добре отговарят да са получени към 31.08.2009 г.

         Настоящата въззивна инстанция намира за неоснователно възражението на въззивника, че вещото лице издало съдебно-медицинското удостоверение не следвало да участва в извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, тъй като повтаряло собственото си заключение. В случая няма нарушение на процесуалния закон и няма разпоредба в ГПК, която да забранява участието му на това основание. Съдът възприема като обективно заключението на вещото лице д-р Чаушев, тъй като има наблюдение за получените увреждания непосредствено след инцидента и лично ги е констатирал. Освен това вещото лице дава заключението си, след като е предупредено и носи наказателна отговорност по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение.

         Посочените увреждания върху тялото на ищеца се потвърдиха напълно от експертизата и свидетелските показания. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че няма обяснение защо не е отишъл веднага на лекар за освидетелстване пострадалия. Не е законоустановен срока за извършване на освидетелстване, а съдебния лекар в ГР.С. е само един и е нормално да е отсъствал същия ден, както твърди ищеца. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът премълчал пред полицаите за инцидента. Полицаите са получили сигнал от дежурния, че е възникнал скандал, който щял да прерасне в бой, а не само за „нежелано посещение” в дома на ищеца. Свидетелите Д., Д. и Н. са пристигнали след инцидента, но са разпитали и двете страни, като св. Д. заявява, че ищецът се е оплакал, че „другото лице е скочило да го бие и му е ударил шамар или юмрук”. Именно затова служителите на реда са съставили предупредителни протоколи на двамата и са разпоредили на ответника да напусне жилището, като слезли заедно с него до долу. Съдът намира за ирелевантно наведеното в жалбата обстоятелство, че въззивникът имал болно място в ходилото на десния крак и това заболяване ограничило възможността му да се придвижва бързо и да управлява МПС, поради което бил докаран от свидетелката Д.. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна.

         От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е налице непозволено увреждане в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника причинил на ищеца болки и страдания, изразяващи се в лека телесна повреда и на осн. чл. 45 от ЗЗД следва да се ангажира отговорността на ответника за репариране на причинените неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като се имат предвид характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, инвалидност и др. Пред настоящата съдебна инстанция се обжалва присъдената от Районния съд, като обезщетение сума в размер на 500 лв., като за отхвърлената част, до предявените общо 3000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящата въззивна инстанция приема, че след като ищеца не е обжалвал първоинстанционното решение, определеният общ размер на обезщетението за неимуществените вреди не следва да се увеличава, предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, както и разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК, съгласно която въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Същевременно няма основание да се присъжда по-нисък размер на обезщетението, тъй като определеният съответства на характера и степента на увреждането и времето, през което ищеца е следвало да търпи последствията от него /около две седмици/ и на обществения критерий за справедливост, въздигнат в правен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения въззивният съд намира, че правилно искът е отхвърлен за разликата над 500 лв. за неимуществени вреди до предявения общ размер от 3000 лв.

По изложените съображения настоящия въззивен състав намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди, а въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение.

 С оглед изхода на спора и направените по делото претенции за разноски от двете страни се явяват основателни тези на въззиваемия А., но пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства за такива и съдът не следва да се произнася.

Мотивиран така и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът

 

                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 4015 по описа на СлОС за 2009 г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

На основание чл. 280 ал. 2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.