РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 11.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря М.Л. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 215 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ответника „Топлофикация – Сливен” ЕАД решение № 1050 от 17.03.2010 г. по гр. дело № 1375/2010 г. на Сливенския районен съд в частта му, с която е признато за установено, че С.Х.П. *** не дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД сумата 1289,96 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, и 221,95 лв. лихва върху нея, като от нея сумата, начислена за периода 01.01.1997 г. – 31.08.1999 г. е погасена по давност, а останалата част е недоказана.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като според жалбоподателя вземанията за заплащане на топлинна енергия не са за периодични плащания и се погасяват с 5-годишна давност. Под периодични плащания според жалбоподателя се разбират повтарящи се еднородни задължения, докато задължението за стойността на топлоенергията включва разнородни елементи и по всеки от тях (отопление, гореща вода, сградна инсталация и пр.) количеството на топлинната енергия е различно всеки месец. С всяка отделна доставка възниква отделно задължение, самостоятелно и различно от останалите, при това с различен и неповтарящ се период. Ежемесечното плащане има отношение само към изискуемостта на задължението, което съставлява механично сумиране от единични, самостоятелни задължения. Иска се отмяна на решението в цялата обжалвана част, но не се сочат аргументи относно частта от задължението, за която съдът е приел, че е недоказана. Претендират се разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, според който се заявява, че задължението безспорно е периодично, а решението е правилно и добре мотивирано. Претендират се разноски за въззивната инстанция

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

            Жалбата е допустима.

            Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът С.Х.П. не дължи на ответника „Топлофикация – Сливен” ЕАД сумата от 2240,65 лв. главница и лихва за забава към 04.10.2002 г., пред­ставляваща цена на топлоенергия, за която сума срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по реда на отменения ГПК и е предприето принудително изпълнение. Ищецът счита, че не дължи сумата, тъй като тя е нереална, не е изчислена съобразно действа­щата в процесния период уредба и не отговаря на потребената от него топлоенергия, а дори да е дължима, би се оказала погасена по давност.

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Ищецът притежава жилище в гр. С., ул. „Хр. Б.” *, вх.*, ап.*.

На 21.10.2002 г. срещу него в полза на „Топлофикация – Сливен” ЕАД е издаден изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметки за сумата 2240,65 лв., представляваща цена на незаплатена топлоенергия, доставена в жилището в периода 01.01.1997 г. – 30.06.2002 г. Лихвата за забава върху тази сума в размер 341,41 лв. е начислена към 04.10.2002 г.

Сумите по извлеченията от сметки са начислени според показанията на уредите и правилата за изчисляване на сметките, с изключение на сумите за м. април 2000 г., за когато са начислени в повече 3 куб. метра гореща вода на стойност 6,40 лв. главница и 0,78 лв. лихва, за март 2001 г., за когато неправилно е начислена сума от 10,14 лв. за отопление. Експертизата не е установила данни по месеци за доставените количества вода и за размера на задължението за битова гореща вода за времето от декември 2000 г. до юни 2002 г., тъй като е липсвала карнет-тетрадката с отчетените показания, но е дала заключение, че общата сума на доставената гореща вода за този период по извлеченията от сметки приблизително съответства на количествата гореща вода, отчетени по уредите от „В и К” ООД (количеството гореща вода се отчита и от доставчика на вода, и от доставчика на топлоенергия) и стойността на това количество е определена правилно.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство и на длъжника (ищеца) е връчена призовка за доброволно изпълнение на 10.12.2002 г. С постановление от 15.08.2007 г. изпълнителното дело е прекратено, изпълнителният лист е върнат на взискателя и през 2008 г. е образувано ново изпълнително дело при частен съдебен изпълнител.

Посочените факти се установяват от изявленията на страните (по-голямата част от фактите не са спорни) и от писмените доказателства по делото – изпълнителен лист с отбелязани върху него дата на връчване на призовка за доброволно изпълнение и на издаване на постановлението за прекратяване, извлечение от сметки с посочени периоди на начисляване на сумите и т.н., както и от заключението на назначената в първата инстанция експертиза, която установява съответствието на начислените суми с показанията на уредите и правилата за изчисляване.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно задължението от 270,65 лв., отнасящо се за периода след м. ноември 2000 г., което районният съд в решението си е приел за недоказано, в жалбата не се сочат доводи, а чл. 269 от ГПК при проверка на правилността на решението ограничава съда до доводите, наведени от страната.

Жалбоподателят се позовава на решение на АС при БТПП от 1994 г. и на решение № 1206 по гр. дело 5498/2007 г. на ВКС, в които съдилищата са приели, че задължения от типа на това, което е предмет на настоящия спор, не са задължения за периодични плащания.

Настоящият състав споделя обратното разбиране, изразено например и в решение № 168/22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. За да бъде едно задължение периодично, е достатъчно то да се състои от еднородни периодични вноски. Без значе­ние е, че размерът на всяка вноска е различен и се определя от количествата на доставе­ното в изпълнение на насрещното задължение (което на свой ред също е задължение с продължително или периодично изпълнение). Чл. 111, б. „в” от ЗЗД не поставя подобно условие, а и няма причина погасителната давност да е различна за задълженията, запла­щани на равни вноски, и за тези, при които размерът на вноската може да варира в зависимост от доставени количества. И в двата случая става дума за задължения с непрекъснато, периодично настъпващи падежи и кредиторът и при двата вида еднакво не е оправдан прекалено дълго време да не се погрижи за събирането на дължимото му за минали периоди.

От казаното следва, че решението трябва да бъде потвърдено в обжалваната част, като разноските в тази инстанция се понесат от жалбоподателя.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 1050/17.03.2010 г. по гр. дело № 1375/2009 г. на Районен съд – Сливен в обжалваната му част, с която е уважен частично установителният иск на С.Х.П. *** ЕАД.

Осъжда „Топлофикация – Сливен” ЕАД да заплати на С.Х.П. ***, ЕГН **********, сумата 350 лв., представляващи направени от него разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.