РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 25.05.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май 2010 г. в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от мл. съдия Мирчева въззивно гр. дело № 216 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно.

            Обжалвано е от ответника Д.П.Г. решение № 222/24.03.2010 г. по гр.д. № 4603/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание чл. 49 от СК е прекратен с развод бракът му с Н.П.Д.-Г. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Д.Г., упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните е предоставено на ищцата, ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето в размер 60 лв. месечно, определен му е режим за лични контакти, ползването на семейното жилище, собственост на ответника и неговия брат, е предоставено за ползване на ищцата и малолетното дете и е постановено ищцата след прекратявнето на брака да носи предбрачното си фамилно име. 

            Въззивникът моли да бъде отменено решението на районния съд и искът за развод да бъде отхвърлен или алтернативно – развод да се допусне по вина и на двамата съпрузи и семейното жилище да не се предоставя за ползване на съпругата. В жалбата се твърди, че страните не са във фактическа раздяла, а продължават да живеят като съпрузи и отношенията им са нормални; макар да имат проблеми и конфликти, това е нещо обичайно за всяко семейство и в никакъв случай не води до извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Още по-малко отговаря на истината според въззивника твърдението, че само той има вина за разстройството на брака, ако такова има. Според него за вината му не са представени никакви доказателства и съдът се е основал само на изложеното в исковата молба, единственото представено доказателство е протокол за предупреждение от орган на МВР, но той според жалбоподателя не доказва нищо от твърденията в исковата молба, вкл. самите служители на МВР могат да потвърдят, че обвинение в насилие и тормоз не е имало, а освен това ищцата е премълчала факта, че предупреждение е било отправено и към нея. Допълва се, че брачната връзка изисква усилия и компромиси и от двамата съпрузи и неверни и недоказани са всякакви твърдения в насока, че само въззивникът има вина за проблемите в брака. Не е установено той да е упражнявал физическо насилие над ищцата, да я е заплашвал или обиждал или да се е опитвал да я изгони от семейното жилище, нито пък да е живял извън семейното жилище с трето лице.

            По въпроса за семейното жилище в жалбата се заявява, че жилището е собственост по наследство на въззивника и неговия брат и не следва да се предоставя на въззиваемата, която има други жилища, които да ползва.

            С жалбата се прави искане жалбоподателят да бъде освободен от такси и разноски.

            Подаден е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата оспорва жалбата, като заявява, че решението е правилно, а въззивникът през цялото време на разглеж­дане на делото пред първата инстанция не се е противопоставял семейното жилище да бъде предоставено за ползване на нея с оглед упражняването на родителските права.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от СК и с него са съединени исковете, изброени в чл. 322, ал. 2 от ГПК.

            От фактическа страна съдът установи следното:

            Страните са сключили брак на 23.01.2003 г. На 24.01.2003 г. е родено детето им Петър. Съпрузите са живели заедно в помещенията на втория етаж от двуетажна къща с обща баня и тоалетна за двата етажа, която е собственост на съпруга Д. Г. и неговия брат.

В началото на брака си страните имали добри отношения, но впоследствие те се влошили. Ответникът започнал да се държи грубо с ищцата и да я заплашва с физическа разправа и неколкократно ищцата била гонена и напускала семейното жилище, като отивала при родителите си, а впоследствие се връщала по молба на ответника. Не се установява тя да разполага с друго жилище освен това, в което живеят родителите и сестра и.

През 2009 г. ответникът започнал извънбрачна връзка с жена от с. Тополчане и заживял предимно в нейния дом, а ищцата останала в семейното жилище. На 26.10.2009 г. ответникът и жената, с която имал връзка, посетили семейното жилище и влезли в конфликт с ищцата. Била извикана полиция и полицейски служител предупредил ответника да не тормози и обижда ищцата и да разрешава споровете помежду им по установения ред; за предупреждението бил съставен протокол.

Впоследствие ответникът се разделил с приятелката си и заживял на първия етаж в къщата, в която се намира семейното жилище. Този етаж бил ползван като жилище от неговия брат, но през голяма част от времето братът живеел във вилата си на друго място.

Ответникът е безработен. Ищцата също няма постоянна работа. Тя е с трайно намалена работоспособност от 54% и получава пенсия в размер 115 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Петьо Данев, баща на ищцата, и от протокола за предупреждение от 26.10.2009 г., които се съгласуват помежду си и не се опровергават от други доказателства. Протоколът е годен да служи за източник на данни за описаната в него причина за отправяне на предупреждението – според ЗМВР органите на полицията следва да отправят предупреждения само ако имат достатъчно данни, че е вероятно предстоящо нарушение на обществения ред или престъпление.

В отговора на исковата молба ответникът е признал факта на влошаване на семейните отношения, като е оспорил само липсата на вина и у ответницата, но не е представил доказателства. Едва във въззивната жалба той е направил твърдения за недоказаност на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Отношенията между страните са дълбоко и непоправимо разстроени – стигало се е до сериозни конфликти, извънбрачна връзка и напускания на общото жилище – от страна на ответника с цел да заживее с приятелката си, а от страна на ищцата поради влошаването на отношенията и прогонването и от ответника. Установиха се конкретни брачни провинения само на ответника – нанасяни обиди, предизвиквани скарвания и започната извънбрачна връзка. Възможно е ищцата също да има вина за настъполото разстройство на брака – обща вина на двамата съпрузи е най-често срещаният случай, но не съществува презумпция за обща вина, а доказателства за вина на ищццата не се представиха, ето защо следва да се приеме, че бракът е разстроен по вина единствено на съпруга.

Относно родителските права е достатъчно препращане към мотивите на първо­инстанционния съд, още повече, че и двете страни не оспорват възприетото от него разрешение за предоставяне на упражняването на родителските права на майката и определяне на режим на лични контакти с бащата.

Горното се отнася и за фамилното име на съпругата след развода, както и за определения размер на издръжката на детето от 60 лв. месечно, който освен това и не може да бъде изменен от тази инстанция заради нормите на чл. 142, ал. 2 от СК и чл. 271, ал. 1 от ГПК.

Семейното жилище, съсобствено на ответника и негов близък, следва да се разглежда като жилище, собственост на близки на единия съпруг по смисъла на чл. 56, ал. 3 от СК. Чл. 56, ал. 2 е приложим само ако жилището е изцяло собственост на съпруга, а ал. 3 има за цел да защити собствеността на третите лица дори ако те притежават само част от жилището. Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата за срок от една година – определянето на максималния допустим срок се налага от нейната жилищна нужда, от една страна, и от друга, от обстоятелството, че ответникът и брат му също разполагат с помещения (на първия етаж от къщата), в които да живеят през това време.

По искането за освобождаване от държавна такса в тази инстанция съдът намира, че то не следва да се уважава, тъй като държавната такса, дължима от жалбоподателя, не е висока по размер, а той е трудоспособен и освен това, макар да няма доходи, притежава някакво недвижимо имущество. Допускането на правна помощ не означава във всички случаи, че страната следва да бъде освободена и от държавни такси –евентуалното възнаграждение за упълномощен адвокат в случая би било значително по-високо от държавната такса, а оказването на правна помощ, която страната не може да си позволи, за да защити правата си, е в известна степен в интерес и на правосъдието.

Тъй като поради пропуск съдът не е задължил жалбоподателя да внесе такса преди даване на ход на въззивната жалба, тя следва да му бъде възложена с решението.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 222 от 24.03.2010 г. по гр. дело № 4603/2009 г. на Сливенския районен съд в частта му, с която на Н.П.Д.-Г. и детето Петър е предоставено за ползване семейното жилище на страните без определен срок и вместо това постановява:

Предоставя семейното жилище, представляващо втори етаж от къща в гр. С., ул. „П. Д. П.” *, ведно с баня и тоалетна, находящи се в пристройка до къщата, на Н.П.Д.-Г. и детето П. Д.Г. за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

Потвърждава решението в останалата му част.

Осъжда Д.П.Г. ***, ЕГН **********, да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на делото във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.