Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  17.06.2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                                                М. ХРИСТОВА

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 217 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Районна прокуратура – Сливен против решение № 159/22.03.2010 г., постановено по гр. д.  № 4562/2009 г. на РС – Сливен.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита, чене са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, тъй като не се доказало,че в резултат на повдигнатото обвинение въззиваемият-ищец е претърпял неимуществени вреди, както и че същите се намират в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Твърденията за налични здравословни проблеми не били подкрепени с писмени доказателства. Не се доказало и твърдението, че има причинно-следствена връзка с посоченото влошаване на здравословното му състояние, както и това, че той се е чувствал подтиснат и е изгубил желание за социални контакти. Намира , че  преди започване на наказателното производство спрямо ищеца е имало кампания по смяна на ръководителите на „В и К”, което е довело той да напусне работа на същото предприятие, след като е работил там дълги години.

Наказателното производство е било прекратено не поради категорично установен факт, че ищецът не е извършил престъпление, а защото към момента на връщането на наказателното дело от ВКС за събиране на допълнителни доказателства  софтуерният продукт вече не е бил наличен, тъй като фирмата на която е бил предоставен е започнала работа с друг програмен продукт и не е запазила този на „Inter Sistens Corporation”. Счита главния иск за недоказан и обжалваното решение за неправилно и моли да бъде отменено, като се отхвърли предявения от ищеца иск, който следвало да заплати направените по делото разноски. Моли ако се приеме иска за основателен да се уважи под сумата 1000лв. и да се отхвърли в останалата част като недоказан.

Същото становище поддържа и по съществото на спора.

изразено чрез прокурор П. С. *** в качеството му на представител на Прокуратурата на Република България. Същият сочи, че ищецът е бил подсъдим за престъпление по чл. 172а от НК, за което е предвидено наказание глоба. Той никога не е задържан под стража и не са му били ограничавани правата. Делото не е било обществено достояние. Твърдението за заболявания, получени в резултат на воденото срещу него наказателно производство, намира за недоказано.  Намира, че претенцията е основателна, тъй като са налице основанията на чл. 2 т. 2 от ЗОДОВ. Моли съда да съобрази самото деяние и доказателствата по делото във връзка с посочените от ищеца последици и да се определи  обезщетение  в размер  под сумата 1000 лв.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното решение на РС – Сливен, като законосъобразно, правилно и обосновано. В подкрепа на тези си твърдения изразява становище в писмения отговор, депозиран в законния срок по повод въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. В него сочи, че наказателното производство е водено в продължение на 3 г., след което е прекратено и няма значение по какви обстоятелства е прекратено, след като обвинението е било недоказано. Сочи, че на ищеца е накърнена честта, достойнството и душевния мир и тези му страдания следва да бъдат възмездени.  Моли да се остави в сила обжалваното решение с произтичащите от това законовите последици.

               

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция е искано събирането на нови доказателства, които с мотивирано определение, държано в з.з. от 27.04.2010 г., ОС – Сливен е отхвърлил, в съответствие с разпоредбата на чл.266 от ГПК и като неотносими.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че с постановление за образуване на дознание от 28.03.2003г., против въззиваемия е било образувано предварително производство – дознание./арг. дознание № 334„ИП”-03 на РДВР – Сливен/. Въззиваемият Ф. е бил обвинен в това, че за периода 31.07.2001 г. до 31.12.2001г. в гр.Сливен е разпространил / предоставил/ на ВС”Асеновец”ООД Сливен, системен софтуер MSMPS за работа на ЗЗ броя работни места без необходимото по закон ( ЗАПСП – чл. 18 ал.1 4 чл. 70) съгласие на носителя на съответното право – „Iuter Sistems Corporation” – САЩ, с представител за Република България „Дейта Милант” ООД – Ямбол – престъпление по чл. 172А ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С  присъда № 584/17.05.2004г. постановена по НОХД №  1163-Д/2003 г. на РС-Сливен, въззиваемия – ищец е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение  за посоченото престъпление. С решение от 16.11.2004г., постановено по ВНОХД № 639/2004г. на ОС – Сливен е потвърдена изцяло присъда № 584/17.05.2004г. по НОХД №  1163-Д/2003 г.

С решение № 573/14.11.2005г. постановено по НОХД № 1101/2004г. на ВКС е отменено въззивното решение от 15.11.2004г. по ВНОХД № 693/2004г. на ОС – Сливен и делото е върнато на Прокурора за ново разглеждане от стадия на предварителното производство.

С постановление за прекратяване на наказателно производство на 28.04.2006г. по дознание № 334”ИП”/2003г. на РДВР –Сливен, пор.№ 340/2003г. на РП – Сливен, е прекратено наказателното производство водено срещу В.О.Ф.  за престъпление по чл. 172А, ал.2 във вр. с  ал.1 от НК. Това постановление е влязло в сила на 20.05.2006г. /арг.цитираното постановление на РП – Сливен и писмо изх.№ 290/08.01.2010г. на „Дейта Мплант”ООД – гр.Ямбол, лист 37 от гр.д. № 4562/2009г. на РС – Сливен/.

Спорно е по делото,  понесъл ли е и какви неимуществени щети е понесъл въззиваемия – ищец в резултат на воденето против него наказателно производство. От какъв характер са тези щети, съществува ли и доказана ли е причинната им връзка с наказателното производство, водено против него.

Приема се за установено по делото, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство въззиваемия – ищец  е понесъл неимуществени вреди. Въззиваемият – ищец твърди, че бил в постоянен психически дискомфорт, чувство за засегнато достойнство на личността му, уронване на авторитета му и доброто му име в обществото. Тези обстоятелства са нанесли удар върху психиката му и върху общото му здравословно състояние. Той се е затворил в себе си, ограничил контактите си. Изпитвал неудобство при среща с близки, приятели и бивши подчинени, защото си мислел, че те могат да го приемат като престъпник. През тези три години той сочи, че е живеел с мисълта, че е обвинен в нещо, което не е извършил.

От доказателствата по делото се установява, че през трите години, през които се е водело делото, той е бил под   стрес и постоянно е говорил за това дело. Бил е депресиран „Здравният му статус беше нарушен, имаше оплаквания от сърдечно - съдовата система, кръвното му налягане беше непрекъснато високо”, „тогава той се изолира и ограничи от социалните си контакти. Изнесе се във вилната зона на града със семейството си, с цел да ограничи контактите си, затвори се в себе си. Имаше притеснения да не бъде осъден и да влезе в затвора”. През този период ищеца е започнал да взема лекарства за високо кръвно налягане. Към настоящия момент  продължава да живее на вилата си. /арг.   протокол от с.з. проведено на 22.02.2010г. по гр.д. № 4562/2009г. на РС – Сливен, свид.  П.Н.Г./. По време на наказателното производство ищецът се е променил „ беше се оклюмал, пиеше хапчета, каза, че се страхува да не го вкарат в затвора, притеснен и неспокоен беше” /арг. свид. Г.П.М./.

Доказателства, установяващи, че в местната преса е имало публикация  по отношение на воденето срещу ищеца дело, няма представени.Не се и твърди, че е имало такива публикации на местно и национално ниво.

Приема се за установено, че във „В и К” ООД, където е работил ищеца от 1992г. до 2002 г. като директор, воденето срещу него производство е било коментирано от работещите там – негови подчинени.

Други доказателства, установяващи засягане на личността и достойнството, уронване на авторитета и доброто име в обществото на ищеца, по делото няма представени и не е искано събирането на такива.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Законодателят е приел, че  държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление , ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено. / арг. чл. 2 ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)/ .

Исковата молба е предявена с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и претенцията е допустима. В случая се претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца  морални вреди, в резултат на воденото наказателно производство, нарушение на здравословното му състояние, стрес, нежелание да се среща с близки и познати и да разговаря с тях.

Настоящият състав на Окръжен съд – Сливен намира, че определения размер на обезщетението от РС – Сливен е значително завишен, а същия не е съобразен с тежестта и обществената укоримост на законно повдигнатото обвинение. В случая не е имало негативно засягане на правата на личността. Личните права на обвиняемия не са били ограничени. Органите  на   досъдебното ( и съдебното) производство са разгледали случай в разумни срокове. При това положение интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение на ищеца е била сравнително ниска.

За повдигнатото обвинение по чл. 172А ал.2, във вр. ал.1 от НК се предвижда лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 5 000 лв.

Приема се за установено по делото, че именно  в резултат на повдигнатото обвинение, за  ищеца са настъпили  неблагоприятни последици, изразяващи се в стрес, влошаване на здравословното му състояние,   както и чувството му, че е уронен неговия авторитет пред колектива на  дружеството, в което е работил.

 Установена е по делото причинната връзка  между повдигнатото обвинение и настъпилите негативни последици за ищеца,

Твърдението на жалбоподателя РП – Сливен, че в конкретния случай ищеца не е доказал, че влошеното ум здравословно състояние е в причинна връзка с повдигнатото против него обвинение се приема за несъстоятелно. То не се подкрепя от доказателствата по делото и не се споделя от тази инстанция. Дали ищеца ще има или няма рецептурна книжка от преди повдигане на обвинението, а и след това не се отразява на неговото лично възприемане и реакцията му от факта, че е подведен под наказателна отговорност и е възможно да му се наложи наказание, включително и лишаване от свобода, освен предвидената в НК глоба.

Не се установи по делото и твърдението на жалбоподателя, че по същото време е имало кампания за смяна на ръководителите на „В и К „ООД –Сливен и по тази причина ищеца е изживял психичен стрес,  в резултат на което му е влошено здравословното състояние. Но даже и това да е така, за ищеца е установено, че е изживявал морални терзания, свързани с възможността да бъде осъден по повдигнатото обвинение.

Установено е по делото, че наказателното производство водено срещу ищеца по посочения текст от НК е останало недоказано, поради факта, че посочения софтуерен продукт не е бил запазен  в компютрите на дружеството ВС „Асеновец”ООД, след връщане от ВКС на производството за разглеждане от  стадия на предварителното производство.

Размерът на  претърпените неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на обществото за справедливост. /арг. чл.52 от ЗЗД/. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпените от него билки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и настъпили негативни последици.

Настоящият състав на ОС Сливен намира, че в случая не се касае за обвинение с голяма тежест и обществена укоримост, на незаконно повдигнатото обвинение. Установено е, че не са били ограничени лични права на обвиняемия, а имало засягане на доброто име пред работещите в дружество „В и К” – Сливен, както и отношенията  с приятелите и  колегите му.

Приема се, че в конкретния случай РС – Сливен значително е завишил размера на присъденото обезщетение. Настоящият състав на ОС – Сливен намира, че размерът на присъденото обезщетение следва да се намали до 2 500 лв. , като за разликата до 6 000 лв. обжалваното решение се отмени и иска се отхвърли. Приема се, че с този размер на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че  последиците от негативното влияние на повдигнатото обвинение, за ищеца не са били оповестявани в местни и държавни медии, а се разпростирали в ограничени граници – местоработата на ищеца и познатите му в гр.Сливен.

Твърдението, че  ищецът е допринесъл за увреждането и съдът   следва да намали обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.2 от ЗЗД, не се споделя. Установено е по делото, че на основание договор за възмездно право на ползване от 31.07.2001г., сключен между ТД „Водоснабдяване и канализация”ООД – Сливен, чийто управител е бил  въззиваемия – ищец и ТД ”Водно сдружение – Асеновец”ООД – гр.София , посочения софтуерен продукт  е бил предоставен на последното дружество - без разрешение на собственика на този продукт. /арг. цитираният договор и Анекс към него от 31.12.2001г., приложени към  ДП № 334”ИП”/2003г. на РДВР-Сливен,  от  стр. 36 до 47 включително/. Други доказателства, от чиято преценка може да се мотивира извод за действия на ищеца, допринесли за повдигане на обвинението,  по делото няма представени и не е искано събирането им.

Съдът намира, че този размер обезщетение 2 500 лв., в конкретния случай, е достатъчен за възмездяване на доказаните от ищеца и претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в затваряне в себе си, чувството, че е накърнено неговото лично достойнство и авторитет пред колектива, в който е работил, както и пред познатите му в гр.Сливен.

Твърдението на жалбоподателя, че в конкретния случай  главният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, е несъстоятелно, не се подкрепя с доказателствата по делото и   не се споделя  от този състав на ОС – Сливен.

Претенцията  за лихви върху присъденото обезщетение също се приема за основателно и доказано. Съгласно трайната практика на ВКС при дължимост на парична сума,  се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня  на забавата . / арг. и чл. 86 ал.1 от ЗЗД /.

Законодателят е приел, че ЗОДОВ  определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. Становището на ВКС е , че вземането на пострадалото лице за обезщетение на вреди по този закон, възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действията или бездействията на държавния орган. От този момент на изискуемост на обезщетението  започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна  лихва върху присъденото обезщетение.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – чл.2, т.2, изрч.2 от ЗОДОВ, който в случая е  постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ищеца от 28.04.2006г., влязло в сила на  20.05.2006г. / арг. известие за доставяне от 12.05.2006г., лист 175 от цитираното дознание/

От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата/ арг. т.4 от ТР № 3/22.04.2004г.  по гр.д. № 3/2004г. на ОС ГК на  ВКС/.

Съгласно разпоредбата на  чл. 9А от ЗОДОВ,  по делата водени по този закон се внася държавна такса, но разноските по делата не се внасят предварително.

В съответствие с уважената част от претенцията на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски  за двете инстанции- сумата 166,67лв., като решението на СРС Сливен се отмени и в частта, с която са присъдени разноски над тази сума .

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                    

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 

ОТМЕНЯВА  решение № 159/22.03.2010г., постановено по гр.д. № 4562/2009г. по описа на РС – Сливен, с което е осъдена Прокуратурата на Република България – гр.С., ул. „В.” № * да заплати на В.О.Ф.  с ЕГН ********** *** сумата 6000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва  върху нея, считано от 20.05.20006г., В ЧАСТТА за разликата  НАД 2 500 ( две хиляди и петстотин лева) лв. ДО 6 000 ( шест хиляди лева) лв., както и в частта, с която са присъдени разноски по делото – НАД сумата 166,67лв. до сумата 411,50лв. и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ предявения от В.О.Ф.  с ЕГН ********** ***,  против Прокуратурата на Република България иск, на основание  чл.2,  ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за разликата НАД 2500лв./две хиляди и петстотин лв./,  ДО уважения от РС Сливен размер, 6000/шест хиляди лева/, както и в частта за разноските – над сумата 166,67лв. до уважения от РС Сливен размер -411,50лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

.

 

 

Решението  може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               

 

ЧЛЕНОВЕ: