Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  127

 

 

гр. Сливен, 15.06.2010 г.

 

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на втори юни през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 222 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 70/25.02.2010г. по гр.д. № 2052/09г. на СлРС, с което застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП по задължителната застраховка “гражданска отговорност” на прекия причинител, заедно със законовата лихва от датата на увреждането, като претенцията е отхвърлена над присъдения, до пълния й размер, и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът  – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението в уважителната част, както и относно разноските, като  счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Счита, че РС е неправилно е ценил доказателствата и е формирал неправилна фактическа обстановка, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи. Развива теза, че застрахованото лице не е имало обекстивна възможност да възприеме автомобила на ищеца и това изключва вината му, което освобождава застрахователя от отговорността да обезщети вредите. Освен това заявява и, че съдът неправилно и в разрез с разпоредбите на Наредба № 24/2006г. е определил размера на присъденото обезщетение, като по-голямо от действително дължимото. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната част, като СлОС отхвърли и за тази сума иска, евентуално – ако прецени, че искът е основателен – да го уважи за 676 лв., като приложи и процент на съпричиняване на вредоносния резултат, а за горницата до присъдените 980, 76 лв. – го отхвърли като неоснователен. Претендира разноските за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивнага жалба, твърди, че същата е неоснователна, атакуваната част от решението не страда от посочените в нея дефекти, а е правилна и законосъобразна. Моли то да бъде потвърдено в нея, излага контрааргументи против доводите на въззивника. Няма направени претенции за разноски.

Няма направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение в обжалваната му част, която счита за правилна и законосъобразна. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Решаващият съд правилно и в съответствие с материалноправните норми, е приел, че са налице предпоставките, заложени в разпоредбата на чл. 226 от КЗ, за ангажиране на отговорността на застрахователя-ответник по действащата към релевантния момент задължителна застраховка “гражданска отговорност”, сключена с прекия причинител на вредата, за обезщетяването на последната.

Безспорно са доказани елементите на състава на деликта, от който произтича извъндоговорната отговорност на застрахованото лице, причинило вредата, чието обезщетяване се търси, въз основа на договора за застраховка, пряко от застрахователя.

В съответствие със съдопроизводствените правила РС е събрал и обсъдил необходимите доказателства, обосноваващи извода, че вина за ПТП-то има застрахованото лице, като е дал предимство на заключението на допуснатата в хода на процеса съдебно-техническа експертиза, която не опровергава, а подкрепя първоначалното заключение, закрепено в протокола за оглед на местопроизшествието. Правилно е приел като по-надеждни тези доказателства, съпоставени сгласните такива. Настоящата инстанция също счита за несъмнено доказано, че застрахованият е нарушил правилата за движение по пътищата, като на нерегулирано кръстовище не е пропуснал дясностоящия му автомобил, управляван от ищеца, разполагащ с предимство. Не може да се сподели виждането на въззивника, че понеже преди сблъсъка ищецът е бил в лявата част на своето платно за движение и това е довело до обективна невъзможност на другия водач да го възприеме и да го пропусне. Точно обратното – от представените схеми на ПТП, както и от обясненията на експерта, е видно, че маневрата “заобикаляне на спрял автомобил” в дясната част на платното на ищеца, на първо място – не представлява нарушение на ЗДП, на второ – вече е била приключила и, на последно място – именно при това местоположение видимостта за причинителя е била максимално висока, а с оглед изключително ниската скорост на движение на ищеца – възможността за реакция е била също в рамките на нормалното. Така, освен, че не се опровергават изводите на първоинстанционния съд относно вината на застрахованото лице, липсват и всякакви причини да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Поради това деликтната отговорност възниква в пълнота за прекия причинител и, с оглед договорните отношения между него и ответника-застраховател, по повод валидна и действала към относимия момент задължителна застраховка “гражданска отговорност”, съгласно нормата на чл. 226 ал. 1 от КЗ, последният дължи обезщетение за причинените вреди.

Същите са безспорно установени по вид и доказани по размер. Неоснователно е възражението на въззивника, че РС е определил неправилно по-висок размер, като е нарушил правилата на чл. 273 ал. 2 от КЗ, Наредба №24/06г. и Методиката към наредбата. В мотивте си съдът подробно и изчерпателно е посочил начина на формиране размера на присъденото обезщетение и настоящата инстанция счита, че той е изцяло в унисон с цитираните нормативни актове.

Поради изложеното искът следва да бъде уважен в размер на 980, 76 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 1 424,25 лв. – отхвърлен като неоснователен.  Обезщетението се дължи заедно с лихвата за забава от датата на увреждането.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е обжалвано. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В необжалваната част решението на СлРС е влязло в сила.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала разноски и такива  следва да й се присъдят за тази инстанция в размер на 400 лв., а въззивникът следва да понесе своите както са направени. Решението в частта за разноските пред РС е правилно и не следва да се изменя.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 70/25.02.2010г. по гр.д. № 2052/09г. на СлРС в обжалваната част, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЗАД “Армеец”, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “С. К.” № * да заплати на С.Й. ***, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: