Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., 28.06.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети юни  през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

При секретаря  П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 225 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на С.А.Г. ЕГН ********** ***, м. „Боровец”, „Геоложка база” против решение №127 от 08.03.2010 г. по гр.д. №4636/09 г. по описа на С.ски районен съд в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща на А.И.М. ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете В.С.Г. ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от завеждане на исковата молба 27.10.09 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на други законови причини за изменяване или прекратяване на издръжката  и в частта, с която Г. е осъден да изплаща на А. М. като законен представител на детето В. издръжка за минало време от 27.10.2008 г. до 27.10.09 г. в общ размер на 1440 лв. Посочено е , че така постановеното решение в тази си част е материално процесуално незаконосъобразно. Твърди се, че въззивникът не е получавал призовки въпреки че на адреса в С. , кв. „Ст. З.” *-*живеят негови близки, които са получавали призовките и съобщенията по делото без да го уведомят. Въззивникът твърди, че ежемесечно е предоставил издръжка на детето в размер на около 70 лв., които са били давани на майката от неговата сестра Р. Г.. Посочено е, че определеният размер от 120 лв. месечно е прекалено завишен за дете на шест годишна възраст и че неправилно е осъден да заплаща издръжка в такъв размер за минало време, като самият жалбоподател получавал трудово възнаграждение в размер на 440 лв. едва от м. септември 2009 г., а преди това е получавала възнаграждение в размер на 300 лв. Жалбоподателят твърди, че за него би представлявала изключителна трудност да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. и моли същата да бъде намалена на около 80 лв. месечно, като за минало време искът предявен за издръжка да бъде отхвърлен като неоснователен.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. И. , в качеството на пълномощник на А.М. с който същата оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да потвърдено решението на РС – С.. 

         В с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

         Въззиваемата М. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. И., която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

         Пред  настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства поради настъпила преклузия по смисъла на чл. 266 от ГПК.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка.

         Малолетното дете В. е дъщеря на въззивника С.Г. и на въззиваемата А.М.. Към датата на депозиране на исковата молба 27.10.2009 г. детето е на възраст от пет години и десет месеца. Към настоящия момент детето е навършило шест годишна възраст.

         По делото са представени удостоверение и разпореждане от РУСО С. от които е видно, че А.М.  е получавала обезщетение за безработица през м. август в размер на 358.80 лв. , през м. септември 2009 г. 327.60 лв. За периода от 01.07.2009 г. до 30.09.2009 г. на М. е било отпуснато обезщетение за безработица в размер на 15.60 лв. дневно, а за периода от 01.10.09 г. до 31.12.2009 г е било определено обезщетение в размер на 8.40 лв. дневно,т .е. за периода от 01.07.2009 г. до 30.09.09 г. М. е получавала обезщетение в размер на около 312 лв. месечно, а за периода от 01.10.2009 г. до 31.12.2009 г. около 170 лв. месечно. 

         По делото са представени служебни бележки от ЦДГ „Божур” гр. С. от които е видно, че детето В. е водено и взимано от детското заведение единствено от майката А. и тя е заплащала всички такси за градината в размер на 35 лв. месечно. Посочено е, че детето е посещавало детската градина редовно от м. 06.2007 г. 

         Представени са служебни бележки от 14.07.2009 г. и 02.02.2010 г. от Център за чужди езици и мениджмънт ООД с директор П. И. от които е видно, че детето В. е преминала курс на обучение по английски език в училище Европа за периода м. 10.2008 г. – м. май 2009 г. с годишна такса 228 лв. и учебен комплект 27 лв., както и през периода м. октомври 2009 г. м. май 2010 г. годишна такса 228 лв. и учебен комплект 40 лв.

         От извършения социален доклад е установено, че майката А. се грижи много добре за детето В.. За същото са осигурени много добри хигиенно-битови условия, детето се чувства щастливо и обгрижено от майка си, както и от разширеното семейство.

         По делото е приложена служебна бележка от 08.12.09 г. , касаеща месечното брутно трудово възнаграждение на въззивника С.Г.. От нея се установява, че същия работи като оператор на металообработваща машина в ХЕД Сервиз” ООД гр. Варна и за м. август 2009 г. е получавал възнаграждение в размер на 230.45 лв. , а за м. септември, октомври, ноември 2009 г. възнаграждение в размер на 440 лв.

         По делото е разпитана свид. Н.Ч. сестра на въззиваемата, която е посочила, че грижи за детето се полагат единствено от страна на майката, бащата рядко го взима при себе си, рядко му купува играчки и дрехи и не се интересува кога тя е болна или здрава. Свидетелката е изказала становище, че според нея средната заплата във Варна е минимум 500-550 лв. а за автомонтьор тя е 750 лв.

         От ПМС №1 от 10.01.2009 г. е видно, че минималната работна заплата за страната от 01.01.2009 г. до момента е в размер на 240 лв.

         Решението е съобщено на въззивника на 10.03.2010 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 19.03.2010 г. е депозирана процесната жалба.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е частично основателна.

        

         Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Когато децата са ненавършили пълнолетие родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  В разпоредбата на чл. 142 от СК е посочено, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможност на лицето, което я дължи, като в ал. 2 на чл. 142 е заложен принципът от който следва да се прецени минималната издръжка на едно дете, а именно минималната издръжка е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. В настоящия случай  ¼ от МРЗ е в размер на 60 лв. Следва да се отбележи, че издръжка на детето се дължи и от двамата родители.  В настоящия случай писмените данни сочат, че бащата е този, който има по-голяма възможност да дава издръжка на детето с оглед на получаваните от него доходи. От друга страна следва да се отчете обстоятелството, че определената от съда издръжка в размер на 120 лв., представлява ½ от МРЗ и е повече от ¼ от възнаграждението, което получава въззивникът. По делото не са установени някакви изключителни нужди за детето, които да са свързани с неговото здравословно състояние или необходимост от някакво развитие на природни заложби , които изискват повече средства. Посещаването на занятия в езиков център е в интерес на детето, но същото не е задължително.

         С оглед изложеното съдът намира, че определената издръжка в размер на 120 лв. е завишена по свой размер и следва да бъде намалена, така че да е във възможностите на бащата да я дава. Като се вземе предвид възрастта на детето минималния праг на издръжка, определен от закона и възможностите на бащата да дава издръжка съдът намира, че е справедливо с оглед интересите на детето, въззивникът да бъде осъден да изплаща месечна издръжка в размер на 90 лв.

         Предвид настоящите правни изводи обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е определена месечна издръжка от датата на подаване на исковата молба за детето В. в размер на 120 лв. , като се определи дължимата издръжка да бъде в размер на 90 лв. месечно. Решението следва да бъде изменено и в частта, с която въззивникът Г. е осъден да изплаща за минало време за периода от 27.10.08 г. до 27.10.2009 г . издръжка в общ размер на 1440 лв., като за този период от време същият следва да заплати сумата от 1080 лв. или по 90 лв. месечно.

         По делото не са направени искания за присъждане на деловодни разноски и такива не следва да бъдат присъдени. 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 127 / 08.03.2010 г. по гр.д. № 4636 по описа за 2009г. на С.ския районен съд в ЧАСТТА, с която С.А.Г. ЕГН ********** ***, м. „Боровец”, „Геоложка база” е осъден да заплати на А.И.М. ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете В.С.Г. ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 120 лв.,

както и в частта, с която С.А.Г. ЕГН ********** ***, м. „Боровец”, „Геоложка база” е осъден да заплати на А.И.М. ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете В.С.Г. ЕГН ********** *** издръжка за минало време от 27.10.2008 г. до 27.10.2009 г. общ размер 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С.А.Г. ЕГН ********** ***, м. „Боровец”, „Геоложка база” ДА ЗАПЛАЩА на А.И.М. ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете В.С.Г. ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 90 лв. , считано от завеждане на исковата молба 27.10.2009 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на други законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.А.Г. ЕГН ********** ***, м. „Боровец”, „Геоложка база” ДА ЗАПЛАТИ на А.И.М. ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете В.С.Г. ЕГН ********** *** издръжка за минало време от 27.10.2008 г. до 27.10.2009 г. общ размер на 1080.00  /хиляда и осемдесет лева/.

 

 

         Решението подлежи на обжалване  в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.