Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 124

 

гр. Сливен, 14.06.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  226  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 914 от 07.01.2010г. по гр. дело № 4685/2009г. на СлРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца – РПК „Балкан” гр.Шивачево, против ответника С.М.И. иск с правно основание  чл.59 ал.1 от ЗЗД до пълния претендиран размер от 8640 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е игнорирал заключението на счетоводната експертиза и се е позовал на показанията на двама от свидетелите, които твърдели, че през 2005г. председателят на кооперацията бил предлагал на ответника да сключат договор за наем с цена 120 лв. месечно. Тези изводи обаче са необосновани. На първо място съдът не разполагал със специални знания за да определи наемната цена и затова е била назначена експертиза. Освен това по делото не се е установило общото събрание на кооперацията да е взимало решение за отдаване под наем на имота. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена изцяло.

Във въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

Постъпила е и въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, с която се обжалва решение № 914 от 07.01.2010г. по гр. дело № 4685/2009г. на СлРС, в частта, с която е осъден да заплати на РПК „Балкан” гр.Шивачево сумата от 4320 лв., представляваща обезщетение за ползвания имот без наличието на договор.

В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно и съдът не е обсъдил всички доказателства. Между страните имало сключен предварителен договор за продажба на имота, но окончателен не бил сключен. Ответникът е ползвал имота със съгласието на ищеца, като е поел задължение да опазва имуществото на кооперацията. Освен това неправилно съдът е приел, че обедняването на ищеца е в размер на 120 лв. месечно. Така приетото обезщетение е било завишено. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което да се отхвърлят претенциите.

Във въззивната жалба са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство, но с определение от 10.05.2010г. съдът не е допуснал събирането на нови доказателства, поради несвоевеременно направените доказателствени искания.

 

В с.з., за първият въззивник - ищец, редовно призован, се явява процесуален представител по закон. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, се поддържа жалбата. Излагат се съображения, посочени в нея и съображения, че подадената от другата страна жалба е неоснователна.

В с.з., вторият въззивник - ответник, редовно призован, се явява. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, се поддържа жалбата. Инвокират се съображенията от нея и съображения, че подадената от другата страна жалба е неоснователна.

След докладване на жалбите не са направени възражения.

Не са подадени  по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

 

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

 

Правната норма на чл. 59 ЗЗД, приложима към спорното правоотношение, изисква ищецът, позоваващ се на неоснователно обогатяване на ответника, да докаже и своето обедняване в същия размер, както и връзката между своето обедняване и обогатяването на ответника При иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде установено обогатяване, което е във  връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. Следва да се има предвид, че тази връзка не е причинна т.е. обогатяването не е следствие от обедняването и обратно. За да бъде уважен такъв иск, трябва да бъде налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или група от факти. Безспорно е, че кооперацията – ищец в първоинстанционното производство, е собственик на имот, който е бил ползван от ответника. Този имот е бил използван за извършване на дейност, която може да бъде определена като стопанска – за съхраняване на билки. Доказано е, че е налице обогатяване от ползването на имота. От друга страна безспорно е установено, че собственикът на имота е били лишен от възможността да го ползва като получава гражданските плодове от това ползване. Безспорно е, че е имало възможност да го използва лично, отдава под наем и т.н. Поради това са налице предпоставките на закона за уважаване на предявения иск – установи се наличие на имуществено разместване между страните, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на кооперацията, а оттук са налице и останалите предпоставки за уважаване на претенцията. Като се е произнесъл в този смисъл районният съд е постановил правилен съдебен акт. Възраженията на втория въззивник – ответник, че са били налице договорни отношения между страните, не могат да бъдат споделени. Събраните по делото доказателства не сочат за наличието на такива отношения. Правилен е извода на районния съд, че показанията на свидетеля Ж., доколкото са относими, остават изолирани от безспорно установените  фактически обстоятелства. Ето защо подадената от втория въззивник – ответник жалба е неоснователна.

С подадената от ищеца въззивна жалба се оспорва съдебният акт, в неговата отхвърлителна част. За да определи размерът, до който искът следва да се уважи, районният съд е приел, че обезщетението трябва да бъде съизмеримо с наема, който кооперацията би получила, ако бе отдала под наем имуществото си. Приел е, че най-реална представа за прихода от наем може да се изведе от свидетелските показания и е сметнал, че това е сума в размер на 120 лв. месечно.

Обедняването, като елемент на фактическия състав на неоснователното обогатяване, се обвързва само с възможността, която по принцип абсолютното право дава / в случая правото на собственост върху недвижимия имот/ в някаква степен на вероятност да се получи имуществена полза. Не може да бъде игнориран факта, който установява, че в един продължителен период собственика – кооперацията, не е ползвала имота т.е. не е разчитала на сериозен имуществен прираст. От друга страна е очевидно е, че недвижимия имот, в резултат на местоположението си и конкретната пазарна ситуация, не е бил атрактивен за наематели. Поради което и председателят на кооперацията се е опитал да осигури наемател, отправяйки оферта за 120 лв. месечен наем. Обедняването е необходим елемент от фактическия състав и се определя като лишаване от блага и може да приеме различни форми – ефективно изгубване на права или пък пропускане на иначе сигурно имуществено увеличение. Следователно ищецът в производството е следвало да докаже, че не е могъл да придобие имуществени блага в размер на наемната цена и да докаже обстоятелствата, създаващи възможността за придобиване на ползите, които ги правят сигурни. В конкретния случай е установено и не се отрича от страните, че ищецът е имал, хипотетичната все пак, възможност да отдаде имота под наем за сумата от 120 лв. Ето защо като е определил размера на обезщетението на тази база районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен акт.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните са претендирали разноски пред тази инстанция, но с оглед изхода на процеса те не следва да им се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 914 от 07.01.2010г. по гр. дело № 4685/2009г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: