Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 125

гр. Сливен, 14.06.2010 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                      ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

            МАРТИН САНДУЛОВ           

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 230  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 105/02.03.2010 г. по гр.д. 4608/2009 г. по описа на СлРС, с което е уважен  предявения от въззиваемата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “ В и К” ООД,  гр. Сливен за признаване недължимост на сумата от 656,19 лв. главница, представляваща цена на консумирана питейна вода за периода от 30.06.1999 г. до 30.12.2005 г. и мораторна лихва върху главницата изтекла до 01.09.2009г., в размер на 647,85 лв., като погасени по давност. Осъдено  е „ВиК”ООД Сливен да заплати на ищцата сумата от  403 лв., представляваща направените по делото разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК срещу това решение на СлРС е постъпили въззивна жалба от  “ В и К” ООД,  гр. Сливен, в която чрез пълномощника си юрисконсулт М. В. моли обжалваното решение  да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се приетото от съда, че задълженията се погасяват с изтичане на тригодишна давност и се претендира, че в случая важат правилата за изтичане на петгодишната давност, а самата въззиваема ищца в първоинстанционното производство не е оспорила съществуването на тези задължения. Алтернативно е направено възражение, че част от фактурите за доставената питейна вода не се дължат на „В и К”ООД, а на Водно сдружение „Асеновец” – гр. Сливен. Поради това се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена  като неоснователна и недоказана исковата претенция поради погасяване по давност, като се претендират и направените по делото разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не  са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з., за дружеството въззивник, редовно призовано, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа жалбата  на основанията посочени в нея. Прави искане да бъде допусната съдебно икономическа експертиза, за установяване броя на фактурите, периода и сумите, които се дължат към Водно сдружение „Асеновец”” ООД.

В с.з. за  въззиваемата, редовно призована не се явява ,  явява се процесуален представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК, който иска  решението да бъде потвърдено. Оспорва изцяло въззивната жалба, а направеното искане за назначаване на експертиза счита за неоснователно и несвоевременно..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

Искането за съдебно икономическа експертиза съдът намира за несвоевременно като се позовава на факта, че още с отговора на исковата молба представителя на дружеството ответник се е позовал на тези фактури, но не е направил искане пред първа инстанция за назначаване на експертизата, както и такова след изготвяне на доклада по чл.146 от ГПК поради което го остави без уважение.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

По делото не се спори, че страните са били обързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води. Следва да се отбележи, че през процесният период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а юридическия факт от който е възникнала тя, е договор. Макар и писмен такъв да не се представя, от предмета на делото и твърденията на страните, а и от ангажирани писмени доказателства, може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга е доказателство за възникнали договорни отношения между страните.

Установява се  и от представеното по посоченото гражданско дело извлечение от сметката на длъжника, неоспорено от него в хода на процеса, че за периода 30.06.1999г. до 30.12.2005 г. ответното дружество  има непогасени вземания към него в размер на 656,19 лева, както и вземания за изтекла лихва за забавено плащане в размер на 647,85 лева. Дължимостта на вземанията е оспорена от ищеца единствено на основание изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД с довода, че същите касаят  периодични плащания.

Тъй като показанията на водомерите  се отчитат на определен период от време и операторът издава ежемесечни фактури, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, тези клаузи дават основание  да се направи  извод, че задължението  за заплащане на потребената питейна вода има характер  на периодично плащане, тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането. Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае  до повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Наложеното единното разбиране в правната теория и практика е, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва  еднородни престации - плащания, които се повтарят през определени  периоди от време. В съответствие с това, вземането на водоснабдителното дружество за стойността на доставената питейна вода представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал. 1, б, “в” от ЗЗД и като такова се погасява с кратката погасителна давност от три години, а не с общата пет годишна. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивника, че вземането му се погасява с изтичането на пет годишна давност, а не с три годишна и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

При този изход на процеса, въззивникът  следва да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 200 лв..

Ръководен от гореизложеното съдът

                                   Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 105/02.03.2010 г. по гр.д. 4608/2009 г. по описа на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „6-ти с.” №* да заплати на И.Щ.Я. ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: