Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  126

 

Гр. Сливен 23.06.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на втори юни през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ     

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 231 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано Р. № 2 от 15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 599/2009 г. на районен съд гр. Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от Р.Т.Д. *** против Д.И.Д. *** за заплащане на сумата 209.62 лв., от която 109.85 лв., представляваща паричната равностойност на 15 кг/дка пшеница и 99.77 лв., представляваща паричната равностойност на 15 кг/дка ечемик, съгласно сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2009 г. до окончателното й плащане, като неоснователен и са присъдени на противната страна разноски направените по делото в размер на 150 лв. 

Въззивницата Р.Т.Д., чрез процесуалния си представител адв. В.М. *** моли решението да бъде отменено, като неправилно и необосновано и исковите претенции бъдат уважени в претендирания размер, като се присъдят разноски по делото. Във въззивната си жалба твърди, че било безспорно установено, че ответникът е в забава да предаде определеното количество зърно, а тя няма вече интерес от предаването му и иска паричното му остойностяване. Нямало значение дали в договора има такава клауза. Не са направени доказателствени искания.  

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- Д. Ив. Д., чрез пълномощника си адв. Л. А. подала отговор. В него оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Настоява, че наемната цена между страните в арендния договор е определена в натура, а не в левове. Позовава се на това,         че нито в исковата молба, нито по- късно в предвидените в ГПК ред и срокове ищцата не е навела доводи, че е загубила интерес от изпълнение на договореното задължение в натура, поради което претендира неговата парична равностойност. Посочва, че в първоинстанционното производство не са правени такива твърдения и не са представени доказателства, които да установят твърденията в жалбата, че ищцата загубила интерес от плащане на уговорената наемна цена. Въпреки, че не е подал въззивна жалба, поради липса на правен интерес настоява, че съгласно чл. 18  от арендния договор /договорено плащане при бедствие 50% от договорения наем/ се издължил изцяло, съобразно договореното, поради което искът също бил неоснователен.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба по реда на чл. 263, ал.2 от ГПК.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че същата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивницата е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което е отхвърлен предявения от нея иск. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

В с.з. въззивницата не се яви и не се представлява. Пълномощникът й адв. В. М. с молба- становище поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Посочва, че безспорно е установено, че ответникът е в забава да предаде зърното, което е родово определена вещ, която има парична равностойност. Тази стойност била установена от назначеното по делото вещо лице. Забавата на ответника станала причина въззивницата да няма интерес от предаването му, а да търси паричното му остойностяване. Нямало значение дали в договора за наем е договорена такава клауза или не. Настоява, че след като една вещ е родово определена и има определена парична равностойност, след като наемателят е в забава,  наемодателят има право да претендира паричната равностойност. Претендира присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.   

Въззиваемата страна- Д.И.Д., редовно призован не се яви в с.з. Процесуалният му представител- адв. Л. А. *** оспорва жалбата и моли решението  да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Твърди, че в исковата молба и петитума й не било обяснено какво е значението на посочената сума. В с.з. ищцата уточнила, че  претендира равностойността на нейната цена. Не са изложени причини, поради които тя не иска да й се плати уговореното в натура. Едва във въззивната жалба твърди, че загубила интерес от плащането в натура и като основание твърди, че уговорената цена била родово определена вещ. В действителност от всичко написано в исковата молба, от изложените в с.з. аргументи ставало ясно, че претендира изпълнение съгласно уговорката по договора, а уговорка за заплащане на пари нямало.

В с.з. страните не са направили други доказателствени и процесуални искания.   

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което съдът го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Страните по делото са страни по Договор за наем /аренден договор/ на 25.000 дка земеделска земя от 11.03.2003 г. срещу наем по 80 кг зърно на дка. за срок от пет години, считано от 01.10.202 г. Ищцата Р. Т. Д., като наемодател /арендодател/ и ответникът Д., като наемател /арендатор/. Арендодателят предоставил земята, а арендаторът я обработвал и няма спор, че до 2006 г. договорът е спазван от двете страни. Плащането е ставало по 50% пшеница и 50 % ечемик. В чл. 18 от Договора страните предвидили клауза при бедствия изрично изброени- пожар на корен, градушка, наводнения да се заплаща 50 % от договорения наем. Установи се, че за 2007 г. реколтата била слаба, поради настъпилата суша в региона. Арендаторът предал за 2007 г. част от задължението и останало да дължи 30 кг зърно, от които 15 кг пшеница и 15 кг ечемик. Експертът М., в чиято добросъвестност и компетентност съдът не се съмнява определя средна изкупна цена на пшеницата за реколта 2007 г. по 300 лв./тон и за ечемика- 280 лв. /тон, съответно по 0.30 лв. за кг пшеница и 0.28 лв. за кг ечемик.

След предявяване на иска /07/10.2009 г./- на 19.10.09 г. ответникът поканил писмено ищцата /поканата получена на 21.10.09 г./ да получи остатъка от плащането /рентата/ за 2007 г. На място било предложено плащане в натура- съобразно сключения договор, но ищцата претендирала паричната равностойност и до плащане не се стигнало, след като ответникът отказал да заплати парично.  

Настоящата въззивна инстанция споделя и направените от НЗРС правни изводи.

Предмет на обжалване е неуважаването на иска с правно основание чл. 8, ал.1 във връзка с ал.4 от Закона за арендата в земеделието. В исковата молба, в уточняването в с.з. и във въззивната жалба ищцата, чрез пълномощника си адв. М. претендира паричната равностойност на незаплатения остатък от 30 кг зърно- по 15 кг пшеница и 15 кг ечемик от декар, съгласно сключения между страните договор, като изрично претендира  “заплащане на останалия дължим наем” и поради това, че няма интерес от реалното му предаване търси паричната равностойност. 

Безспорни са доказателствата за сключен аренден договор, който е валиден- в писмена форма, с нотариална заверка и вписан, съгласно чл. 3 от ЗАрЗ.

Доказано е частично плащане по договора за 2007 г., така както е уговорено- в натура. По принцип арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти- чл. 8, ал.4 ЗАрЗ.

Ищцата не е претендирала обезщетение вместо изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗЗД, а заплащане на останалия дължим наем. Останалият дължим наем е предвиден според договора в натура.

Основателен би бил един иск с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗЗД, при който ищцата търси обезщетение за забавено плащане. Тогава кредиторът няма да има задължение да докаже има ли още интерес от изпълнението, тъй като изгубването на интереса е факт, който освен, че има преобладаващо субективен елемент, по необходимост е обусловен от неизправността на длъжника. Длъжникът не може да налага на  кредитора закъсняло с две години изпълнение, след като последният вече е поискал обезщетение вместо изпълнение. Самият избор на кредитора предполага “изгубване на интереса” / Р от 27.06.2000 г. по ВАД № 3/2000 г.- сп. “Търговско право” ,бр.4/2000 г., стр. 111/.  Тогава би било неоснователно възражението за спазване клаузата в Д- чл. 18 и конкретно 50% заплащане при бедствия, при които, при изричното изброяване не е включена сушата.

След като не се иска обезщетение, а парично заплащане на останалата част от наема за 2007 г., при изричната уговорка плащане в натура, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Позоваването на равностойността на родово определени вещи е приложимо само при иск за обезщетение, а не за доплащане на договорен наем- арендно плащане.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба, като неоснователна следва да не бъде уважена, а обжалваното решение потвърдено.

Двете страни са претендирали разноски за тази инстанция. При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна Д., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3п от ГПК. Направил такива в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.  

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 2 от 15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 599/2009 г. на районен съд гр. Нова Загора, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р.Т.Д., с ЕГН- ********** ***, чрез адв. В.М. *** със съдебен адрес гр. Ст. З., бул. “Ц. С. В.” *, офис *, “Бизнес Център – Тонус”  да заплати на Д.И.Д. ***, чрез пълн. Адв. Л.А. *** разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: