Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 129

Гр. Сливен 01.07.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ГИНА ДРАГАНОВА

                           ЧЛЕНОВЕ:      СВЕТОСЛАВА КОСТОВА      

                                                    МАРИЯ Х.    

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от Светослава Костова в.гр.д. № 232 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 3 от 15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 600/2009 г. на Районен съд гр. Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от Т.Г.Г. против Д.И.Д. иск за заплащане на сумата от 262.33 лева, представляваща паричната равностойност на 15 кг/дка пшеница и сумата от 287.73 лв., представляваща паричната равностойност на 15 кг/дка ечемик, дължими съгласно сключен договор за наем на земеделска земя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2009 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и са присъдени на противната страна разноските направени по делото в размер на 150 лв. 

Въззивника Т.Г.Г., чрез процесуалния си представител адв. В.М. ***, моли решението да бъде отменено, като неправилно и необосновано и исковите претенции бъдат уважени изцяло, като се присъдят разноските по делото. Във въззивната жалба се навеждат твърдения, че в производството било безспорно установено, че ответникът е в забава при предаване на дължимото количество зърно, както и факта че въззивника вече няма интерес от реално изпълнение на задължението и може да претендира неговия паричен еквивалент.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивната жалба, твърди че същата е неоснователна и заявява, че атакуваното решение не страда от никакви пороци и моли то да бъде потвърдено.

         В с.з. въззивника, редовно призована, не се явява и не се представлява.

         Въззиваемата страна в с.з. се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изложените подробни аргументи в отговора на въззивната жалба и моли същите да бъдат уважени при постановяване на съдебния акт.

         След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция на осн. чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните по делото доказателства.

         Също така въззивния съд СПОДЕЛЯ  и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

         Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. РС е осъществил надлежно процесуалните си правомощия и задължения по чл.140 – 149 от ГПК и в съответствие с материално правните норми, въз основа на събраните годни, допустими и относими доказателства, е заключил че исковите претенции са неоснователни.

         Безспорно въззивникът и въззиваемият са страни по договор, сключен в писмена форма, за отдаване за временно и възмездно ползване на определени по вид и количество земеделски земи. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните и е в вписан в регистър, съгласно изискванията на чл. 3 от ЗАрЗ. Не се спори по факта на сключването и на съществуването му, както и фактическото частично изпълнение от едната страна и приемането от другата. Отношенията между страните по него се уреждат от разпоредбите на Закона за арендата в земеделието, като съгласно чл.17 от договора субсидиарно се прилагат и разпоредбите на общото гражданско законодателство. Доказа се по несъмнен начин, че през спорния период - 2007г., въззиваемата страна е престирала частично уговорената по вид и количество родово определена вещ в натура / така както е уговорено в договора/. Останало е дължимо 30 кг. зърно на декар, от които 15кг/дка пшеница и 15 кг./дка ечемик.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗАрЗ арендното плащане по договора може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. В конкретния случай страните писмено са договорили изрично, плащането да се извършва единствено и само в натура.

Ищцата не е претендирала обезщетение вместо изпълнение на договора, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗЗД, а доплащане на останалия дължим наем. След като не се иска обезщетение, а парично заплащане на останалата част от наема за 2007 г., при изричната договорна уговорка за плащане в натура, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Равностойността на родово определените вещи /зърно и пшеница/ би могла евентуално да се присъди, но само при предявяване на претенция за заплащане на обезщетение, включващо пропуснати ползи и търпяни загуби, но не и за доплащане на договореното в натура арендно плащане.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба следва да се отхвърли. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като РС е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Двете страни са претендирали присъждане на деловодни разноски. Съгласно изхода на делото и правилата на процеса, разноски се дължат на въззиваемата страна направени пред настоящата инстанция. Доказателства обаче относно техния размер не са представени, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 3 от 15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 600/2009 г. на Районен съд - Нова Загора.

 

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                             2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Страните по делото са страни по Договор за наем /аренден договор/ на 25.000 дка земеделска земя от 11.03.2003 г. срещу наем по 80 кг зърно на дка. за срок от пет години, считано от 01.10.202 г. Ищцата Р. Т. Д., като наемодател /арендодател/ и ответникът Д., като наемател /арендатор/. Арендодателят предоставил земята, а арендаторът я обработвал и няма спор, че до 2006 г. договорът е спазван от двете страни. Плащането е ставало по 50% пшеница и 50 % ечемик. В чл. 18 от Договора страните предвидили клауза при бедствия изрично изброени- пожар на корен, градушка, наводнения да се заплаща 50 % от договорения наем. Установи се, че за 2007 г. реколтата била слаба, поради настъпилата суша в региона. Арендаторът предал за 2007 г. част от задължението и останало да дължи 30 кг зърно, от които 15 кг пшеница и 15 кг ечемик. Експертът М., в чиято добросъвестност и компетентност съдът не се съмнява определя средна изкупна цена на пшеницата за реколта 2007 г. по 300 лв./тон и за ечемика- 280 лв. /тон, съответно по 0.30 лв. за кг пшеница и 0.28 лв. за кг ечемик.

След предявяване на иска /07/10.2009 г./- на 19.10.09 г. ответникът поканил писмено ищцата /поканата получена на 21.10.09 г./ да получи остатъка от плащането /рентата/ за 2007 г. На място било предложено плащане в натура- съобразно сключения договор, но ищцата претендирала паричната равностойност и до плащане не се стигнало, след като ответникът отказал да заплати парично. 

Настоящата въззивна инстанция споделя и направените от НЗРС правни изводи.

Предмет на обжалване е неуважаването на иска с правно основание чл. 8, ал.1 във връзка с ал.4 от Закона за арендата в земеделието. В исковата молба, в уточняването в с.з. и във въззивната жалба ищцата, чрез пълномощника си адв. М. претендира паричната равностойност на незаплатения остатък от 30 кг зърно- по 15 кг пшеница и 15 кг ечемик от декар, съгласно сключения между страните договор, като изрично претендира  “заплащане на останалия дължим наем” и поради това, че няма интерес от реалното му предаване търси паричната равностойност. 

Безспорни са доказателствата за сключен аренден договор, който е валиден- в писмена форма, с нотариална заверка и вписан, съгласно чл. 3 от ЗАрЗ.

Доказано е частично плащане по договора за 2007 г., така както е уговорено- в натура. По принцип арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти- чл. 8, ал.4 ЗАрЗ.

Ищцата не е претендирала обезщетение вместо изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗЗД, а заплащане на останалия дължим наем. Останалият дължим наем е предвиден според договора в натура.

Основателен би бил един иск с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗЗД, при който ищцата търси обезщетение за забавено плащане. Тогава кредиторът няма да има задължение да докаже има ли още интерес от изпълнението, тъй като изгубването на интереса е факт, който освен, че има преобладаващо субективен елемент, по необходимост е обусловен от неизправността на длъжника. Длъжникът не може да налага на  кредитора закъсняло с две години изпълнение, след като последният вече е поискал обезщетение вместо изпълнение. Самият избор на кредитора предполага “изгубване на интереса” / Р от 27.06.2000 г. по ВАД № 3/2000 г.- сп. “Търговско право” ,бр.4/2000 г., стр. 111/.  Тогава би било неоснователно възражението за спазване клаузата в Д- чл. 18 и конкретно 50% заплащане при бедствия, при които, при изричното изброяване не е включена сушата.

След като не се иска обезщетение, а парично заплащане на останалата част от наема за 2007 г., при изричната уговорка плащане в натура, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Позоваването на равностойността на родово определени вещи е приложимо само при иск за обезщетение, а не за доплащане на договорен наем- арендно плащане.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба, като неоснователна следва да не бъде уважена, а обжалваното решение потвърдено.

Двете страни са претендирали разноски за тази инстанция. При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна Д., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3п от ГПК. Направил такива в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение. 

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 2 от 15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 599/2009 г. на Районен съд гр. Нова Загора, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р.Т.Д., с ЕГН- ********** ***, чрез адв. В.М. *** със съдебен адрес гр. Ст. З., бул. “Ц. С. В.” *, офис *, “Бизнес Център – Тонус”  да заплати на Д.И.Д. ***, чрез пълн. Адв. Л.А. *** разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                    

                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                    

                                                                             2.