Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 27.07.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на двадесет и девети юни, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГИНА ДРАГАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  М. ХРИСТОВА

          при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 269 и следващите от ГПК  в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на И.С.И. ***, чрез адв. В.М. *** против решение № 4/15.02.2010 г. по гр.д. № 601/2009 г. на РС – Нова Загора, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Д.И.Д. за заплащане на сумата 1022.25 лв., от която 528.75 лв. представлява паричната равностойност на 15 кг/дка пшеница и 493 лв., представляваща паричната равностойност на 15 кг/дка ечемик, съгласно договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2009 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

         В жалбата се навеждат основания, сочещи неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че неправилно РС приел, че след като в клаузите по договора няма задължения ответникът да заплати наема на земите в пари, същият не може да бъде задължен за това. Счита, че безспорно зърното е родово определена вещ, която има определена парична равностойност. Сочи, че стойността е била установена от вещото лице и че забавата на ответника е причина и въззивникът няма интерес от предаване на зърното, а от паричното му остойностяване. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция, като се осъди въззиваемия да заплати паричната равностойност на незаплатения остатък от 30 кг зърно на декар за 2007 г., от които 15 кг/дка пшеница и 15 кг/дка ечемик, съгласно сключения между тях договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

         По делото е постъпил отговор против въззивната жалба от Д.И. ***, чрез адв. Л. А. ***, в която се оспорва жалбата, като наведените оплаквания за неправилно приложение на закона, се сочат за неоснователни. Счита, че извода на съда, че не е установено по делото страните да са договаряли наема на арендованата земя, да се заплаща в левове, е правилен. Сочи, че от представения по делото договор за аренда се установява, че наемната цена между страните е определена в натура, а не в левове и няма уговорка при евентуално закъснение на изпълнението арендната вноска да се плаща в пари. Излага съображения, че нито в исковата молба, нито по-късно по делото ищецът е навел доводи, че е загубил интерес от изпълнение на договорното задължение в натура. И такива твърдения в първоинстанционното производство не са направени. Счита, че неоснователен е довода на жалбоподателя, че след като дължимия наем е родово определена вещ, няма пречки да му бъде присъден в паричния му еквивалент. Сочи, че в исковата молба се претендира остатъка от договорения наем за 2007 г., а именно 30 кг зърно на декар, от които 15 кг пшеница и 15 кг ечемик. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

         Страните не са направили искания за допускане на нови или нововъзникнали доказателства.

         С определение от 01.06.2010 г. съдът извърши проверка по чл. 267, ал.1 от ГПК и е констатира, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

         В съдебно заседание въззивникът И.С.И., не се явява и не изпраща представител.

         В съдебно заседание въззивамият Д.И.Д., не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана молба от процесуалния му представител адв. Л.А. ***, в която сочи, че поддържа отговора и моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки с подробни съображения. Претендира направените по делото разноски.

         На основание чл. 269  от ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намира,че същото не страда от пороци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал. 1 от ГПК. 

         На основание чл. 271  ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателство поотделно и съвкупно намира за установено от фактическа страна следното:

          При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което съдът следва да го потвърди.

         Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

           Страните по делото са страни по Договор за наем /аренден договор/ на 117.501 дка земеделска земя от 25.03.2003 г. срещу наем по 80 кг. зърно на дка. за срок от пет години, считано от 01.10.202 г. Ищецът И.С.И., като наемодател /арендодател/ и ответникът Д.И.Д., като наемател /арендатор/. Арендодателят предоставил земята, а арендаторът я обработвал и няма спор, че до 2006 г. договорът е спазван от двете страни. Плащането е ставало по 50% пшеница и 50 % ечемик. В чл. 18 от Договора страните предвидили клауза при бедствия изрично изброени - пожар на корен, градушки, наводнения да се заплаща 50 % от договорения наем. Установи се, че за 2007 г. реколтата била слаба, поради настъпилата суша в региона. Арендаторът предал за 2007 г. част от задължението и останало да дължи 30 кг зърно, от които 15 кг. пшеница и 15 кг. ечемик. Вещото лице М., в чиято добросъвестност и компетентност съдът не се съмнява определя средна изкупна цена на пшеницата за реколта 2007 г. по 300 лв./тон и за ечемика - 280 лв. /тон, съответно по 0.30 лв. за кг пшеница и 0.28 лв. за кг ечемик.

         След предявяване на иска /07/10.2009 г./ - на 19.10.09 г. ответникът поканил писмено ищеца /поканата получена на 21.10.09 г./ да получи остатъка от плащането /рентата/ за 2007 г. На място било предложено плащане в натура, съобразно сключения договор, но ищецът претендирал паричната равностойност и до плащане не се стигнало, след като ответникът отказал да заплати парично.

          Настоящата въззивна инстанция споделя и направените от НЗРС правни изводи.

          Предмет на обжалване е решението, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 8, ал.1 във вр. с ал.4 от Закона за арендата в земеделието. В исковата молба, в уточняването в с.з. и във въззивната жалба ищцът, чрез пълномощника си адв. М. претендира паричната равностойност на незаплатения остатък от 30 кг. зърно - по 15 кг.  пшеница и 15 кг. ечемик от декар, съгласно сключения между страните договор, като изрично претендира "заплащане на останалия дължим наем" и поради това, че няма интерес от реалното му предаване търси паричната равностойност.

        Безспорни са доказателствата за сключен аренден договор, който е валиден - в писмена форма, с нотариална заверка и вписан, съгласно чл. 3 от ЗАрЗ.

         Доказано е частично плащане по договора за 2007 г., така както е уговорено - в натура. По принцип арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти - чл. 8, ал.4 ЗАрЗ.

         Ищцът не е претендирал обезщетение вместо изпълнение, съгласно разпоредбата на чл, 79, ал.2 от ЗЗД, а заплащане на останалия дължим наем. Останалият дължим наем е предвиден според договора в натура.

       Основателен би бил един иск с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗЗД, при който ищеца търси обезщетение за забавено плащане. Тогава кредиторът няма да има задължение да докаже има ли още интерес от изпълнението, тъй като изгубването на интереса е факт, който освен, че има преобладаващо субективен елемент, по необходимост е обусловен от неизправността на длъжника. Длъжникът не може да налага на кредитора закъсняло с две години изпълнение, след като последният вече е поискал обезщетение вместо изпълнение. Самият избор на кредитора предполага "изгубване на интереса" /Р от 27.06.2000 г. по ВАД № 3/2000 г.- сп. "Търговско право" ,бр.4/2000 г., стр. 111/. Тогава би било неоснователно възражението за спазване клаузата в Договора чл. 18 и конкретно 50% заплащане при бедствия, при които, при изричното изброяване не е включена сушата.

        След като не се иска обезщетение, а парично заплащане на останалата част от наема за 2007 г., при изричната уговорка плащане в натура, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Позоваването на равностойността на родово определени вещи е приложимо само при иск за обезщетение, а не за доплащане на договорен наем - арендно плащане.

       След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

        Двете страни са претендирали разноски за тази инстанция. При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна Д., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, но същия не е представил доказателства и списък за такива, съгл. чл. 80 от ГПК, поради което и съдът не следва да се произнася.

        По изложените съображения, на осн. чл. 271 вр чл. 272 от ГПК съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА Решение4 от 15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 601/2009 г. на Районен съд гр. Нова Загора, с което ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.С.И.,***, ЕГН – ********** против Д.И.Д., с ЕГН – **********,*** Загора за заплащане на сумата 1022,25 лв., от която – 528,75 лева, представляваща паричната равностойност на 15 кг./дка. пшеница и 493,50 лева, представляваща паричната равностойност на 15 кг./дка. ечемик, съгласно сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2009 г. до окончателното й плащане, неустойка и направените по делото разноски, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

      Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       ЧЛЕНОВЕ: