Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  08.07.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на осми  юни през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА 

                                                                                                                МАРИЯ Х.

при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 234 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

 

            Образувано е по жалба на  Д.Т.Г. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв.В.М. *** и съдебен адрес: бул. „Ц.С.В.” *-* „Бизнес център Тонус”,  против решение № 1/15.02.2010, постановено по гр.д. № 598/2009 г. на РС – Нова Загора.

Обжалваното решение е постановено по искова молба на жалбоподателката, с предявен   иск, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 8 от ЗАЗ, с цена 222,63 лв., дължима на основание и договор за наем на земеделска земя.

            Предмет на жалбата е решение, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск, против Д.И.Д. с ЕГН ********** *** Загора, за заплащане на сумата 198,67 лв., от която 102,76 лв., представляваща парична равностойност на 15 кг/дка пшеница и 95,91 лв. – парична равностойност на 15 кг/дка ечемик, съгласно сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2009г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, като неоснователен. Осъдена е жалбоподателката да заплати на ответника разноските по делото – 150 лв.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и  незаконосъобразно. Жалбоподателката вече нямала интерес да получи наема в натура и следвало да й се заплати неговата равностойност. Моли да се отмени решението и се постанови ново, с което се осъди ответника да заплати сумата, предмет на иска съгласно приложения договор за наем,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.  Същото становище изразява и по съществото на спора, изразено  писмено в молба на адв. В.М. ***. Твърди, че след като зърното е родово определена вещ и има парична равностойност, установена и от вещото лице по делото, след като ответника е в забава, следва да се присъди паричната равностойност на зърното. Ищцата нямала интерес да се приеме количеството зърно, след като то не й е било предадено своевременно и затова претендира паричната равностойност.  Претендира разноските по делото.

            По делото в срок е депозиран Отговор от другата страна по спора – въззиваемия - ответник Д.И.Д. с ЕГН ********** *** Загора, чрез адв. Л.А. ***.

            В отговора са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Намира оплакванията за неправилно приложения на закона за неоснователни. Счита, че съгласно договора за наем, наемната цена между страните е определена в натура, а не в пари. Сочи, че ищцата не е навела доводи, че е загубила интерес от  изпълнение на договорните задължения в натура, нито в исковата молба, нито в  предвидения в ГПК срок. Нямало такива твърдения, нито представени доказателства, установяващи твърдението в жалбата, че ищцата е загубила интерес от плащане на наемната цена в натура. Твърди, че ответника се е издължил по договора за наем съобразно разпоредбата на чл.18 от същия и на това основания искът е неоснователен. Същото становище поддържа и по съществото на спора. Сочи, че в сключения между страните договор и обезщетенията за закъснение е било уговорено в натура и правилно съдът е приел, че се дължи обезщетение в натура. Ищцата не е твърдяла в исковата молба и в съдебното производство и не е установила, че е загубила интерес от заплащане на наемната цена в натура. Правилно съдът приел, че й се дължи обезщетение  в натура за неизпълнението на договора. Твърди, че имало неизпълнение от страна на наемателя на договора на основание чл. 18 от същия – че е извършено частично плащане, не защото не е искал да заплати, а защото били налице условията на чл. 18. В този аспект моли да се постанови съдебния акт на тази инстанция. Намира, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в жалбата. Моли да се остави  жалбата без уважение и се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноските за тази инстанция.

Съдът, на основание разпоредбата на чл.267 от ГПК,  извърши проверка по допустимостта на жалбата, съобразно разпоредбите  и на чл.260 и сл. от ГПК.

            Жалбата е подадена   в законния срок, от надлежна по спора страна, имаща правен интерес от обжалването на  подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК..

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на   страните и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са сключили  договор за наем на 22 835дка земеделска земя, на 11.03.2003г. Жалбоподателката – ищца е предоставила тази земя на наемателя срещу „годишен наем в размер на – по 80 кг зърно на декар”. Договорът е сключен за пет години, считано от 01.10.2003г. Съгласно този договор наемът се „заплаща в края на всяка стопанска година след приключване на жътвата по култури”./арг. чл.2, ал.2 от договора/..  В договора са определени правата и задълженията на двете страни, включително и санкция – неустойка при неизпълнение на задълженията по него. В чл.18 от договора е записано, че „при бедствия – пожар на корен, градушка – наводнения ще се изплаща 50 % от договорения наем”.

Подписите под процесния договор са нотариално заверени на   11.03.2003г. от нот.  Я. В. с рег №183 и район на действие РС гр. Н. Загора. /лист 3 от гр. № 598/09г. на РС Н. Загора./.

За посочената  2007г.  наемателят е предал на наемодателя по 50 кг зърно на декар. Останалите, по  30 кг/ дка,  той не е предал и до края на календарната година, до когато наемодателя е имал право да получи дължимия наем. /Виж чл.4 от Договора./

Стойността на неиздълженото количество пшеница и ечемик – по равно по 15 кг на декар за процесния период, е определена с помощта на експерт: за пшеница – 300 лв./тон –0,30 ст./кг,  а ечемик – 280 лв /тон .  /арг. заключение на експерт Н.М. от 23.12.2009г. по гр.д. № 598/2009г. на РС – Нова Загора/. Съдът приема заключението на експерта като изготвено безпристрастно и компетентно.

След образуване на делото пред РС – Нова Загора на 07.10.2009г., ответника е поканил ищцата „на 24.10.2009г., да се яви в склада в с. Богданово, за да си получи остатъка от рентата за 2007г.” /арг. цитираната покана лист 22, от гр.д. № 598/09г. на РС Н. Загора/. Изпълнение на процесния договор в пълен обем ответника е следвало да извърши в срока по чл.2, ал.2 от наемния  договор, но той не е сторил това в този срок.

Ищцата, след отправената й покана,  е отишла на посоченото в нея място и време, но не е искала да вземе предложеното й зърно като плащане в натура , а е поискала левовата му равностойност / арг. свид. К.Д., съпруга на ответника/.

От гласните доказателства се приема за установено, че фактически , за процесната 2007г., ответника не е дал на всички наемодатели цялото количество зърно, дължимо като наем за предоставената му от тях земя, но които са поискали допълнително заплащане, ги е поканил,  за да им даде допълнително, в съответствие със сключения договор,  наема в натура. Не е имало практика да се плаща наема в пари, а наемателя се е издължавал в натура. /арг. свид. И.И., Д.С. и П.П, от с.з. проведено на 13.01.2010г. по гр.д. № 598/09 на НзРС/.

Наемателят фактически е заплатил на ищцата в натура повече от 50 %, тъй като й е предал по 50 кг зърно за декар, от наетата земя.

По делото има допуснато изменение на исковата претенция по размер, като са посочени стойности : - 102,76 лв. за пшеница и 95,91 лв. за ечемик. Този размер на претенцията е съобразен с цената на зърното, посочена от експерта.

Представени са по делото два констативни протокола № 2615/27.08.2007г. и № 2217/22.06.2007г. за нанесени щети /загуби/, причинени от неблагоприятно климатично събитие – суша, на ОС „Земеделие и гори” – гр.Нова Загора. От същите е видно, че на ответника за 2007 г. фактически е компрометирана реколтата за култура „царевица за зърно и маслодаен слънчоглед, както и за пшеница, която е засегната от сушата на 33,3 %. Царевицата е годна за силаж, но не може да се рекултира – за зърно” /арг. цитираните протоколи/.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Приема се за установено, че страните по делото има сключен аренден   договор, с оглед естеството  на предмета  му - предоставена под наем земеделска земя и  наемна цена - определена в натура от получената селскостопанска продукция от земята, предмет на договора. Това е  вид договор за наем на земеделска земя.

За този вид договори има специална правна уредба – Закона за арендата в земеделието. Взаимоотношенията между страните следва да се уреждат по специалния закон, като за неуредените в него въпроси се прилагат субсидиарно  правилата на договора за наем по чл.228 – чл.239 от ЗЗД. Договорът за аренда се сключва в писмена  форма, с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва  в съответната общинска служба по земеделие. Така  е оформен и процесния договор. /арг. чл. 3  от ЗАЗ./.

В практиката си ВКС приема, че „е възможно за обекти по чл.1,ал.3 от ЗАЗ”,  да бъдат сключвани и договори за наем, при отчитане спецификата, както на обектите, така и на естеството на разменените престации.”/арг. Р 59/2009г., по гр.д. № 525/08г., Іт.о., ТК, ВКС./.

В процесния договор страните са определили правата и задълженията си. Приели са, че наемната цена  следва да се заплаща в натура и така следва да се изпълни договора. / арг. Раздел ІІ. Цена,  чл.2, ал.1 от  договора./. 

В случая, при съпоставка на данните по делото и изразеното в исковата молба – заплащане парична равностойност на неизплатената наемна цена, след изтичането не само на първата, но и на втората стопанска година, както  страните са приели в чл.2, ал.2 от процесния договор. 

            Не се спори по делото, че длъжникът не е изпълнил в срок задължението си по процесния договор, а и този факт е категорично установен  по делото.  Ищцата е предявила иск за заплащане на дължимото по договора и не  е приела, предложеното й, след образуване на делото, изпълнение в натура, също е установено по делото.

 Страните са длъжни да изпълняват задълженията си стриктно по договорите, които са сключили.

Въззиваемата страна - наемателят – ответник, е бил длъжен да изпълни задължението си по процесния договор в натура, своевременно, „ в срок не по –късно от края на календарната година”. /арг.Чл.4 от договора – до края на календарната 2007г./.. В посочения срок, ако като жалбоподателката не е пожелала да вземе останалото, дължимо от него  количество зърно, съгласно договора до  31.12.2007г., той е следвало да го предаде на  отговорно пазене, за да е изправна страна по договора. Той не е сторил това и определено не е изпълнил в пълен обем и в срок,  задължението си по договора и е дал повод за образуване на делото пред РС Н. Загора.

Твърдението на въззиваемата страна – ответник, че неизпълнението  се с дължи на природно бедствие – суша, в случая не може да бъде споделено.  В този текст от договора  няма вписано „суша” към посочените природни бедствия, които се изброяват в договора. Установено е намаление на добива от пшеница през 2007г., по надлежния ред. Но е установено по  делото, че наемателят избирателно е заплатил на други арендодатели  от същия район цялото, дължимо им количество зърно за същата година. Заедно  с това, след като не е вписано това природно бедствие в договора, а има изброяване на конкретни бедствия, не следва да се позовава на него при неизпълнение на договорното си задължение.  По делото няма представени доказателства, че ответникът е уведомил ищцата, че няма да изпълни по тази причина – суша, задължението си по договора изцяло. Не е искано събирането на такива. Неоснователно е позоваването на чл. 18 от договора, тъй като по същия точно ответната страна е неизправна, не е изпълнила задължението си в пълен обем и не може да се позовава на виновното си поведение и да черпи права от него.

Твърдението на жалбоподателката, че неправилно и незаконосъобразно РС е приел, че  не се дължи заплащане на наема в пари, защото зърното било родово определена вещ, в настоящия случай, по договора за аренда, не може да бъде споделено. То е относимо към  договорите за наем по ЗЗД, а не по договорите за аренда, които са със специфичен предмет и приета цена, по която волеизявленията на страните съвпадат. И двете страни по настоящия договор са приели, че цената  на процесния договор, е  определено количество зърно, за предоставен декар  земеделска земя. / арг. чл.2, ал.1 от процес. Договор./.

Жалбоподателката е предявила иска си, без да се съобрази с клаузите на договора, който сама е подписала и по който волеизявленията на страните са били еднакви, че се заплаща цена по този договор – в количество зърно, за декар земя, в посочените срокове.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна.

Предявената претенция за заплащане на неиздълженото количество зърно по процесния договор за аренда  е неоснователна и не следва да се уважи.

Като   е достигнал до същите изводи РС е постановил едно  правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде  потвърдено.

 При този изход на спора, разноски   се дължат на въззивната страна,  която не е претендирала и не е доказала извършването им за тази инстанция.

 В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, тъй като цената на иска е до 1000,00 лева,  решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът                                     

Р    Е    Ш    И  :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1от 15.02.2010г., постановено по гр.д. № 598/2009г. на РС град Нова Загора.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Г. Драганова по гр.д. № 234/2010г. на ОС Сливен,

 

           

Считам, че след като ответникът не е изпълнил в пълен обем задължението си по процесния договор в срок и по предвидения начин по същия договор, няма законна пречка и изправната страна – ищцата, има право да поиска да й се заплати обезщетение за това неизпълнение.  В специалния закон ЗАЗ и в процесния договор изрично е отразена възможността, за уреждане на взаимоотношенията на страните по общите разпоредби на гражданското законодателство, за неуредените в специалния закон случаи.

В чл.17 от процесния договор страните са приели, че може да се прилагат разпоредбите на ЗЗД, за неуредените въпроси.  РС Н. Загора е приел в доклада си и страните не са оспорили, че „неизпълнението на договорни задължения, обуславя  иск с правно основание чл.79 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.8 от ЗАЗ.”, т.е. може да се търси изпълнение  и по реда на ЗЗД, за неуредените в договора въпроси”, но  е постановил решението си съобразявайки се само с разпоредбите на ЗАЗ./ Виж  определение № 634, отз.з., проведено  на 17.11.2009г. и протокола от с.з., проведено на 13.01.2010г.,  по гр.д. № 598/09г. на РС Н. Загора./.

 С предявяване на иска за заплащане на равностойност на дължимия в натура наем, ищцата фактически е  заявила пред съда  и пред длъжника, че няма интерес от заплащане в натура, каквото й е предложено, но след образуване на делото.

Въззиваемата страна - наемателят – ответник, следва да заплати на ищцата  сумата, предмет на иска, след като не е изпълнил задължението си по процесния договор в предвидения в договора срок, в натура. До срока, посочен в чл.4 от договора, ищцата – наемодател е имала право и задължение да получи наемната цена  при условията на договора – в натура. Няма доказателства, установяващи, че в този срок, до края на календарната 2007.г., ответникът й е предлагал изпълнение в натура и ищцата е отказала получаването на наемната цена в натура,  в пълен размер.

 Длъжникът не е изпълнил реално, в срок и в пълен обем задължението си,  по процесния договор в срок  и следва да заплати задължението си в левовата му равностойност, заедно със законната лихвата за забавеното плащане, от датата на предявяване на исковата молба- 07.10.2009г., до окончателното й изплащане, както и всички разноски по делото за двете инстанции.

                                                                        Съдия – докладчик: