Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  09.07.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

   М. ХРИСТОВА

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 248 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.П. в качеството на процесуален представител на С.Н.Т. ЕГН ********** *** и М.С.Т. ЕГН ********** *** против решение № 216/8.04.2010 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която съдът е постановил въззиваемият Д.С.Т. ЕГН ********** *** да ползва на основание чл. 344 ал.2 от ГПК самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.550.46.1.2 с площ от 128 кв.м. находящ се в гр.С.ул.”Д. Д.” № * етаж * ап. *до окончателното извършване на делбата. Твърди се, че в тази част решението е незаконосъобразно и немотивирано, тъй като въззиваемия Д.Т. не бил представил никакви доказателства по делото, че той самия е ползвал сградата,която му е предоставена за ползване с решението и че там са се намирали негови вещи. Посочено е, че този факт възприет от РС като безспорен между страните не отговаря на обективните факти. Посочено е, че въззиваемият не е доказал твърденията си в исковата молба, че преди недопускането му в сградата от страна на въззивника С.Т. е ползвал втория етаж от сградата. Твърди се, че между страните са налице твърде изострени отношения, което не позволява едновременното ползване на сградата макар и на различни обекти от нея разположени на различни етажи да бъде осъществявано от тримата съделители едновременно. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено и да бъде постановено самостоятелен обект с идентификатор 67338.550.46.1.2 по кадастралната карта на гр.С.да бъде предоставен за ползване до приключване на делото на въззивниците С. и М. Т.. Ако съдът приемел, че въззиваемия Д.Т. следва да получи право на ползване на самостоятелен обект, то да му бъде предоставен обект с идентификатор 67338.550.46.1.3.

         По въззивната жалба е  депозиран отговор от въззиваемия Д.Т., в който същия я оспорва като неоснователна. Посочено е, че действително пред първоинстанционния съд не е представил доказателства затова, че е ползвал втория етаж от сградата, който се идентифицира № 67338.550.46.1.2 , но това обстоятелство не било оспорено от страна на въззивниците, а  напротив на стр. 2 от отговора си те били потвърждавали този факт. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

         На 7.06.2010г. по делото било депозирано становище от въззивницата М.Т., с което същата е изложила мнението си за това, че не съществуват пречки въззиваемия Д.Т. да ползва втория етаж от жилищната сграда. Посочила е, че между нея и въззиваемия никога на са съществували лоши отношения и те и към момента не са обтегнати и не е присъствала на скандали между него и баща им въззивника С.Т.. В становището си М.Т. е потвърдила, че до момента, в който брат й е излязъл на квартира, тя е ползвала третия етаж от сградата, брат й втория етаж от сградата, а баща й първия етаж. Потвърдила е, че на втория етаж от сградата и към момента се намират личните вещи и обзавеждането на въззиваемия Д.Т., както и че ползването съвместно на сградата не би се затруднило, тъй като общо се използва единствено стълбището.

         В съдебно заседание въззивниците не се явяват. Представляват се от адв.П., който поддържа въззивната жалба, а по отношение на изложеното писмено становище от въззивницата М.Т. заявява ,че не е запознат с него.

         Въззиваемият Д.Т. в съдебно заседани се явява лично и с адв.П., която оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор по нея. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

         Страните са наследници по закон на общия си наследодател В. Д.Т. починала на 17.06.2009 г. Въззивникът С.Т. е нейн съпруг, а въззивницата М.Т. и въззиваемият Д.Т. са нейни деца.

         По време на брака между В. Т. и С.Т. същите придобили право на собственост върху няколко недвижими имота сред които жилищна сграда с идентификатор 67338.550.46.1. в което били разположени три жилищни апартамента, съответно с идентификатори №№ 67338.550.46.1.1, 67338.550.46.1.2 и 67338.550.46.1.3.

         По делото е извършена  съдебно техническа експертиза, от която се установило, че описаните по-горе недвижими имоти представляват самостоятелни обекти с предназначение жилище-апартамент и трита имота са с площ 128 кв.м.и са с различна степен на завършване на вътрешните стени, мазилки и обзавеждане. От изложеното в експертизата се установи, че до трите имота се стига по общо стълбище и те разположени един над друг.

                 Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 9.04.2010 г. чрез процесуален представител адв.П., а въззивната жалба е била депозирана на 23.04.2010 г. в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

         Въззивната жалба е процесуално допустима и депозирана в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 344 ал.2 от ГПК е посочено, че в решението, с което се допуска делбата или по-късно ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или по какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

         В настоящият случай категорично е доказано, че страните макар и с различен обем права са наследници на общ наследодател чието наследство включва освен няколко недвижими имота с търговка цел и движими вещи и три самостоятелни имота с жилищно предназначение. Очевидно е, че всеки от съделителите има нужда от ползване на жилище, както и че е налице възможност всеки от тях да ползва самостоятелно жилище без да пречи на другите. Макар, че въззиваемият Д.Т. пред Районен съд не е представил доказателства за това, че поначало е ползвал втори етаж от жилищната сграда и че там и към момента се намират личните му вещи и обзавеждане, съдът намира този факт за безспорно доказан с оглед изложеното от въззивницата М.Т.  писмено становище пред настоящата инстанция. По същество то има характер на признаване на претенцията на Д.Т. за ползване на втория етаж от жилищната сграда и с него се опровергава изложеното във въззивната жалба твърдение, че между страните е налице остра нетърпимост, която не позволява ползването на една обща жилищна сграда, макар и със самостоятелни жилищни обекти.

         С оглед изложеното, съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият Д.Т. е направил искане за заплащане на деловодни разноски. Такива са доказани в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Възизивниците С. и М. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на Д.Т. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/08.04.2010 г. по гр.д. № 5171/2009 г.  на  СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         ОСЪЖДА С.Н.Т. ЕГН ********** *** и М.С.Т. ЕГН ********** *** да заплатят на  Д.С.Т. ЕГН ********** *** – 1000 лева хиляда/ деловодни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.