РЕШЕНИЕ №

гр. С., 15.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на девети юни 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 249 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ответницата С.Г.Г. решение № 188 от 29.03.2010 г. по гр. дело № 4352/2009 г. на С.ския районен съд, с което е допусната делба на апартамент в гр. С. при дялове по 1/2 ид. част между нея и ищцата К.Е.Т., като е признато за недоказано оспорването на осн. чл. 194 от ГПК на автентичността на нотариалния акт за сделка, с която бившият съпруг на Г. след развода им е прехвърли на Т. срещу гледане и издръжка дела си от делбения имот.

В жалбата се твърди, че е неправилно разбирането на първоинстанционния съд за допустимостта на представени от жалбоподателката доказателства с оглед срока на направеното искане, както и за служебната му роля в доказателствения процес. Вместо да даде указания и възможност на страните да представят доказателства за релевантните факти до края на устните състезания, съдът неправилно им е отказал тази възможност и е злепоставил защитата на ответника. Според жалбоподателката едва във второто съдебно заседание е възникнало съмнение за психично разстройство на праводателя на другата страна и оттам – за способността му да е разбирал свойството и значението на действията си, както и за евентуално отражение на заболяването на двигателните му навици, с оглед установяването на авторството на подписа. Съдът обаче е оставил без уважение направеното тогава искане за назначаване на психиатрична експертиза и по този начин не е могъл да изпълни задължението си да прецени заключението на вещото лице по графичната експертиза в съвкупност с всички останали факти, а оттам – и да направи правилни изводи за спорните по делото факти и за собствеността на имота. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.

С жалбата е поискана съдебнопсихиатрична експертиза, като въззивният съд е оставил искането без уважение.

Въззиваемата е подала отговор, с който оспорва жалбата, като изтъква, че посмъртната психиатрична експертиза въз основа на медицинска документация би била невъзможна, тъй като в документацията липсват такива данни, а единствено лекуващите лекари, които имат непосредствени впечатления от починалия, биха могли евентуално да изяснят въпроса. Сочи се и че мотив на болния да сключи сделката е било именно лошото му здравословно състояние и нуждата от грижи.

В съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник и поддържа жалбата. Изразява становище, че след като вещото лице допуска подписът да е положен от праводателя на въззимваемата, това означава, че допуска и да не е положен и по този начин полагането на подписа от него се оказва недоказано.

Въззиваемата не се явява и не се представлява, в писмена молба заявява, че поддържа позицията си до момента.

            Жалбата е допустима.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на недвижим имот.

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Делбеният имот – апартамент от две стаи и кухня в гр. С., кв. „Б.”, бл. *, вх. *– е бивша съпружеска имуществена общност на ответницата С.Г.Г. и нейния бивш съпруг Г.Н.Г.. С решение, влязло в сила на 06.05.2009 г., бракът на двамата е прекратен с развод.

На 21.05.2009 г. Г.Г. е прехвърлил на ищцата К.Е.Т. своята 1/2 идеална част срещу положени в миналото грижи и гледане и тези, които ще положи в бъдеще. От 2008 г. прехвърлителят е страдал от неврологични заболявания, като за пръв път през март 2008 г. му е поставена диагноза „доброкачествено новообра­зувание на главния мозък и други части на централната нервна система”, а през м. октомрви 2008 г. е установен исхемичен мозъчен инсулт, довел до лека пареза на левите крайници. През март 2009 г. състоянието му се влошило и се наложило болнично лечение; през април е изписан от болницата с подобрение.

На 04.10.2009 г. Г. е починал.

Посочените факти се установяват от писмените доказателства и заключението на съдебнографичната експертиза, назначена по делото. От заключението става ясно, че според експерта почеркът, с който е изписано ръкописно името на прехвърлителя в нотариалния акт от 21.05.2009 г., е категорично на Г., а за подписа над името експертът допуска също да е положен от него. Разликите между почерка в нотариалния акт и изследваните образци експертът обяснява със заболяване, но посочва, че устано­вените въпреки това съвпадения са „характерни, устойчиви и самостоятелни” и позволя­ват да се направи категоричен извод, че ръкописният текст „Г.Н.Г.” в нотариалния акт е изписан от Г.Н. Г.. За подписа се сочи, че също съдържа съвпадения, но недостатъчни сами по себе си за категоричен извод.

Явно е при това положение, че нотариалният акт не е неавтентичен в частта за изявлението на Г.Г., а подписът (нечетлив подпис заедно с текстово изпис­ване на трите имена) наистина е поставен от него и изявлението е негово. Освен това дори само изписването на имената е достатъчно, за да изпълни функцията на подпис.

Въз основа на установените факти съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не се доказва неавтентичност на изявлението на прехвърлителя по сделката, с която К.Т. е придобила дела си от имота – напротив, установява се, че документът, предмет на оспорване в тази част по реда на чл. 194 от ГПК, е истински.

Не се доказват и останалите наведени в отговора на исковата молба възражения, свързани с нищожност на нотариалното действие или с нищожност на сделката поради липса на съгласие. Твърденията във въззивната жалба, свързани с психическото състоя­ние на прехвърли­теля и възможността му да разбира постъпките си и да ги ръководи, освен че са напълно недоказани (няма никакви данни прехвърлителят да е бил в увредено психическо състояние), не са и относими към твърденията за нищожност. Такива факти биха имали значение само във връзка с иск за унищожаване на сделката, какъвто не може да се предяви в това произ­водство. По-подробно съдът отговори на тези доводи с определението от 17.05.2010 г.

След като съпружеската имуществена общност е прекратена с развода, ответни­цата е останала собственик на 1/2 идеална част от имота. Ищцата е придобила другата 1/2 ид.ч. от Г. със сделка, която е валидна и е произвела действие. Върху имота е налице съсобственост при тези квоти, при които е допуснал делба и районният съд.

С оглед изложеното решението следва да бъде потвърдено. Страните не са направили разноски в тази инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 188/29.03.2010 г. по гр. дело № 4352/2009 г. на Районен съд – С..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.