Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 123

 

гр. С., 09.06.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  253  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       

Подадена е въззивна жалба против решение № 218 от 08.04.2010г. по гр. дело № 5108/2009г. на СлРС, с което е определен режим на лични отношения на основание на чл.128 ал.1 вр. чл.59 ал.8 т.1 и т.2 от СК, който следва да се осъществява на посочен адрес в гр.С. между Т.Г.Д. и П.И.Д. *** и тяхната внучка П. И.И., родена на ***г. всяка четвърта събота от месеца за времето от 9.00 ч до 17.00 ч на съботния ден, както и всяка четвърта неделя от 9.00ч до 13.00 ч на неделния ден в присъствието на майката.

Във въззивната жалба, подадена от пълномощника на майката на детето, която е ответник в първоинстанционното производство, се твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно, а също и необосновано. Сочи се, че възрастта на малолетното дете е твърде ниска, поради което то не може да прекарва с баба си и дядо си два последователни дни. След срещите с тях детето било разстроено, затваряло се в себе си, започвало да се държи дистанцирано от втория съпруг на майката и го обиждало. Всичко това било следствие от поведението на ищците, което е вредно за нормалното развитие на детето. Режимът следва да се определи с ясно създадени гаранции, че срещите на ищците с детето по никакъв начин не биха увредили неговите интереси и психическо здраве. Поради това към този момент интересите на детето налагат да не бъдат осъществявани срещи с неговите дядо и баба. Въззивницата, към подаване на жалбата, била бременна и трябвало да роди през месец април. Поради това тя не може фактически и физически да осъществява определеният режим за лични контакти. Това би я натоварило с нови непосилни за нея задължения. Поради това се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърлят претенциите. Алтернативно се прави искане да бъде определен режим на контакти един ден месечно за максимум шест часа.

Във въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба  и иска  решението да бъде отменено. Излагат се съображения, които са инвокирани със жалбата.

 В с.з., за въззиваемите, редовно призовани, се явява Т.Д.. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, се оспорва основателността на жалбата.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

 

Подадени са по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки от пълномощника на въззиваемите. Твърди се, че оплакванията в жалбата са неоснователни. Съдът правилно е преценил, че е в интерес на детето да поддържа контакти със своите баба и дядо, родители на починалият му баща. По този начин се съдейства да не се прекъсват родствените връзки при смъртта на единия родител. Всички изложени в жалбата обстоятелства, като основания да не се уважава иска, са отчетени от районния съд. Задължение на майката е да осигури необходимите условия за нормални отношения между детето и неговите баба и дядо и ако е възпрепятствана в това може да бъде заместена от свой близък роднина.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

 

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно, поради което следва да бъде изменено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Този въззивен състав, макар и да споделя  правните изводи на РС, които  намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, счита, че определеният режим на контакти не отчита в пълнота интересите на детето.

 

Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е традиция и социална норма в българското общество, която е отразена в правото на доста късен етап. Членовете на широкото семейство и днес запазват функциите си на подпомагане на родителите при отглеждането на децата, което често се улеснява от съвместното им живеене в едно домакинство или в близост. Детето и лицата, различни от родителите, които имат семейни връзки с детето, нямат право на контакт, но имат правото на иск, чието уважаване зависи от най-добрите интереси на детето - чл.128 ал.1 от СК. При постановяване на атакуваното решение районният съд се е съобразил с това и е приел, че следва да бъдат определени подходящи защитни мерки с цел максимално охраняване интересите на детето. Направен е разбор на доказателствените средства и е отчетено обстоятелството, че досегашните срещи между детето и неговите баба и дядо влияят върху психиката му. С оглед на ниската възраст това обстоятелство би могло да повлияе негативно за развитието на детето. Поради това съдът е приел, че контактът следва да се осъществява на определено място – жилище в гр.С., и в присъствието на определено лице – майката. Така определените защитни мерки по чл.59 ал.8 т.1 и т.2 от СК обаче се отличават със своята прекомерност. Без съмнение трябва да се запазят близките отношения между бабата, дядото и внучката. Това може да стане само с активното и разумно поведение на възрастните, които да изградят в детето увереност, че е обичано от тях, че са готови да го обгрижват, да му дадат сигурност. Самото дете обаче трябва да израства в такава среда, да има усещането за семейство, което да му дава обич и сигурност. С оглед на възрастта му, сега то трудно би осъзнало разбрало случилото се с неговия баща, но без съмнение с течение на времето ще осъзнае трагичността му. Поради това от изключително значение е поведението на хората от семейството, в широкия смисъл на понятието. Те не следва да допускат поведение, което да рефлектира негативно върху психиката на детето, да влияе на неговото емоционално развитие, да препятства пълноценното му детство. При такива прояви винаги може да бъде поставен въпроса за ревизирането на режима на контакти.

От друга страна обаче, щом съдът е преценил, че на бабата и дядото трябва да бъде осигурена възможност за лични отношения с детето и това е в негов интерес, то осъществяването им следва да дава възможност за пълноценно общуване. Само чисто емоционалната връзка не е достатъчна да изгради нормалното отношение на детето към тях, а е необходимо да се даде възможност те да проявят своята обич и грижа. При всички случаи присъствието на друг, макар и близък на детето човек, би повлияло на изграждането на топли отношения и би препятствало осъществяване на контактите в тяхната пълнота. Поради липса на жалба в тази част обаче следва да се приеме, че към този момент контактите ще се осъществяват в присъствието на майката.

Съдът се е опитал да компенсира тази защитна мярка като е определил режим на лични отношения през два последователни дни от месеца. Въпреки, че е декларирал за водещ интереса на детето, този обичаен режим до известна степен го накърнява. Касае се за дете на три години и шест месеца, което расте в добра среда, което е установено от социалния доклад, тепърва започва да изгражда отношения със свои връстници и други близки на семейството, в което живее. Продължителното, за два дни фактически, макар и без преспиване, откъсване на детето от тази обичайна среда може да окаже негативно влияние.

Този състав счита, че разумният и допустим, с оглед на обстоятелствата, режим на лични отношения между Т.Г.Д. и П.И.Д. *** и тяхната внучка П. И.И. е всяка четвърта събота от месеца за времето от 9.00 ч до 17.00 ч на съботния ден, като  е необходимо те да се осъществяват в присъствието на майката. Определянето на контакти и през неделния ден не е в интерес на детето, както вече беше посочено. Поради това решението на районния съд следва да бъде отменено в посочената част.

 

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 218 от 08.04.2010г. по гр. дело № 5108/2009г. на СлРС  в частта, с която е определен режим на лични отношения на основание на чл.128 ал.1 вр. чл.59 ал.8 т.1 и т.2 от СК, който следва да се осъществява на посочен адрес в гр.С. между Т.Г.Д. и П.И.Д. *** и тяхната внучка П. И.И., родена на ***г. всяка четвърта неделя от 9.00ч до 13.00 ч на неделния ден в присъствието на майката.

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 08.04.2010г. по гр. дело № 5108/2009г. на С.ския районен съд в останалата част.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от съобщаването.

 

 

 

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: