Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 22.07.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА К.А

          МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 255 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. ул. „Ш.С.” №*, ап.* и по въззивна жалба на Х.К.Х. *** против Решение №775 от 19.10.2007 г. по гр.д. №1636/2006 г. по описа на СлРС.

         По въззивните жалби е било постановено решение №84 от 17.04.2008 г. по въз.гр.д. №15 по описа за 2008 г. на СлОС, което е било предмет на разглеждане на касационно гражданско дело №2487/2008 г. на ВК, по което е било постановено решение №230/10.05.2010 г. С решението си ВКС е отменил решение №84/17.04.2008 г. по възз. гр. д. №15/2008 г. на СлОС в частта му  по исковете на Х.К.Х. против „Геостройкомплект” за обезщетение, вреди и професионално заболяване „силикоза” ІІ стадий усложнена с ХОББ ІІ стадий за неимуществени в размер за 10 000 лв. и за имуществени – разходи за усилена храна 6 300 лв. и за лекарства  2070 лв. В мотивите си ВКС посочил, че разпоредбата на чл. 200 ал. 1от КТ в редакцията след изменението й обн. в бр. 52/2004 г. на ДВ не се различава по същността си от редакцията на текста отпреди това изменение, като се касае само за терминологична промяна, която е целяла да преведе използваните в КТ понятия „нетрудоспособност” и „инвалидност” в съответствие с по-новия нормативен акт Кодекса за социално осигуряване понятия „неработоспособност” и „трайна неработоспособност”. ВКС е посочил, че при възпроизвеждане на понятието трайна нетрудоспособност дефинирано в чл. 72 от КСО и съответстващо на понятието инвалидност законодателят е пропуснал да посочи 50 %, което било технически пропуск отстранен  с допълнението на чл. 200 ал. 1 от КТ обн. В ДВ бр. 15 /2010 г.

         В с.з. въззивникът „Геостройкомплект” ЕООД редовно призован не се явява и не се представлява.

         Въззивникът Х.К.Х. в съдебно заседание се явява лично с адв. К., който поддържа въззивната си жалба и сочи, че претендираната сума от 10 000 лв. за болки и страдания е справедлива, предвид тежкото заболяване на въззивника, като е посочил, че в решение на ВКС  №141 от 29.04.2009 г. по гр.-д. №347/2008 г. при 30% загуба на трудоспособност е било определено обезщетение в размер на 10 000 лв., а в конкретния случай въззивникът Х. бил с 50% намалена трудоспособност. По отношение на иска за  усилена белтъчна храна  е посочил, че същия е доказан предвид извършените съдебно медицински експертизи от които  е било видно, че въззивникът се нуждае от 3 лв. дневно за усилена храна, а също така и от съдебно медицинската експертиза се установявало, че за периода 24.03.2006г. до 31.12.2011 г. в полза на въззивника Х. следва да се присъдят по 30 лв. месечно, което за 69 месеца прави 2070 лв. В подробна писмена защита излага съображения в подкрепа на изложеното в съдебно заседание.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

         От 01.03.1974 до 18.03.1986 г. въззивникът Х. работил по трудови правоотношения като подземен маркшайдер в ДСО „Редки метали” Рудник Миньор село Сборище. Общо въззивникът положил 15 години и десет месеца трудов стаж. Въззивникът „Геостройкомплект”  ЕООД е правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ” Редки метали” Бухово включително и на рудник „Миньор”. Рудник „Миньор” със заповед №154 от 17.10.1960 г. на КП бил признат за силикозоопасен.

         От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „маркшайдер на участък” каквато е заемал въззивникът Х. се установи, че функциите му се състояли в ръководене и пряко участие в задаването на подземни изработки, контрол при правилно водене на геопроучвателни и минни работи, както и в ръководство на маркшайдерски работи при строителството и експлоатацията на рудника.

         През 2002 г. НОИ извършил проучване на професионалната болест на Х.К.Х., което констатирало, че работата в рудника, който работил въззивникът е била свързана с въздействието на свободен кристал силициев двуокис. Микроклимата е бил към тенденция на прохлаждане на организма поради съществуващата повишена влажност, студово въздействие и температурни промени, което било предпоставка за болестите силикоза, бронхит и други биологични промени вследствие радиоактивното въздействие. Наличието на професионално заболяване се обосновава със списък на силикозо опасните обекти на Народна Република България от 1961г. на Комунистическата партия и Министерско постановление №271 от м. 12.1960 г.

         С експертно решение №1448 от 14.06.2006 г. на въззивника Х. била определена 56% загубена трудоспособност пожизнено, като от общото заболяване били определени 30 %, а от професионално заболяване 50%, считано от 24.03.2006 г. На въззивника било признато професионално заболяване Силикоза ІІ степен, късна, бавноразвиваща се, субкомпенсирана, усложнена с ХОББ ІІ степен, както и неврит на двата слухови нерва и комбиниран отоневрологичен синдром. По делото са били извършени три съдебномедицински експертизи.

На 03.11.2006 г. била депозирана съдебномедицинска експертиза извършена от д-р Ч. специалист „вътрешни болести” в която същият констатирал, че въззивникът страда от професионално заболяване Силикоза, намиращо се в прогресивно развитие втори стадий усложнена с хроничен бронхит и белодробен емфизем. Вещото лице посочило, че силикозата е сериозно заболяване на целия организъм, което се развива вследствие инхалиране на свободен силициев двуокис. Посочил е, че пневмокониозата няма обратно развитие, а темповете на прогреса са непредвидими и се определят от индивида и външни допълнителни фактори. Вещото лице посочило, че липсва медикаментозно лечение при силикозата, но че усиленото белтъчно хранене в доза 2 гр на кг тегло от които 70% от животински произход възпрепятства прогресията на заболяването, като сравнени с това усилено белтъчно хранене е посочил, че при здрави индивиди е достатъчно приемането на 1 до 1,25 гр. на кг тегло протеини, от които 50 % от животински произход. Вещото лице е посочило, че за периода от м. март 2006 г. до м. декември 2006 г на въззивника Х. са били необходими по 3 лв. дневни за усилена храна. В проведения разпит на вещото лице д-р Ч. в съдебно заседание на 10.11.2006 г. вещото лице е посочило, че за подържане на добро качество на живот при заболяването на въззивника Х. ХОББ „хронична обструктивна белодробна болест” е необходимо непрекъснато амбулаторно или стационарно лечение с медикаменти, което месечно възлизало на по 30 лв.

         На 28.11.2006 г. е била депозирана съдебномедицинска експертиза от д-р К. специалист „оториноларинголог” в която същият е посочил, че въззивникът Х. страда от професионално заболяване „неуропатия нерви акустици билатералис” комбиниран отоневрологичен синдром. Посочил е ,че заболяването е с професионален характер в резултат на работата на въззивника във вредна за здравето среда „шум и вибрации” и че след месец март 2001 г. било настъпило прогресивно развитие на заболяването, като болките и страданията на въззивника се изразявали в затруднена слухово-речова комуникация, което водело до недобра социална адаптация. Заключението на вещото лице е , че заболяването не подлежи на лечение.

         Съдебномедицинска експертиза д-р Р. е била депозирана по делото но 05.12.2006 г. В заключението си същата е посочила, че въззивникът страда от комбиниран отоневрологичен синдром, представляващ професионално заболяване, а след 2000 г. не се бил забелязал ексцес на заболяването.

         Съдът кредитира събраните по делото доказателства като взаимно непротиворечиви и даде вяра на заключението на вещите лица, като изготвени от компетентни лица.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Х. на 29.10.2007 г., а въззивната жалба била депозирана  в рамките на законоустановения 14 дневен срок на 12.11.2007 г.

         Решението на СлРС е било съобщено на въззивника „Геостройкомплект” ЕООД  на 02.11.2007 г. и въззивната жалба е била депозирана в законния срок на 27.11.2007 г.

         Във върната от ВКС част решението на СлРС е частично незаконосъобразно, съответно жалбата на въззивника Х. е частично основателна, а тази на въззивника „Геостройкмоплект” ЕООД неоснователна.

         Предмет на разглеждане в настоящата инстанция са предявените от Х. искове за присъждане на обезщетение от професионално заболяване Силикоза ІІ степен усложнена с ХОББ ІІ степен, изразяващи се в претенции за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и имуществени вреди от които разходи за усилена храна в размер на 6 300 лв. и разходи за лекарства в размер на 2 070 лв.

         Правното основание за претендираните обезщетения е разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от КТ, съгласно която за вреди от професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Т.е. ангажира се безвиновната отговорност на работодателя поради наличие на професионално заболяване за работника, което е довело до временно или трайно намаляване на работоспособността. В настоящия случай е безспорно доказано наличието на професионално заболяване у въззивника Х., изразяващо се в Силикоза ІІ стадий усложнена с ХОББ ІІ стадий , ексцес на неврит и комбиниран отоневрологичен синдром. Заболяването е получено вследствие вредната страна в която е работил въззивникът у праводателя на въззивника „Геостройкомплект” в продължение на повече от 15 години. Медицинските експертизи са установили и причинната връзка между заболяването на въззивника и работата която той е извършил докато е работил при праводателя на „Геостройкомплект „ ЕООД. В представеното по делото експертно заключение на ТЕЛК е посочено, че 50% от загубената неработоспособност на въззивника Х. се дължи на наличието на професионално заболяване. Всичко това води до извода, че претенцията за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 ал. 1 от КТ е основателна. Следва да се прецени в какъв размер трябва да се присъдят обезщетенията.

         По отношение претендираните неимуществени вреди за заболяването Силикоза ІІ стадий, усложнено с ХОББ ІІ стадий следва да се посочи, че претенцията на въззивника Х. приета от съда е била в размер на 10 000лв. Тъй като обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено от съда по справедливост, настоящият съдебен състав намира, че за двете професионални заболявания силикоза ІІ стадий усложнена с ХОББ ІІ стадий справедливо би било за претърпените от въззивника болки и страдания изразяващи се в: обща отпадналост, бързо заболяване при усилие, затруднено дишане, суха или продуктивна кашлица, болка и стягане в гърдите, ограничаващи жизнената деятелност на организма, да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Основание за това решение на съда е и обстоятелството, че няма лечение на посочените заболявания, а те прогресивно във времето ще се задълбочават и ще влошават качеството на живот на въззивника Х.. Тъй като първоинстанционния съд е присъдил обезщетение единствено за Силикоза ІІ стадий решението на съда следва да бъде изменено в тази част , като се присъди общо обезщетение  за Силикоза ІІ стадий усложнена със ХОББ ІІ стадий в общ размер на 5 000 лв. , като искът до 10 000 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.

         По делото са претендирани имуществени вреди за усилена белтъчна храна, като предвид депозираното експертно заключение въззивникът Х. е претендирал присъждане на три лева дневно. В решението си СлРС е присъдил обезщетение за имуществени вреди за усилена белтъчна храна за периода  24.03.2006 г. до 06,07,2006 г. в размер на 315 лв., а за периода от 07,07,2006 г. до 31,12,2011 г. по 91.25 лв. месечно до настъпване на законово основание за изменяване или прекратяване на обезщетението. По този начин съдът изцяло е удовлетворил исковата претенция на въззивника Х. за присъждане на обезщетение по три лева дневно за усилена белтъчна храна. Ето защо решението следва да бъде потвърдено.

         По отношение претенциите на въззивника Х. за присъждане на имуществени вреди причинени от средства необходими за неговото лечение за Силикоза ІІ стадий усложнена със ХОББ ІІ стадий, съдът взе предвид, че вещото лице д-р Ч. в съдебно заседание е посочило, че за лечение на професионалното заболяване на въззивника са необходими около 30 лв. месечно. Първоинстанционният съд е отхвърлил този иск като не е съобразил решението си с експертното заключение. Ето защо в тази част решението следва да бъде отменено и на въззивника Х. да бъде присъдено обезщетение в размер на 1560 лв. за 52 месеца по 30 лв. месечно  за периода от 24,03,2006 г. до 31,07,2010 г., както и по 30 лв. месечно за периода от 01.08.2010 г. до 31.12.2011 г. до настъпване  на законно основание за изменяване или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 06.07.2006 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

         Страните по делото са претендирали деловодни разноски. За присъждането им следва да се има предвид, че въззивникът Х. е претендирал присъждане на имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 25 924 лв., от които са му присъдени обезщетение в размер на 14 370 лв. Пред трите инстанции въззивникът Х.  е доказал разходи в размер на 998 лв. за адвокатско възнаграждение, а въззивникът „Геостройкомплект” ЕООД е доказал разноски в размер на 1286 лв. от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 86 лв. д.т. С оглед уважената част на исковата претенция на въззивника Х. следва да се присъдят разноски в размер на 548.90 лв. адвокатско възнаграждение, а на въззивника „Геостройкомплект” разноски в размер на 578.70 лв. По този начин в крайна сметка въззивникът Х. следва да бъде осъден да заплати на въззивника „Геостройкомплект” ЕООД  деловодни разноски  в размер на 29.80 лв. , която сума представлява разликата между дължимите на двете страни деловодни разноски.

         Изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с правните изводи, направени от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде изменено.

         Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 775/ 19.10.2007 г. по гр. д. №  1636 / 2006 г.  по описа на Сливенския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Х.К.Х. ЕГН ********** ***-*-* против „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. ул. „Ш.С.” №* е т. * ап.* иск за обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „силикоза ІІ стадий, усложнена с ХОББ ІІ стадий” за сумата до 5000 лв. / пет хиляди лева/.

 

В ЧАСТТА, с която е бил отхъврлен предявеният от Х.К.Х. ЕГН ********** ***-*-* против „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. ул. „Ш.С.” №* е т. 4 ап.* иск за обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „силикоза ІІ стадий, усложнена с ХОББ ІІ стадий”

 

КАКАТО и в ЧАСТТА на присъдените деловодни разноски на страните като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ

 

като вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. ул. „Ш.С.” №* е т. * ап.* иск да ЗАПЛАТИ на Х.К.Х. ЕГН ********** ***-*-*обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „силикоза ІІ стадий, усложнена с ХОББ ІІ стадий” за сумата от 5000 лв. / пет хиляди лева/.

 

ОСЪЖДА „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. ул. „Ш.С.” №* е т. 4 ап.* иск да ЗАПЛАТИ на Х.К.Х. ЕГН ********** ***-*-*обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „силикоза ІІ степен, усложнена с ХОББ ІІ степен „ в размер на 1560 лв. за 52 месеца по 30 лв. месечно  за периода от 24,03,2006 г. до 31,07,2010 г., както и по 30 лв. месечно за периода от 01.08.2010 г. до 31.12.2011 г. до настъпване  на законно основание за изменяване или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 06.07.2006 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Х.К.Х. ЕГН ********** ***-*-*ДА ЗАПЛАТИ на „Геостройкомплект” ЕООД гр. Х. ул. „Ш.С.” №* е т. * ап.* деловодни разноски в размер на 29.80 лв.

 

В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.