Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 136

 

Гр. Сливен, 07.07.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

   СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря П.С. и прокурор Виолета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 260 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, в сила от 01.03.2008г.

         Обжалвано е решение № 182/16.03.2010г. постановено по гр.д. № 623/2010г. по описа на Котелски районен съд, с което е отхвърлена молбата на Д.Д.К. да бъде допусната промяна в личното и фамилното й име, съответно от Д. на К. и от К. на М., като неоснователна.

         Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като твърди че същото е неправилно, необосновано и явно несправедливо и моли да бъде отменено изцяло, като съдът постанови ново такова с което уважи изцяло исканията й. Излага твърдения, че още при раждането е записана с имената К. Д.К.. По късно, при сключване на граждански брак е приела фамилно име М.. Впоследствие с решение на РС – Нова Загора е допусната промяна на имената по нейно искане, вписана в регистрите като Д.Д.К.. Към настоящия момент въззивница желае да си възстанови кръщелното собствено име К., както и брачното фамилно име М..

         Във възивната жалба не са направени доказателствени искания.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК въззиваемите страни не са представили отговор, не са депозирани и насрещни въззивни жалби.

         В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

         Община Сливен, редовно призована, не се представлява.

         Окръжна прокуратура Сливен се представлява от прокурор Виолета Калайджиева, която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение.

         След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция на осн. чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

         Също така въззивния съд СПОДЕЛЯ  и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

         Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. РС е осъществил надлежно процесуалните си правомощия и задължения по чл.140 – 149 от ГПК и в съответствие с материално правните норми, въз основа на събраните годни, допустими и непререкаеми доказателства, е заключил че не са налице изключителни обстоятелства, които да обуславят промяна на имената, съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗГР. Ищцата вече е променяла собственото си име от К. на Д., както и фамилното си име от М. на К., като промяната е допусната с влязло в сила решение № 411/27.11.2003г. по гр.д. № 593/2003г. по описа на НзРС. Собственото име „Д.” не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, за да се налага неговата промяна. Фамилното име на ищцата К. – е нейното фамилно име по рождение, което същата е възстановила със съгласието на съпруга си, по време на сключения от нея граждански брак. Същото е допустимо от ЗГР и в съответствие с неговите императивни разпоредби за образуване на фамилните име на бълг. граждани. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават изводи, налагащи повторна промяна по съдебен ред на имената на ищцата.

         Ето защо, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като районния съд е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

         Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав при Сливенски Окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 991 от 19.12.2009г. постановено по гражданско дело № 3887/2009г. на Сливенски районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 ЧЛЕНОВЕ :