Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 21.06.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, граждански, гражданско отделение първи състав в открито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:       МАРТИН САНДУЛОВ

                       Мл. с. МИРА  МИРЧЕВА

При секретаря  Е.Х. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от  М.ДРУМЕВА  в.гр.д.№ 261 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 67/19.04.2010 г. постановено по гр.д. № 620 по описа за 2009 г. на районен съд гр. Нова Загора, с което  е  определен режим на ползване на съсобствено дворно място,  цялото от 450 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-2120 в кв. 130 по плана на гр.Нова Загора, съобразно вариант първи на заключението на вещото лице П.П., като ищцата С.Й. *** ще ползва оцветеното в синьо от скицата, ответницата В.Й.П. *** ще ползва оцветеното в зелено, а оцветената в жълто част от дворното място е за общо ползване. Разпоредено е скицата по първи вариант към заключението на вещото лице П. П. да се счита за неразделна част от решението.  

В жалбата въззивницата С.Д. твърди, че съдът определил неудачен вариант за ползване на дворното място. Не се съобразил с изложеното в исковата молба, че имота е поделен със спогодителен протокол в делбено производство, като тя е придобила в дял ½ ид.ч. от дворното място, предмет на настоящото разпределение и реално втори етаж от двуетажната жилищна сграда с вход от северната част на къщата /по- точно североизток/. Налице била сила на присъдено нещо, след като определението по чл. 125 ГПК /отм./ има характер на съдебно решение и се ползва от разпоредбата на чл. 220 от ГПК /отм./. Първият етаж, ведно с входа от юг е в дял на ответницата, както и другата ½ ид.ч. от дворното място. Целта на разпределението на ползването била да се избегне общото ползване на имота. Незаконосъобразно съдът приел, че северният вход е общ. Настоява, че в делбения протокол не е посочено , че северният вход е общ, а напротив видно било, че е само за втория етаж, а първият има вход от юг. Дори експертът П. в с.з. заявил, че от първият етаж, който има вход към юг може да се ползват чрез коридора на етажа и тавана на къщата и помещенията изградени в този коридор. Не била оборена доказателствената сила на спогодбата, под която стоят подписите на двете страни в процеса. Моли да се възприеме първи вариант от експертизата на в.л. инж. М.И., тъй като при него разпределението няма общи части. Съдът не следвало да обсъжда предложените от първия експерт варианти, след като не е приел като доказателство експертизата му в заседанието, в което я изслушал.

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК въззиваемата страна не подала отговор и насрещна въззивна жалба.  

В с.з. въззивницата Д., чрез процесуалния си пълномощник адв. С. от АК Сливен поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него въззивната инстанция да уважи предявения иск, като определи режим на ползване на съсобствения имот по вариант първи от експертизата на в.л. инж. М. И. В делбеното производство собствеността на сградата била разпределена и входа от север бил за втория етаж. Всеки вход си бил самостоятелен, но дори да се приемело, че има само разпределение на входовете, също имало налице сила на присъдено нещо, след като страните са същите. Входовете са си ползвани от 1997 г. до момента.

Въззиваемата страна- не се яви в с.з., но представляващият я адвокат- Х.А. *** оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Посочва, че когато в делбения протокол се говори за северен вход се има предвид вход на дворното място, а не на  къщата. Дворното място имало входове от север и юг. Твърди, че когато противната страна казва, че тя- В.П. има  достъп до таванските помещения през коридора, пропускала да уточни, че  този коридор е нейното жилище, т.е. ако се приемела противната теза за начин на разпределение на ползване ще трябва да се ползва мазето и тавана да се минава през коридор на жилищно помещение. Изтъква, че макар формално предмета на иска е посочен като разпределение на ползване по ЗС, действителният предмет и спор по делото е разпределението на входа на източната част- нямало северен вход.

В репликата си адв. С. настоява, че дворното място има вход само от запад и няма вход север и юг, а делбата касае само жилищната сграда, която е разположена в посока югозапад- извъртяна леко на скицата.  

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства. При извършената между страните делба, приключила с влязло в сила решение по гр.д. № 3449/2008 г. на СлРС сградите в процесния имот са поделени реално, а съсобствени останали общите части на сградата и дворното място при дялове от по ½ ид.ч. До момента не бил определян режим на ползване на съсобственото дворно място. Изслушани са две строително технически експертизи предложили разпределение на ползването в по два варианта.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя крайните правните изводи, формирани от НЗРС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно не са приети,  двата втори варианти по заключенията на вещите лица. При тях се предлага различно  по размер лице към единствената улица, с която граничи парцела /от югозапад/.

Счита, че с настоящото производство- при петитум определяне режим на ползване на дворно място не следва да се решава спора между страните- представлява ли обща част от жилищната сграда североизточния вход и страните съсобственици ли за на него. В с.з. се говори за северния вход,  а в делбения протокол от 10.11.1997 г. по гр.д. № 711/1997 г. на НЗРС изписан като “втори етаж…с вход от северната част на къщата”. Съдът няма за задача и да определи режим на ползване на входа на северната част на жилищната сграда- североизточен вход, след като от една страна няма такова искане, а от друга е направено разпределение в делбеното производство. Не следва да изследва има ли собственичката на първия етаж достъп до таванското помещение и мазето.

За разлика от становището на НЗРС, че първи вариант на в.л. П.  е по- подходящ и защото предоставя равен достъп на двете страни до масивната жилищна сграда и няма да доведе до промяна в ползването й и приема, че страните имат достъп както до жилищните етажи, така и до собствените си части на мазето и тавана, докато южният вход на сградата осигурява достъп единствено до първия етаж, но не и до останалите части от сградата, при което по същество се произнася и по отношение на спорния северен /североизточен/ вход,   настоящата инстанция, без да се обвързва със становище за собствеността на северния- североизточния вход намира за по- справедливо предложеното разпределение по първи вариант на в.л. П., тъй като при него макар и да се предлага в двора в североизточната му част да има общо ползване на 2 кв.м., се получават приблизително равни части на терена североизток в синьо и югоизток в зелено- задната част на двора, позволяващо ползването на второстепенните постройки и съответно в лицевата част към улицата- северозапад и югозапад- всяка от страните има приблизително равни части в предната и в задната част от двора. Вариантът гарантира  равните права на страните върху дворното място. По експертизата на в.л. М. И задната част на двора не е разпределена по равно, видно от скицата- л. 30, при което защриховането в червено е по- голямо от това в зелено.  Спорът за наличие на съсобственост се решава в самостоятелно производство.

Неоснователно се явява твърдението на въззивницата, чрез адв. С., че съдът по същество не е приел заключението на в.л. П., след като изписва определение за приемане едва в следващото с.з., поради което не може да се позовава на него. Дори липсата на каквото и да е определение за приемане на експертизата не представлява съществено процесуално нарушение и съдът може да се позове на констатациите в експертизата. Такава е  постоянната  съдебната практика. Освен това, приемането на съдебната експертиза не води непременно до краен резултат- позоваването на нея.

По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди.  

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и не е доказала да е направила такива пред тази инстанция, поради което не следва да й се присъждат.  

По тези съображения съдът

 

                           Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/19.04.2010 г., постановено по гр.д. № 620 по описа за 2009 г. на районен съд гр. Нова Загора, като правилно и законосъобразно.

Скицата по първи вариант на в.л. П. П. П.- л. 26, като неразделна част от решението на НЗРС да се подпише от съдията докладчик и върху подписа му се положи печата на НЗРС.

  Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: