Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  135

 

гр. Сливен, 08.10.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 262 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени чрез постановилия атакувания акт РС – Нова Загора от двете страни в първоинстанционното производство против решение №  19/08.03.2010 г. по гр. д. № 657/2009 на НЗРС., с което е признато за установено по отношение  на страните, че ищецът С.Ж.Р. е собственик на 1/6 ид.ч. от подробно индивидуализирани и описани 2 бр. недвижими имоти,  отменен е за 1/6 ид.ч. нотариалния акт № 145 по н.д. № 1281/2008 г., отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от ищеца против тримата ответници иск за предаване на владението върху 1/6 ид. ч. от описаните имоти и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивната жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство против посоченото решение на НЗРС има за обект само частта, в която е отхвърлена претенцията за предаване на владението на 1/6 ид. ч. от процесните имоти, както и в частта относно разноските. Този въззивник твърди, че тази част от решението е незаконосъобразна и неправилна, тъй като съдът е приел, че ищецът е собственик на тази част от процесните имоти и същите се владеят от ответницата Н.Р..  Счита, че след като е установено, че последната  владее имотите без основание, тъй като не е собственица, следва да бъде осъдена  и да предаде владението  на ищеца, прави подробен анализ и излага съображения във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 108 ЗС, като счита че всички предпоставки за уважаване на тази част от ревандикационния иск са налице и са безспорно доказани. Поради това моли въззивния съд да отмени тази част от обжалваното решение, както и относно разноските и съответно уважи иска за предаване на владението и присъди съразмерно разноски. Претендира разноските за тази инстанция и заявява, че няма да сочи други доказателства.

Втората въззивна жалба, която е постъпила, е от ответниците в първоинстанционното производство, които не са доволни от решението и го обжалват в уважителната част, като считат че в нея то е неправилно и незаконосъобразно. Заявяват, че са събрани достатъчно доказателства, но съдът е направил неправилни правни изводи въз основа на тях. Считат, че  от ангажираните от носещата доказателствена тежест страна доказателства не може да се обоснове извода, че  ищецът  притежава 1/6 ид.ч. от недвижимите имоти, но същевременно няма никакви доказателства точно каква част притежава. Също таза развиват съображения защо е неправилно решението в частта, в която е отменен частично нотариалния акт, който не е констативен.  Възразяват и против присъдените разноски, тъй като считат, че не е ясен начина, по който те са разпределени между двете страни. Поради изложеното молят въвзивния съд да отмени решението на НЗРС, да отхвърли изцяло предявените искове и претендират разноските. Не са направени доказателствени или процесуални  искания за тази инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 и 2 ГПК не са подадени насрещни въззивни жалби.

В същия срок първият въззивник е представил писмен отговор против втората въззивна жалба, с който заявява, че последната не е основателна, както и че за първи път с нея се правят възражения за индивидуална собственост за придобит имот по наследство и правото за това възражение е преклудирано, след като то не е направено с отговора на исковатамолба, счита, че всички твърдения в жалбата са неоснователни и моли същата да бъде отхвърлена.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Тъй като въззивната жалба на ответната страна е против уважителната част на съдебния акт и СлОС е длъжен да се произнесе по нейната правилност, като, едновременно с това, е обвързан и от рамките, поставени от жалбата, а въззивниците изрично се позовават на неправилното определяне на квотата от правото на собственост на ищеца и изтъкват като отменително основание, че “не може да се приеме претендираната идеална част от ищеца, но няма и представени доказателства каква точно част притежава той” /каквито възражения са направили и в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба/, то с мотивирано определение от 17.06.10 г. СлОС е отменил определението си за приключване на съдебното дирене и в рамките на правомощията си, съгласно чл. 5, 7 и 10 от ГПК, на основание чл. 253, 267 ал. 1 и чл. 266 ал. 3 вр. с чл. 273 от ГПК и  чл. 146, вр. с чл. 101 и 162 от ГПК,  е допуснал и събрал допълнителни писмени доказателствени средства.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящият сътав, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С оглед допълнителните доказателства, събрани във въззивната фаза, намира, че фактическите констатации на първоинстанционния съд следва да се ДОПЪЛНЯТ в следния смисъл:

Договорът за доброволна делба на недвижим имот от 16.03.2004г. е имал за предмет земеделска земя – нива от 26, 404 дка, V кат., в землището на с. Търговище, община Раднево. Делбата е извършена между съсобственици, като съсобствеността е възникнала чрез наследяване, като правото на собственост на общата наследодателка Т. В. Р., е било възстановено с Решение от 1995г.на ПК-Раднево по реда на ЗСПЗЗ и еиздаден констативен нотариален акто т 1996г. Единият от съделителите е Ж.Р. – третия ответник в настоящото производство, който е син на Т. Р..

С оглед допълнително установените факти, въззивният състав не споделя изцяло правните изводи на РС.

Ищецът сочи като основание за своята претенция  възникването на право на собственост върху 1/6 ид.ч. от двата имота чрез наследяване от родител – починалата му през 2007г. майка.

Твърдението му почива на факта, че тя е придобила по време на брака си с преживелия съпруг – бащата на ищеца – в режим на СИО, два недвижими имота, и след смъртта й, по правилата за наследяване, ищецът е получил част от дяловете й. Размерът на тези дялове се е запазил при замяната на тези имоти с други, и той го определя като 1/6 ид.ч., за която счита, че не може да бъде предмет на последната продажба, извършена от баща му на първата ответница, тъй като той не е бил собственик на тази част.

Тази защитна теза в основата си не се оспорва от насрещната страна, нейните възражения принципно се фокусират върху самия размер на претендираната квота от правото на собственост.

Въззивният съд също счита по начало тези доводи на ищеца за основателни.

Безспорно е, че преди смъртта на майка му баща му е придобил през 2004г. възмездно правото на собственост върху 17 дка земеделска земя и това имущество е придобило статут на съпружеска имуществена общност изцяло. Също през 2004г. бащата на ищеца е придобил и още един недвижим имот – нива от 26, 404 дка, но способът за придобиването не е покупко-продажба в чист вид. Правото на собственост е получено чрез договор за доброволна делба, в която като съделител е участвал и бащата на ищеца, и той е заплатил в пари стойността на дяловете на осТ.лите трима съделители /никой от които не е страна в настоящото производство/. Така е несъмнено, че, до опровергаване на презумпцията, тази част от имота, за който е налице плащане, също е сТ.ла СИО.

С оглед събраните във въззивната фаза на производството писмени доказателства, се установява категорично, че по правилата на наследяването по закон, приложими към делбеното правоотношение, ответникът Ж.Р. е бил собственик на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху нивата от 26, 404 дка. Тази част има характер на негова лична собственост. ОсТ.лите ¾ ид.ч. той е придобил възмездно – заплащайки дяловете на осТ.лите наследници, поради което, предвид наличието на сключен граждански брак, те са придобили статут на съпружеска имуществена общност.

Едва след смъртта на съпругата на Ж. – М., през 2007г., неделимостта на тези ¾ ид.ч. би се разпаднала и съгласно разпоредбите на ЗН, Ж.Р. би получил своята част от СИО в размер на 3/8 ид.ч. и би наследил от частта на починалата си съпруга, която също е била 3/8 ид.ч., една трета, наред с осТ.лите наследници – двамата им сина /единият е ищеца по делото/, тоест – всеки от тримата би наследил от М. по 1/8 ид.ч.  Така общо ответникът Ж.Р. би сТ.л собственик на 6/8 ид.ч. от този имот, а ищецът С.Р. би придобил в наследство 1/8 ид.ч. Със същата част /1/8 ид.ч., биха разполагали общо другите две ответници – като наследници на починалия през 2009г. брат на ищеца./.

Тъй като, обаче, още приживе на съпругата М., е извършена от Ж. замяна на двата описани имота с други два, тези разсъждения следва да се транслират върху новопридобитите обекти. Правната сделка не е променила нито видовете собственост, нито съотношението между тях, спрямо двамата съпрузи – Ж. и М.. Поради това горните изводи се отнасят за тези имоти, които реално са били в патримониума на майката на ищеца към момента на откриване на наследството.

Фактът, че няма съвпадение в площите на всеки от двата заменяеми с всеки от двата заменени  имота, не променя изложеното, след като страните са ги приели за равностойни и не са предвидили уравянване. Систематичното подреждане на клаузите в договора и правната логика при изследване волята на страните, сочи, че първият имот - нива от 26.404 дка, се заменя за ПИ №000034 от 38, 759 дка, а вторият имот – нива от 17 дка, се заменя с ПИ № 000033 от 26, 856 дка. Следователно по отношение на тези два имота се запазват квотите от правото на собственост на ищеца така, както биха се определили спрямо съответстващите им първоначални.

В резултат ищецът е притежавал 1/8 ид.ч. от първия имот /ПИ № 034/ и 1/6 ид.ч. от втория имот /ПИ № 033/ и трлетият ответник не е имал право да се разпорежда с тях, както е сторил, прехвърляйки правото на собственост на първата ответница.  Това е попречило на последната да придобие валидно собствеността, тъй като вещно-транслативният ефект по отношение на посочените части, не е настъпил за нея.

Така е основателно и доказано твърдението на ищеца, че е собственик на 1/6 ид.ч. от втория и само до размер на 1/8 ид.ч. – от първия имот.

Освен това се установява от гласните доказателствени средства, събрани от РС – свидетелски показания, че от 2009г., към момента на предявяване на ревандикационния иск и до приключване на съдебното дирене, ищецът не е бил допускан до имотите от тримата ответници, които са ги владеели изцяло. Поради това, независимо, че първата ответница се легитимира като собственик на част от тях, както тя, така и осТ.лите двама, владеят без основание частите на ищеца и следва да му предоставят възможност да ги ползва безпрепятствено.

Ето защо искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан в посочените рамки и следва да бъде уважен против тримата ответници. За разликата над 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.ч. по отношение на ПИ № 034, следва да бъде отхвърлен.

Що се отнася до възражението на  въззивниците – ответници пред РС, че неправилно е отменен н.а, с който е прехвърлена собствеността върху двата имота върху Н.Р. за 1/6 ид.ч. от всеки, СлОС го намира за основателно само за горницата над 1/8 до 1/6 ид.ч. от първия описан имот и не споделя застъпеното становище, че на отмяна подлежат само констативните нотариални актове, какъвто този не е. Действително разпоредбата на чл. 537 ал. 2 от ГПК третира актове, издадени в охранително производство, но с още по-голяма сила това би следвало да важи и за тези, съставени от нотариуса при изповядване на сделки, материализиращи волята на двете страни по правоотношението, когато тя не съответства на закона. Несъмнено е, че актът, като документ със специална доказателствена сила, следва да отразява правилно както фактическото, така и правното положение и при всяка промяна следва да ги приведе в съответствие, с оглед охраняване на правния ред и стабилност.

Решението на СлРС следва да се отмени в уважителната установителна част за посочения размер, както и в отхвърлителната част за осъждане на ответниците да му предадат владението върху неговите идеални част.

В осТ.лите части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса, разноските следва да се разпределят между страните с оглед частичната основателност на двете въззивни жалби и съответно – частичната основателност на иска. Така след като искът е неоснователен само за 1/24 ч. от предмета си, на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 833, 75 лв., а за втората – в размер на 375 лв., а на ответниците се дължат разноски за първата инстанция в размер на 15, 83 лв. и на 31, 25 лв. – за втората.

 

Р        Е        Ш        И:

 

ОТМЕНЯ решение №  19/08.03.2010 г. по гр. д. № 657/2009 на НЗРС В ЧАСТИТЕ, с които

-                         е признато за установено по отношение  на страните, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от недивижим имот, представляващ ПИ № 000034 по плана на землището на с. Маца – пасище мера с площ 38, 759 дка, шеста категория, с граници: кад.№ 000003 – път ІІІ клас на държавата, кад. № 000031 – полски път на община раднево, кад.№ 000033 – водоем на Ж.В.Р., кад.№  000031 – полски път на община Раднево и кад. № 000008 – полски път на община Раднево, землищна граница, за разликата от 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.ч.

-                         е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищеца против тримата ответници иск за предаване на владението върху 1/6 ид. ч. от описания имот - за разликата от 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.ч. И изцяло – по отношение на недвижим имот – водоем, представляващ ПИ № 000033 по плана за земеразделяне на с. Маца, с площ 26, 856 дка с граници: кад.№ 000034 – пасище-мера на Ж.Р., кад.№ 000031 –полски път на община Раднево.

-                         е отменен за 1/6 ид.ч. от първия имот нотариалния акт № 145 по н.д. № 1281/2008 г., за разликата от 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.ч. и

-                         са присъдени  разноски по делото,

 

като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ   за разликата от 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.ч. предявения от С.Ж.Р. ЕГН ********** ***,  против Н.М.Р., М.В.Р. със съгласието на майка си Н.Р. и Ж.В.Р.,*** иск, за  ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че С.Ж.Р. е собственик на идеална част от  недивижим имот, представляващ ПИ № 000034 по плана на землището на с. Маца – пасище мера с площ 38, 759 дка, шеста категория, с граници: кад.№ 000003 – път ІІІ клас на държавата, кад. № 000031 – полски път на община раднево, кад.№ 000033 – водоем на Ж.В.Р., кад.№  000031 – полски път на община Раднево и кад. № 000008 – полски път на община Раднево, землищна граница.

 

ОСЪЖДА Н.М.Р., М.В.Р. със съгласието на майка си Н.Р. и Ж.В.Р., ДА ПРЕДАДАТ на С.Ж.Р. владението

върху 1/8 ид.ч. от  недивижим имот,  представляващ ПИ № 000034 по плана на землището на с. Маца – пасище мера с площ 38, 759 дка, шеста категория, с граници: кад.№ 000003 – път ІІІ клас на държавата, кад. № 000031 – полски път на община раднево, кад.№ 000033 – водоем на Ж.В.Р., кад.№  000031 – полски път на община Раднево и кад. № 000008 – полски път на община Раднево, землищна граница, и

върху 1/6 ид.ч. от недвижим имот – водоем , представляващ ПИ № 000033 по плана за земеразделяне на с. Маца, с площ 26, 856 дка с граници: кад.№ 000034 – пасище-мера на Ж.Р., кад.№ 000031 –полски път на община Раднево.

 

ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на нотариалин акт № 145 по н.д. № 1281/2008 г.,  за разликата от 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.част от недивижим имот, представляващ ПИ № 000034 по плана на землището на с. Маца – пасище мера с площ 38, 759 дка, шеста категория, с граници: кад.№ 000003 – път ІІІ клас на държавата, кад. № 000031 – полски път на община раднево, кад.№ 000033 – водоем на Ж.В.Р., кад.№  000031 – полски път на община Раднево и кад. № 000008 – полски път на община Раднево, землищна граница.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  19/08.03.2010 г. по гр. д. № 657/2009 на НЗРС В ОСТ.ЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ  ЧАСТИ.

 

 

 

ОСЪЖДА Н.М.Р., М.В.Р. със съгласието на майка си Н.Р. и Ж.В.Р. да заплатят на  С.Ж.Р. направените разноски по делото, съразмерно на уважените части от иска и от въззивните жалби в размер на 833, 75 лв. за първата и на 375 лв. за втората инстанция.

ОСЪЖДА С.Ж.Р. да заплати на Н.М.Р., М.В.Р. със съгласието на майка си Н.Р. и Ж.В.Р., направените разноски по делото, съразмерно на отхвърлените части от иска и въззивните жалби, в размер на 15, 83 лв. за първата и на 31, 25 лв. – за втората инстанция.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: