Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 27.07.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на двадесет и девети юни, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      М. ХРИСТОВА

          при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба на Ж.С.Ж. ***, против решение № 204/06.04.2010 г. по гр.д. № 3471/2009 г. по описа на СлРС, с което е изменен режима на лични отношения на бащата С.Г.С. *** Загора, с детето С.С. С., родено на *** г., като е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

В жалбата се навеждат основания, сочещи неправилност и необоснованост на решението, тъй като този режим надхвърлял рамките на обичайния и общоприет, а именно два пъти в месеца съботен или неделен ден. Сочи се, че едно евентуално такова разширяване на контактите с другия родител, ще доведе до неограничена и безконтролна свобода от страна на детето, към която то ще се стреми и ще пренебрегва задълженията, които са необходими за обучението и възпитанието му, като четене на книжки и натрупване на знания. Сочи се, че бащата на детето не е работил от около 20 години и липсата на трудови навици у него, щели да се отразят негативно върху възпитанието на детето. Излага се твърдение, че разширявайки режим на лични контакти, е възможно да се активира у бащата физическата агресия, която е проявявал преди и не е коментирана от РС. Освен това се сочи, че досега, бидейки при бащата, детето било без надзор през деня и недохранено, като в действителност се хранело у роднини и съседи. Обжалва се и по отношение на часовете, които обхваща режима, като се сочи, че сутрешния час в съботния ден е неприемливо ранен, тъй като детето се нуждае от повече сън, сутрешен тоалет и закуска. Сочи се, че часът в неделния ден, е премного удължен, тъй като връщайки се в 18 часа в неделя, трудно ще подготви училищните задачи за понеделник. Счита, че режимът на лични контакти не е съобразен със заболяването на детето и с отношението на бащата към него. Моли да се отмени изцяло постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба в указания срок.

Не са направени искания за допускане на нови или нововъзникнали доказателства.

С определение от 01.06.2010 г. съдът е извършил проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл. 267 ал.1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалване на решението.

         В съдебно заседание въззивницата Ж.С.Ж. не се явява. Вместо нея се явява адв. С., която поддържа жалбата, заявява, че няма доказателствени искания и няма възможност за постигане на спогодба. В хода на устните състезания моли да се уважи въззивната жалба, както е предявена. Счита, че не било в интерес на детето разширяване на режима на лични контакти с бащата и не би се отразило благоприятно на детето. Сочи, че принципно не възразявали срещу такива контакти, но този разширен режим не би бил от полза.

В съдебно заседание въззиваемият С.Г.С. се явява лично.  Счита, че като родител и баща има основание да се грижи за детето, за неговото възпитание и да има контакти със сина си. Счита, че решението на РС е правилно, а написаните за него неща в жалбата не са верни.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намира, че същата не страда от пороци, обуславящи постановяване на решение от  въззивния съд на основание чл. 270 ал. 1 от ГПК. 

На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно намира за установено от фактическа страна следното:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение след преценка на събраните доказателства съдът намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва го потвърди.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 802/19.07.2006 г., постановено по гр.дело № 92/2006 г. на СлРС, като родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете С.С. С., род. на *** г. са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния  ден до 18:00 часа на неделния ден, без приспиване и 1 месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

С влязло в сила решение № 501/04.06.2007 г., постановено по гр.дело № 591/2007 г. на СлРС, съдът е изменил постановените с решение № 802/19.07.2006 г. по гр. д. № 92/2006 г. по описа на СлРС мерки относно режима на лични отношения на бащата с детето С.С. С., като вместо тях е определил следния режим на лични отношения : всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, както и 1 седмица /7 календарни дни/ през лятото, несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката.

Мотивите на съда за този стеснен режим на лични отношения се свеждат до ниската възраст на детето и заболяването му от бронхиална астма.

От тогава до настоящия момент са изминали три години, през които детето е пораснало, укрепнало и се радва н контактите си с бащата.

По делото са изготвени два социални доклада. Единият -  от Дирекция „СП” гр. Сливен, който установява жилищнобитовите условия, при които живее майката с детето. В доклада се сочи, че по данни на майката Стефан често боледува и е на инхалаторно лечение. При проведената среща с детето  социалният работник установява, че то е в добро общо състояние,  много добра двигателна активност и изразявало желание да контактува с баща си и неговите роднини.

От изготвения социален доклад от Дирекция „СП” гр. Гурково,  се установява, че бащата заедно със своята майка живее в наследствено жилище  с. К., общ. Г., обл. С. З., състоящо се от четири стаи, кухня, баня и тоалетна, напълно обзаведено. Една от стаите били преустроена за детска. Освен къща, ответникът  притежава и обширен двор. Хигиената в жилището е на много добро ниво и има всички необходими условия за отглеждане на дете. Тъй като банята и тоалетната се намират извън основната сграда,  е предприет частичен  ремонт, за да може от кухнята с преходна врата да се ползва банята и тоалетната.

Становището на Дирекция „СП” – Гурково е, че бащата има нужния родителски  капацитет и е в интерес на детето да има по-чести контакти с родителя, при когото не живее.

От разпита на двамата свидетели се установява, че бащата редовно осъществява режима на лични контакти с детето, а то с желание отива при него. Тъй като същото страда от бронхиална астма, приема ежедневно лекарства /сутрин и вечер/,   които се дават  от майката , включително, когато детето е при бащата.

Медицинското обслужване на село К. е обезпечено от лекар, а в почивни и празнични дни – от екип на спешна медицинска помощ в гр. Гурково / на 3 км. от с. К./.

Често между бившите съпрузи има конфликти относно определения режим на лични отношения на бащата с  детето.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Писмените цени като  допустими, относими и неоспорени. Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. като безпристрастни, конкретни и релевантни за спора. Показанията на св. Ж., която е майка на въззивницата, съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид заинтересоваността й от изхода на делото, като отчете също, че част от нейните показания са косвени. Това са твърденията й, че детето не е хранено добре по време на престоя му при бащата и било ударено веднъж от него. Прима становищата на двата социални доклада, изготвени обективно  и добросъвестно.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

         Настоящата въззивна инстанция споделя и направените от СлРС правни изводи.

Предявеният иск е с правно основание чл. 106 ал. 5 от СК /отм./, съгласно който, ако обстоятелствата се изменят съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и да определи нови. В случая предмет на обжалване е решението, с което е уважен иска и е постановено личните отношения между бащата С.Г.С. с малолетното дете С.С. С. да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и 1 месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Съдът намира, че в изключителен интерес на детето е да осъществява по-чести лични контакти със своя родител, при когото не живее, за да се избегнат сериозните последици върху психиката на детето от родителското отчуждаване и създаване на отделна единствена взаимовръзка между дете и единия родител, като се отхвърля другия родител. В случая са налице достатъчно доказателства, че бащата търси и желае контакти с детето си, което се отглежда от другия родител и също споделя със социалния работник, че иска да вижда баща си. За да се избегнат проблеми с общуването и адекватното възприемане на детето, като част от своите родители е редно родителят, който не се грижи за детето да го вижда няколко пъти месечно. Майката и сама признава, че някои от срещите отпадат заради наличието на здравословен проблем през предвидените за виждане по съдебното решение почивни дни. Тези проблеми застрашават сигурността и трайността на връзката с родителя, който не гледа детето. За да се избегне проявата на синдрома на родителското отчуждаване, който би причинил психични проблеми върху развитието на детето в бъдеще са необходими усилията и на двамата родители, като и подходящ по-чест контакт на детето с родителя при когото не живее. По делото е прието и становище на Дирекция „СП” Гурково в този смисъл, че бащата има нужния родителски капацитет и е в интерес на детето да има по-чести контакти с баща си при когото не живее. Заболяването на детето от бронхиална астма, не е пречка за осъществяване на режима на лични контакти при наличието на лекар в населеното място с. К., където живее бащата и има осигурен екип на Спешна медицинска помощ  в гр. Гурково на 3 км. от село К..

От събраните по делото доказателства се установи, че бащата разполага с много добри условия за отглеждане на детето и както той, така и детето имат желание за по-чести контакти.

  Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че разширяването на родителските грижи ще доведе до неограничено и безконтролно по всяко време на деня срещане с приятелчета и стремеж към свобода неограничена от задължителните и необходими за обучението и възпитанието му действия, като четене на книжки и натрупване на знания. В момента детето е на пет години. Режима на лични контакти с бащата е регламентиран  като обичайния - два пъти месечно по два дни с преспиване  и то в определени часове, което няма как да стимулира такива неограничени и безконтролни стремежи в детето, тъй като контактите са регламентирани и се осъществяват с неговия баща. Възможността за четене на книжки и натрупване на знания не може да се  вменява като задължение само на майката. Тези действия, както и всички останали грижи по отглеждането и възпитанието на едно дете следва да се споделят и вършат и от бащата. Детето в момента не е ученик и възраженията по отношение на сутрешния час в съботния ден, както и вечерния час в неделния ден са неоснователни. Подготовката за бъдещите училищни задачи детето може да осъществява и при баща си. Няма доказателства по делото за наличието на физическа агресия от бащата, каквато се сочи във въззивната жалба.  Твърденията на свид. Ж., която е майка на ответницата, че детето не е хранено добре по време на престоя му при бащата и било ударено веднъж от него са косвени и не се потвърждават от становищата на двата социални доклада, както и от разпитаните по делото свидетели и всички останали доказателства по делото. В същото време жалбоподателката не отрича, че създава пречки за контактите на бащата с детето, които обосновава веднъж със здравословното му състояние, а следващ път с нежеланието и пазарлъка на бащата да плаща издръжка. По отношение на присъдената издръжка няма пречки жалбоподателката да реализира правата си, както по гражданско-правен път, така и по реда на чл. 183 от НК.

Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78  от ГПК съдът следва да се произнесе  по направените разноски, но по делото пред настоящата въззивна инстанция не е представен списък на разноските, съобразно чл. 80 от ГПК, поради което и съдът не следва да се произнася. 

По изложените съображения, на основание чл. 271 във вр. чл. 272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/06.04.2010 г. по гр.д. № 3471 от 2009 г. на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: