Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                       гр. Сливен, 30.06.2010 г.

 

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни, две  хиляди и десета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз. гр.д. № 268 по описа за  2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по  жалба от Г.В.Г. ***, ЕГН ********** длъжник по изпълнително дело № 20098370400881 по описа на частен съдебен изпълнител П.Г. рег. № 837 с район на действие Окръжен съд гр. Сливен против действие на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим имот. В жалбата се сочат основания за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за налагане на възбрана върху притежавания от длъжницата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.560.155.1.6 от 28.04.2010 г. постановено по изп. дело №20098370400881 на ЧСИ П.Г..  Сочи се, че с атакуваното постановление е наложена възбрана върху единственият й недвижим имот, в който жалбоподателката живеела със семейството си, поради което го счита за несеквестируема вещ. Счита, че съдебният изпълнител преди да предприеме налагане на възбрана върху недвижимия имот следвало да се убеди, че не притежават друг недвижим имот, който да задоволи жилищните им нужди. Сочи, че съдебният изпълнител няколко пъти посещавал жилището във връзка със задължението й към взискателката и е можел да събере данни дали жалбоподателката притежава друго жилище. Независимо от всичко заявява, че имотът й е обявен за продажба и ако се намери кой да го купи ще го продаде и ще си купи по-малко жилище за нея и за семейството й. Моли да се отмени постановлението за налагане на възбрана върху недвижимия имот, като незаконосъобразно и необосновано. С жалбата представя декларация за имуществено състояние, удостоверение за сключен гр. брак, удостоверение за раждане на детето Б.Д.Г. и удостоверение от 03.05.2010 г., че дъщеря й е ученичка в осми клас. 

По делото е постъпило обяснение от ЧСИ П.И.Г. в което сочи, че налагането на възбрана не е принудително изпълнително действие, а е обезпечителна мярка, която евентуално би могла да послужи за удовлетворяване вземането на взискателя, при условие че вещта е секвестируема, като изследването на секвестируемостта е труден процес на събиране на доказателства. Счита, че наложената възбрана на жилището на длъжника е правомерно действие, още повече че длъжникът в жалбата си декларира намерение да предаде имота, като с получените средства дори няма намерение да удовлетвори взискателя, който на добра воля  се е съгласил да подпише спогодбата по гр.д. №3015 от 2008 г. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като не визира хипотезите посочени в чл. 435 от ГПК. Прилага копие от спогодба по  гр.д.№ 3015/2008 г. и копие от жалбата с приложението към нея.

По делото е приложено ксерокопие от изп. дело № 20098370400881. 

Не е постъпило възражение или отговор против жалбата от взискателя по изпълнителното дело.

Като обсъди данните и доказателствата по изпълнителното дело във връзка с изложените в жалбата и обяснението доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото покана за  доброволно изпълнение същата е изпратена от ЧСИ на 30.10.2009 г. На гърба на поканата за доброволно изпълнение е отразено, че на 03.11.2009 г. лицето категорично отказва да получи поканата, като връчителят е написал името си и се подписал, оформяйки по този начин разписката за връчване.

 Съгласно представения протокол от 11.03.2009 г. по гр.д. № 3015 по описа за 2008 г. е постигната съдебна спогодба, с която се ликвидира съсобствеността между страните, като в дял на Г.В.Г. с ЕГН ********** *** се поставя  и тя става изключителен собственик на следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. С., кв. „ Д.”, бл.*, вх.* с идентификатор 67338.560.155.1.6 , представляващ самостоятелен обект с предназначение жилище, с площ от 82.89 кв.м., със справедлива пазарна стойност на дела сумата от 61 270 лв. За уравняване на дела си Г.В.Г. се задължава да заплати на С.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата от 30 635 лв., както следва: 1000 лв. до 30.04.2009 г.,  1000 лв. до 30.05.2009 г. и 28 635 лв. до 30.09.2009 г.

Видно от постъпилата молба към ЧСИ на 20.10.2009 г. от С.Н.К. се установява, че до момента на подаването й Г.В.Г. не е заплатила дължимите суми, поради което взискателката моли, ако не се изпълни доброволно в срок, да се пристъпи към принудително изпълнение за събиране на сумата по изпълнителния лист и направените разноски. Като способ за принудително изпълнение е посочен опис на движими вещи собственост на длъжника, находящи се на адреса по изпълнителния лист.

От представения по делото изпълнителен лист от 07.10.09 г. издаден от РС гр. Сливен на основание чл. 404 т. 1 и чл. 405 т. 1 от ГПК, въз основа на съдебно спогодителен протокол от 11.03.2009 г. по гр.д. № 3015/2008 г. по описа на РС гр. Сливен, се установява, че Г.В.Г. се задължава да заплати на С.Н.К. сумата 30 635 лв.

Видно от данните по делото взискателят е  поискал да бъде наложена принудителна мярка по чл. 75 т. 6 от Закона за българските и лични документи, изразяваща се в забрана за напускане на страната, като в предложението на ЧСИ до ОДП Сливен се сочи, че длъжникът не притежава на територията на страната движими и недвижими вещи.  

С протокол от 06.04.2010 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника, който не се явява и не изпраща представител за описа, във връзка с което определеното действие е обявено за нестанало.

Съгласно уведомление до Г.В.Г. от 28.04.2010 г. същата е уведомена надлежно, че в Службата по вписвания при РС  гр. Сливен е наложена възбрана на притежавания от нея недвижим имот, като на уведомлението се е подписала лично на 28.04.2010 г.

От така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Срокът за подаване на жалбата е едноседмичен и тече от извършване на посоченото действие, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи от дена на съобщението. Жалбата е подадена на 05.05.2020 г. и е в срок. Но по настоящото дело жалбоподателката не твърди обстоятелства,  които да навеждат, че не е уведомена надлежно. Същата е отказала да получи призовката за доброволно изпълнение, което е удостоверено надлежно от връчителя на 03.11.2009 г., а видно от уведомлението от 28.04.2010 г. за наложена възбрана върху недвижимия имот, същата е уведомена лично.

По тези съображения въззивният съд намира, че жалбата е недопустима, на това основание, тъй като не отговаря на изискването на ал. 2 на чл. 435 от ГПК, а именно длъжникът да не е уведомен надлежно за изпълнението.
         Дори да се приеме, че не е получила призовката за доброволно изпълнение, самата възбрана по същество не представлява действие по смисъла на чл. 435 от ГПК, тъй като тя няма самостоятелно значение. Тя е стъпка предхождаща издаването на крайния акт, с който се материализира описа на недвижимия имот – протоколът. Налагането на възбраната е предпоставка за законосъобразното извършване на описа. Възбраната е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена недвижима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забраняване на длъжника да се разпорежда с нея. След като имотът е възбранен и съдебният изпълнител се е уверил, че той е собственост на длъжника, се пристъпва към насрочване на изпълнителното действие. Насрочването може никога да не породи правните последици на описа. То е едно намерение на съдебния изпълнител да пристъпи към действие, но е и реална възможност страните да уредят отношенията си и изпълнителното производство да приключи в тази фаза. Ако това не се случи, съдебният изпълнител пристъпва към оценка на имота. Оценката е част от описа, който по своята същност е действие на съдебния изпълнител. Представянето и приемането й от него като неразделна част от протокола за опис завършва именно действието, подлежащо на обжалване – опис на недвижим имот. Едва в този момент следва да се приеме, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху имущество, което длъжникът пък смята за несеквестируемо, поради което разполага с възможността, която му дава нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Адекватната защита на тезата, че се касае за несеквестиурем недвижим имот трябва да бъде подкрепена с убедителни доказателства, позволяващи да се направи този извод. Вярно е, че е недопустима възбрана върху такъв имот, но тя може да се валидира, ако след нея длъжникът продаде недвижимия имот, а в настоящия случай, в жалбата си, жалбоподателката изразява изричното си и непоколебимо желание да продаде процесния имот, като заявява дори, че вече го е обявила за продажба.

 По изложените съображения към настоящия момент не може да се направи извод, че се касае за несеквестируем недвижим имот, поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 437  от ГПК, съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Г.В.Г. *** с ЕГН ********** длъжник по изпълнително дело № 20098370400881 по описа на частен съдебен изпълнител П.Г. рег. №837 с район на действие Окръжен съд – Сливен против действие на съдебния изпълнител, с което е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор 67338.560.155.1.6 от 28.04.2010 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: