РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 24.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестна­десети юни 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 273 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 265 от 13.04.2010 г. по гр. дело № 4037/2009 г. на Сливенския районен съд, с което ответникът И.Д.П. *** е осъден да заплаща на пълнолетния си учащ се син Д.И.П. издръжка в размер 60 лв. месечно, като искът е отхвърлен за разликата над 60 лв. до пълния размер от 200 лв. месечно. Двете страни обжалват решението в различните му части.

В жалбата на Д.П., който обжалва решението в отхвърлителната му част, се заявява, че този размер издръжка не би дал на ищеца възможност да учи и живее нормално, като си набавя необходимите учебници и помагала, дрехи и обувки. Няма спор, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да е в лошо здравословно състояние, няма данни да има други деца, които да се нуждаят от издръжка, не е и установено доходите му да са в размер, по-нисък от средното за страната трудово възнаграждение – което според ищеца е било в тежест за доказване на ответника. Сочи се още, че през 2008 г. ответникът е участвал в продажбата на съсобствен недвижим имот, за която продавачите са получили, според представения нотариален акт, общо 17 000 лв. Месечният доход на майката на ищеца е около 415 лв. и само с него и с издръжка от 60 лв. месечно ищецът не би могъл да се издържа като студент и ученик. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния му размер.

В жалбата, подадена от особения представител на И.П., се заявява, че решението е неправилно, тъй като ищецът е следвало да установи доходите на ответ­ника и възможността му да заплаща претендираната издръжка без особено затруднение, каквото доказване той не е провел. Съдебното решение не може да почива на предполо­жения, в частност – на предположение за възможността да се заплаща издръжка, почиващо само на трудоспособната възраст на ответника, а следва да почива на несъм­нени доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло.

Постъпил е отговор на втората въззивна жалба, в който се излагат доводи, че няма житейска и практическа логика ищецът да е без средства и да не работи, и съответно да не получава доходи, след като няма данни да е регистриран в бюрото по труда. Самият факт, че не е намерен на постоянния си адрес, може да наведе заключение, че той е бил в състояние и е имал средства да го напусне и да се установи на друго място. Фактът, че се укрива и се представлява от особен представител, показва неговото нежелание да плаща издръжка, а не невъзможността му. При положение, че се укрива, според ищеца няма как да бъде установен реалният му доход.

В съдебно заседание представителите на страните поддържат становищата си.

            Жалбата е допустима.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 82, ал. 2 от СК (отм.).

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Ищецът, 19-годишен, е редовен студент и син на ответника, който е на 49-годиш­на възраст. Ищецът живее с майка си, чийто брак с ответника е бил прекратен с развод.

Ищецът не работи и няма доходи. Неговата майка получава трудово възнаграж­дение в размер през 2009 г. около 400-450 лв. месечно.

След навършване на пълнолетието на ищеца ответникът е бил осъден с решение на РС – Сливен от 16.02.2009 г. да заплаща на ищеца, докато той учи в средно училище (до м. юни 2009 г.), издръжка в размер 100 лв. месечно.

През м. август 2008 г. ответникът и неговите съсобственици (неговите брат и майка) са продали жили­щето, в което е бил постоянният му адрес, за сумата 17 000 лв. Оттогава ответникът не живее на адреса, но не е заявил нов постоянен адрес.

Посочените факти се установяват от писмените доказателства по делото. За размера на присъдената по гр. дело 3895/2008 г. издръжка в размер 100 лв. месечно съдът направи справка в интернет-сайта на РС – Сливен.

Въз основа на установените факти съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК намира за уместно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд: ищецът няма доходи и учи във висше учебно заведение, а след като баща му е в трудоспособна възраст, той би могъл да работи и да реализира доход поне в размер минимална работна заплата; от друга страна, не се установи бащата да има разходи над обичайното за издръжката на здрав работо­способен човек или да е задължен към трети лица, затова за него не би представлявало особено затруднение да заплаща на сина си издръжка от 60 лв. месечно. Тъй като няма данни бащата да реализира по-висок доход, не може да се приеме, че заплащането на издръжка в по-висок размер от този няма да представлява за него особено затруднение.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 365/13.04.2010 г. по гр. дело № 4037/2009 г. на Районен съд – Сливен.

Осъжда И.Д.П., ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд държавна такса в размер 43,20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.