Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. С. 19.07.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.ският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  тридесети юли, през две хиляди и десета година,

в състав :                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………..                     като разгледа докладваното от                

М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 274  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 93/09.03.2010 г. по гр.д. № 1054/2009 г. на С.ски районен съд, с което “КО МИ ТЕЛ” ЕООД, ЕИК 119012252, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. “К.”, бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от К.М.Ж., с ЕГН ********** е осъдено да заплати на “ИНДУСТРИАЛКОМПЛЕКТ” АД- гр. П., пл. “Ш.” № *, рег. По ф.д. № *343/1999 г. по описа на ПОС, представлявано от изпълнителния директор С.Д.П., ЕГН- ********** ***, съдебен адрес гр. П., ул. “Б.” № *, ет. *, офис *- чрез адв. К. от АК- П. сумата 15927.12 лв., представляваща сбора от дължимите суми по неизплатени фактури № 1000013737/23.03.2006 г.; № 1000014485/30.08.2006 г.; № 1000014983/23.11.2006 г. и № 2000000052/15.01.2007 г. за доставени стоки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска- 23.03.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата 6099.24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от падежа на всяка фактура до завеждане на исковата молба 23.03.2009 г. и 1901.05 лв. разноски по делото. Жалбата е само досежно частта на решението, в която е уважен главния иск за сумата над 11295.12 лв.- т. е. за сумата 4632.00 лв. по фактура № 1000014983/23.11.2006 г. и в частта за сумата над 4313.94 лв. по уважения акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за сумата 1785.30 лв., от които 1583.07 лв. по оспорената фактура и 202.23 лв. по фактура № 1000013737/23.03.2006 г., както и в частта, в която е уважен пълния размер претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото, като моли да се съобразят уважени и отхвърлени искови претенции.

Във въззивната си жалба въззивникът твърди, че решението в обжалваните му части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и моли в тях да бъде отменено, а исковете отхвърлени.  Съдът необосновано приел, че има договорена и доставена стока по фактура № 1000014983/23.11.2006 г. и от там наличие на изискуемост, след като същата не е отразена в счетоводството му. Съдът неправилно се позовавал на икономическа експертиза, която не е приобщена към доказателствата по делото. Не съобразил възражението, че фактурите не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Оставил без коментар възражението за изтекла погасителна давност за сумата 202.23 лв., представляваща мораторна лихва по вземането по фактура № 1000013737/23.03.2006 г. Претендира присъждане на направените в двете инстанции по делото разноски, съобразно отхвърлените части от исковите претенции.

Във въззивната жалба няма направени доказателствени и процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което са уважени предявените против него обективно съединени искове. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

В с.з., редовно призован въззивникът, чрез пълномощника си адв. П. Н. поддържа жалбата и моли съдът да се съобрази с доводите и аргументите в нея. Претендира разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна “ИНДУСТРИАЛКОМПЛЕКТ” АД- гр. П. не изпрати представител или пълномощник и не изрази становище по въззивната жалба. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да го потвърди.

Въззивната инстанция констатира:

Предявени са обективно съединени искове: с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 318 от ТЗ за сумата 15927.12 лв., представляваща цената на продадени и незаплатени стоки- сода бикарбонат- Фарма; натриев ацетат; калциев хлорид- Фарма; магнезиев хлорид; Фарма сол; АХАL- /сол таблетки/; СОЛСЕЛ- минерални блокчета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане и за сумата 5404.87 лв., с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху, главницата, изчислена до 09.03.2009 г., ОБЩО ЗА 21 331.99 лв., а след изменението на иска- увеличение размера на обезщетението за забава в размер на мораторната лихва, след изслушване на икономическата експертиза и изричното уточняване на адв. К., пълномощник на ищцовото дружество- л. 70, стр. втора от 5404.87 лв. на 6099.24 лв.- ОБЩО 22026.36 лв.   

Ищецът, чрез изпълнителния си директор С.Д.П.  в исковата си молба твърди, че за закупените от ответното дружество от него стоки последното не е заплатило цената им в общ размер от 15927.12 лв. и му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Посочва задължение както следва:

- № фактури № 1000013737/23.03.2006 г. за 5841.12 лв. главница и 2250.99 лв. лихва; № 1000014485/30.08.2006 г.-5106 лв. главница и 1676.73 лв. лихва; № 1000014983/23.11.2006 г.- 4632 лв. главница и  1380.84 лв. лихва и № 2000000052/15.01.2007 г.- главница 348 лв. и лихва 96.31 лв. След изменението на иска по чл. 294, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД стойностите на обезщетенията по фактури са както следва: по първата 2502.93 лв.; втората -1902 лв.; третата- 1583.07 лв. и по четвъртата 111.24 лв., като изчисленията са правени до момента на завеждане на иска 23.03.2009 г., а не както първоначално е посочено в исковата молба- 09.03.2009 г.  

 Моли ответника да бъде осъден да заплати посочената главница, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане и претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата до завеждане на иска- 6099.24 лв.

С отговора си на исковата молба- л. 27, ответното дружество “КО МИ ТЕЛ” ЕООД С., чрез пълномащника си адв. П. Н. *** оспорва исковите претенции като твърди, че са неоснователни поради това, че фактурите на които се позовава ищцовото дружество не отговарят на изискванията на чл. 7, ал.1 от ЗСч., поради липса на конкретизация- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя. Липсвало пълното наименование на получателя. Не било видно какъв вид търговски субект е посоченият КОМИТЕЛ- ЕТ, дружество или друг вид, както и липсвали данни за адреса на този получател. По тези доводи представените фактури не биха могли да бъдат квалифицирани като първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч. Оспорва да е връчвана или предавана на оторизирано лице- представител на дружеството ответник представената по делото фактура № 1000014983/23.11.2006 г. /трета изготвена и представена по делото/  за сумата 4632 лв.- л. 9, поради което не е възниквало задължение по нея. Претендира присъждане на разноски по делото.

В с.з. пред първата инстанция ищецът, чрез пълномощникът си  адв. К. поддържа исковете. Намира възражението за изтекла погасителна давност  спрямо законната лихва по фактура № 1000013737/23.03.2006 г. за неоснователно, с оглед факта, че исковата молба е постъпила в СлРС на 23.03.2009 г.

 Ответната страна, редовно призована, представлявана от адв. П. Н., а впоследствие от адв. Домусчиева  от СлАК оспорва предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за погасителна давност по отношение обезщетението за забава по фактура № 1000013737/23.03.2006 г. Претендира присъждане на разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Дружеството ищец съставило четири фактури № 1000013737/23.03.2006 г. за 5841.12 лв.; № 1000014485/30.08.2006 г. стойност 5106 лв.; № 1000014983/23.11.2006 г. за 4632 лв. и № 2000000052/15.01.2007 г. за 348 лв., за доставени стоки: сода бикарбонат- Фарма; натриев ацетат; калциев хлорид- Фарма; магнезиев хлорид; Фарма сол; АХАL- /сол таблетки/; СОЛСЕЛ- минерални блокчета, с купувач “КО МИ ТЕЛ” ЕООД С.. 

Само по четвъртата фактура като клиент- купувач- получател е записан КО МИ ТЕЛ - С. и е подписана от  управителя и собственик К.Ж.. По третата липсва подпис на  получател, а по втората и четвъртата, като получатели фигурира подписа и изписано името на В. И.. На първите три фактури като клиент е изписан КОМИТЕЛ- без интервал между буквите и без отразяване на вида търговец.

Видно от У-ние за актуално състояние, издадено по ф.д. № 508/1996 г.- л. 5, ЕДОО е с фирма “КО МИ ТЕЛ” ЕООД, със собственик и управител К.М.Ж. *** и адреса на управление е гр. С., кв. “К.” бл. *, вх. *, ап. *.

Според назначената и изслушана икономическа експертиза – л.39, посочените четири фактури са заведени в счетоводството на ищеца. В счетоводството на ответното дружество от тези четири са заведени три фактури- първа, втора и четвърта, без тази с № 1000014983 от 23.11.2006 г. за стока на стойност 4632 лв. с ДДС, при изчислена лихва към завеждане на иска- 1583.07 лв.  Не  е заведена  и в дневниците. На самата фактура /л. 9/ за получател фигурира лицето В. И., който я е подписал в това си качество.

    Остойностява задълженията по фактурите и изчислява и дължимото обезщетение по всяка от тях, в размер на законната лихва  до 23.03.2009 г.- деня на завеждане на исковата молба както следва: № фактури № 1000013737/23.03.2006 г. за 5841.12 лв. главница и 2502.93 лв. лихва; № 1000014485/30.08.2006 г.-5106 лв. главница и 1902 лв. лихва; № 1000014983/23.11.2006 г.- 4632 лв. главница и  1583.07 лв. лихва и № 2000000052/15.01.2007 г.- главница 348 лв. и 111.24 лв. лихва.

В с.з. на 19.01.2010 г. експертът А.М., в чиято компетентност и добросъвестност съдът не се съмнява поддържа заключението. Посочва, че от 01.01.2006 г. не било задължително полагането на подпис на получаващия стоката, съгласно измененията в ЗСч.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Първият обективно съединен иск е с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ , във връзка с чл. 318 от ТЗ за сумата 15927.12 лв.

СЪДЪТ Е СЕЗИРАН ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ САМО ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ДОСЕЖНО ОСПОРЕНА ДЪЛЖИМОСТ НА ГЛАВНИЦА 4632 ЛВ. ПО ФАКТУРА №  1000014983/23.11.2006 г. За сумата 11295.12 лв.- главници по останалите три фактури- първа, втора и четвърта решението влязло в сила, поради необжалване.

В частите, в които решението влязло в сила, съдът не следва да се произнася.

Спорът между страните е- има ли сключен търговски договор за продажба по фактура № 1000014983/23.11.2006 г.   

Съдът намира, че между страните е сключен търговски договор.

В счетоводството на ответника- купувач не се води като задължение стойността на стоката, с включен ДДС. В счетоводството на ищеца- продавач сумата се води като вземане- 4632 лв.   Продажбата между двете дружества е неформална сделка и тя може да се докаже не само с изрядно изготвен първичен документ- фактура, съобразена с чл. 7 от ЗСч., но и с други доказателства. В самата фактура има име и подпис на получател от страна на “клиент”- т.е. купувач. Лицето е В. И.. Ответното дружество от една страна твърди, че не е оторизирало лицето В. И. да получи стоката, а от друга- същото лице е получило стока и по друга фактура- № 1000013737/23.03.2006 г., която е отразена в счетоводството на ответника, като за нея първоинстанционното решение влязло в сила, поради необжалване.  Следва, че оспорването на ответника в първоинстанционното производство е само формално.

Според чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Липсват доказателства, установяващи извършване на плащането в неговия пълен обем. В тежест на купувача е да докаже, че е извършил плащането, след като стоката е получена.  Като не е доказал това, съдът приема, че искът е основателен и доказан в пълен размер. Дължимата сума, като главница, представляваща стойността на незаплатената стока е 4632 лв.  и съдът ще присъди  сумата.

Вторият обективно съединен иск е с правно основание чл. 294, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата 1785.30 лв. По основание е основателен. Той е акцесорен и зависи от уважаване на главния иск. Според чл. 294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В доказателствата по делото и в приложените фактури липсват други условия и уговорки, поради което важи принципът, че лихви се дължат. Налице е парично неизпълнение и обезщетението е в размер на законната лихва от деня на забавата. Жалбата е само досежно дължимостта на законната лихва по фактура № 1000014983/23.11.2006 г.- за 1583.07 лв. и за сумата 202.23 лв.- част от лихвата по фактура  № 1000013737/23.03.2006 г. /с пълен размер 2502.93 лв.- спр. таблицата на л. 41- от икономическата експертиза/. Твърдението е, че за  първата сума е налице недължимост, поради недължимост и на главницата по нея фактура, а за сумата 202.23 лв. била налице погасителна давност.

Съдът вече прие, че стойността на стоката, като главница по фактура № 1000014983/23.11.2006 г.  е дължима, поради което следва, че и акцесорният иск е основателен и доказан в пълен размер.

Възражението за настъпила погасителна давност по фактура  № 1000013737/23.03.2006 г.- само за сумата 202.23 лв. е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД вземанията за обезщетения и за лихви се погасяват в тригодишен срок. Според чл. 60, ал.2 от ГПК срокът, който се брои на години изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Задължението възникнало на 23.03.2006 г., а искът е предявен на 23.03.2009 г.- в рамките на тригодишния давностен срок.

За неоснователно съдът намира възражението на въззивника за неправилно позоваване на икономическа експертиза, която не е приобщена към доказателствата по делото.  Липсата на изрично определение, с което писмената експертиза да е приобщена към доказателствата по делото не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на обжалвания съдебен акт, което е и постоянната практика на ВКС на РБ.  

Неоснователно е и възражението за неконкретизиране по кой от обективно, кумулативно съединените искове е допуснато изменение- увеличение на иска по размер. За въззивника не е останало неясно увеличението за кой от исковете е допуснато, след като в с.з. на 19.01.2010 г. пълномощникът  на ответника- адв. Домусчиева искала такова уточняване и пълномощникът на противната страна- адв. К. изрично посочва, че “увеличението произтича от мораторната лихва”.  Това става след изслушване на икономическата експертиза, която очертава размера на мораторната лихва и периода на изчисляване- до завеждане на исковата молба.

СлРС правилно изчислил размера на дължимите на ищеца разноски, като съобразил внесените ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит на в.л.

С оглед приетото, настоящата инстанция, като намира решението в обжалваните му части за правилно и законосъобразно ще го потвърди.

Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на делото не му се дължат, поради което няма да му се присъдят.

По тези съображения, съдът

                                                         

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93/09.03.2010 г. по гр.д. № 1054/2009 г. на С.ски районен съд, като  правилно и законосъобразно В ЧАСТТА, в която “КО МИ ТЕЛ” ЕООД, ЕИК 119012252, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. “К.”, бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от К.М.Ж., с ЕГН ********** е осъдено да заплати на “ИНДУСТРИАЛКОМПЛЕКТ” АД- гр. П., пл. “Ш.” № *, рег. по ф.д. № *343/1999 г. по описа на ПОС, представлявано от изпълнителния директор С.Д.П., ЕГН- ********** ***, съдебен адрес гр. П., ул. “Б.” № *, ет. *, офис *- чрез адв. К. от АК- П. сумата 15927.12 лв.,. за доставени незаплатени стоки- над 11295.12 лв.- т. е. за сумата 4632.00 лв. по фактура № 1000014983/23.11.2006 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска- 23.03.2009 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, в която са присъдени  над 4313.94 лв. до 6099.24 лв. по уважения акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД –за сумата 1785.30 лв., от които 1583.07 лв. по фактура № 1000014983/23.11.2006 г. и 202.23 лв. по фактура № 1000013737/23.03.2006 г., както и в частта, в която е уважен пълния размер претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението влязло в сила, поради необжалване.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: