Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 156

 

гр. С., 08.07.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                                                           

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 275  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу решение № 197/31.03.2010 г. по гр.дело № 1691/2009 г. на СлРС, с което  е отхвърлен предявеният от въззивниците против въззиваемите  иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС за определяне на режим на ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот №67338.501.65 по кадастралната карта на гр.С., находящ се на адрес гр. С., ул.”Ч.” №* с площ 327 кв.м.

В жалбата се твърди, че постановеното решение  е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано.събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно доказвали основателността на предявения иск за определяне режим на ползване на  общата с двете ответници собственост, изразяваща се в сгради и празно дворно място. Въззивницата твърди, че е собственик на 4/6 ид.ч. от целия имот, а ответниците –всяка една с по 1/6 ид.ч.  Реално не е ползвала празно дворно място. От своя страна въззиваемите са поделили северната част на имота, в което са построили сгради. Твърди се, че заключението на назначената по делото тройна експертиза е било непълно, липсвала яснота кои сгради, с каква квадратура са. Съдът е обосновал решението си единствено върху изводите на вещите лица, че не е възможно да се определи друг режим на ползване, различен от съществуващия, с оглед интересите на двете ответници и по този начин е бил нарушен интереса на ищцата –въззивница. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменен атакувания първоинстанционен съдебен акт и да бъде постановено ново,с което да бъде определен режим на ползване, съобразен с квотите на собственост на всяка от страните. 

В с.з. чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на основанията, изложени в нея. Сочи се, че въззивницата е крайно ощетена, тъй като тя притежава в собственост 4/6 ид.ч. от имота и вариантът предложен от тройната експертиза следва да бъде изменен, като едната от двете други  съсобственички ползва северната част, а другата –южната. Така би се получило самостоятелно ползване, макар и общо с въззивницата за една от останалите съсобственички и при това разпределение въззивницата, макар и не в пълен обем, ще бъде удовлетворена при ползването.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни, в който се заявява, че решението на районния съд е правилно, тъй като безспорно е установено, че е невъзможно да бъде определен режим на ползване на застроената и на незастроената част от имота, съобразно квотите от правото на собственост за всяка една от страните.

В с.з. чрез представител по пълномощие жалбата се оспорва и се изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като изготвените по делото две експертизи са посочили, че не е възможно да бъде изготвен режим на ползване за всяка от страните съобразно с квотите им от правото на собственост върху имота.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва по следния начин: Дворното място е с две лица – главно лице на южната улица „Ч.”, където са разположени двата входа – източен, използващ се общо от В.С. и П.Д. и западен, който се ползва от С.А.. Второстепенното лице не имота е към северната улица „Ч. Кантарджиев”, където няма обособен вход към дворното място. Терена на имота е скатен и силно наклонен в посока север – юг. Обособени са две нива на ползване. Първото е на нивото на пода на основната двуетажна жилищна сграда и до него се достига от южната улица чрез стъпала, като денивелацията е от порядъка на 2м. Използваеми са покривните плочи на трите гаража. Зад двуетажната жилищна сграда е изградена частично подпорна стена с височина на нивото на междуетажната конструкция на сградата. Подпорната стена образува второто ниво на дворното място. Нивото на северната улица е на нивото на покривните плочи на двете сгради, намиращи се на това второ ниво на дворното място. Между двете нива на дворното място няма изградена връзка за достъп. Единствения нормален начин за достигане на второто ниво е изхода от западната част на втория етаж на масивната двуетажна жилищна сграда.

Също така въззивният състав споделя правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно е установено, че страните са съсобственици на недвижим имот с площ от 327 кв.м., ведно с построените в него сгради, като въззиваемите-ответници притежават по 1/6 ид.ч. от имота, а въззивницата –ищца останалите 4/6 ид.ч. Между тези страни не е бил определен от съда режим на ползване на съсобственото дворно място и сградния фонд. Правилно и законосъобразно районният съд е посочил, че въззивницата трябва да ползва застроена площ от 179,32 кв.м. и празно дворно място от 144,33 кв.м. Реално обаче тя ползва сграден фонд с площ от 95,51 кв.м. За двете ответници е установено, че ползват сграден фонд с по-голяма площ от правата им, като ползваните сгради са за задоволяване на жилищни нужди. С оглед на  разпоредбите на чл. 31 ЗС , когато съсобственият имот е жилищен, правата на всеки от съсобствениците се изразяват в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на жилищните му нужди до толкова, доколкото няма да пречи на другите съсобственици да използват съсобствения имот според правата им. Не всякога обаче е възможно жилищният имот да се ползва реално от всички съсобственици. Ако обаче се констатира, че с оглед размерите на жилището и членовете на семейството на досегашния обитател същото жилище не може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други обитатели, следва искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение.

От назначената по делото експертиза се установява, че с оглед разположението на сградите не е възможно да бъде определен режим на ползване на имота по начин, че всяка от страните да ползва самостоятелна част от сградния фонд и от дворното място съобразно квотите си на собственост. В случая действително липсва решение относно ползването на общия имот, но разгледана по същество претенцията действително е неоснователна.  Към този момент всяка една от страните ползва самостоятелна част от имота, а е невъзможно да се определи такъв режим на ползване, съобразно квотите им на собственост. Общото ползване на част от имота ще попречи на  самостоятелното упражняване на права, а от друга страна ще доведе и до общо ползване на сгради за задоволяване на жилищни нужди.  Като е достигнал до тези изводи районният съд е постановил един напълно законосъобразен и обоснован акт, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

Страната не е претендирала разноски и такива не следва да се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 197/31.03.2010 г.по гр. Д. № 1691/2009 г. на С.ския районен съд.       

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: