РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 09.12.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДЕСЕТИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 282 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на АДВ.М.Г. ***, А.Ю.Ш., А.Ю.М. и Ю.Ю. *** против Решение№ 13 / 22.03.2010 год. по гр.дело № 62/2009 год. на Котелски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове в която са уважени предявените

В жалбата си до съда въззивниците, чрез процесуалния си представител твърдят, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че въззивниците и първия от Въззиваемите са собственици по наследство на дворно място с площ 2 377 кв.метра, съставляващо поземлен имот с пл.№ 27 по кадастралния план на с.Ф. със застроени в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка при граници : поземлен имот № 26, 28, дере и улица. Твърди, че въззиваемите З.М.М., Б.Р.Н. И М.Р.Н. не са владели процесния имот, не са го ползвали, не са плащали данъци и съответно сключената спогодба между тях е нищожна. Въззиваемия М.Ю.М. е бил подведен, уведомил е съда , че имота е наследствен. Обжалва решението и в част за разноските.

Моли съда да отмени изцяло Решение№ 13 / 22.03.2010 год. по гр.дело № 62/2009 год. на Котелски районен съд, като неправилно, неоснователно и необосновано и да постанови Решение по същество, с което уважи предявените искове.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Поддържа становището изразено и в отговора на исковата молба пред първата инстанция , че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Въззивниците не са били страна по постигната спогодба по гр.дело № 59/2008 год. на КРС и постигнатата спогодба не може да бъде противопоставена на неучастващи в нея лица претендиращи право на собственост

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивниците, не се представляват.

В съдебно заседание въззиваемите страна, редовно призовани, не се явяват, представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски в размер на 800 лева.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Поради тази причина въззивния съд следва да го обезсили и прекрати производството по делото.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Пред Котелски районен съд е предявен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от |ГПК с който се иска провъзгласяване на нищоността на сключената на 11.11.2008 год. по гр.дело № 59/2008 год. на РС Котел съдебна спогодба и да се провъзагласи за нищожен Нот.акт № 4 том.5 дело № 743/23.12.2008 год. на Съдия по вписванията при РС – Котел.

В обстоятелствената част на исковата молба предявена пред първоинстанционния съд се сочи, че въззивниците А.Ю.Ш., А.Ю.М. и Ю.Ю.М. и въззиваемия М.Ю.М. са собственици на дворно място с площ 2 377 кв.метра, съставляващо поземлен имот с пл.№ 27 по кадастралния план на с.Ф. със застроени в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка при граници : поземлен имот № 26, 28, дере и улица, по наследство от своя баща Й.Й.Б./ Ю. М.М. *** поч. На 08.07.1986 год.

Въззивниците са узнали от брат си М.Ю.М., че е сключил спогодба по гр.д. № 59/2008 год. по описа на РС-Котел, с която е признал за установено, че въззиваемите са собственици по давностно владение при равни права от правото на собственост на 500/2377 идеални части от дворно място с площ 2 377 кв.метра, съставляващо поземлен имот с пл.№ 27 по кадастралния план на с.Ф. със застроени в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка при граници : поземвлен имот № 26, 28, дере и улица.

Въз основа на тази спогодба ответниците се снабдяват с нотариален акт за собственост № 4 том.V д.№743/23.12.2008 год. на С. Района съдия по вписванията при РС-Котел.

Въззивниците твърдят, че сключената спогодба от 11.11.2008 год. по гр.д. № 59/2008 год. по описа на РС-Котел между ответниците нищожна, тъй като липсва съгласие на всички наследници собственици на имота.

С обжалваното Решение Котелски районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящия съдебен състав, намира , че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционния съд е постановил решение по недопустим иск, по следните съображения:

Правното основание на иска се определя от съда. Ищецът не е задължен посочи правната квалификация на претенцията си в исковата молба, а и дори да посочи такова, съдът не е задължен да се съобрази със заявеното основание. Съдът въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума на иска, определя правното основание на иска.

По своята правна същност спогодбата по гражданско дело представлява двустранен договор. Съдебната спогодба се състои от две части:  Споразумението между страните, което представлява договор по смисъла на чл. 365 - 367 ЗЗД, а втората част - определението, с което се одобрява, има охранителен характер.

Със съдебната спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, чрез взаимни отстъпки. Като всеки договор, спогодбата може да бъде унищожаема или нищожна на основанията, посочени в гражданското право. Тя може да бъде атакувана по исков ред, при наличие на основанията посочени в чл. 26 до чл. 33 ЗЗД .

Определението, с което се одобрява спогодбата, има охранителен характер. Със своето одобряване съдът не решава спор между страните, а само оказва съдействие за приключване на спора между тях.

Недействителността на договорите е уредена в отделни текстове на ЗЗД - от чл. 26 до чл. 35.

Нищожни са тези договори, според чл. 26 ЗЗД, които противоречат на закона или го заобикалят; договори които накърняват добрите нрави, договори върху неоткрити наследства; договори които имат невъзможен предмет; договори при които липсва съгласие; предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Такива договори не пораждат желаното правно действие от самото им сключване и не могат да се санират. Всяко лице може да се позове на нищожността на сделка, която има изброените по-горе пороци.

Третите лица спрямо съдебната спогодба, които искат прогласяване на неговата нищожност трябва да има правен интерес от обявяване на недействителността му. Правен интерес липсва и искът се явява недопустим, когато се претендира прогласяване нищожност на спогодба, за да се отблъсне предявен насрещен иск за собственост. Липсва и правен интерес тъй евентуалната недействителност на тази спогодба не възпрепятства ревандикацията на същия имот от въззиваемите в качеството им на негови съсобственици.

Съдебната спогодба на която се иска провъзгласяване на нищожност не обвързва със сила на присъдено нещо въззиваемите. Последните разполагат с множество правни възможности да охранят правата си с иск по чл.124 от ГПК с който след доказване на исковата претенция да се признае за установено, че са собствени на имота или иск за ревандикация на имота, ако същия се владее неоснователно от въззиваемите. Наличието на други правни способи за защита на накърнените права обуславят липсата на правен интерес да провъзгласят съдебната спогодба предмет на делото за нищожно.

С оглед на въведените твърдения в исковата молба съдът следа да се произнесе и по отношение на визирани във въззивната жалба основание за унищожаемост на съдебната спогодба че въззиваемия е бил подведен да сключи спогодба по смисъла на чл. 31 от ЗЗД т.е. твърди се за основание за унижощаемост на съдебната спогодба като сключена при измама.

Унищожаемите договори пораждат правно действие, но действието им може да бъде отменено по искане на определено лице.

Основанията за унищожаемост на договорите са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт; договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

С оглед на посочените факти, предявеният иск е за унищожаване на правната сделка, а не за прогласяване на нейната нищожност. Чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожение на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната по договора, но не и трето на сделката лице.

Въззиваемите не са легитимирани да предявят иск за унищожаване на спогодбата, тъй като не са страна по него. Унищожаване на договор, сключен при условията на чл. 27 или чл. 31 ЗЗД, може да се иска само от лицето което го е сключило. В изложения смисъл въззиваемите не са процесуално легитимирани страни да искат унищожаване на съдебната спогодба

Първоинстанционния съд, е приел за разглеждане и е постановил решение по един недопустим иск и поради тази причина постановеното решение се явява недопустимо..

Като се произнесъл по недопустим иск, КРС постановил  недопустимо решение, което настоящият състав на основание чл. 270, ал.3 от ГПК ще обезсили и ще прекрати делото.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 13 от 22.03.2010 год. по гражданско дело № 62/2009 година на Котелски районен съд, като НЕДОПУСТИМО, постановено по недопустим иск.

ОСЪЖДА А.Ю.Ш. с ЕГН:**********, А.Ю.М. с ЕГН:**********и Ю.Ю.М. с ЕГН:**********в*** ДА ЗАПЛАТЯТ на З.М.М. с ЕГН:**********, Б.Р.Н. с ЕГН: ********** и М.Р.Н. с ЕГН:********** *** направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 282/2010 г. на Сливенски окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: