Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  N  152

 

гр. Сливен, 26.07.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ГИНА ДРАГАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ :             СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

                                                                        М.Х.

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д.  N 284 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Ж.М.С. против решение № 225/15.04.2010г. постановено по гр.д. № 4255/2009г. на СлРС. С атакуваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените в условията на алтернативност искове : иск с правно осн. чл.89, ал.1 от ЗЗД, за разваляне по право на алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като е отхвърлил същия и е уважил предявения при условията на алтернативност иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, съответно развалил атакувания договор до размер от 1/2 ид. част от процесния имот, като по отношение на останалата 1/2 ид. част от имота производството по делото е прекратено поради недопустимост на претенцията. Присъдени са дължимите разноски на страните, съгласно правилата на процеса.

Първоинстанционното решение се атакуват в цялост, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което бъдат уважени предявените претенции, така както са предявени в условията на алтернативност и в пълен размер. Навеждат се подробни доводи с които се опровергава установеното от РС – Сливен фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  не е подала писмен отговор. Не е предявена насрещна искова молба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС - Сливен въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. В мотивите си първоинстанционния съд се е позовал на Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК на ВС, което има задължителен характер при приложението на закона от съдилищата. Съгласно това тълкувателно решение при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на алеаторния договор по право. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците на приобретателя ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно притежание.

Ако прехвърлителят, по своята преценка, не ще намери удовлетворение от наследниците на длъжника, следва да осъществи развалянето на договора само по съдебен ред - чл. 87 ЗЗД. В конкретния случай приобретателя – длъжник по договора за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане е починал. Оставил е за единствени наследници по закон своите родител – ищец и ответник в настоящето производство. Поради факта на наследяването 1/2 ид. част от процесния имот е вече собственост на ищцата, а останалата 1/2 от процесния имот е собственост на ответника. Поради това, правния интерес на ищцата от предявяване на иска, предмет на настоящето производство, е само до 1/2 ид. част от имота, предмет на алеаторния договора, която част е наследил ответника. Другата 1/2 ид. част от имота е вече собственост на ищцата с откриване и приемане наследството, оставено от починалата дъщеря – приобретател и длъжник по договора. Извършвайки тази преценка, правилно РС – Сливен е прекратил производството по отношение на 1/2 ид. част от недвижимия имот, предмет на процесния договор, поради липса на правен интерес у ищцата.

Извършвайки подробен анализ на събраните гласни доказателства пред първата инстанция, въззивния съд констатира, че е установено трайно неизпълнение на договорените задължения за гледане и издръжка от страна на ответника - бивш съпруг на ищцата, липса на близост в отношенията, наслоени влошени отношения във връзка с развода между страните и отчуждението след това. След смъртта на дъщерята на страните Блага Велева Х., нейните задължения за издръжка и гледане към ищцата – нейна майка Ж.М.С., не са изпълнявани от наследника, правоприемник на задълженията й - В.Х.В.. Поради това съдът приема, че РС – Сливен правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че неизпълнението не е незначително с оглед интереса на кредитора и е постановил разваляне на процесния договор поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на въззиваемия В., правоприемник в качеството му на наследник на длъжника по алеаторния процесен договор, обективиран в нот. акт. № 199, т.4, нот.дело № 1542/1992г. и нот. акт № 122, том 5, дело № 163981997г. за поправка на предходния нот. акт.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Районния съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса въззивницата следва да понесе своите разноски така както са направени.  Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на разноски и не е представила доказателстваа за направени такива пред въззивната инстанция.

 

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 225/15.04.2010г. по гр.д. № 4255/2009г. на СлРС.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                           2.