Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 05.07.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни  през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 286 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. С., в качеството му на процесуален представител на С.С.В., ЕГН ********** *** *-*-* против решение № 873/06.04.2010г. по гр.д. № 1536/2009г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която са били отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконосъобразна и отменяне на заповед № 17/04.03.2009г. на Директора на Детска ясла 12, гр. Сливен, както и за възстановяване на заеманата до прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „работник кухня” в Д.Я.*, гр. Сливен.

         В жалбата се твърди, че решението на СлРС е незаконосъобразно, тъй като се основава на погрешни изводи на съда относно обстоятелството, че на жалбоподателката е било предложено заемането на длъжност „детегледачка”. Твърди се, че събраните в тази насока доказателства са противоречиви, тъй като е невъзможно на 04.03.2009г. да е била назначена комисия по извършване на подбор, която да е предложила на въззивницата на 25.02.2009г. да заеме длъжността „детегледачка”. Твърди се, че от разпита на свидетелите Ж.П. и Т. Д. се установило, че на практика длъжността „работник кухня” не е била закрита поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа в кухнята, а след уволнението на въззивницата, длъжността е била изпълнявана от други служители в детската ясла. Моли се в обжалваната част решението на СлРС да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         По въззивната жалба няма депозиран отговор от въззиваемата страна.

         В съдебно заседание, въззивницата В. се явява лично с адв. С., който поддържа жалбата на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски. В допълнителна писмена защита отново излага съображенията си за основателност на жалбата, които са посочени в самата нея.

         Въззиваемата страна „Детска ясла 12” в съдебно заседание се представлява от директора си В.М. и от адв. О., които оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират се деловодни разноски. В писмена защита адв. О. е изложил съображения за неоснователност на жалбата, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че било налице реално съкращаване на щата в яслата по отношение на длъжността „работник кухня” и че на въззивницата е била предложена възможност да работи като детегледачка, което тя отказала. Моли се решението да бъде потвърдено и да се присъдят деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         Страните се намирали в трудови правоотношения като въззивницата работила на длъжност „работник кухня” в „Д.Я.*”.

         На 23.02.2009 г. кметът на Община Сливен издал заповед № РД-15-226, с която на основание решение № 29/23.01.2009г. на Министерския съвет и Наредба № 26/18/11.01.2008г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни във вр. с чл.44 ал.2 от ЗМСМА бил определен капацитет и численост на персонала за 2009 г. в детските ясли на територията на община Сливен, считано от 01.03.2009г. като за „Д.Я.*” с капацитет 64 места се предвиждало численост на персонала 22 щатни длъжности. Във връзка с посочената заповед, Директорът на Детска ясла 12 утвърдила разписание на длъжностите на персонала в Детската ясла в сила от 01.03.2009г.  Броят на длъжностите по старото и новото длъжностно разписание е оставал един и същи 22 броя, но в отделните длъжности настъпвали промени. Една от тези длъжности била „работник кухня”, където според старото длъжностно разписание се предвиждало едно работно място, а по новото длъжностно разписание не се предвиждало такова. Освен работник кухня, били премахнати длъжностите „възпитател” и „перачка”. Увеличен бил броя на работните места за „детегледачки” като същия се увеличил от 4 на 8 броя.

         На 25.02.2009г. Директорът на Детската ясла връчил лично на въззивницата В. уведомление с предложение във връзка с новото щатно разписание от 04.03.2009г. да заеме длъжността „детегледачка” в Детската ясла. В уведомлението било посочено също, че в случай на отказ да заеме посочената длъжност ще се приложи разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ. Въззивницата била помолена за писмен отговор до 13.00 часа на 27.02.2009г. До посочената дата не бил депозиран отговор от въззивницата, че приема предложената й длъжност „детегледачка”.

         На 04.03.2009 г. комисия, назначена от Директора на яслата за подбор на персонала се събрала и взела решение за извършване на съкращение или преназначаване в друга длъжност на членове на яслата. В протокола, съставен от комисията по т.ІІ, т.2 било отбелязано, че на въззивницата е било предложено преназначаване от „работник кухня” в „детегледачка” като същата отказала да премине на предложената й длъжност. Комисията посочва, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ да й бъде изпратено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Предизвестието с изх. № 10/04.03.2009 г. било отказано за получаване от В. като за свидетели се подписали медицинските сестри П. и Т..

На 04.03.2009г. била издадена заповед № 17 за прекратяване на трудовия договор. В заповедта като основание за прекратяване на договора бил посочен чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, а за причини било посочено наличието на съкращаване на щата на основание Наредба № 26/2008г. и заповед № РД-15-22/23.02.2009 г. Въззивницата В. отказала да подпише заповедта и връчването й било удостоверено с подписа на двама свидетели.

В обяснения, дадени на 03.07.2009 г. въззивницата е посочила, че „действително ми беше предложено да заема работното място за детегледачка”.

По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжност „детегледачка” в Д.Я.* в т.17 от основните задължения на която е отразено, че при необходимост детегледачката помага на готвача в кухнята като извършва стерилизация и дезинфекция на кухненска посуда, работник плотове и подове и участва в предварителната подготовка на хранителните продукти.

По делото са разпитани свидетелките П. и Д.. Свидетелката П., която работи като готвач в кухнята на Детската ясла е посочила, че понякога за сутрешното меню е необходимо да получи допълнителна помощ от детегледачките и такава й се оказва от всички тях, а не само от едно и също лице и е известно, че на въззивницата й е било предложено да заеме длъжността „детегледачка”, която е отказала. Свидетелката Д. е посочила, че работи в Детската ясла като детегледачка и е присъствала на събранието в Детската ясла, на което е било предложено на въззивницата да заеме длъжността „детегледачка”, което тя отказала да направи. Свидетелката Д. е посочила, че след прекратяване на трудовото правоотношение на въззивницата известно време е помагала по няколко часа на ден на готвача на яслата.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 26.04.2010г. чрез адвокатския й представител адв. С. в рамките на законо установения двуседмичен срок  на 10.05.2010г. е била депозирана въззивната жалба.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в законо установения срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Прекратяването на трудовото правоотношение на въззивницата посочено в заповед № 17/04.03.2009 г. на Директора на Детска ясла 12 е съкращаване на щата. От събраните по делото доказателства безспорно се доказва реално съкращаване на щата, на който работила въззивницата. Налице са писмени доказателства, а именно Заповед на Кмета на община Сливен РД 15226/22.09.2009г. и разписание на длъжностите на персонала в Д.Я.* в сила от 01.03.2009 г., както и свидетелски показания от които се установява, че след 01.03.2009г. реално в Детска ясла 12 е била съкратена длъжността „работник в кухня” наред с други длъжности като „перачка”, възпитател и са били създадени нови длъжности и увеличен броя на вече съществуващите като педагог и детегледачки. Налице са писмени данни, че на въззивницата е било предложено в писмен вид да приеме да работи на длъжността „детегледачка” с оглед съкращаването на заеманата от нея длъжност „работник в кухня”. Налице са свидетелски показания на свидетелите по делото, че на въззивницата и устно е било предложено на Общо събрание извършено в Детската ясла да заеме длъжността детегледачка, но същата я е отказала. Самата въззивница в съдебно заседание е признала, че й е било отправено такова предложение.

Не може да се приеме за доказано твърдението на въззивницата, че не е било налице реално съкращаване на щата  „работник кухня”. Освен писмените данни, които сочат на решение на компетентните длъжностни лица  - Директор на Детска ясла 12 да промени щатната структура на детското заведение /чл.8 ал.4 т.5 от  Наредба № 26/2008 г./ във връзка с утвърденото щатно разписание от Кмета на Община Сливен /чл.8 ал.4 т.4 Наредба № 26/2008 г./ , са налице и устни свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че на практика нито едно лице не е продължило да извършва дейността, извършена от въззивницата преди прекратяване на трудовото й правоотношение. Действително различни лица заемащи длъжността „детегледачка” в детската ясла в различни периоди от време са помагали на готвача в неговата дейност, но това не е било конкретно лице чието задължение да се изчерпва с указване помощ на готвача, а са били различни лица изпълняващи длъжността детегледачки, които като част от трудовите си задължения /посочени в т.17 от трудовата им характеристика/ са указвали помощ на готвача при необходимост.

При извършения преглед на производството по прекратяване трудовото правоотношение от работодателя не се установиха нарушения. Процедурата е била спазена и прекратяването на трудовото правоотношение между въззивницата и въззиваемата страна се явява законосъобразно.

         С оглед изложеното изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски за въззивната инстанция. Такива са доказани в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение, която сума въззивницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на въззиваемата страна.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 873 / 06.04.2010 г. по гр. д. №  1536 / 2009 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********,*** *-*-* да заплати на „Д.Я.*”, гр. С., ул. „Х.” № *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. – адвокатско възнаграждение. 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.