РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 22.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестна­десети юни 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 290 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на П.Т.Т. срещу решение № 1091 от 01.03.2010 г. по гр. дело № 2051/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен искът му за прогласяване на нищожност поради неспазване на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) на сключената между него и ответницата С.Т.Т. съдебна спогодба по иск за делба, с която делбеният имот – неподеляемо жилище – е поставено в дял на ответницата, а за уравняване на дела му тя се е задължила да му заплати сумата от общо 18 000 лв. на равни вноски от по 150 лв. месечно. Според ищеца спогодбата противо­речи на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), като нито страните в текста и са констатирали, че ищцата отговаря на условията за възлагане, нито от мотивите на определението, с което е одобрена спогодбата, се вижда, че съдът е проверил това. Със същото решение е отхвърлено искането му за отмяна на нотариалния акт, с който се е снабдила ответни­цата след спогодбата, и е оставено без разглеждане като недопустимо искането му за възобновяване на делото за делба.

В жалбата се заявява, че неправилно първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че спогодбата не противоречи на закона и морала, след като ищецът се е съгласил с нея и към момента на съгласието не я е считал за нищожна. В действителност във всички случаи на нищожност страните дават съгласието си, без да заявяват, че според тях договорът е нищожен, но въпреки съгласието им той си остава нищожен, ако е налице противоречие със закона. Заявява се и че макар съдът да е указал на ищеца, че той носи тежестта за доказване на незаконосъобразност, това не освобождава съда от задължението да направи собствена проверка и изводи за спорните обстоятелства. Ако съдът, одобрил спогодбата, не е имал задължение да излага подробни мотиви, това означава, че настоящият съдебен състав е следвало сам да извърши проверка как одобрилият спогодбата съд е стигнал до извод за непротиворечие със закона и правилен ли е този извод. Макар липсата на друго жилище да е отрицателен факт, според жалбоподателя ответницата, щом черпи права от него, е била длъжна да го установи.

По отношение на изложения от първоинстанционния съд мотив, че уважаването на иска би довело до хаос и несигурност, в т.ч. засягащи правната сфера на трети лица, в жалбата се заявява, че това съображение не може да бъде мотив спогодбата да бъде считана за валидна, а искът – за неоснователен. Освен правата на третите лица следва да се защитят и правата на страните по нищожната спогодба, които при нищожност са все още собственици на делбения имот, а третото лице, придобило права от ответницата, има на разположение други средства за защита (чл. 187 и сл. от ЗЗД), въведени от законодателя именно за да не настъпи хаос при уважаването на такъв иск.

Заявява се още, че предявеният иск не е злоупотреба с право, както е сметнал съдът – дори при неоснователен иск не е налице злоупотреба, ако страната смята, че е носител на претендираното право, тя е добросъвестна. На съда, за да приеме, че ищецът злоупотребява с право, след като е получил сумата за уравнение на дела, е убягнало важното обстоятелство, че сумата не е получена, а се предвижда да бъде получавана в продължение на 10 години. От съдебния протокол е видно според жалбоподателя, че липсват дори насрещни съвпадащи волеизявления в „преддоговорните отношения”, предшестващи спогодбата: на предложения от ответната страна първи вариант ищецът уж се е съгласил, но при други условия, каквито не са му предлагани, и това несъответствие не е преодоляно с одобряването на спогодбата и също е порок, водещ до нейната недействителност.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници. Въззивникът поддържа жалбата и претендира разноски, а въззиваемата счита жалбата за неоснова­телна.

Ищецът въззивник е представил в дадения му срок писмена защита, в която излага съображения, подобни на тези от жалбата: съгласието на страните при сключванто на един договор и липсата на изказани от тях резерви не означава липса на нищожност; от протокола от съдебното заседание при сключването на спогодбата е видно, че параметрите, при които страните договарят, са коренно различни от окончателния вариант на спогодбата; незаконосъобразен е изводът, че съдът, одобравящ спогодбата, не трябва да излага съображения защо я счита за непротиворечаща на закона; ответницата е трябвало да установи и отрицателните факти, от които черпи права; ищецът, предявявайки иска, не е злоупотребил с права; спогодбата противоречи на закона и морала, тъй като са накърнени интересите на ищеца – уговореният срок за изплащане на сумата за уравнение е прекалено дълъг и освен това ответницата в негов ущърб се е разпоредила с имота, преди да е изплатила сумата.

            Жалбата е допустима.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба поради противоречие със закона, изразяващо се в това, че при сключването и одобряването и не е констатирано от съда и страните, че тя отговаря на условията на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.).

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Страните са брат и сестра. На 23.07.2007 г. П.Т. е предявил срещу С.Т. иск за делба на съсобствения им имот – апартамент в гр. Сливен, придобит по наследство от родителите им, починали съответно през 2002 и 2006 г.

При извършването на делбата Т. е предявила към брат си претенции по сметки на стойност около 4000 лв. Т. на свой ред е отправил писмена покана сестра му да му заплаща обезщетение за това, че живее в съсобственото им жилище.

Разпитаните по делото за делба трима свидетели са дали показания в смисъл, че от около 2001-2002 г. ответницата е заживяла при родителите си в спорния имот, тъй като те са боледували и са се нуждаели от постоянни грижи. Само показанията им, свързани с основателноста на претенциите по сметки, са се различавали помежду си.

След смъртта на родителите си С.Т. е продължила да живее в съсоб­ственото жилище. Няма данни тя да е притежавала друго жилище освен него.

Пазарната стойност на целия имот е била определена на около 50 хиляди лева.

В съдебно заседание на 18.11.2008 г. страните са предложили различни варианти на спогодба, като в крайна сметка ищецът е заявил, че се съгласява с първия от двата предложени от ответницата варианти и той е бил отразен в сключената в това заседание съдебна спогодба, чиято нищожност се твърди по настоящото дело. Страните са постиг­нали съгласие имотът да бъде поставен в дял на С.Т., като тя заплати на брат си сумата от 18 000 лв. на вноски от по 150 лв. месечно, а претенциите по сметките и на двете страни са оттеглени.

На 11.12.2008 г. въз основа на спогодбата С.Т. се е снабдила с нотари­ален акт, удостоверяващ собствеността и върху целия имот.

Посочените факти се установяват от писмените доказателства по делото, в т.ч. по приложеното гр. дело № 3159/2007 г. на РС – Сливен, по което е постигната спогодбата.

От правна страна съдът намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Изводът на ищеца жалбоподател за нищожност на спогодбата е свързан само с твърдението, че от определението на съда, с което тя е одобрена, не се вижда съдът действително да е проверил липсата на противоречие със закона и морала, и по-конкретно наличието на условията на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.).

Валидността на спогодбата е в зависимост не от действителното извършване или неизвършване на проверка от страна на съда, който я е одобрил, или от излагането на мотиви от страна на този съд, а само от това, дали наистина е налице противоречие, водещо до нищожност, или не. Този въпрос трябва да изследва и съдът, сезиран с иск за прогласяване на нищожност на спогодбата на това основание.

Наистина според цитираното от ищеца ТР 113/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е ни­щожна поради заобикаляне на закона (чл. 18 от ЗЗД) спогодба, сключена след допускане на делба, ако не отговаря на условията на чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.). Атакуваната спогодба обаче не е сключена в нарушение на тази разпоредба.

По делото няма никакви данни С.Т., на която е възложен делбеният имот, към момента на възлагането да е притежавала друго жилище – ищецът впрочем и никъде пряко не твърди, че тя е притежавала такова. Няма правило, според което ответницата да следва да докаже отрицателния факт на липса на жилище, независимо, че черпи права от този отрицателен факт. При всеки спор, в който едната страна черпи права от отрицателен факт, насрещната черпи права от съответния му положителен. Както възприетите в процеса правила, така и въобще правилата на логиката изискват да подлежи на доказване положителното твърдение, още повече, че пълното доказване на отрицателни факти рядко е възможно.

Разпитаните по делбеното дело свидетели са установили и че тя към момента на откриване на двете наследства е живяла в делбеното жилище. Вярно е, че тези свидетел­ски показания не са събрани по настоящото дело и поначало не могат да се ползват като гласни доказателства по него. Ищецът обаче никога не е оспорвал, че сестра му наистина е живяла в жилището при откриването на наследствата – неговите твърдения се свеждат до липса на проверка и мотиви на съда, одобрил спогодбата. Приложените протоколи за разпит на тези свидетели са достатъчни да се направи извод, че делбеният съд в действителност е обсъдил и кредитирал показанията на тези свидетели (в тази част те не съдържат и особени противоречия помежду си), макар и да не е излагал подробни мотиви, което е типично за подобни определения, както е отбелязал и първоинстанцион­ният съд.

Всичко изложено означава, че чл. 288, ал. 3 от ГПК е спазен при сключването и одобряването на спогодбата и не е налице нищожност на такова основание.

В жалбата си въззивникът е направил още едно твърдение за налично според него основание за нищожност – липсвали насрещни съвпадащи изявления в преговорите, предшестващи спогодбата, чийто окончателен вариант се разминавал с параметрите, при които е договарял ищецът. Това е твърдение за факт, излизащ извън фактическото основание на предявения иск, но дори да беше относимо към иска, това твърдение не е вярно и не би променило извода за валидност на атакуваната спогодба. От протокола по делбеното дело се вижда, че пълномощникът на ответницата е изложил два алтерна­тивни варианта за спогодба и ищецът лично е заявил, че приема първия от тях. Дори обаче да липсваха такива „преддоговорни отношения”, напълно достатъчно би било страните да изразят писмено в протокола от заседанието окончателните си съвпадащи волеизявления, за да е налице валидна спогодба.

Няма пречка при спогодба страните да постигнат съгласие сумата за уравнение на дела да се заплати не наведнъж, а разсрочено за произволен период от време. От прото­кола от заседанието на 18.11.2008 г. се вижда, че такова съгласие е било постигнато. Действително плащането е разсрочено за период от 10 години, без да се дължи лихва, което не е особено изгодно за ищеца, но той е дал съгласието си и уговорката не противоречи на закона – чл. 288, ал. 6 от ГПК (отм.) не се отнася до спогодбите, няма и по-обща забрана за разсрочване на задължения за подобен период. Няма основание да се смята, че уговорката за срока само поради своята неизгодност противоречи на морала, а и неизгодните условия поначало не са основание за нищожност поради противоречие с морала, а само за унищожаване на сделката, и то – ако са явно неизгодни и сделката е сключена при крайна нужда (което не се отнася за настоящия случай).

Обстоятелството, че ищцата се е разпоредила с имота, няма значение за действи­телността на спогодбата, нито пък я прави по-неизгодна за ищеца. Без значение за основателността на иска би била и констатацията, че ищецът не е злоупотребил с права.

По горните съображения искът за прогласяване на нищожност следва да бъде отхвърлен и съответно – нотариален акт № 51 от 11.12.2008 г. не може да бъде отменен.

Искането до Сливенския районен съд (а не до конкретен негов състав) да бъде възобновено разглеждането на вече прекратеното делбено дело след прогласяването на нищожността на спогодбата е недопустимо. Разглеждането на напълно приключено дело за делба не би следвало да се възобновява дори ако спогодбата, с която то е приклю­чило, се окаже нищожна. Вместо това страните имат възможност да предявят нов иск.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а разноските на въззивника да останат за него; въззиваемата не е направила разноски в тази инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 1091/01.03.2010 г. по гр. дело № 2051/2009 г. на Районен съд – Сливен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.