Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 28.07.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на двадесет и девети юни, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      М. ХРИСТОВА

          при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на М.А.П. *** чрез адв. Д. *** против решение № 18/20.04.2010 г. на Котелския районен съд по гр.д. № 219/2009 г. по описа на РС - Котел, с което е осъден въззивника на основание чл. 45, вр. чл. 51 от ЗЗД да заплати на Х.М.Б. *** от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие извършено от въззивника престъпление по чл. 129 от НК /средна телесна повреда/, изразяваща се в счупване на челюстта, като е отхвърлен иска в останалата му част до предявения размер от 7 000 лв. като неоснователен и недоказан, и е осъден да му заплати разноски по делото в размер на 300 лв., както и 120 лв. държавна такса върху уважения размер.

         В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се обжалва същото изцяло, като се моли за отмяната му. Сочи се, че присъдената сума не съответства на степента и характера на причинената на пострадалия телесна повреда, която е отзвучала бързо. Не са причинени големи болки и страдания, поради което присъдената сума моли да бъде намалена до един справедлив размер. На основание чл. 271 от ГПК моли да се измени изцяло решението на Котелския районен съд като неправилно и да се намали размера на присъденото обезщетение.

         По делото не е постъпил отговор против въззивната жалба в указания срок.

С жалбата не са направени искания за допускане на нови или нововъзникнали доказателства.

С определение от 08.06.2010 г. съдът е извършил проверка съгласно чл. 267, ал.1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима, подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

         В съдебно заседание въззивникът М.А.П., не се явява и не изпраща представител.

         В съдебно заседание въззиваемият Х.М.Б. не се явява. Представлява се от адв. П. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Заявява, че няма да сочи доказателства. В хода на устните състезания моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение  като правилно и законосъобразно. Счита, че така присъденото  обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца, с оглед интензитета и продължителността на търпените болки и страдания е справедливо и съответства на  степента и характера  на увреждането. Счита, че размерът не следва да бъде намаляван, тъй като тази сума, не може да репарира болките  и страданията търпени от въззиваемия.

На основание чл. 269 съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намира, че същото не страда от пороци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета лимитиран с подадената жалба в рамките, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото  НОХД № 71/2009 г. на РС – Котел на 09.07.2008 г. в гр. Котел въззивникът М.А.П. причинил на въззиваемия Х.М.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, без която се затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 от НК и му е наложено наказание „пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес гр. С., ж.к. „Н.” бл. *, вх. *, ап. *, за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В с.з. от 21.10.2009 г. по НОХД № 71/2009 г. на РС – Котел, въззиваемият по настоящото дело и граждански ищец по наказателното производство, чрез адвоката си С.П. е дал съгласие да бъде одобрено споразумение по наказателното дело, с което е дезинтересирал съда да се произнася по въпроса за предявения от него и приет за съвместно разглеждане граждански иск, поради което го предявява в настоящото гражданско производство.

От събраните по делото гласни доказателства на свидетелите Г.Б. и Е.К.се установява, че на ищеца действително му е била причинена средна телесна повреда, вследствие на която е претърпял болки и страдания, като е бил опериран, поставени са му шини, с които е стоял 47 дена и се е хранел със сламка. Постъпил в болницата на 07.07.2008 г., а на 25.08.2008 г. му свалили шините, като отслабнал с 15-16 кг, не можел да спи, бил изнервен, не можел да говори добре със скобите, нито да се храни. В болницата лежал една седмица и за около два месеца  се възстановил.

Горната фактическа обстановка се доказа несъмнено. Съдът я прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на доказателствения материал, събран по делото.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД, като претендираните права произтичат от правото на пострадалия да иска възстановяване на нанесените му щети, които в случая имат неимуществен характер. Съгласно чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се призумира само вината, но не и причинната връзка. Наличие на причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат трябва да се докаже от ищеца, който от тази причина черпи основанието на иска си по чл. 45 от ЗЗД срещу ответното лице.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и в този смисъл установява неговата вина и отговорност по чл. 45 от ЗЗД. По делото е безспорно установено с протоколно определение от 21.10.2009 г. по НОХД № 71 от 2009 г. по описа на РС – Котел, с което е одобрено споразумение по чл. 384 ал. 1 във вр. чл. 382 ал. 7 от НПК между РП – Котел и защитника на подс. П., че същия се е признал за виновен за това, че на 09.07.2008 г. в гр. Котел причинил на Х.М.Б. средна телесна повреда, изразяваща се счупване на челюст без която се затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 от НК.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По делото се събраха безспорни доказателства за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки, страдания и притеснения на ищеца в следствие престъпното деяние на ответника. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като се има предвид: характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, инвалидност и др. По делото се установи, че в резултат на счупената челюст въззиваемият е претърпял болки и страдания, извършена му е операция и са му поставени шини, с които е стоял 47 дни, изпитвал е неудобства с храненето, като е загубил телесно тегло 15-16 кг. и не можел да говори, като болките му отшумели след около два месеца. Имал оплаквания от безсъние и нервност вследствие на преживяното. 

Настоящата въззивна инстанция приема, че след като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки,  страдания  и притеснения от счупването на челюстта до размер от 3000 лв. не следва да се увеличава предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, както и разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от  ГПК съгласно която въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Същевременно няма основание да се присъжда по-нисък размер на обезщетението, тъй като определеният съответства на характера и степента на увреждането и времето през което ищецът е следвало да търпи последствията от него, както и на обществения критерий за справедливост въздигнат в правен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че правилно искът е отхвърлен за разликата над 3000 лв. неимуществени вреди до предявения общ размер от 7000 лв.

 С оглед решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а  решението на първоинстанционния съд, с което е стигнал до същия правен резултат, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК  съдът следва да се произнесе по направените по делото разноски, но до колкото не са представени доказателства за такива и липсва и списък за разноските, съгласно чл. 80 от ГПК, то съдът не следва да се произнася за това.

Мотивиран така и на основание чл. 271 ал. 1, във вр. чл. 272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 18/20.04.2010 г. по гр.д. № 219 по описа на Районен съд гр. Котел за 2009 г. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: