Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 07.07.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 302 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на Т. А. С. ЕГН ********** *** *-*против постановление по изпълнително дело № 20108350400124 за прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата е посочено, че  основание за образуване на изпълнителното производство бил изпълнителен лист за плащане на определена сума, която въпреки частичното извършено плащане от страна на длъжника по изпълнителното дело, не е била изцяло изплатена, поради което не можело да е налице основанието на чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.  Посочено е, че по изпълнителния лист не е била заплатена сумата от 150 лв., представляваща разноски за двете инстанции по гражданското дело, по което бил издаден изпълнителния лист, както не е била заплатена законната лихва върху главницата от 1557.54 лв., считано от 13.10.2008 г. до окончателното й изплащане, която към датата на внасяне на сумата от длъжника възлиза на 261,22 лв.  Моли се обжалваното постановление на ЧСИ П.Р. да бъде отменено и съдът да укаже на ЧСИ да продължи по нататъшните изпълнителни действия за принудително то събиране на останалите дължими суми.

         По делото е депозирано възражение от длъжника по изпълнителното дело Д.Д.Д., в което същата е посочила, че  задължението на представляваната от нея фирма „Лазур” ЕООД е било изцяло погасено. Посочила е, че с решението, с което длъжникът е бил осъден да заплати главницата от 1557,54 лв. , законната лихва считано от 13.10.2008 г. и 100 лв. разноски, самата взискателка е била осъдена да заплати на длъжника сумата от 114,37 лв. деловодни разноски, съобразно отхвърлителната част на иска й. Посочено е, че с вноска от 25.01.2010 г. длъжникът е привел сумата от 1543,17 лв., като е прихванала своите вземания в размер на 114,37 лв. Освен това е посочено, че с решение от 09.04.2010 г. Сливенският окръжен съд е задължим ЧСИ П.Р. да предприеме действия по прекратяване на производството по изпълнителното дело, което решение не е подлежало на обжалване. Твърди се, че  след като е платена главницата по делото  лихвата не се била дължала , тъй като липсвало изпълнително основание. Моли се постановлението за прекратяване да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че в изпълнение на решение на Сливенския окръжен съд от 09.04.2010 г.  е прекратил производството по изпълнителното дело.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         На 17.02.2010 г. била депозирана молба от жалбоподателката С. във връзка с която било и образувано изп.д. № 124/2010 г. по описа на ЧСИ П.Р.. С молбата бил представен изпълнителен лист издаден във връзка с решение №  226/23.03.2009 г. по гр. д. № 3716/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен и решение  от 16.06.2009 г. по гр. д. № 277/2009 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Изпълнителният лист бил издаден на 15.01.2010 г. От него се установявало, че  „Лазур”ООД гр. Сливен е бил осъден да заплати на жалбоподателката С. сумата от 1557,54 лв. обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 50 и 100 лв., представляващи разноски за производството пред Районен съд – Сливен и пред Окръжен съд – Сливен.

На 04.03.2010 г. била депозирана молба от управителя на длъжника „Лазур” ООД, с която същият поискал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като бил заплатил посочените в изпълнителния лист суми на 25.01.2010 г., като е извършил прихващане със сумата от 114,37 лв.

         На 08.03.2010 г. на длъжника била връчена и поканата за доброволно изпълнение.

         На ЧСИ била представена вносна бележка от ЦКБ, издадена на 24.04.2001 г., от която било видно, че  в полза на Т.С. е била внесена сумата от 1543,17 лв. от длъжника „Лазур” ООД.

         Пред ЧСИ бил представен изпълнителен лист от 14.01.2010 г., с който Т.С. била осъдена да заплати на „Лазур”ООД сумата от 114,37 лв., представляваща разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлителната част на имуществената й претенция.

         На 09.04.2010 г. било постановено решение на СлОС  по ч.гр. д. № 172/2010 г. В мотивите си съдът приел, че след като длъжникът е платил преди образуване на изпълнителното дело, той не следва да бъде задължаван с плащането на такси и разноски по него, тъй като не е станал причина за образуването му. В мотивите си съдът не е разглеждал конкретно дали внесената от длъжника по конкретното изпълнително дело сума покрива изцяло задълженията по изпълнителния лист.  В диспозитива си съдът задължил ЧСИ да предприеме действия за прекратяване на производството по изп. д. № 124/2010 г.

         Във връзка с постановеното на 09.04.2010 г. решение на СлОС  ЧСИ прекратил изпълнителното производство по делото на осн. чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК на 19.04.2010 г.

         На 19.05.2010 г. съобщението аз прекратяване на изпълнителното производство било връчено на жалбоподателката Т.С.. Частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен срок  - на 26.05.2010 г. Пред настоящата инстанция е приложено извлечение от ЕПИ-„он-лайн” калкулатор, от което е видно, че за главницата от 1557,54 лв. за периода от 13.10.2008 г. /датата на депозиране на исковата молба за заплащане на дължими суми за обезщетение , поради оставане без работа/ до 25.01.2010 г. /датата, на която е извършено плащането по изпълнителния лист от длъжника/ е дължима лихва в размер на 261,22 лв.

         Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         Разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т.1 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено с постановление когато длъжникът представи разписка от взискателя или квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда , че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. От текста на закона е видно, че за да се прекрати изпълнителното производство  на това основание, е необходимо цялата сума по изпълнителния лист да бъде внесена от длъжника. В настоящия случай това  не е така. Действително длъжникът е извършил плащане на сумата от 1543,17 лв. в полза на взискателя С.. Той е посочил, че част от вземането по изпълнителния лист е прихванал с насрещно свое вземане в размер на 114,37 лв. По този начин се твърди, че за взискателя е било погасено вземане в общ размер на 1657,54 лв. Това обаче не е цялото вземане по изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя. Изпълнителният лист е включвал главница в размер на 1557,54 лв., такси за пред Окръжен съд в размер на 100 лв., което общо представлява сумата от 1657,54 лв, която се твърди, че е платена от длъжника, но освен тази главница и разноски за окръжен съд по изпълнителният лист е било присъдено в полза на взискателя и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, която за периода 13.10.2008 г. до 25.01.2010 г. е била в размер на 261,22 лв. , а освен това в негова полза била присъдена сумата от 50 лв. деловодни разноски пред Районен съд – Сливен. Или със сумата за законна лихва и деловодни разноски пред РС – Сливен в общ размер от 311.22 лв. длъжникът по изпълнението не е погасил сумата по изпълнителния лист, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. от ГПК.

Действително налице е решение на СлОС по друго частно дело, с което същият е указал на ЧСИ да предприеме действия по прекратяване на изпълнението , но в това решение не са били разглеждани конкретните параметрите на задължението по изпълнителния лист и неговото плащане, а е било отговорено принципно на въпроса дали след като е платено задължението по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство длъжникът следва да бъде обременяван с такси и разноски за това производство и отговорът е, че не следва, тъй като той не е дал основание за образуване на изпълнителното производство. В настоящия случай обаче конкретно след като не е погасил част от задължението по изп. лист представляващо законна лихва и  разноски пред първата инстанция длъжникът по изпълнението е дал основание за образуване на изпълнителното производство и то следва да бъде прекратено тогава когато изцяло задължението по изпълнителният лист  бъде изплатено.

         С оглед гореизложеното обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 124/2010 г. на ЧСИ П.Р. следва да бъде отменено и съдът следва да укаже на ЧСИ да продължи изпълнителните действия по делото до окончателното изплащане на задълженията по изп. лист, издаден в полза на жалбоподателката С..

          

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ  постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20108350400124 на ЧСИ П.Р. .

 

УКАЗВА на ЧСИ  да предприеме действия по  окончателно събиране на вземанията по изпълнителен лист от 15.01.2010 г. , издаден в полза на Т. А. С..

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.