Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 15.07.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  тридесети юни, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                         МАРТИН САНДУЛОВ При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………, като разгледа докладваното от                М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 303  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 306/11.05.2010 г. по гр.д. № 5290/2009 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове, предявени от Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. С., представлявано от изп. директор Р.Я. против ОБЩИНА СЛИВЕН, гр. С. бул. “Ц.О.” № *: за заплащане на сумата 344 лв., представляваща платено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Бонус Каско” № 51238288 от 05.01.2009 г. за причинени имуществени вреди от настъпило на 17.02.2009 г. в гр. Сливен, кв. “Сини камъни”, западно от блок 21, пред блок 20 застрахователно събитие, с правно основание чл. 213 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД и иск за заплащане на сумата 30.98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, изтекла от изплащане на застрахователното обезщетение- 16.03.2009 г. до датата на подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни. Със същото са присъдени и разноски по делото в размер на 220 лв. в полза на ответната община.  

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно,  като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон. Сочи необоснованост, поради неправилна преценка на събраните доказателства. Доказано било, че е налице пътен инцидент, при който настъпила повреда. Налице била необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Намира за неправилен и незаконосъобразен извода на съда, че водачът бил в известност и е следвало да се съобрази с нарушената пътна настилка и да кара с повишено внимание. Дупката в никакъв случай не се явявала част от пътното съоръжение и като такава би следвало да бъде сигнализирана и обезопасена от съответното отговорно юридическо лице. Това, че цялата улица е в такова състояние не отменя отговорността на Общината за обезопасяване и затваряне на улицата ако е необходимо. Водачите на МПС били длъжни единствено да карат с разрешената в чертите на града скорост, а съгласно ЗДП и ППЗДП не са длъжни да предугаждат всяка пътна неравност, още повече, ако тя не е сигнализирана. Не можело да се вмени във вина на водача, че не може да предвиди дълбочината на дупката. Той нямал виновно поведение в случая, а отговорността следвало да се покрие изцяло от Община Сливен. Дупката не би следвало да се намира на улицата и би могла да се избегне, но това зависило единствено от опитността на водача.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК постъпил отговор на въззивната жалба. В него пълномощникът на въззиваемата страна – мл. юрисконсулт Кр. Б. моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Установило се, че пострадалото лице- водач на превозното средство  се движило по процесната улица, която била в ремонт, като е имало натрупвания на пръст на места, които и да не са били обозначени са били видими. Пострадалото лице живеело в близост на мястото на произшествието и се предполага, че е добре запознато с пътната обстановка и няма как да не знае, че пътните участъци наоколо са в ремонт. Налице било съпричиняване от негова страна, като не е взел мерки за предотвратяване на ПТП, предвид характера на пътя /трошенокаменна настилка и натрупвания на пръст/ и се придвижи по друга улица. След като възприел процесната неравност и не е взел технически правилното решение да спре автомобила и се върне назад, за да използва обходни места било налице съпричиняване, за което не е необходимо наличието на вина у водача на ПС, а е достатъчно увреденият само да е допринесъл за настъпване на увреждането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивното дружество не изпрати представител или пълномощник. С изпратеното писмено становище пълномощникът адв. Мл. Д. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира направените за тази инстанция разноски.  

Въззиваемата страна, представлявана от пълномощника си- ю.к. Кр. Б. с писмено становище моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

При извършената проверка, с оглед изискваноята на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

Въззивната инстанция констатира:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, с цена 344 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 30.98 лв., с претенция за присъждане на разноски по делото.

Ищецът ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”- гр. С. в исковата си молба твърди, че имал сключен договор за застраховка “БОНУС КАСКО”, със застрахователна полица № 51238288 от 05.01.2009 г. с Н.Н.П. с ЕГН № **********, собственик на лек автомобил, м. “ВМW” модел 525 ТDS с ДК № СН 2959 АН със срок на действие от 09.01.2009 г. до 09.01.2010 г.

На 17.02.2009 г. около 06.50 ч. в гр. Сливен, кв. “Сини камъни”, западно от бл. 21- пред блок 20 на пътна улична отсечка управляваното от Н.Н.П. МПС, описано по- горе попаднало в участък с неравности по пътното платно. Вследствие на удара в платното били нанесени щети в размер на 344 лв. на автомобила, за което е съставен Протокол за ПТП № *183029/17.02.2009 г.

Въз основа на представения доклад по щета № 470109090906820 и извършената експертна оценка дружеството ищец изплатило сумата с платежно нареждане от 16.03.2009 г. в качеството си на застраховател на автомобила, с което възникнало правото да изиска от третото лице възстановяване на сумата.  Причина за настъпилото ПТП видно от съставения протокол  № *183029/17.02.2009 г. от служителя на МВР- гр. Сливен- полк. А.Г. било наличието на неравности и необезопасяването и несигнализирането на пътното платно, вина за които има Община Сливен, поради което е ангажирана отговорността й за възстановяване изплатените суми от застрахователното обезщетение за настъпили и отстранени след ремонта вреди на лекия автомобил. Община Сливен съгласно чл. 2, ал.1,т.5 от ЗОС е собственик на общинските пътища, не е положил  дължимата грижа, като добър стопанин, който следва да упражнява надзор върху вещта и да я държи в изправно състояние, съгласно чл. 49 и 50 от ЗЗД, като  отговаря за вредите. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане,съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смятал в забава и без покана. Сочи, че регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той удовлетворил застрахования и  тогава вземането става изискуемо. Изплащането на обезщетението е станало на 16.03.2009 г. и от тази дата се претендира на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение /мораторна лихва/ в размер на 30.98 лв.

Постъпил е отговор на исковата молба, изготвен от пълномощника на ответната Община Сливен- мл. ю.к. Б., която оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, като счита, че уврежданията са причинени вероятно в резултат на преминаване през неравността на пътя с несъобразена скорост. Водачът живеел в близост до мястото на възникналото ПТП и е запознат с пътната обстановка, като следвало да съобрази поведението си  с наличието на неравността на пътя. Настоява, че водачът допринесъл за настъпилите по автомобила увреждания.

В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник- адв. М.Д., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Счита, че безспорно се установило, че препятствията на пътя не са били сигнализирани от собственика, поради което е настъпило произшествието.

Ответникът- Община Сливен, чрез мл. юрисконсулт Б. оспорва иска. Счита, че е налице пълно съпричиняване на щетите от водача на МПС. Установило се, че водачът на автомобила бил в известност  за пътната обстановка и е имал техническата възможност да възприеме и предотврати попадането на автомобила в неравността и нанасянето на щети на автомобила. Моли съдът да отхвърли предявените искове, а ако приеме,  че все пак Община Сливен има някаква вина да се постанови решение, с което да се намали размера на исковата претенция, съобразно степента на съпричиняване. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено: 

На 17.02.2009 г. около 06.50 ч. в гр. Сливен, кв. “Сини камъни”, западно от бл. 21- пред блок 20 на пътна улична отсечка настъпило пътно транспортно произшествие с участник лек автомобил, м. “ВМW” модел 525 ТDS с ДК № СН 2959 АН собственост на  Н.Н.П. с ЕГН № ********** и управляван от него.

Бил съставен протокол за ПТП № *183029/17.02.2009 г. от служители на МВР- гр. Сливен, с описана в него причина за настъпването му- автомобилът “се движи по платното за движение с множество неравности, като навлиза в дълбока дълбина и при изкарване настъпва ПТП с материални щети”. Няма отразена констатация водачът на МПС да управлявал след употреба на алкохол. В резултат на ПТП са причинени описаните щети- предна броня отпред /вляво/ и други.

Увреденият автомобил  бил застрахован в ЗПАД “БУЛСТРАД” гр. С., вече преименувано в дружество- ДАД “Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр. С. по застрахователен договор  за застраховка “Бонус Каско”, за което е издадена застрахователна полица № 51238288 от 05.01.2009 г., със срок на застраховката от 09.01.2009 г. до 09.01.2010 г.

В ищцовото дружество е образувана преписка по претенция № 51-05030-00190/09/18.02.2009 г. въз основа на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “КАСКО” от 18.02.2009 г. След извършен опис и експертна оценка застрахователят определил размера на щетата на автомобила на стойност 344лв., която сума заплатил на собственика на автомобила Н.Н.П. на 16.03.2009 г. по банков път.

Ищецът изпратил на ответната община регресна покана изх. №  П 01361/13.08.2009 г.- л. 10. Описано е произшествието и размера на щетата и поканва ответната община да възстанови сумата 344 лв. по посочена сметка, с предупреждението, че след изтичане на срока от десет дни ще се потърси възстановяване на сумата по съдебен ред, заедно със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, считано от деня на изплащане на обезщетението- 16.03.2009 г.

Съдът изслуша автотехническа експертиза в лицето на инж. Хр. У.. Последният установява, че скоростта на автомобила към момента на ПТП е била не по- голяма от 10-15 км.ч. Движението на автомобила се осъществявало в светлата част на денонощието на смрачаване /В Протокола за ПТП е отразен час- 0.6.50 ч., а самия той е изготвен в 7.20 ч., което значи “разсъмване”/. Водачът на автомобила имал  техническа възможност да възприеме опасността /неравност на платното/ на разстояние по- голямо от около 4-5 м. пред автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост от около 10 км.ч. е около 4 м. Изводът на експерта е, че водачът имал техническата възможност да предотврати ПТП при движение със скорост от около 10 км.ч., тъй като опасната зона за спиране е по- малка от разстоянието, на което е имал възможност да възприеме дупката на платното за движение. Наличните деформации по автомобила отговарят на механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП, като съобразява и данните за наличие на дупка на платното на движение. Намира, че нанесената щета на автомобила в размер на 344 лв. отговаря на механизма на получаване на деформациите и на нормите за изчисляване.

В с.з. заяви, че водачът на автомобила бил в известност за пътната обстановка и нарушеното покритие на платното за движение, което от една страна е неотносимо, от друга не се позовава на свидетелските показания. Приема, че платното  било на места неравно и в случая попаднал в една от тези неравности. Не може да определи от свидетелските показания дали е имало такъв път, по който автомобила да се придвижи без да попадне в неравност. Посочва, че: “В случай, че не е имал такава възможност да премине без контакт, е следвало да се върне и маневрата в случая следвало да бъде заден ход, връщайки се на определено разстояние назад и да използва обходни места.” Неравностите не са били сигнализирани. Не е имало поставени пътни знаци, че пътят е в ремонт, но експертът приема, че в случая е налице не само тази неравност, а цялото платно било в неравности и водачът се е движил продължително по него.

Според св. мл. автоконтрольор Атанасов, съставил Акт за ПТП на местопроизшествието пътят бил в неравности. Автомобилът попаднал в дупка с дълбочина 15-20 см. По улицата на места имало извадена пръст от багер и нямало никакви обозначения, че улицата е в ремонт. Дупката не можело да бъде забелязана дори и при добра видимост, тъй като точно пред дупката в която попаднал автомобилът имало гамулка пръст. Пред дупката се получавало възвишение и зад него тя не би могла да се види. Голямата неравност на улицата попадала в средната част на платното и  заемала и от двете му ленти. Становището на автоконтрольора се разминава с това на експерта, а именно последният приема в т. 4 от мотивите на експертизата, че наличието на препятствие пред автомобила е било във видимата за водача зона и той е имал техническа възможност да го възприеме  на достатъчно голямо разстояние, за да спре и не преминава през него.

Св. Н.П., кормувал автомобила, с който е настъпило ПТП твърди, че му се наложило да мине по улицата, на която попаднал в дупка по конкретна причина и това не му е обичайния маршрут въпреки, че живее в същия квартал. Целият терен бил неравен и при стъпването му на бетонов край на пътя колата опряла отдолу. Пътят бил с денивилация. Твърди, че карал по- бавно и от човешка походка  и километража му не отчитал скоростта. Смята, че била по- малка от 5 км.ч. При маневра назад се откъртила бронята, халогена паднал на земята и имало и други щети.

Съдът приема, че скоростта на собственика на застрахования автомобил била 10-15 км.ч., както се сочи в експертизата, че е имало дупка, в която попаднал автомобилът, а пред нея имало гамулка пръст и че след попадането в дупката колата на заден ход е излязла от процесната улица.

Така установената фактическа обстановка съдът прие въз основа на посочените по горе писмени доказателства и изслушаната съдебно- техническа експертиза и свидетелските показания на разпитаните свидетели в частите им, в които няма противоречия.    

Ищцовото дружество направило разноски пред първата инстанция в размер на 244лв и пред въззивната- 194 лв.- общо 438 лв.

Ответната община направила разноски пред първата инстанция в размер на 120 лв., платен депозит за в.л. и се представлява от юрисконсулт, а пред въззивната не е направила разноски.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. чл. 213, ал.1 от КЗ за сумата 344 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска е основателен и доказан в пълен размер. 

За да е основателен иск с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ следва да е налице елементите от фактическия състав- наличие на  застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие- покрит риск по застрахователния договор- причинена при ПТП щета и размера на същата; изплатено застрахователно обезщетение- направено плащане по щетата; установяване причинителя на вредата, като застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу ответника.

На основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането, с плащането на обезщетение по настъпило застрахователно събитие застрахователят се суброгира в правата на застрахования. Основанието за издаването на този вид застрахователна полица е наличие на сключен застрахователен договор- застрахователна полица №5123828 от 05.01.2009 г. с Н.Н.П. с  ЕГН № **********, собственик на лек автомобил, м. “ВМW” модел 525 ТDS с ДК № СН 2959 АН, за срок на действие от 09.01.2009 г. до 09.01.2010 г. - 12 месеца, а събитието настъпило на 17.02.2009 г., т.е. по време на действието на договора.  Собственикът на застрахования автомобил получил на 16.03.2009 г. пълният размер на щетата 344 лв., като по този начин рискът е покрит.

Съдът приема, че повредата на лекия автомобил настъпила вследствие попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което представлява и причина за ПТП, а не виновно поведение на водача, който шофирал със скорост 10-15 км.ч /далеч под определения в ЗДП/ и без да е употребил алкохол. Задължение на Общината е да поддържа пътищата в изправност. Според чл. 31 от Закона за пътищата ремонта следва да се осъществява от Общината, а пътното платно е елемент от пътя.

Налице е причинна връзка между настъпилото събитие, с конкретната щета и наличието на необезопасена дупка на пътното платно и несигнализиране на извършвания ремонт по улицата.   

Намира за незаконосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, че вредите на процесния автомобил, заплатени от застрахователя са причинени единствено и само в резултат на поведението на водача и че не следва да се търси ангажиране отговорност на друг, извън него за заплащането им. Не е отчетено неизпълненото задължение на ответника при работа по поддръжка и ремонт на процесната разкопана улица, вменено му с чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 49 от ЗЗД лично или чрез контрол спрямо лицето на което е възложило ремонта да обезопаси пътното платно, поради което отговаря за настъпилите вреди.  

Не може да се разчита на знание за извършван ремонт на водача на МПС, след като липсва обезопасяване на пътя. Съдът намира че липсва  съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил, а постановеното решение ще отмени и ще уважи предявения главен иск. Възможно е по- опитен водач да се справи по- добре с пътната обстановка, но няма констатирана вина на водача на МПС- не е кормувал след употреба на алкохол, нито с превишена скорост, което би го лишило и от възможността да получи обезщетение по застрахования риск. 

 

Основателен и доказан в пълен размер е и акцесорният иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 30.98 лв. лихва- обезщетение за неизпълнение на паричното задължение в срок. Сумата се дължи върху главница 344 лв., с начален момент, момента на изплащането й на застрахования. Съгласно чл. 86, ал.3 от ЗЗД “При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.” Регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования и тогава става изискуемо. Ответникът изпаднал в забава в момента на заплащане на обезщетението. Това е датата на платежното нареждане, а именно 16.03.2009 г.

Страните претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на въззивника му се дължат в пълен размер- 438 лв.  

Въз основа на изложеното,  съдът

                                                         

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 306/11.05.2010 г. по гр.д. № 5290/2009 г. на Сливенски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него:

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, гр. Сливен бул. “Ц.О.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. С., представлявано от изп. директор Р.Я. сумата 344 /триста четиридесет и четири/ лв., представляваща платено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Бонус Каско” № 51238288 от 05.01.2009 г. за причинени имуществени вреди от настъпило на 17.02.2009 г. в гр. Сливен, кв. “Сини камъни”, западно от блок 21, пред блок 20 застрахователно събитие, с правно основание чл. 213 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата 30.98 /тридесет лв. и 0.98 лв./ лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, изтекла от момента на изплащане на застрахователното обезщетение- 16.03.2009 г. до датата на подаване на исковата молба 11.12.2009 г., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, гр. Сливен бул. “Ц.О.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. С., представлявано от изп. директор Р.Я. разноски по делото, направени в двете инстанции в размер на 438 /четиристотин тридесет и осем/ лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: