Р Е Ш Е Н И Е 8

 

Гр. Сливен, 24.02.2011 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публичното

 

 заседание на……двадесет и седми януари....………………………………

през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                               Председател: С. БАКАЛОВА

                                                                                                                                       

при секретаря………Е.Х.……………………………………и с участието на прокурора…………………..…………………….………..като разгледа докладваното от ………С. *** по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.422  от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата И.К.Ц.  се задължила със запис на заповед от 13.06.2008 г. да му заплати на предявяване сумата 110 000 лв. Твърди, че записът на заповед  бил предявен на ответника на 13.06.2008 г. и тъй като не последвало плащане подали до Сливенски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Сливенски районен съд  образувал заявлението в гр.д. № 4844/2009 г. и издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата 110 000 лв.и на 01.07.2008 г. издал изпълнителен лист. Твърди, че ответницата подала възражение по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи  сумата 110 000 лв.по силата на запис на заповед от 13.06.2008 г. , както и да му присъди направените съдебни и деловодни разноски.

В с.з., чрез пълномощника си, поддържа иска така както е предявен.

Ответницата в писмения отговор и в съдебно заседание оспорва иска изцяло по основание и размер като твърди, че между нея и ищеца не съществуват правоотношения, които да породят за нея задължение да заплати сумата 110 000 лв.  и също така твърди, че ако записа на заповед представлява обезпечение на някакво бъдещо задължение към ищеца, то то е нищожно, тъй като не може да се гарантира бъдещо задължение с това обезпечение. Твърди, че липсват доказателства да е получавала такава сума или каквото и да е друго доказателство за задължение, което би довело до наличието на дълг в такъв размер. Твърди, че е подписала записа на заповед под натиск, при липса на воля и предмет и прави възражение за нищожност на документа.  Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Хатекс” ООД е подал до Сливенски районен съд  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжник И.К.Ц. за сумата 110 000 лв.,дължима от същата въз основа на запис на заповед. Със заявлението  представил запис на заповед от 13.06.2008 г. с място на издаване гр. Сливен за сумата 110 000 лв. „без протест”, издаден и подписан от И.К.Ц. и платим на предявяване в гр. С., ж.к . „М.Л.” бл. * вх.* ет.* ап.* . Върху записа на заповед е отбелязано, че същият е предявен на И.Ц. на 13.06.2008 г. По подаденото заявление е образувано гр.д. №  4844/2009 г. по описа на Сливенски районен съд и е издадена заповед №  1058/01.04.2010 г. , както и изпълнителен лист за осъждането на И.Ц.  да заплати на ищеца сумата 110 000 лв. и направените разноски в размер на 2200 лв.

Ответницата е подала възражение в срок, че не дължи сумата по издадения изпълнителен лист и с определение от 03.05.2010 г. Сливенски районен съд е спрял принудителното изпълнение по изп.д. № 129/2010 г. на ДСИ при Сливенски районен съди указал на заявителя, че може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

В изпълнение на указанията на съда е предявен настоящият иск.

Записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна, налице са необходимите реквизити за неговата действителност и носи подписа на ответницата И.К.Ц..

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че в счетоводството на ищеца не е отразено задължение на И.К.Ц. към дружеството. Не са налице осчетоводени банкови или други платежни документи, удостоверяващи получаването на сумата 110 000 лв. от И.К.Ц..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Славова и свид. Г., в качеството му на  представител по закон на ищцовото дружество. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответницата Ц. е работила като счетоводител на ищцовото дружество „Хатекс” ООД и на ТД „Туида 96”ООД, което също е било представлявано от  С.Г.. Ответницата е разполагала с пълномощно, с което да изпълнява почти всички функции на управителя на тези дружества, с изключение на разпореждане с недвижимо имущество и получаване на банкови кредити. Според обясненията на свид. Г. същият разбрал, че ответницата е изтеглила кредит в размер на  100 000 лв.от „Банка ДСК” от името на „Хатекс”ООД и след като разбрал тези обстоятелства поискал от Ц. да подпише запис на заповед за сумата 110 000 лв. като обезпечение за кредита, който тя е изтеглила без негово знание. Свидетелят твърди, че задълженията към „Банка ДСК” до  настоящия момент не са погасени и предполага, че „Банка ДСК” ще ги претендира, тъй като средствата от изтегления кредит са отишли за погасяване на задължение на „Туида 96” ООД чрез банковите сметки на „Хатекс” ООД.

От показанията на свид. Славова се установява, че същата разбрала от ответницата, че управителят на ищцовото дружество я накарал да подпише запис на заповед, тъй като се съмнявал че тя е присвоила сумите от изтегления заем и той й обещал след като се разследват нещата да унищожи записа на заповед.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Славова и Г., тъй като същите не си противоречат. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-икономическата експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в добросъвестността и обективността на вещото лице.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Установи се от събраните доказателства, че процесния запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря по съдържание и реквизити на изискванията на чл. 535 от ТЗ.

Ответницата твърди в депозирания отговор че записът  на заповед е подписан, под натиск, при липса на воля и предмет и прави възражение за нищожност на документа. Неоснователни са възраженията на ответната страна за нищожност на записа на заповед поради липса на основание и поради липса на съгласие. Страната не е представила доказателства, установяващи липсата на съгласие, същата не оспорва, че е подписала процесния запис на заповед, т.е. налице е нейното съгласие. Що се касае до липсата на основание, тъй като записът на заповед е абстрактна сделка  не е налице законово изискване за основание на същата, напротив нейна характеристика е липсата на основание. 

Наред с възраженията за нищожност на абстрактната сделка, ответната страна  е навела и възражение за липса на каузално правоотношение наред с менителничното правоотношение. Възражението е допустимо, с оглед трайната практика на ВКС.  Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити посочени в чл. 535, но менителничното правоотношение не е абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел и често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение. В конкретния случай се установи от събраните доказателства, че записът на заповед е бил издаден и подписан от ответницата с оглед обезпечаване на евентуални бъдещи вземания, които ищцовото дружество би могло да има срещу ответницата, тъй като управителят на дружеството е считал, че са налице злоупотреби от нейна страна. В хода на производството не се събраха доказателства, че ответницата дължи на ищеца сумата 110 000 лв. и не е допринесла дружеството да бъде увредено със сумата от 110 000 лв. Не са констатирани вреди причинени от ответницата на ищеца в посочения размер, както и не е налице съдебно признато задължение на ответницата за посочените суми. Следователно след като не е налице задължение на ответницата към ищеца в размер на 110 000 лв. и записът на заповед като обезпечение на несъществуващо задължение не поражда основание за присъждане на посочената сума.

Установи се от събраните доказателства и обстоятелството, че ответницата не е получавала от ищеца сума в размер на 110 000 лв. и такова нейно задължение не е заведено в счетоводството на дружеството. Макар и ищецът в исковата молба да не твърди наличие на каузално правоотношение, което да е станало причина за издаването на записа на заповед, от разпита на свид. Г. в качеството му на представител по закон на ищцовото дружество, се установяват действителните отношения между страните и причините за съставянето на процесния запис на заповед.

С оглед  изложеното по-горе съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата 110 000 лв. въз основа на запис на заповед от 13.06.2008 г.

С оглед този изход на производството на ответницата се дължат направените от нея разноски за адвокатска защита в размер на  2500 лв. и за изготвената експертиза в размер на 150 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

           

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Хатекс” ООД, ЕИК 119030802, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. Р.” № * и адрес за получаване на съдебни книжа гр.С., ул. „Б.” № *, ет. *, чрез адв. Г.М. ПРОТИВ И.К.Ц. ЕГН  ********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че последната  дължи сумата в размер на 110 000 лв. по запис на заповед от 13.06.2008 г., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Хатекс” ООД, ЕИК 119030802, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. Р.” № *и адрес за получаване на съдебни книжа гр.С., ул. „Б.” № *, ет. *, чрез адв. Г.М. да заплати на И.К.Ц. ЕГН  ********** ***, направените разноски в размер на  2 650 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                  

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: