Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  2

 

гр.Сливен, 17.02.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря М.Л.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 306 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Й.Ц.Й., АК - В. Търново, в качеството му  на пълномощник на малолетното дете А.А.Й., действащ чрез своята майка и законна представителка Р.А.И., с която е предявен иск срещу Ф. Борисов А., и в условията на евентуалност срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” – София,  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., произтичащо от непозволено увреждане – причиняване на смърт на баща му А.Й. И. при ПТП на 17.06.2007г. в г. Сливен, като се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на раждане на малолетното дете 1***. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че при настъпилото ПТП на 17.06.2007г. около 5.45 часа в гр. Сливен на кръстовището между ул.”Г.С.Раковски” и ул.”Джеймс Баучър”, водачът Ф.А. при управление на л.а. марка „Ланчия”, модел „Делта”, рег. № СН 0712 СА, собственост на Ц.К., блъска движещия се по пътното платно в посока юг велосипедист А. ***. При удара велосипедистът е отхвърлен в посока на движение на лекия автомобил и тялото му се удря в източната стена на къща в лявата част на ул.”Г.С.Раковски”, при което получава тежки травми, несъвместими с живота и почива.

Твърди се, че А. бил неправоспособен водач, чиято вина била призната в рамките на наказателното производство по НОХД № 575/2007г. на СлОС, приключили с влязла в сила присъда.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД – София е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № 22307 – 7312035 с валидност от 27.03.2007г. до 26.03.2008г. за лек автомобил „Ланчия”, модел „Делта”, рег. № СН 0712 СА, собственост на Ц.Д.К..

Ищецът бил син на пострадалия при горепосоченото ПТП, поради което от смъртта му той търпи вреди, представляваща пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане и изразяващи в пълна липса на бащина закрила, обич и издръжка в живота.

Исковата молба е връчена редовно на ответника Ф.Б.А., който в указания от съда срок не е депозирал отговор по нея.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по тези искове – ЗК „Лев Инс” АД – гр. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди се, че поради факта, че ищецът е роден на ***г., а пострадалият А.Й. И. е починал на 17.06.2007г., същите не са изградили отношения на общност, привързаност, обич и доверие. Наред с това се оспорва и активната материално – правна легитимация на ищеца, тъй като между майката на ищеца и починалия А. И. не бил сключван граждански брак и следователно не следва да се прилага презумпцията на бащинство. Също така, ответникът оспорва наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди се, че собственикът на лекия автомобил не е упълномощавал водачът да го управлява, поради което главния причинител на вредата няма качеството на упълномощен водач. Също така претенцията се оспорва по размер, като се твърди, че същия е прекомерен и не кореспондира с наведените твърдения и представените доказателства.

С протоколно определение от 22.11.2010г. на основание чл. 232 от ГПК съдът прекрати производството в частта относно предявените искове спрямо Ф.Б.А., поради оттеглянето им. Определението не е обжалвано и след влизането му в сила предмет на настоящото производство е предявеният иск срещу ЗК „Лев Инс” АД – гр. С. с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ и цена на иска 60 000 лв., както и за заплащането на обезщетение за забава по чл. 223, ал. 2 от КД в размер на законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на раждане на малолетното дете 1***., до окончателното изплащане.

В с.з. ищецът се представлява от своята майка и законна представителка Р.И. и процесуален представител по пълномощие адв. Й. от АК В.Търново. Същите поддържат изцяло предявените искове и молят да бъдат уважени, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В с.з. ответникът не се представлява.

Като намери, че предявените искове са допустими, въз основа на  анализа на събраните по делото доказателства, в съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, от фактическа страна се установяват следните обстоятелства:

Фактите по делото са безспорно установени. С присъда № 10 от 09.05.2008г. по НОХД № 575\07г. на ОС – гр. Сливен потвърдена с решения по ВНОХД № 129/08г. на АпС – гр. Бургас и НД № 696/08г. на ВКС на РБ, Ф.Б.А. е признат за виновен в това, че на 17.06.2007г.- в гр. Сливен при управление на МПС – л.а. „Ланчия” с рег. № СН 0712 СА, след употреба на наркотични вещества е нарушил правилата на чл. 6, ал.1 от ЗДВП, като се е движил с превишена скорост от 92, 15 км/ч при максимална разрешена скорост от 40 км/ч и нарушавайки правилата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на А.Й. И., като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 2 и пр. последно, б. „б”, пр. 1 във вр. с чл. 343, ал.1 и чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

Не се оспорва от страните механизма на процесното ПТП, който е изяснен, както в наказателния процес, така и по гр.д. № 248/2009г. на СлОС, а именно : на 17.06.2007г. около 5.15 часа в гр. Сливен, на кръстовището между ул.”Г.С. Раковски” и ул.”Джеймс Баучър”, в близост до магазин за продажба на фаянс, настъпва удар между лек автомобил „Ланчия”, управляван от Ф.А. и пресичащия коридора му на движение велосипедист А. И., в резултат на което е причинена смъртта на велосипедиста. При удара двете превозни средства са продължили движението си по посока на движение на автомобила, като тялото на велосипедиста е извършило полет, при който се е ударило в източната стена на сграда с височина над 3м. В резултата на настъпилия удар са причинени телесни увреждания, довели до смъртта на пострадалия.

Видно от посочената присъда, в наказателното производство не са предявени и не са били уважавани граждански искове от ищеца по настоящото дело и по делото не са представени доказателства за изплащането на такива, било от деликвента, било от застрахователя – ответник в настоящото производство.

Безспорно е и се установява от представеното по делото заверено копие на полица № 07-7312035, че за МПС л.а. „Ланчия” с рег. № СН 0712 СА собственост на Ц.Д.К. с ответното дружество е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 27.03.2007г. до 26.03.2008г.

С влязло в сила решение от 31.03.2010г. по гр.д. № 696/2009г. на СлОС е признат по съдебен ред произходът на ищеца, като е установено, че баща на същия е починалия А.Й. И..

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск е допустим и основателен, но в завишен размер.

Правното основание на предявения иск е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените спрямо които застрахования е отговорен, да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираното обезщетение е в размер на 60000 лв. за ищеца, вследствие претърпените неимуществени вреди – страдания от загубата на роден баща. Претендира се и законната лихва върху обезщетенията, считано от момента на раждане на ищеца до окончателното изплащане на сумите, която претенция намира своето основание в чл. 223, ал.2 от КЗ.

Предявеният иск е допустим, тъй като чрез представените писмени доказателства се установява активната процесуална легитимация на ищеца, а именно че същия е син на пострадалия А.Й. И., починал при възникналото ПТП.

При влязла в сила присъда по наказателно дело, неоспорими и задължителни за гражданския съд са авторството на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 от ГПК/. Категорично установени са в случая и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата, изразяваща в болки и страдания от смъртта на загиналия и причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.

От доказателствата по делото се установява категорично, че смъртта на А.Й. И. е настъпила в следствие на ПТП на 17.06.2007г. в гр. Сливен в зоната на кръстовище на ул. „Г.С. Раковски” и ул. „Джеймс Баучър”, причинено от Ф.Б.А. при управляването на МПС л.а. „Ланчия” с рег. № СН 0712 СА собственост на Ц.Д.К., за което водачът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда № 10 от 09.05.2008г. по НОХД № 575\07г. на ОС – гр. Сливен потвърдена с решения по ВНОХД № 129/08г. на АпС – гр. Бургас и НД № 696/08г. на ВКС на РБ, в това, че на 17.06.2007г.- в гр. Сливен при управление на МПС – л.а. „Ланчия” с рег. № СН 0712 СА, след употреба на наркотични вещества е нарушил правилата на чл. 6, ал.1 от ЗДВП, като се е движил с превишена скорост от 92, 15 км/ч при максимална разрешена скорост от 40 км/ч и нарушавайки правилата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на А.Й. И., като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 2 и пр. последно, б. „б”, пр. 1 във вр. с чл. 343, ал.1 и чл. 342, ал. 1 от НК.

В кориците на делото са приложени доказателства за сключен от собственика на катастрофиралия автомобил, Ц.Д.К., договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗК „Лев инс” АД гр. С. – застрахователна полица № 07 – 7312035 от 27.03.2007г. покриваща периода от 27.03.2007г. до 26.03.2008г.

По делото е спорен въпроса за това, дали следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, при положение, че виновният за настъпването на ПТП, не е собственик на автомобила и няма данни собственикът на застрахованото при ответното дружество МПС да е упълномощавала водача Ф.А.. Възражението на ответника, че отговорността му се изключва, т.к. съгласие е дал сина на Ц.К., а не самата тя, е неоснователно съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, според която застраховани лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на автомобила и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, т.е. всяко лице във фактическа власт на което се намира автомобила, която власт не е установена противоправно. В производството в установените срокове ответникът не е посочил и съответно не е доказал обстоятелства, от които да се направи извод, че Ф.А. е установил фактическа власт върху МПС противоправно. Напротив, включително от твърдението, че ползването на автомобила е предоставено от сина на собственика, което лице според обстоятелствата се явява надлежно упълномощен да го управлява, се налага извода, че е налице предвиденото от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ законно основание, от което и съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ по предявените искове следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник по делото.

Обема на отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ - Застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Лихвите, които ЗК „Лев инс” АД - София, дължи на ищеца, следва да се определят от датата на раждане на малолетното дете 1***., тъй като това е началния момент от който то започва да търпи вреди.

Освен обсъдените по-горе възражения на ответника по основателността на предявените искове, основните възражения и аргументи на ответника са във връзка с размера, в който се претендира обезщетението, съгласно принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Изтъкнатите от ответника аргументи се основават на липсата на изградени взаимоотношения между починалото лице и неговия син. Тези аргументи са несъстоятелни, тъй като ищецът е бил лишен от възможността да изгради взаимоотношения със своя баща. Именно от тук се поражда задължението за обезвреда, тъй като ищецът още от раждането си ще търпи вреди, изразяващи се в липса на обич, подкрепа и издръжка от своя роден баща. Тази липса ще го съпровожда през целия му съзнателен живот, като нейното пълно проявление ще се чувства все по – осезаемо с напредване на възрастта. Връзката между баща и син е специална, тъй като създава и пример за подражание. Липсата на бащина опора и обич не би могла да бъде заменена. Именно за тези вреди малолетния ищец следва да получи обезщетение, което съда определя по справедливост в размер на 45 000 лева. При определянето на този размер съда се съобрази и с определените размери за другите братя и сестри на ищеца, постановени с решение № 92/29.10.2010г. по гр.д. № 166/2010г. на Апелативен съд – Бургас.

Предвид гореизложеното, съдът следва да постанови решение, с което присъди обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди в посочения по-горе размер, заедно с лихвата, считано от датата на раждане на ищеца ***г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й.Ц.Й. възнаграждение в размер на 1350 лв., както и държавната такса дължима за частта от уважените искове в размер на 1800 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” със седалище и адрес на управление гр. С.. 1612, бул. „Ц.Б.” № * с ЕИК 121130788 да заплати на малолетния А.А.Й. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Р.А.И. с ЕГН **********,***, площад „С.” № *, етаж *, офис *, сумата в размер на 45 000/четиридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща му А.Й. И., причинена при ПТП на 17.06.2007г. в гр. Сливен, предизвикано от Ф.Б.А. при управлението на МПС л.а. „Ланчия” с рег. № СН 0712 СА собственост на Ц.Д.К., за което към 17.06.2007г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, заедно със законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от 1***. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 60 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” със седалище и адрес на управление гр. гр. С.. 1612, бул. „Ц.Б.” № * с ЕИК 121130788 да заплати на адв. адв. Й.Ц.Й.,***, площад „Свобода” № 24, етаж 1, офис 12, възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 1350 лв. (хиляда триста и петдесет лева)

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” със седалище и адрес на управление гр. гр. С.. 1612, бул. „Ц.Б.” № * с ЕИК 121130788 в полза на държавния бюджет по сметка на ОС – гр. Сливен д.т. в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева)

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: