РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 12.11.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИСТИНА МАРЕВА

                               АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  Р.Г.  и в присъствието на Прокурора………………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 309 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 196 и сл. от ГПК/отм./

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на „ДОМОСТРОЕНЕ” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя В. Д. А. против Решение № 293/16.05.2008 год. по гр.д. № 1416/2007 год. по описа на Сливенски районен съд, в частите, в което  е уважен искът и е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед № ЛС-03/20.11.2006 год. на Управителя на „Домостроене” ООД  гр.С., с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Х.Н. ***, считано от 20.11.2006 год. , като му е наложена дисциплинарно наказание „ Уволнение”, уважен е и искът за възстановяване на С.Х.Н. на заеманата от него длъжност преди уволнението „шофьор на над 12 тона кола” и  в частта в която „Домостроене” ООД  е осъдено да заплати на С.Х.Н. сумата от 503,32 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м.октомври 2006 год. и в частта в която въззивникът е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата си до съда жалбоподателя , чрез процесуалния си представител твърди, че в уважителната си част решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Ищецът е допуснал дисциплинарно нарушение като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът неправилно е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение|”е немотивирана. В самата заповед ясно се сочи , че това най-тежко дисциплинарно наказание наложено заради допуснато нарушение на трудовата дисциплина-управление на поверения му товарен автомобил в нетрезво състояние, в резултат на което са му отнети документите за правоуправление. Като неразделна част към заповедта са приложени и "обстоятелствените пояснения". Нямало спор, че ищецът бил лишен от право да управлява МПС и му е отнет документа за правоуправление, а в последствие и чрез наложеното наказание. Сам се привел в невъзможност да упражнява трудовите си функции. Спазена била процедурата по налагане на наказанието и наказанието било в съответствие е допуснатото нарушение. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените разноски .

В с.з. пълномощникът на въззивникът оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя законен представител поддържа жалбата си и моли съда постанови решение с което отмени решението на първоинстанционния съд в уважителните части и отхвърли, като неоснователни предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В с.з. страните, редовно призовани не се явиха лично и не изпратиха пълномощник.

Въззиваемата страна не е взела становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивникът има правен интерес да обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията му.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Страните по делото са сключили трудов договор, по силата на който въззивникът С.Х.Н. *** работил на длъжност "шофьор над 12 тона кола" в "Домостроене" ООД Сливен. До 07.11.2006 год. е изпълнявал задълженията си по договора.

На 07.11.2006 год. в гр.Нова Загора по ул.”Цал Освободител”въззивникът Н. е управлявал товарен автомобил  „Мерцедес” с рег.№ СН 5347 НН и прикачно полуремарке с ДК № СН 5614 ЕЕ след употреба на алкохол, констатиран с техническо средство „Палмо алкомер 931” № 0249572, чиято цифрова индентификация е отчела 1,00 промила на хиляда и му е издаден талон за медицинско изследване по № 0212011. За това му административно нарушение му е съставен  АКТ за установяване на административно нарушение № 1507/08.11.2006 г. на РПУ- гр. Нова Загора. В този констативен документ актосъставителят отразил, нарушение по чл. 5, ал.2, т.З от ЗДП и са иззети от С.Х.Н. СУ на МПС и контролен талон № 208/222- КАТ- Сливен. Въззивникът Н. в качеството си на нарушител в административното производство е подписал акта в деня на съставянето му 07.11.2006 г. без възражения.

С рапорт ех. № 372/08.11.2006 г. авто-механикът И.Т. /л.49/ депозира пред управителя на дружеството въззиваемата страна в настоящото производство и го информирал за нарушаване на трудовата дисциплина на ищеца Н., който като водач на служебния т.а. "Мерцедес" с ДК № СН 53-47 на 07.11.2006 г. в гр.Нова Загора, по маршрута от "Домостроене" ООД Сливен в посока към с. Трояново, общ. Раднево, на излизане от гр. Нова Загора около 16.30 ч. бил спрян от органите на МВР за проверка, при която е установено, че водачът управлява автомобила в нетрезво състояние, за което му е съставен акт и му е отнета книжката за управление на МПС.

Посочено е, че нарушението е тежко и дава достатъчно основание на работодателя да прекрати трудовия му договор без предизвестие.

На 09.11.2006 г.управителят изготвил писмено искане Изх. №373 до ищеца, на основание чл. 193, ал.1 от КТ му определя срок до 13.00 ч. на 13.11.2006 г. да даде писмени обяснения за причините, поради което са му отнети квалификационните документи и не е в състояние да изпълнява функциите по трудовия договор като водач на МПС, както и защо в качеството си на водач на т.а. "Мерцедес" с ДКН № СН 53-47 НН е допуснал преразход на гориво, съгласно протокол от 08.11.2006 г., съставен и подписан от назначена за това комисия.

Върху писмото е отбелязано, че на 10.11.2006 г.- 9.05 ч. лицето отказва да получи и да даде писмени обяснения в присъствието на свидетели.

Отказа на въззиваемия е подписан са трима свидетели- енергетик, главен инженер и управител.

Със заповед № ЛС-03/20.11.2006 г. на управителя на "Домостроене" ООД Сливен, на С.Х.Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т.З във вр. с чл. 190, ал.1, т.7, чл. 187, т.2 и 3 от КТ и при спазване разпоредбите на чл. 193, ал.1 от КТ считано от 20.11.2006 г.

Като мотив за издаването й се сочи рапорт вх. № 372/08.11.2006 г. на авто-механика И.Т. за нарушаване на трудовата дисциплина- управлявал т.а. "Мерцедес" с ДК № СН 53-47 в нетрезво състояние, вследствие на което са му отнети документите за правоуправление.

Прекратяването на трудовия договор от работодателя станало без предизвестие на основание чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ /лишен по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен/. Със същата заповед е разпоредено на основание чл. 224, ал.1 от КТ на лицето да се начисли парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2006 г. в размер на 12 работни дни; лицето да предаде инструменти и вещи, получени по личен картон; На основание чл. 221, ал.2 от КТ да му се удържи едно брутно трудово възнаграждение, представляващо обезщетение за срока на предизвестието.

Управителят на „Домостроене” ООД изготвил обстоятелствени пояснения без дата във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. В него в четири точки посочва: отнемането на квалификационните му документи, поради грубо нарушена трудова дисциплина, установена с Акт на органите на РПУ- КАТ, Нова Загора; освобождаването от длъжност става на основание чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ, без възможност за отработване на предизвестие от един календарен месец, поради извършени от лицето действия при непредвидими обстоятелства; трудово- правните отношения с лицето С.Н. се прекратяват поради невъзможност да изпълнява функциите си на водач на МПС и не представил поисканите му писмени обяснения за допуснат преразход на гориво по писмо изх. № 373/09.11.2006 г.

С писмо изх. № 388/20.11.2006 г. работодателят изпратил на ищеца заповед за освобождаване от длъжност № ЛС-03/20.11.2006 г. и обстоятелствените пояснения. Получени са от ищеца на 22.11.2006 г., ведно с известие за доставяне.

Въз основа на съставения АКТ № 1507/08.11.2006 г. на РПУ -гр. Н. Загора- за установяване на административно нарушение на ищеца на 30.11.2006 г. Началникът на РПУ, гр. Нова Загора издал наказателно постановление № 1507, с което на въззиваемия Н. на основание чл. 174 ал.1 от ЗДП е наложена глоба от 150 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца. Срещу подпис въззиваемия Н. е получил Наказателно  Постановление №  1507 на 08.12.2006 г.

Според приетата и изслушана икономическа експертиза, неоспорена от страните брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен месец, прехождащ месеца на уволнението е в размер на 977.68 лв.

Размерът на брутното му трудово възнаграждение за м. октомври 2006 г. е 897.90 лв. Същото е начислено по разплащателната ведомост, но не е изплатено. Чистата сума за получаване възлиза на 503.32 лв.

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло акт за установяване на административно нарушение № 1507/08.11.2006 год. на служители при РПУ-Нова Загора. Акта за установяване на административно нарушение е официален констативен административен акт, издаден от органи на държавна власт в кръга на компетенциите им. Той е приет като писмено доказателство по делото и не е оспорен от въззиваемия С.Х.Н.. Поради тази причина съдът намира, че отразеното в него го обвързва със задължителна материална доказателствена сила по смисъла на чл.143 от ГПК /отм./.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявените са против "ДОМОСТРОЕНЕ" ООД, гр. Сливен обективно съединени искове са с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1,2,3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, чл. 224 от КТ, чл. 128, т.2 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ, чл.261 и чл. 262 от КТ- за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната на заповедта за уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане 6 месеца без работа, вследствие незаконното уволнение; за присъждане обезщетение за неползван годишен отпуск за 2006 г.- за 14 дни; иск за заплащане на трудово възнаграждение за м. октомври 2006 г.до 20.11.2006 г. в размер на 550 лв.; иск за заплащане на обезщетение за извънреден и нощен труд по пътни листи за 2005 и 2006г. в размер на 900 лв. са процесуално допустими.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано частично.

В частта, в която са отхвърлени предявените искове-за неизплатено трудово възнаграждение над 503.32 лв. до пълния размер, за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т.З, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ от 5866.08 лв., за оставане 6 месеца без работа след уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2006 г., обезщетение за неплатен отпуск в размер на 489.71 лев. по чл. 224, ал.1 от КТ; неизплатено възнаграждение за извънреден труд през 2005 и 2006 г. в размер на 900 лев. не са обжалвани и първоинстанционното решение е влязло в сила, настоящата инстанция няма да ги обсъжда.

І. По отношение на предявения иск с правно основание 344 ал. 1 т. 1 от КТ - за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната на заповедта за уволнение.

Трудовото правоотношение на въззиваемия е прекратено със заповед на работодателя с която му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”.

В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана. На това формално основание е признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта за уволнение.

Трайната практика на ВКС приема, че дисциплинарното наказание съгласно нормата на чл.195 ал.1 от КТ се налага с мотивирана писмена заповед. В заповедта следва да се съдържа като задължителен елемент описание на нарушението с индивидуализиращите го признаци както от обективна така и от субективна страна, времето и мястото на извършване на нарушението. Допустимо от закона е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение в мотивировъчната част да препраща към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите индивидуализиращи признаци, който е връчен на работника или служителя. В настоящия случай мотивите на работодателя не са изрично обективирани в самата заповед, с която се налага дисциплинарното наказание, но се съдържат в друг негов нарочен акт. Този акт е наречен „обстоятелствени пояснения” и в него се съдържат описание на всички признаци на дисциплинарното нарушение и същия е надлежно връчен на въззиваемия.

В този смисъл заповедта, с която е наложено на въззиваемия дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение не е немотивирана и не страда от порок визиран в чл.195 ал.1 от КТ, като формално основание за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта.

Правилно и законосъобразно Сливенският районен съд е констатирал, че непосочването на факти и обстоятелства относно признаците на дисциплинарното нарушение в заповедта за уволнение е от особено съществено значение, за да може съдът да прецени дали наказанието е наложено в преклузивния срок на чл. 194 от КТ и за организиране на защитата на работника. В документа "Обстоятелствените пояснения" на работодателя се сочи причина за прекратяване на трудовия договор, като грубо нарушение на трудовата дисциплина и се цитира акт за установяване на административно нарушение № 695745 от 07.11.2006 год. 

Първоинстанционния съд обаче при разглеждане на делото не се е съобразил, че на работника е връчен и този акт на работодателя, който съдържа тези признаци и поради тази причина не е достигнал до правилния правен извод, че заповедта с която на въззиваемия е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” не стара от пороци визирани в чл.195 ал.1 от КТ

В изложение смисъл първоинстанционното решение се явява неправилно, като  постановено в противоречие с материалния закон и съдът следва да то го отмени и постанови решение по съществото на правния спор по силата на чл.208 от ГПК /отм./

Дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона- спазен е преклузивния срок по чл.194 от КТ и са поискани обяснения от работника по смисъла на чл.193 ал.1 от КТ..

При неизпълнение на трудовите задължения работниците носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност се носи от страна на работника, когато е налице нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение на трудовата дисциплина законът свързва с виновно поведение от страна на работника при изпълнение на трудови задължения. За виновно неизпълнение на задълженията по трудов договор нарушителят се наказва с предвидените от КТ наказания, независимо от другите видове отговорности - имуществена, административно-наказателна и др. Дисциплинарната отговорност по КТ се налага само и единствено за извършени от работника или служителя нарушения на трудовата дисциплина.

При конкретните обстоятелства настоящия съдебен състав намира, че ищеца със свое виновно поведение е допуснал грубо нарушение на трудовите си задължение.

По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на трудовите задължения. В чл.187 от КТ примерно са изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ .

В изложения смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на техническите и технологически правила на трудовия процес и на правомерните разпореждания на ръководителя във връзка с него, при съблюдаване на изискването за добросъвестност.

Констатираното нарушение е доказано и то съответства на наложеното най-тежко наказание "уволнение".

Представени са по делото писмени доказателства /акт за установяване на административно нарушение, представляващ официален писмен удостоверителен документ, издаден от компетентни държавни органи в кръга на компетенциите и ползващ с доказателствена сила по отношение на отразеното в него и неоспорен от ищеца/, от който се доказва, че ищеца С.Х.Н. , като водач на служебния т.а. "Мерцедес" с ДК № СН 53-47, възложен му да управлява по силата на сключения с ответника трудов договор, на 07.11.2006 г. около 16.11 ч. в гр.Нова Загора, по маршрута от "Домостроене" ООД Сливен в посока към с. Трояново, общ. Раднево, управлява товарния автомобил след употреба на алкохол и след проверка с техническо средство „Палма-алкомер-931” с фабр. № 0249572 е отчетено 1,00 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта.

Тежестта на дисциплинарното нарушение се преценява с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ" - т. е. вземат се предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

При определяне на дисциплинарното наказание работодателя се е съобразил с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и е взел предвид голямата обществена значимост на професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното.

Настоящия съдебен състав намира, че издадената заповед за налагане наказанието "дисциплинарно уволнение" е била съобразена с тежестта на извършените нарушения от страна на ищеца

В трайната практика на ВКС е прието, че съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина тези, които засягат неизпълнение на основни задължения, заложени в трудовата функция на работника и които водят до затруднения в производствения процес, до претоварване на други работници, показват негативното отношение на работника към трудовите му задължения, за което сочи употреба на алкохол през работно време.

В тази връзка, въззивният съд счита, че визираните в заповедта за уволнение на ищеца правни основания за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, отговарят на изложените в заповедта факти и обстоятелства относно извършеното от С.Х.Н. дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно уволнение.

Правилно работодателят е квалифицирал употребата на алкохол от страна на ищеца като грубо нарушение на задълженията на последния по чл. 126, т. 2, предл. 2 КТ, в която разпоредба се съдържа забрана за работника да употребява алкохол през работното време.

Ответника при прекратяване на трудовия договор с налагане на дисциплинарно наказание „ дисциплинарно уволнение” правилно се е позовал на нормата на чл. 190, т. 7 КТ. Употребата на алкохол от страна на ищеца е грубо нарушение на трудовата дисциплина визирано в хипотезата на чл. 188, т. 3 КТ като основание за налагане на дисциплинарно уволнение.

В тази връзка, забраната за употреба на алкохол по време на работа се съдържа и в чл.5 от Закона за движение по пътищата съгласно, която не се допуска употребата на алкохол или други упойващи вещества през работно време от водачите на МПС, каквато длъжност е изпълнявал ищеца по трудовия си договор.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че работодателя му е следвало да го отстрани временно от работа  по смисъла на чл.199 от  КТ, в която хипотеза не се предвижда дисциплинарно наказание. С тази разпоредба се има предвид случаите, когато работникът е в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си функции. Нормата няма санкционен характер, а превантивен и израз на ръководната роля на работодателя в трудовия процес.

ІІ. По отношение на иска за възстановяване на С.Х.Н. на заеманата от него длъжност преди уволнението.

Искът намира правното си основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

Предявения иск има акцесорен характер спрямо основния предявен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. От горе изложените мотиви е видно, че иска за признато за незаконно уволнението и да бъде отменена Заповед № ЛС-03/20.11.2006 г. на управителя на "Домостроене" ООД Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Х.Н. ***, считано от 20.11.2006 г., с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е неоснователен. От изложеното следва, че искът , за възстановяване на С.Х.Н., на заеманата от него длъжност е също неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Като краен резултат, изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния. Въззивния съд следва да отмени първоинстанционното решение в тази му части и отхвърли предявените от С.Х.Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, като неоснователни и недоказани.

По отношение на иска за неплатено трудово възнаграждение за сумата 503.32 лв., за м. октомври 2006 г.

Съдът намира, че Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и  следва да се потвърди .

Безспорно по делото, е че ищецът С.Х.Н. е престирал труд на ответника по силата на сключения трудов договор. През месец октомври на 2006год. ответника в качеството му на работодател не е му платил полагащото си трудово възнаграждение за престирания от него труд по трудовото правоотношение.

Доказването на плащане на трудово възнаграждение се допуска само с надлежни писмени доказателства съгласно изискванията на чл.270 ал.3 от КТ. В тежест на ответника по делото /въззивник/ е да докаже този факт, такива доказателства не са ангажирани.

Съгласно изготвената и приета съдебно икономическа експертиза възлиза на 503,32 лева. В изложения смисъл Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на разноските по делото с оглед изхода на делото съдът следва да присъди в тежест на въззивникът и ответник по първоинстанционното производство държавна такса за уважение иск за неплатено трудово възнаграждение в размер на 50 лева, съгласно чл.1 от Тарифата, която такса следва да се плати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 293/16.05.2008 г. по гр.д. № 1416/2007 г. на районен съд гр. Сливен, в частите, в които е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед № ЛС-03/20.11.2006 г. на управителя на "Домостроене" ООД Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Х.Н. ***, считано от 20.11.2006 г., с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"; в която Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор над 12 тона кола", ВМЕСТО което ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от С.Х.Н. с ЕГН: ********** *** ПРОТИВ  „ДОМОСТРОЕНЕ” ООД със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”С. К.” № *, , за ПРИЗНАВАНЕ НА УВОЛНЕНИЕТО  ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЯНА  на Заповед № ЛС-03/20.11.2006 год. на Управителя на „Домостроене” ООД, с което му наложено дисциплинарно наказание „ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ”.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от С.Х.Н. ПРОТИВ  „ДОМОСТРОЕНЕ” ООД със седалище и адрес на управление гр.С. за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор над 12 тона кола"

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 293/16.05.2008 г. по гр.д. № 1416/2007 г. на районен съд гр. Сливен, в частта за разноските, с която „ДОМОСТРОЕНЕ” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., е осъдено да заплати държавна такса в размер на 210 лева, за сумата над 50 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293/16.05.2008 г. по гр.д. № 1416/2007 г. на районен съд гр. Сливен, в частите в частта, в която дружеството "Домостроене" ООД Сливен е осъдено да заплати на С.Х.Н. сумата 503.32 лв., представляващо незаплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2006 г осъдено да заплати на Н. разноски за вещо лице 60 лв. и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, относно присъденото на ищеца трудово възнаграждение, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалите части решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: