РЕШЕНИЕ

 

гр. С., 12.11.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ХРИСТИНА МАРЕВА  

                                          АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  К.И. и в присъствието на Прокурора…… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 311 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 292/12.05.2010 г. постановено по гр.д. № 137 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд, с което  са отхвърлени предявените от Р.Й.И. и Г.Г.И. *** против М.С.С. *** установителен иск  за признаване за установено по отношение на въззиваемата, че въззивниците са собственици на недвижим имот-гараж с идентификатор 67338.537.10.8 с административен адрес гр.С., ул.”17. я.”№*, ведно с прилежащите части от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот, както и негаторен иск за осъждането на въззиваемата да преустанови ползването на покривната плоча на гаража, като НЕОСНОВАТЕЛНИ

В жалбата въззивниците Р.Й.И. и Г.Г.И., чрез процесуалния си пълномощник адв. Е.П. твърди, че първоинстанционното Решение е постановено в противоречие със съдопризводствените правила, първоинстанционния съд не е дал възможност на въззивниците да съберат посочените от тях по делото доказателства. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови решение с което уважи исковете. Претендира за направените разноски по делото и на двете инстанции.

Въззиваемата страна редовно призована , в съдебно заседание не се явява. В дадения от съда срок е подала отговор на въззивната жалба, в с която оспорва. Твърди че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да постанови решение с което го потвърди изцяло. Претендира за направените разноски на тази инстанция.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

С нотариален акт №131, том ІІ, рег.№2895 по дело №258 от 2005г. на нотариус Е. Ш. от 17.03.2005г. въззивниците Р.Й.И. и Г.Г.И. закупили от М. А. недвижим имот, представляващ: Втори етаж от южната част на жилищна сграда, застроен върху 60 кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, сервизни помещения и тавански етаж, обособени като самостоятелен жилищен обект, построен върху НУПИ №421 в кв.188 по плана на гр.С., с площ 740 кв.м., при граници имоти №№420 и 422 и улица, ведно с припадащите се към жилището идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/4 идеална част от правото на строеж върху държавна земя.

В нотариалния акт изрично не е посочено, че въззвниците Р.Й.И. и Г.Г.И. придобиват и правото на собственост на ГАРАЖ с идентификатор 67338.537.10.8 с административен адрес гр.С., ул.”17. я.” № * ведно с прилежащите части от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот

С нотариален акт № 99, том VІІ, рег. №8245 по д.№588 от 2009г. от 20.11.2009 г. на нотариус Н.С., С.С.С. и Д.Х. С. са признати за собственици на недвижими имоти, представляващи четири сгради  в поземлен имот с идентификатор № 67338.537.10 и административен адрес гр.С., ул. „17 Я.” № *, между които и процесния недвижим имот , представляващ сграда с идентификатор 67338.537.10.8 с административен адрес гр.С. ул.”17-ти септември № * разположен в поземлен имот с индетификатор 67338.537.10 с предназначение самостоятелен обект – ГАРАЖ на е един етаж със застроена площ 25 кв.метра, ведно с приспадаща се част от отстъпено право на строеж върху общински имот, със стар индетификатор 421 находящ се в гр.С. ул. 17 Я. № * , № *а, № 57 с площ 774 кв.м. урбанизирана територия при съответните граници.

Процесния гараж е построен след 1979 год. и въз основа на строително разрешение № 472/08.08.1979 год. издадено на С.С.С. , праводател на въззиваемата, утвърден архитектурен проект № 1841 на Главния Архитект на Община Сливен от 1979 год.

На същата дата с нотариален акт №103, том VІІ, рег. №8265 по д. №592 от 2009г. на нотариус Н.С., С.С. и Д. С. дарили на дъщеря си – въззиваемата М.С.С. два недвижими имота, като единият от тях е  процесния недвижим имот ГАРАЖ с идентификатор 67338.537.10.8.

Сградата с идентификатор 67338.537.10.8 представлява гараж на един етаж със застроена площ 25 кв.м. , ведно с припадащата се част от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот.

С декларация от 2005г. въззивниците са декларирали по реда на ЗМДТ като своя собственост гараж с площ 20 кв.м. на адрес гр. С. ул. „17 Я.” № * От 2005г. и до момента процесния гараж се ползва от въззивниците.

С нотариална покана от 21.12.2009 г. въззиваемата поканила въззивниците да й заплатят наем от 2030 лв. за периода от месец март 2005 г. до м.декември 2009г.,  тъй като ползват гаража неправомерно и да й предадат ключовете от горепосочения недвижим имот в седмодневен срок.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материално правни разпоредби.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да го ПОТВЪРДИ.

Въззивниците чрез възмездена сделка договор за покупко – продажба обективирана в Нотариалния акт №131, том ІІ, рег.№2895 по дело №258 от 2005г. на нотариус Е. Ш.  са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот:  Втори етаж от южната част на жилищна сграда, застроен върху 60 кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, сервизни помещения и тавански етаж, обособени като самостоятелен жилищен обект, построен върху НУПИ №421 в кв.188 по плана на гр.С., с площ 740 кв.м., при граници имоти №№420 и 422 и улица, ведно с припадащите се към жилището идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/4 идеална част от правото на строеж върху държавна земя.

Правото на собственост се придобива по предвидените в чл.77 от ЗС  способи, като в случая е налице валидна правна сделка за прехвърляне на правото на собственост в полза на въззивниците на недвижимия имот подробно описан в цитирания нотариален акт.

За да се придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот представляващ самостоятелен обект на собственост е необходимо да е налице някой от способите предвидени в закона: чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Доказването на придобиване правото на собственост чрез правна сделка е неуспешно, тъй като въззивниците не са представили надлежни писмени доказателства - нотариален акт като форма за действителност на договора, с който да докажат, че чрез сделка са придобили правото на собственост. Такива доказателства липсват.

Процесния недвижим имот е собственост на въззиваемата придобит, чрез валидна правна сделка договор за дарение обективирана в нотариален акт №103, том VІІ, рег. №8265 по д. №592 от 2009г. на нотариус Н.С..

Въззивниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, чрез непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение от датата на придобиване на недвижимия имот с договор за покупко-продажба в нотариален акт от 17.03.2005 год. до настоящия момент като добросъвестни владелци. Съгласно чл.79 ал.2 от ЗС с изтичане на предвидения в закона пет годишен срок добросъвестния владелец може да придобие правото на собственост върху недвижим имот.

Съдът намира, че предявения иск да се признаят Въззивниците за собственици на процесния недвижим имот придобит от тях чрез, непрекъснато владение като добросъвестни владелци е неоснователен.

Двамата Въззивниците не са добросъвестни владелци по смисъла на чл.79 ал.2 от ЗС поради следните съображения:

В чл.70 от ЗС е дадено легално определение на понятието „добросъвестен владелец”. Съгласно нормата на закона чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Само действителното правно основание е годно да прехвърли правото на собственост. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 18 ЗЗД липсата на изискуемата от закона форма за покупко-продажба на недвижим имот води до нищожност на правната сделка. Нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец.

Неспазването на предписаната от закона форма води до нищожност на правното основание от материалноправна гледна точка и конституиране на недобросъвестно владение

В случая следва да се разгледа хипотеза, при която владението е установено посредством нищожно правно основание /устен договор за покупко-продажба на недвижим имот/, като в този случай липсва предписаната от закона форма за сключване на договора. В този смисъл Решение по гр. д. № 1129/99 г. на II ГО  на ВКС.

Въззивниците нямат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на 70 от ЗС, тъй като са осъществили владение на нищожно основание и осъществяваното от тях владение върху гаража, предмет на спора е недобросъвестно по смисъла на чл.70 от ЗС.

В този случая между страните важи правилото на чл.79 ал.1 от ЗС и срокът на придобиване правото на собственост върху процесния имот от момента на установяването му 17.03.2005г. до настоящия момент не изтекъл предвидения десетгодишен давностен срок.

Не са налице условията и за прилагане на разпоредбата на чл.82 от ЗС за присъединяване на владение на предходен владелец, тъй като в случая по отношение на гаража липсва праводател спрямо въззивниците.

По отношение на  негаторния иск с правно основание чл.109 от ЗС:

От горе изложеното е видно, че въззивниците не са собственици на процесния гараж. С предявения от тях негаторен им иск са поискали от съда, да постанови решение, с което осъди въззиваемата да преустанови ползването на покривната плоча.

В тази част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

За да достигне до този правен извод, тъй като за уважаването на този иск ищецът следва да е собственик на имота. Исковата претенция е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право на собственост според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост.

Неоснователно по смисъла на чл. 109 ал. 1 от ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба, ограничаваща това право. В разглеждания случай ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на способите предвиден в чл.77 от ЗС. С оглед по-горе изложените мотиви въззивниците не са собственици на процесния имот и не притежават правото на собственост. При липса на елемент от фактическия състав на чл.109 от ЗС то и предявения иск се явява не основателен.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение, с което е отхвърлена исковата претенция като неоснователна, тъй като въззивниците не са собственици на процесния недвижим имот, представляващ гараж и никога не са придобивали правото на собственост върху него по някой от предвидените в закона способи, се явява правилно и законосъобразно.

По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.  

Въззиваемата страна е претендирала разноски на тази инстанция възлизащи в размер на 200, които съдът следва да присъди в тежест на Въззивниците.

По тези съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292/12.05.2010 г. постановено по гр.д. № 137 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Р.Й.И. и Г.Г.И. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.С. *** направените по делото разноски в размер на 200 лева.

  Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: