Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 174

 

гр. Сливен, 04.10.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 312  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу решение № 271/21.04.2010 г. по гр.дело № 5287/2009  г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” със седалище и адрес на управление гр. София против Община Сливен искове с правно основание чл.213 от КЗ вр. чл.50 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение по застраховка „Каско” за щети причинени на трето лице при управление на МПС, и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е  незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Безспорно било установено, че е налице пътен инцидент, вследствие на който е възникнала повреда по автомобила. Причината за това била необезопасена шахта без капак. Не било установено наличието на забранителен знак за навлизане на тази територия нито пък нейния статут. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново.

В с.з не се явява представител на дружеството въззивник.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В с.з чрез представител по пълномощие въззиваемата община и представител на третото лице помагач изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно..

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав  споделя правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Безспорно се установява, че водачът на МПС е навлязъл в територия, като не се е съобразил със забраната за влизане на пътни превозни средства в този участък. Поради това напълно законосъобразен и обоснован е извода на районния съд, , че водачът на МПС не би могъл и не би следвало да черпи благоприятни последици от собственото си поведение – нарушаване правилата за движение. Доколкото застраховате лят встъпва в правата му, той също не би могъл да черпи такива права и претенцията се явява неоснователна.

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството по иск по чл. 213 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като в областта на гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. От заключението на автотехническата експертиза, може да се направи обоснован извод, че поведението на водача на лекия автомобил е причина за настъпилите вреди. Общината няма задължение да стопанисва тази зона по начина претендиран от въззивника, тъй като в нея не следва да навлизат и да бъдат управлявани МПС.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните не са претендирали разноски пред тази инстанция и не следва да им се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/21.04.2010 г. по гр.дело № 5287/2009  г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: