Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 25.10.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  двадесет и девети септември, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

                                                                          МАРТИН САНДУЛОВ            

При секретаря  М.Л. и в присъствието на Прокурор СТОИЛ ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от              

М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 313  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Частично е обжалвано Решение № 293 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 249/2010 г. на Сливенски районен съд, в частите в които е уважен предявения от П.Й.Г. *** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 6500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление, за което бил оправдан, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законната лихва, считано от 29.10.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото, в размер на 261.50 лв.  

Във въззивната си жалба въззивникът, чрез прокурор  при РП- Сливен Хр. Б. твърди, че решението  е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Сл.РС и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, а ако съдът намери, че е основателен моли да бъде определен под 1000 лв. Не се доказало по категоричен начин ищецът да е претърпял неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него производство. Правило впечатление, че въпреки твърденията за изпадане в тежка депресия,пълна социално изолация и затвореност ищецът не потърсил  и не бил насочен към специализирана психиатрична помощ. Приеманото лекарство, за което не са представени доказателства се числяло към най- леките антидепреданти. Не следвало да се вземат предвид показанията на свидетелите му- съпруга и приятел, като заинтересовани от изхода на делото. Причина за образуване и водене на наказателното производство била, че въпреки твърденията му, че била извършена кражба в магазина му, при извършения оглед не били открити следи от взлом и не се установило такава кражба действително да е извършена. С оглед недоказаност на главния иск, недоказани били и акцесорните искания за лихви и разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че дори да се приеме, че са налице законовите предпоставки за търсене на отговорност на Прокуратурата на РБ по ЗОДОВ присъденият размер обезщетение бил изключително завишен и не съответства на принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемата страна П.Й.Г., чрез пълномощника му адв. К. П. К. ***, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че по делото  са събрани доказателства, че в резултат на воденото наказателно производство срещу него му е засегната честта и достойнствата и се стигнало до влошаване на психическото му състояние,   които обосновали съдебния акт.  Размерът на присъденото обезщетение бил съобразен със съдебната практика и принципа за справедливост.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з въззивникът, чрез прокурор в ОП Сливен поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Твърди, че липсвали каквито и да било доказателства за наличие на претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинени.

В с.з. въззиваемата страна, представлявана от адв. К. оспорва жалбата и моли, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Безспорно е установено, че против ищеца П.Й.Г. е воден наказателния процес, като на 20.03.2007 г. му е предявено постановление от 14.03.2007 г. и е привлечен като обвиняем по дознание № 75/2006 г. на ОД “Полиция” Сливен за престъпления по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 от НК и разпитан в това му качество. По изготвения обвинителен акт е образувано нохд № 1281/2007 г. по описа на СлРС. Съдебното производство е прекратено и върнато на РП Сливен за отстраняване на процесуални нарушения. ОА е внесен след отстраняване на нарушенията и в СлРС е образувано нохд № 1403/2008, по което е постановена оправдателна присъда. По протест СлОС отменил присъдата и върнал на СлРС за ново разглеждане. Новообразуваното нохд № 376/2009 г.  на СлРС приключило с оправдателна присъда и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. След протест на РП Сливен присъдата е потвърдена с Р по в.нохд № 315/2009 г., влязла в сила на 29.10.2009 г.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ганева и Узунов, които установяват, че с налагане на мярка за неотклонение, макар и най- леката, изправянето му пред съд като подсъдим, злепоставянето му пред приятели и роднини е допринесло за неблагоприятно въздействие на психиката му и състояние на притеснение и тревога. Станал затворен в себе си и  травмиран. За периода 20.03.2007 г. /привличането му като обвиняем/ до 29.10.2009 г. /влизане на присъдата в сила/ ищецът изпитвал силно притеснение, което се отразило на психическото му състояние. Затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти. Не искал да разговаря. Нарушил се съня ми и започнал да приема “деаксит”, изписан от личния му лекар. Съдът намира, че няма основания да изключи показанията от доказателствата по делото, като счита, че макар и дадени от съпруга и приятел на ищеца  са достоверни, а не заинтересовани. Голословно е твърдението за заинтересованост от тяхна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Той е допустим. Търси се отговорност за дейност на правозащитен орган. Предявен е от лице, срещу което е водено наказателно производство, оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Налице е активната легитимация. Налице е и пасивната процесуална легитимация. Заведен е против Прокуратурата на РБ, гр. София, представлявана от структурно звено- РП- ТР № 3/22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС- т. 5.   

В хипотезата на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от дейността на правозащитни органи- съд, прокуратура, следствие, дознание от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. 

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Не се спори и е установен факта на влязъл в сила съдебен акт- оправдателна присъда.

Ищецът доказа настъпили неимуществени вреди и  наличие на причинна връзка между настъпването им и водения срещу него наказателен процес- незаконно обвинение, по който е оправдан. Установи чрез разпита на двамата свидетели наличието на претърпени неимуществени вреди.

Съдът не споделя становището на прокуратурата, че е налице допринасяне за увреждането на ищеца. Не може да се счете за допринасяне фактът, че е съобщил за извършена кражба, която не била установена.

Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Съответства на нанесените вреди и е съобразен с практиката на съдилищата.

С оглед уважаване на главния иск законосъобразно е уважен и акцесорния- присъждане на законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от 29.10.2009 г.- от влизане в сила на оправдателната присъда-  съобразено е ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Разноските са определени съгласно изискванията на чл. 78, ал.1 от ГПК.

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на СлРС и ще потвърди обжалваното решение.  

Въз основа на изложеното,  съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 249/2010 г. на Сливенски районен съд, в частите в които е уважен предявения от П.Й.Г. *** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 6500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление, за което бил оправдан, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законната лихва, считано от 29.10.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото, в размер на 261.50 лв., като правилно и законосъобразно.

В останалите части решението влязло в сила, поради необжалване.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

ЧЛЕНОВЕ: