Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  22.10.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:      М. БЛЕЦОВА

     ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 315 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. М. в качеството й на пълномощник на Д.В.Ш. ЕГН ********** *** против решение №221 / 14.04.2010 г. по гр.д. № 5338/2009 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която  е допусната делба на недвижими имоти при право на собственост на съделителите, както следва за П.Д.Т., К.В.М. и Д.В.Ш. по 4/16 ид.ч. за всяка и за Н.И.Т., И.А. Г., М.А.В. и В.А.В. по 1/16 ид. ч. за всеки. В жалбата се твърди, че така определените квоти от правото на собственост са незаконосъобразни. Посочено е , че един от синовете на общия наследодател Т. В. Т. е починал на 21.03.2007 г. и   е оставил за свой законен наследник единствено съпругата си П.Т., поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Закона за наследството и същата да получи не целия полагащ му се дял от ¼ от правото на собственост , а единствено 2/3 ид.ч. от ¼ ид.ч., като останалата 1/3 бъде поделена между сестрите му и наследниците на брат му А. В.. На второ място е посочено, че синът на общия наследодател А. В. е починал на 15.05.1978 г., поради което във връзка с разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗН неговата идеална част  следва да бъде наследена единствено от децата му М., И. и В. В. .  Моли се квотите от правото на собственост да бъдат определени както следва: 120 от 432 ид.ч. за Д.Ш. и за К.М., 72/432 ид.ч. за П.Т., 27/432 ид.ч. за Н.Т. и 31/432 ид.ч. за И.Г.М.В. ***. жалбоподателката се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемите П.Т., Н.Т., И.Г., М.В. и К.М. в съдебно заседание не се явяват и не изразяват становище по жалбата.  Въззиваемият В.А.В. чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на СлРС да бъде потвърдено като претендира и присъждане на разноски.  

         Пред настоящото инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Общият наследодател на страните бил В. Т. М.. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №590/19.08.2009 г. на Кметство село Крушаре се установява, че В. М. е починал на 15.12.1977 г., като към датата на смъртта си е оставил за свои законни наследници четирите си деца Т. В. Т., А. В. Т., К.В.М. и Д.В.Ш.. От посоченото по-горе удостоверение за наследници, както и от удостоверение №556 от 07.07.2009 г. на Кметство гр. Гълъбово се установява, че синът на В. М. – Т. В. Т. е починал на 20.03.2007 г. и оставил за своя законна наследница преживялата си съпруга П.Д. П., а синът му А. В. Т. е починал на 25.05.1978 г. и е оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга Н. И.Т., дъщерите си И.А. Г. и М.А.В., както и сина си В.А.В..

Между страните няма спор за това, че са били възстановени земеделски земи на името на общия наследодател , които подлежат на делба.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателката на 16.04.2010 г. и в рамките законоустановения двуседмичен срок – на 27.04.2010 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Към момента на откриване на наследството на В. Т. М. починал на 15.12.1977 г. са били живи и четирите му деца Т. В., А. В., К. В. и Д.В.. Тъй като първият му син Т. В. Т. е починал на 20.03.2007 г. оставяйки за законен наследник единствено съпругата си П.Г.Т. за която по делото не се спори, че била в брак с наследодателя Т. В. Т. повече от десет години, а се иска делба на наследството на общия наследодател В. Т. М., то по отношение на дела който следва да получи П. Д. Т. следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Закона за наследството, а именно съпругата да получи 2/3 от наследството на съпруга си, тъй като тя не наследява с негови низходящи, а единствено с братята и сестрите му и с техни низходящи, от което следва, че делът й следва да се определи като 2/3 ид.ч. от ¼ ид.ч. от наследството на В. Т. М.. Останалата 1/3 и д. ч. от ¼ ид.ч. от наследството на В. М. попадаща в дела на сина му Т. В. Т. следва да бъде разпределена между сестрите му К.В.М., Д.В.Ш. и децата на А. В. Т. – И.А. Г., М.А.В. и В.А.В.. Съпругата на А. В. Т. не следва да получи дял от наследството на Т. В. Т., тъй като същата не се явява негова сестра или низходяща на негови брат или сестра по смисъла на чл. 9 ал. 2 от ЗН.

На наследниците на А. В. Т. следва да се определи дял в размер общо на ¼ и д.ч. от правото на собственост на В. Т. М.. Съпругата на А. В. Т. – Н.И.Т. следва да получи дял равен на този на децата й И., М. и В. от наследствения дял на А. Т., тъй като А. Т. е починал след баща си и по отношение на преживялата му съпруга не следва да се прилага разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗН, която предвижда, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.

Съответно жалбоподателката Д.Ш., както и въззиваемата К.В.М. следва да получат по ¼ и д.ч. от правото на собственост на общия наследодател В. Т. М..

При така изложените мотиви следва да се определи право на собственост за съделителите както следва: за П.Д.Т. 72/432 ид.ч. ; за Н.И.Т. 27/432 ид.ч.; за И.А. Г., М.А.В. и В.А.В. по 31/432 ид.ч. и за К.В.М. и Д.В.Ш. по 120/432 ид.ч. от правото на собственост на общия наследодател В. Т. М..

С оглед гореизложеното следва да се измени решението на първоинстанционния съд в частта на допуснатите дялове на делба между страните.

Претенциите на адв. М. за присъждане на деловодни разноски пред въззивната инстанция се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ решение  № 221 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 5338/2009 г. на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите от правото на собственост на съделителите: за П.Д.Т., К.В.М. и Д.В.Ш. по ¼ ид.ч., съответно по 4/16 ид.ч. и за Н.И.Т., И.А. Г.а, М.А.В. и В.А.В. по 1/16 ид.ч. от правото на собственост като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         Вместо това определи квотите от правото на собственост на съделителите както следва:

        

          За П.Д.Т. 72/432 ид.ч

За  Н.И.Т. 27/432 ид.ч.

За И.А. Г. по 31/432 ид.ч.

За М.А.В. по 31/432 ид.ч.

За В.А.В. по 31/432 ид.ч.

За К.В.М. по 31/432 ид.ч

За Д.В.Ш. по 120/432 ид.ч

 

         В останалата част оставя решението в сила като правилно и законосъобразно.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  2.