Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  183

гр. Сливен, 11.10.2010 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шести октомври през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при участието на прокурора …..Атанас ПОПОВ………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 329 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на две въззивни жалби, насрещна въззивна жалба – от страните в първоинстанционното производство и по протест на прокурора.

Атакувано е първоинстанционно решение № 284/4.05.2010 г. по гр.д. № 248/2010 г. на Сливенския районен съд. С него са осъдени солидарно двамата ответници – Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Сливен, да заплатят на ищеца Ж.Ж. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343 ал.3 буква „а” във вр. с ал. 1 от НК, за което последния е оправдан с влязла в сила присъда, заедно със законната лихва за забава от влизане в сила на оправдателната присъда, както и сумата 720 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на това престъпление, за което е оправдан, ведно с лихвата от датата на влизането й в сила. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 2 000 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв. като неоснователен и недоказан, и са присъдени  разноски по делото.

Първата въззивна жалба е подадена от първия ответник в първоинстанционното производство, против осъдителните части на решението - относно присъдените обезщетения – 2 000.лв. за неимуществени и 720 лв. за имуществени вреди. Счита, че в тази част решението е незаконосъобразно като по отношение на имуществените вреди е недопустимо, а по отношение  на неимуществените -  неправилно. Излага подробна аргументация извлечена от тълкуването на правните норми, послужили на съда за основание да уважи исковете. Освен това счита, че съдът неправилно е отрекъл наличието на предпоставките за отпадане или намаляване отговорността  на държавата и развива аргументация в тази посока. Също така оспорва и самия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който счита, че е неоправдано завишен, особено в светлината на твърдението му, че ищецът е допринесъл за негативния резултат от воденото срещу него производство. По отношение на имуществените вреди счита, че решението е недопустимо защото те обективирали разноските – адвокатско възнаграждение в наказателното производство за присъждането, на което съществува самостоятелен ред. Така в обобщение счита, че главните искове са недоказани, от там и неоснователни, което обуславя  и неоснователността  на акцесорните претенции за лихви и разноски. Предвид всичко изложено този въззивник моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваните части и вместо това да отхвърли изцяло исковете или при условията на евентуалност да уважи този за неимуществени вреди за сумата не повече от 1000 лв. Претендира разноски по делото.

          На същата дата е подаден и протест от прокурора, участвал по силата на законовата норма, в производството пред първата инстанция. Той атакува това решение в същите части, по напълно идентични съображения, с тези на първия въззивник, и формира аналогичен петитум.

          Вторият въззивник е вторият ответник в първоинстанционното производство, който също е подал въззивна жалба чрез постановилия атакувания акт Районен съд. С нея също се обжалва уважителната част на решението, като основните съображения, които този въззивник излага, са принципни и касаят неправилния извод на съда, че е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление, тъй като всичките действия, които е предприел той, чрез своите органи, са били в съответствие с правилата на закона и цялото разследване е било извършено законосъобразно. Едва в съдебната фаза са били открити доказателства, които по-късно са довели до оправдаването на ищеца. Така този въззивник счита, че е неправилно да се приеме, че оправдателната присъда сама по себе си характеризира обвинението като незаконно. Отделно излага съображения против неправилността от материално правна гледна точка на решението, с което е присъдена сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, за което счита, че е прекомерно. Заявява, че неправилно са интерпретирани събраните доказателства, и заключенията на РС за вида и степента на претърпените душевни болки и страдания от ищеца са неправилни, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. По отношение на присъдени имуществени вреди отново излага становището си, че след като се касае за законно обвинение, а впоследствие обвиняемият е бил оправдан, то липсват предпоставките на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, и не следва да се ангажира неговата отговорност, поради което този иск също следва също следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са и претенциите за лихви и разноски. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и вместо него постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете като неоснователни и му присъди разноски за двете инстанция. При условията на евентуалност счита, че, ако бъде приет за основателен иска за неимуществени вреди, размерът на обезщетението следва да бъде намален.

          В никоя от въззивните жалби и протеста не са направени нови процесуални или доказателствени искания.

          В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, насрещната по тези въззивни жалби страна е подала писмени отговори.

          С отговора си по отношение на жалбата на първия ответник и протеста на ОП – Сливен, ищецът в първоинстанционното производство заявява, че същите се неоснователни и изложените в тях съображения са несъстоятелни. Освен това посочва,  че в двете е цитирано като предмет на въззивен контрол  решение № 159/22.3. 2010г. по гр.д.  № 4562/2009 г.на СлРС, което се разминава с номерацията на делото и решението по него, развили се пред СлРС. Излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение в частите, в които е атакувано, като счита, че правилно, и при събирането на достатъчни и годни доказателства, РС е формирал фактическа обстановка, която е счел, че отговаря на предпоставките на ЗОДОВ, и правилно е извел заключението, че исковете му са доказани по основание. Заявява, че са доказани претърпените от него неимуществени  и имуществени вреди по форма, вид, степен, продължителност и размер, поради което в обжалваните си части решението на РС е правилно. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на първия ответник и протеста на РП  - Сливен.

          Няма направени доказателствени или процесуални искания.

          Също в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, ищецът в първоинстанционното производство е подал и отговор на втората въззивна жалба от втория ответник в първоинстанционното производство, като в нея също излага правни съображения, по въпроса дали са налице предпоставките на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ. Счита, че тази въззивна жалба също е неоснователна и не следва да бъде уважавана и моли в  обжалваните части решението на СлРС да бъде потвърдено.

Няма направени доказателствени искания.

          Съгласно възможността по чл. 263 ал.2, в срока по ал.1 от ГПК, ищецът в първоинстанционното производство е подал и насрещна въззивна жалба, с която атакува цитираното по-горе решение на РС в отхвърлителната част, касаеща претенцията за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв.  до пълния й размер от 5 000 лв. Заявява, че в тази част то е неправилно и незаконосъобразно, тъй като влиза в разрез с принципа за справедливост, прогласен от чл. 55 от ЗЗД. Твърди, че за достатъчно дълъг период ищецът е търпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх и т.н., поради което трайното отражение в неговата психика обуславя и по-висока степен на претърпените вреди, затова счита, че справедливо обезщетение за тях би била цялата претендирана сума от 5 000 лв. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени акта на първоинстанционния съд в отхвърлителната част и вместо това постанови ново решение, с което уважи иска му за обезщетение за неимуществени вреди и за горницата от 2 000 лв. до 5 000 лв., заедно със законната лихва, от влизане в сила на оправдателната присъда.

          Не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

          Насрещната страна не е подала отговор на насрещната въззивна жалба в законовия срок.

В с.з., редовно  призован, първият въззивник, представляван от прокурор в ОП-Сливен, поддържа своята и оспорва насрещната въззивна жалба. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и отхвърли изцяло иска, претендира разноски по делото.

В с.з., редовно  призован, вторият въззивник, не изпраща процесуален представител по закон. Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК заявява, че оспорва въззивните жалби и протеста, поддържа съображенията, изложени в отговорите. Поддържа и насрещната въззивна жалба и няма доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза на производството. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и уважи изцяло иска за неимуществени вреди. Претендира разноски.

В с.з., редовно  призован, въззиваемият и насрещен въззивник, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК заявява, че поддържа своята жалба на изложените съображения, присъединява се към доводите на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ и оспорва като неоснователна насрещната жалба на ищеца. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и отхвърли изцяло иска, евентуално да присъди по-малък размер обезщетение за неимуществени вреди, претендира разноски по делото.

Представителят на ОП-Сливен, заявява, че поддържа протеста на РП-Сливен, на изложените в него основания, моли съда да отмени решението на РС в описаните части и отхвърли исковете, или, евентуално, уважи за не повече от 1 000 лв. претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени бележки от страните.

Въззивният съд намира въззивните жалби, протеста и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

Този състав, при проверката по реда на инстанционния контрол, констатира, че фактологията на СлРС е безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими писмени и гласни доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло е кредитирал.

Те не се променят по никакъв начин във въззивната фаза, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от специфична форма на непозволено увреждане – такова причинено от, най-общо казано, държавни органи. Съществуването на специална норма изключва приложението на общата разпоредба за деликт, закрепена в чл. 45 от ЗЗД.

За да възникне отговорност за ответниците в случая, е необходимо да е налице сложният фактически състав, визиран в чл. 2 от ЗОДОВ и някое от условията на буквите на този текст, а именно – дейност /действие или бездействие/, авторство на правозащитен орган, противоправност, изведена от някоя от конкретните хипотези, вреда и причинна връзка. Специалният, предвиден в този закон ред, не  изисква установяване виновно поведение на длъжностни лица от състава на  отговорното лице, ответникът отговаря обективно за причинените вреди от незаконните им действия. Исковете са субективно съединени и са предявени срещу пасивно легитимирани лица, чийто кръг е изчерпателно и лимитативно очертан в закона.

Ищецът е насочил солидарно претенцията си към Прокуратурата на РБ, опирайки се на т.2 от чл. 2 на ЗОДОВ и към ОД на МВР-Сливен, основавайки се на същата точка на тази норма. Така избраните ответници по начало  могат да отговарят по претенции за вреди, в контекста на някоя от седемте хипотези на чл. 2 от ЗОДОВ.  Вида действия, от извършването на които произтеклите вреди могат да се релевират към този вид отговорност на държавата, също са  конкретно и ограничително изброени, групирани в 7 точки.

Основанието на ищеца – тоест обстоятелството, на което се позовава, за да обоснове състоятелността на претенциите си, е незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.

Установи се, че са налице поредица от действия на двамата ответници, попадащи в хипотезите на т. 2 на чл. 2 от ЗОДОВ, с наличието на които се свързва възникването на задължение за обезвреда, а механизмът за осъществяване на отговорността на тези правозащитни органи се задейства чрез наличието и на другата кумулативно необходима материална предпоставка – ищецът, ползващ се с правото на иск, е оправдан с влязла в сила присъда. 

По начало този факт не се отрича от ответниците и сам по себе си е безусловно и непререкаемо достатъчен, за да породи отговорност на държавата за незаконни действия на нейни правозащитни органи, щом те са причинили вреди.

Ключовите  аргументи както във въззивната жалба на ПРБ, така и в протеста на СлРП, се състоят в това, че не е доказана безспорно причинната връзка между повдигнатото обвинение и претърпяната вреда, че имуществената такава представлява адвокатско възнаграждение, търсимо по друг ред и че съдът не е отчел приносът на ищеца за увреждането – че е участвал в ПТП, експертизата за която той не е оспорил и че поради неговото процесуално поведение наказателното производство е продължило повече от 2 години.                                           

Основните съображения във въззивната жалба на втория ответник са, че към момента на образуване на дознанието са били налице всички законови предпоставки и последвалите действия на органите на МВР свързани с рзследването са били стриктно в съответствие с правилата на закона, а извършената автотехническа експертиза не е била оспорена от обвиняемия и неговия защитник – тоест е незаконосъобразно да се счита, че оправдателната присъда характеризира обвинението като незаконно, тъй като едва в съдебното производство били събрани доказателства за невиновността на ищеца. Освен това се твърди, че неимуществените вреди са следствие от шока от ПТП, а и са неоправдано високо оценени на 2 000 лв., а имуществените вреди не се дължат, тъй като, както било посочено, се касаело за законно обвинение.

Застъпените от въззивниците и ОП становища са неприемливи за този състав.

На първо място следва да се посочи, че не може да се счете, че едно обвинение първоначално е “законно”, а после се трансформира в “незаконно” /извън случаите на деинкриминация на деяние или елемент от ФС, например/ - обективно неговата незаконност е съществувала още в момента на настъпване на правопораждащия юридически факт или група от факти. Това, че разследващият орган не е могъл в хода на производството, развиващо се пред него, да локализира и изолира тези обстоятелства, които ще предотвратят повдигането на обвинението, не прави действията му законосъобразни, а само недостатъчно ефективни. Фактът, че едва в съдебното производство са събрани категорични доказателства за невиновността на ищеца, сочи, че ответниците не са спазили основния принцип за пълно и всестранно разследване и не са успели да докажат по категоричен начин и извън всякакво съмнение вината на обвиняемия. Що се отнася до това, че последният не бил оспорил автотехническата експертиза, извършена в досъдебната фаза – това нито е нарушение, нито може да се третира като “съпричиняване” на резултата – тъй като, както се посочи вече, задължение на /най-общо/ органите на обвинението, е да докажат наличието на вина, а не на лицето да докаже липсата й – тоест – е нарушен и принципа “Невиновен до доказване на обратното”.

В обобщение – привличането на ищеца като обвиняем, предявяването на обвинението и дознанието, и повдигането на обвинението, са били по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ незаконни, тъй като всички, по-късно установени и доказани в съдебното производство, факти и обстоятелства, блокиращи обвиняването на ищеца в извършването на това престъпление, са съществували обективно и тяхното изначално наличие само е удостоверено с оправдателната присъда, а не е създадено с нея.

Що се отнася до тезата за допринасянето от страна на ищеца за увреждането – тя също е неоснователна. Самото му участие в ПТП въобще не следва да се коментира, тъй като в това производство и по този ред, се обсъждат само вредите, претърпени от лицето в резултат на незаконното обвинение. Въпросите, свързани с последното, е недопустимо да се обсъждат или пререшават, както понеже излизат извън обсега на настоящото правоотношение, така и поради наличието на СПН по тях в гражданския процес, на влязлата в сила оправдателна присъда. Аргументът, че процесуалното поведение на ищеца в хода на наказателното производство, е забавило последното и така той сам е допринесъл за увеличаването на вредите, е също несъстоятелен. Обвиняемият, като всеки гражданин на РБ се ползва с конституционноустановените си и доразвити в НПК права – на качествена защита, на участие в процеса, на състезателни и равни условия с другите страни, на пълно изясняване на обективната истина. По никакъв начин не може да му се отрече и правото да се ползва в пълен обем с всички процесуални способи и механизми, осигурени на всички участници в наказателния процес, по негов избор, щом с това не нарушава правни норми. Ето защо липсват и предпоставките на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване по тази причина на отговорността на ответниците.

Въззивната инстанция счита и, че в РС е проведено успешно доказването на причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищеца вреди. С допустими, годни и относими доказателства е установено, че освен преживяването, свързано със самото ПТП, ищецът е търпял в значителен период от време душевни страдания, чийто произход несъмнено е обвиняването му в престъпление, което не е извършил и воденото против него наказателно производство. Тези изводи не се променят по никакъв начин и във въззивната фаза.

И двете страни в производството са атакували във въззивните си жалби и размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди – ищецът – като неоправдано намален, ответниците – като неоснователно завишен.

Тъй като този вид вреда сама по себе си е без паричен или друг имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието.

Така в случая, предвид продължителността и вида на търпените от ищеца душевни болки и терзания, съдът намира, че сумата 2 000 лв. представлява максимално справедливият паричен еквивалент за нейното обезщетяване. Над тази сума, до пълния размер от 5 000 лв., претенцията е неоснователна.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди, СлОС не споделя и виждането на първия въззивник и на ОП, че присъждането му е недопустимо, тъй като се касае за съдебните разноски за адвокатски хонорар в наказателното производство и те е следвало да се претендират по друг ред. Имуществена вреда е всяко неоснователно намаляване или неувеличаване на имуществото в патримониума на претендиращото лице, което произтича пряко от определено събитие, посочено от правната норма като правопораждащо. В случая е безспорно, че търсената сума представлява разходи, които ищецът не би направил, ако не беше повдигнато против него незаконното обвинение. Макар и разноски за адвокатско възнаграждение, щом те не са присъдени като такива, те остават в същността си пряка имуществена вреда със същия произход като неимуществената вреда и подлежат на обезщетяване на същото основание. Поради това и този иск е основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер.

Тъй като двамата ответници са извършили незаконните си действия в неразривна връзка помежду си, отговорността им е солидарна.

Основателна е и акцесорната претенция за лихви – обезщетение за забава върху присъдените суми се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.

С оглед всичко изложено, въззивният съд счита, че районният съд е събрал допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал вярна и обективна фактическа обстановка, която правилно е привел към съответната правна норма, поради което правните изводи на двете инстанции съвпадат и обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова. Жалбите и протестът против него са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Тъй като те обхващат в съвкупност всичките части на решението, то следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се понесе от всяка страна, както ги е направила.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                       Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 284/04.05.10г. по гр. д. № 248/10г. на СлРС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване през ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: