Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 20.07.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на шести Юли, две  хиляди и десета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                    МАРИЯ ХРИСТОВА

        при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз. гр.д. № 332 по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 310 т. 5 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г. вр. с чл. 150 от СК в сила от 01.10.2009 г.

         Образувано е по въззивна жалба от К.М.В. ***, с ЕГН **********, със съгласието на своята майка Г.Д.В.,***/2010 г., с което е изменена постановената по гр.д. № 1040/2005 г. на СлРС издръжка от 65 лв. и е увеличена на 140 лв. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че общия размер на необходимата сума за издръжка на въззивника е 200 лв. Сочи се,  че общата сума е много по-голяма съобразно възрастта и нуждите на въззивника от допълнителни средства за чуждоезиково образование, предстоящото му завършване на средно образование и кандидатстване във ВУЗ. Сочи, че получавания доход на ответника – неговия баща се е увеличил значително и съпоставени с този на майка му е в двоен размер. Изтъква наличието на разностранни интереси, които не може да удовлетвори, поради липсата на средства. Сочи, че ответника освен да заплаща размера на дължимата издръжка, никога и по никакъв повод не е давал суми или подаръци в последните повече от пет години, като по негова вина през този период дори не са контактували. Излага допълнително факта, че майка му, за да осигури спокоен и нормален живот е закупила жилището, в което живеят със заеми и ежемесечно връща дължимите суми, което намалява общият им бюджет. Моли да се отмени решението в обжалваната част, с което е отхвърлен размера на иска до 200 лв. като се уважи изцяло и се присъдят разноските по делото.

         По делото е постъпил отговор против въззивната жалба от М.Г.В. – баща на ищеца, с който сочи въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционния съд в случая е определил дори по-голям размер от необходимия за издръжката на ищеца, тъй като с доход от 200 лв., живее и се издържа голяма част от населението в държавата. Счита, че несъстоятелно е твърдението на ищеца, че получаваният от него доход е двойно по-голям от дохода на майка му, тъй като тя освен трудовото си възнаграждение от около 730 лв., получавала допълнително доходи от сезонна работа на Черноморието. Сочи, че ищеца работил с майка си всяко лято на Черноморието и също формира доходи, с които задоволява ежедневните си нужди, докато той като военнослужещ нямал право на допълнителна работа. Сочи за недоказани твърденията в жалбата за необходимост от допълнителни средства за чуждоезиково образование на ищеца и предстоящото му завършване на средно образование, както и кандидатстване във ВУЗ. Счита, че той избягвал контакти с него под давление на майка си, поради което твърденията му за безотговорно отношение били напълно неоснователни. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба от ищеца като неоснователна.

         По делото е подадена и въззивна жалба от М.Г.В. ***/2010 г. в частта, с която е увеличен размера на издръжката от 65 на 140 лв. месечно. В жалбата се сочи, че увеличението е с над 100 % и не съответства на растежа на инфлацията в страната, нито на обективно нарасналите нужди на сина му, поради което счита същия за завишен. Счита за неправилно да заплаща два пъти по-голяма издръжка от тази, която съда е приел, че следва да осигурява майката. Смята, че неправилно при минимална работна заплата за страната 240 лв., да се определя, че за сина му са нужни 200 лв. Сочи за наличието на допълнителни разходи, които има всеки месец, тъй като живее в чуждо жилище, заедно с още едно домакинство и няма възможност да заплаща този размер. Сочи, че можел и да оттегли съгласието си, което дал преди години на своя син да напуска страната до навършване на пълнолетие, което разрешение било акт на неговата отговорност и загриженост. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.

         Против въззивната жалба е постъпил отговор от К.М.В., в който сочи жалбата за необоснована и неоснователна. Счита, че с мотивите изложени в нея се подвежда съда и са несериозни. Сочи, че майка му не е създавала пречки за контактуване с баща му, който живеел при новата си съпруга в жилище на нейните родители. Освен това, тъй като работи в армията, при необходимост от квартира сумата за наем му се заплаща допълнително. Посочва, че е работил през лятото, защото с майка си са били много финансово затруднени и че не е морално да се коментира това, като повод за намаляване на издръжката в размер от 20 лв. Моли да се отхвърли въззивната жалба на М.Г.В., като необоснована. 

         По делото е постъпило становище от М.Г.В., чрез адв.А. А., в което сочи, че поддържа въззивната жалба и оспорва подадената въззивна жалба от ответната страна. Заявява, че няма да сочи доказателства. Моли да се отмени частично обжалваното решение като се определи ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., която да заплаща на сина си със съгласието на неговата майка, ведно със законните последици. Моли, да се отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба.

         Съдът с определение от 28.06.2010 г. е извършил проверка съгласно чл. 267 ал.1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В съдебно заседание въззивникът К.М.В. ***, със съгласието на своята майка Г.Д.В., се явява лично и с адв. Д., която поддържа жалбата, приема доклада, оспорва жалбата на ответната страна и заявява, че няма да сочи други доказателства. По същество моли, да се постанови решение, с което да се уважи изцяло иска в размер на 200 лв. за месечна издръжка, която счита, че е с оглед минималните нужди на непълнолетния и възможностите на родителите му. Изтъква, че спечелил награда и му предстои пътуване, за което само майката осигурява средства. Въззивникът К.В. заявява, че учи в езикова гимназия в гр. Сливен и е одобрен по проект за обучение в Германия, което ще бъде 7-дни.

В съдебно заседание за въззиваемият М.Г.В. не се явява и не изпраща представител.

На основание чл. 317 вр. чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.   

На основание чл. 317 вр. чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното: 

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане К.М.В. е роден на *** *** от майка Г.Д.В. и баща М.Г.В..

От представеното удостоверение изд. от ГПЗЕ „Захари Стоянов”- Сливен се установява, че К.М.В. е редовен ученик в 10 г клас за учебната 2009/2010 г. и редовно посещава учебни занятия през последните 12 месеца. Няма данни същия да е получавал стипендия.

От служебна бележка издадена от ГПЗЕ „Захари Стоянов”- Сливен се установява, че майката на ищеца Г.Д.В. е получила за месец 07.2009 г. - 554,54 лв. трудово възнаграждение, за месец 08.2009г. -554,60 лв., за месец 09.2009 г. -  964,38 лв., за месец 10.2009 г. - 554,60 лв., за месец 11.2009 г. - 754,60 лв. и за м. 12.2009 г. – 995,09 лв.

От служебна бележка, издадена от Поделение 22220, гр. Сливен се установява, че ответникът М.Г.В. е получил брутно трудово възнаграждение за месец 04.2009 г. - 1275,21 лв. за месец 05.2009 г. - 1357,20 лв., за м. 06.2009 г. - 1221,95 лв., за м. 07.2009 г. - 1211,95 лв., за м. 08.2009 г. - 1248,55 лв., за м. 09.2009 г. - 1241,75 лв.,  за м. 10.2009 г. - 1241,75 лв., за м. 11.2009 г. - 1241,75 лв., за м. 12.2009 г. - 1231,75 лв., за м. 01.2010 г. - 1215,95 лв., за м. 02.2010 г. - 1230,95 лв. и за м. 03.2010 г. -1295,45 лв. брутно трудово възнаграждение.

По делото е приложено гр.д. № 1040/2005 г. на СлРС образувано по иск, предявен от Г.Д.В., като майка и законен представител на К.М.В., против М.Г.В., с правно осн. чл. 86 от СК, което е приключило със спогодба между страните и М.Г.В. се задължил да заплаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законен представител, сумата от 65 лв. месечна издръжка, считано от 01.06.2005 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други предвидени в закона основания за нейното изменение или прекратяване.

При така установената фактическа обстановка съдът, прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 150 вр. с чл. 143 ал.1 и ал. 2 от СК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд е ограничен с посоченото в  жалбите. В случая се обжалва решението от ищеца в частта относно размера на присъдената издръжка, която да се изплаща за напред от 140 лв. месечно до предявения размер от 200 лв. и от ответника в частта за разликата над сумата 120 лв. до присъдената издръжка от 140 лв. месечно. Предвид  предмета на спора лимитиран от подадените жалби съда приема за установено, че решението в частта, с която ответника е осъден да заплаща издръжка до сумата от 120 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена.  Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат  издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни или имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен, като се установят нуждите на издържания и възможностите на задълженото лице. Безспорно е налице трайна и съществена нужда на детето К. от издръжка, която му се полага по силата на закона като непълнолетен. С оглед на физическото му израстване, нуждите му от храна, облекло, учебни пособия, уроци свързани с кандидатстване във ВУЗ, завършване на училище, проекти в чужбина, в които участва и др. съдът намира, че размерът за цялостната му издръжка следва да се определи на 200 лв., който двамата родители, които към момента работят, следва да поемат, като бащата заплаща по 140 лв. месечно, а майката 60 лв. месечно. По делото не са представени доказателства за наличието на други низходящи на бащата и при брутно трудово възнаграждение от 1295,45 лв. съдът намира, че е във възможностите му да заплаща определения размер без особени затруднения. Към момента ответника посочва, че живее в друго домакинство, но не твърди да има разходи за наем. Вероятността да остане ответника без работа не е основание за съда да намалява присъдената издръжка, тъй като същия е в работоспособна възраст, няма данни за трайни заболявания или инвалидност. Определения за майката размер, който да заплаща е по-нисък, тъй като месечното й възнаграждение и възможности са по-ниски в сравнение с този на бащата, но тя поема и всички останали грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетния, с които е допълнително натоварена – нейна е грижата по осигуряване на дом и условия за живеене, тя трябва да подпомага и контролира непълнолетния при подготовката на учебния материал, трябва да приготви храната, да го изпере, изглади, да присъства на родителските срещи, да му осигури средства за ток, вода телефон и всички възникнали разходи свързани с училищните, извънучилищни и естествените нужди на детето. Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като работел през лятото синът му на Черноморието не можел да се вижда с него. Похвално е желанието на непълнолетния да се труди, както в училище, така и извън него, за да си осигури допълнителни средства, което съгласно нашето законодателство е разрешено след навършване на 16 г. възраст.

Съдът намира, че с оглед гореизложеното, определената издръжка от 140 лв. месечно от районния съд е съобразена с нуждите на детето и възможностите на баща му и в този размер искът ще следва да се уважи, а за разликата до предявените 200 лв. месечна издръжка - да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

До тези изводи е достигнал и районният съд в неговото решение. То е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбите като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

По делото пред въззивната инстанция няма представен съгл. чл.80 от ГПК списък за разноски и от двете страни и съдът не следва да се произнася по такива.

Водим от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 334 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 241/2010 г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: