Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

Гр. С.,  29.07. 2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на  двадесети юли, през две хиляди и десета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                      ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

               МАРИЯ Х.ВА

                                                                                   

 

 

при секретаря ………  и с участието на прокурора .………..  разгледа докладваното от  Гина Драганова в.  гражданско дело № 336по описа за 2010 година и констатира:

         

Делото е образувано по  жалба на Ю.Т.С.,     с ЕГН ********** ***, против действие на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.Г., с рег. №836 с район на действие Окръжен съд – С. по изпълнително дело № *0108360400143, с което на 29.06.2010 г. е съставен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач и е обявен за купувач на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент находящ се в гр. С., ул. „Ал. Е.х” №* ет. * с идентификатор №67338.533.19.2.4 по кадастралната карта на гр. С., – взискателят „Билдинг ТД” ЕООД, ЕИК 119509973, с представител Т.С.Д., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.И.” №*, офис *.

 

 В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ по насрочване и извършване на публичната продан на посочения недвижим имот са незаконосъобразни и са извършени при нарушение на процесуалните правила по ГПК. Наведени са доводи, че процесния имот- апартамент,  не е индивидуална собственост на съпруга на жалбоподателката, а е съпружеска имуществена общност съгласно разпоредбите на чл. 19 от СК /1985 г./ и чл. 21 ал. 1 от СК действащ към настоящия момент. Сочи, че придобИ.ето на имота е станало на основание договор и нот. акт №131/2008 г. на Службата по вписванията при РС – С., по който страна е само съпругът й, но на основание посочените разпоредби на СК жилището ставало семейна имуществена общност. На взискателя било отстъпено право на строеж върху поземлен имот собственост на съпруга й и като насрещна престация взискателят се задължил да им построи посоченото жилище. Личната собственост на съпруга й била изключена и този имот бил Семейна имуществена общност /СИО/, защото за построяването му трябва да се заплатят съответни  суми. Посочва, че съгласно постановление №5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС се включва в СИО построената през време на брака, върху земя индивидуална собственост на единия съпруг сграда, макар че не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг.  В данъчната оценка също било посочено, че той е СИО. Счита, че на основание чл. 503 от ГПК жалбоподателката като съпруг - недлъжник по изпълнението може самостоятелно да обжалва действието на ЧСИ, което е насочено към вещ, която е СИО. ЧСИ не я уведомил и не е изпълнил процедурата по чл. 502 във вр. чл. 503 ал. 1 от ГПК и тя научила за извършените изпълнителни действия на 29.06.2010 г. Нейните интереси не били защитени. ЧСИ не е изследвал въпроса относно СИО ли е процесния  имот, за който твърди, че е СИО, но ЧСИ не я уведомил за насочване на изпълнението върху това жилище, което е съпружеска имуществена общност. По тази причина тя не е могла да осъществи правата си по чл. 502 от ГПК „тъй като към тези моменти още е липсвало „насочване на изпълнението” към имота СИО”. Счита, че след като е нарушена разпоредбата на чл. 502 от ГПК, в съответствие с чл. 503 ал. 2 от ГПК жалбоподателката като съпруга – недлъжник може самостоятелно и успешно да обжалва действията на ЧСИ.  Моли да се  отменят действията на ЧСИ по „насрочване и извършване на публична продан, конкретно приемане на наддавателни предложения, отваряне на същите и евентуално обявяване на купувач” на процесния имот.

Моли на основание чл. 438 от ГПК да се постанови спиране изпълнението по посоченото изпълнително дело на ЧСИ с рег. №836 на КЧСИ до приключване производството по жалбата й.

 На основание чл. 436 ал.3 от ГПКq ЧСИ е  представил по делото мотиви.  Посочва, че изпълнителното производство е образувано по молба на „Билдинг ТД” ЕООД гр. С., с приложен към нея изп. лист от 16.10.2009 г., с който И.В.С.от гр. С. е осъден да заплати на взискателя посочените суми 15000 евро – главница, със законната лихва, 12012 евро – неустойка  и 1356,60лв. разноски по делото.

Взискателят е поискал да бъде наложена възбрана, извършен опис и публична продан върху процесния недвижим имот, който бил собственост на длъжника.

Отразени са действията, които ЧСИ е извършил във връзка с покана за доброволно изпълнение, наложена възбрана, опис и оценка на имота, както и насрочване на публичната продан през периода от 28.05.2010 г. до 28.06.2010 г. На 29.06.2010 г. е бил съставен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач. По изпълнителното дело е постъпило само едно наддавателно предложение от взискателя „Билдинг – ТД” ЕООД, който е предложил сумата 57185 лв. ЧСИ е приел, че това е най-високата цена, която е предложена за процесния недвижим имот, който е описал по кадастрална схема, находящ се на адрес гр. С., ул. „А. Е.х” № *, ет.*, който се намира в сграда № * в поземлен имот с идентификатор 67338.533.19.2.4 по кадастралната карта на гр. С., с посочени граници. Отразено е, че обектът е завършен в груб строеж. На основание чл. 492 от ГПК, вр. с чл. 495 от ГПК взискателят  е бил обявен за купувач на процесния имот.

Жалбата против действията на ЧСИ е постъпила на 05.07.2010 г. ЧСИ намира жалбата за недопустима и по същество – неоснователна. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 435 от ГПК обжалваните действия не са предмет на жалба депозирана от съпруга – недлъжник, когато изпълнението е насочено върху вещ СИО /чл. 503 от ГПК/. Счита, че процесният имот не е СИО, а е лична собственост на съпруга – длъжник. Жалбоподателката няма качество на съпруг – недлъжник, тъй като имотът е придобит от нейния съпруг по наследство и   дарение и не е СИО. Намира жалбата    за неоснователна по същество, тъй като /ЧСИ/ счита, че към деня на налагане на възбраната процесният недвижим имот е изключителна лична собственост на длъжника И.В.С.и чл. 503 ал. 1 от ГПК не предвижда задължение за уведомяване на съпруга – недлъжник непременно, едновременно със запора или възбраната, а ЧСИ е длъжен да стори това, когато установи, че имота, върху който е насочено изпълнението е СИО.  Позовава се на ТР №35/1971 г. на ОСГК, тъй като постройката – процесният имот /жилище -апартамент/, макар и построена по време на брака от двамата съпрузи не може да се счита и не става обща собственост на двамата съпрузи по смисъла на СК, защото е построена върху имот, който е изключителна собственост на единия от съпрузите. Счита, че и съгласно Постановление №5/1972 г. на Пленума на ВС, процесния  имот не принадлежи общо на двамата съпрузи, тъй като е придобит от съпруга – длъжник по наследство и дарение.

 Жалбата е  допустима, като подадена в срок от съпруга на длъжник по изпълнението, против валидно постановен  от ЧСИ съдебен акт. 

Като анализира събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Частен съдебен изпълнител Н.Г. с рег. № *36 с район на действие ОС – С. е образувала изпълнително дело № *0108360400143 по молба, депозирана от „Билдинг – ТД” ЕООД гр. С., ул. „Г.И.” № *, офис № *, ЕИК 119509973, представлявано от Т.С.Д., депозирана чрез пълномощник адв.   Е. Х.ва от АК – С., ул. „В.” № *-*-*, против И.В.С.с ЕГН ********** ***, с приложен изпълнителен лист от 16.10.2009 г., издаден на основание чл. 404 т. 1, вр. чл. 418 от ГПК и Заповед за изпълнение № *835/16.10.2009 г. по ч.гр.д. № 4480/2009 г. на РС – С.. Длъжникът И. С. е бил осъден да заплати на взискателя сумата от 15 000 евро, дължими по нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 17, т. І, нот.д. № 16/21.01.2008 г. на нотариус К. Т. ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.10.2009 г., до изплащането й, неустойка в размер на 12 012 евро и разноски по делото в размер на  1356.60 лв. След образуване на делото ЧСИ е предприел различни действия за установяване съществуващи други задължения на длъжника. Вписал е възбрана върху процесния имот в Службата по вписванията за обезпечаване на посочената в изпълнителния лист сума /арг. л. 21 от изпълнителното дело/.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника И. В. С., която е получена на 04.03.2010 г. /л. 23 от изпълнителното дело/. Опис и оценка на процесното жилище, към което е насочено изпълнението, е извършен на 22.04.2010 г. /арг. протокол за опис на недвижимо имущество от 22.04.2010 г./. ЧСИ е обявил процесния имот за публична продажба, която да се извърши през периода от 28.05.2010 г. – 28.06.2010 г. /л. 44 от изп.дело/. След изтичане на посочения срок е било отворено единственото предложение за закупуването на този имот, което е било направено от взискателя „Билдинг – ТД” ЕООД, предложил сумата 57 185 лева. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения на купувач от 29.06.2010 г. ЧСИ е обявил постъпилото от взискателя наддавателно предложение и обявил същия за купувач, като предложил посочената цена. /арг. протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач л. 50 и л. 51 от изп.дело/.

Частният съдебен изпълнител не е изпращал съобщение за образуване на изпълнителното производство и за предприетите други действия по изпълнителното дело до жалбоподателката – съпруга на длъжника И. В. С..

 Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

1.    По допустимостта на жалбата:

Приема се, че в случая жалбата на съпругата - недлъжник  в изпълнителното производство е допустима /арг. и чл.503, ал.2 от ГПК./.  Тази жалба е депозирана пред ОС С. на 05.07.2010г., а за извършването на обжалваните с нея изпълнителни  действия, жалбоподателката е узнала на 29.06.2010г. Този факт не се оспорва и се приема за категорично установен по делото , защото ЧСИ сам посочва, че не е съобщавал на съпругата – жалбоподателка, за изпълнителното производство, защото   счита, приел е, че жилището, предмет на изпълнението е лична собственост на длъжника – И.  В. С..

 Съгласно разпоредбата на чл. 503 от ГПК, когато има нарушение на правилата на продажба, относно семейно имущество, съдебния изпълнител е длъжен да уведоми съпруга –недлъжник, за да може да се защитят неговите права и тези на семейството. Това ЧСИ в конкретния случай не е спазил.

        Твърдението на ЧСИ, че процесния имот не е съпружеска имуществена общност /СИО/, е неправилно. Изпълнителният лист е за сумата 15 000лв. и неустойка по договора, което мотивира извод, че останалата сума по нотариалния акт, за уравняване на престациите на двете страни по спора е заплатена. Това е станало по време на брака и съпругата – недлъжник е следвало да бъде уведомена за извършваните изпълнителни действия спрямо този имот.

След като не я е уведомил, ЧСИ е нарушил правата й на защита, включително и правото й да участвува в публичната продажба, ако се наложи така да бъде изпълнено задължението на съпруга-длъжник.

Няма спор, че имотът върху който е отстъпено право на строеж на взискателя е лична собственост на И. В., но сградата, построена в този имот не е само негова, както е приел ЧСИ.

 Приема се, че жалбата е  допустима, подадена в срок, против валидно постановено съдебен акт на ЧСИ: Протокол за обявяване на наддавателни предложения за  цена на обявен за публична продан недвижим имот, за чиято продажба съпругата –недлъжник не е била надлежно уведомена. По смисъла на чл.503 от ГПК, ЧСИ е бил длъжен да уведоми  съпругата – недлъжник за изпълнението, защото е насочил същото към имущество и то - жилище, което не е изцяло индивидуална собственост на съпруга-длъжник.  Производството не е за делба на жилището, а за отнемането му от семейството и съпругът – недлъжник следва да бъде своевременно, надлежно уведомен за всички действия, които ЧСИ е длъжен да извърши , за да удовлетвори вземането на взискателя.  

2.По основателността на жалбата:-

В настоящия случай, се приема, че разгледана  и по същество, жалбата е основателна. 

Твърденията на жалбоподателката, че процесния недвижим имот, предмет на изпълнението, е жилище, в което са вложени и средства, които са  СИО, се подкрепят от доказателствата по изпълнителното дело и се споделят от тази инстанция. /нот. акт за учредено право на строеж на взискателя и изпълнителния лист, по който следва да се заплатят присъдените суми./.

Правилно ЧСИ сочи, че имотът, върху който е отстъпено правото  на строеж на взискателя е получен от съпруга-длъжник по наследство и дарение и е негов личен имот.

Неправилно ЧСИ приема, че не следва да уведоми съпругата –недлъжник. Задължението за изплащане на посочената в нотариалния акт сума 23 700 евро „за уравняване дяловете”, на строителя и на И. С., е за двамата съпрузи И. и Ю. С.и. Към   момента на възникване на това задължение, И. и Ю. са съпрузи./арг. удостоверение за граждански брак, сключен на 30.04.1978 г./

В трайната си практика ВКС винаги приема, че решаващ за определяне наличието на СИО при закупуването на даден имот или вещ е факта, има ли вложени общи средства в дадената вещ /имот/. При положение, че има такива, общи на съпрузите средства, придобитото с общите средства, става СИО, тъй като е важен и се отчита приноса на двамата съпрузи за закупуването на конкретната вещ /имот/.

В настоящия случай няма пълно преобразуване на личните средства на съпруга, върху чийто имот е отстъпено правото на строеж на взискателя, а категорично има задължение на двамата съпрузи да се доплати известна разлика в цената – 23 700 евро, което става по време на брака и „съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпеното жилище се включва в съпружеската имуществена общност, макар същото да се изгражда върху индивидуален имот на единия  съпруг”./арг. Постановление №5 от 31.10.1972г., Пленум на ВС /.

Обстоятелството, че по Семейният кодекс от 1985 и сега действащия от 01.10.2009г. СК има внесени съществени изменения в правното регулиране на имуществените отношения между съпрузите, в конкретния случай не се отразява на категорично установения по делото факт, че за закупуване на посоченото жилище, съпрузите е следвало да внесат посочената сума от  23 700 евро в отразените срокове по нотариалния акт. Жалбоподателката изрично посочва, че имуществената общност на съпрузите е обща, те са приели, че между тях има т.н. от законодателя „законов режим на общност”. /арг. и чл.18, ал.1, т.1 от СК, в сила от 01.10.2009г./.

След като задължението за заплащане на цената по нотариалния акт е общо задължение на двамата съпрузи, да няма и да има вече изплатена сума от тях,   неправилно ЧСИ  приема, че няма СИО за това жилище.

Това мотивира извода, че обжалваните пред настоящата инстанция,  действия на ЧСИ са неправилни и незаконосъобразни. ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл.502 и чл.503 от ГПК и тези действия следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, с оглед  разпоредбата на чл. 505, ал.1 от ГПК.

По тези съображения се приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваните действия като   неправилни   и незаконосъобразни  следва да бъдат отменени.

С оглед гореизложеното, не се налага спиране производството по изпълнителното дело. Делото следва   да бъде върнато на ЧСИ за осъществяване   на задълженията му по Глави 43 и 44  от ГПК.

При този изход на делото, на жалбоподателката   се дължат разноски за тази инстанция, но такива не са претендирани.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И    :

 

ОТМЕНЯВА  действията на ЧСИ с рег. № *36, с район на действие Окръжен съд – С., по изпълнително дело № *0108360400143, с които на 29.06.2010 г. е съставен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач  и е обявен за купувач на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Ал. Е.х” № 12, ет. 3, с идентификатор № 67338.533.19.2.4 по кадастралната карта на гр. С., – взискателят „Билдинг ТД” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.И.” № *, офис 2.

 

        Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване .

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

               

                                            ЧЛЕНОВЕ: