Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.09.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 М. БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 339 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. В. процесуален представител на „Сокол БЛРС” ЕООД  гр. С., бул. „В.” *-*против Решение № 299 от 27.04.2010 г. по гр.д .№548/2010 г. по описа на СлРС, с което е било признато за незаконно уволнението на Н.Т.Р. ЕГН ********** ***-*-* и са били отменени като незаконосъобразни заповеди №294 от 27.11.2009 г. и №295/27.11.2009 г. на управителя на въззивното дружество. С обжалваното решение въззиваемата Р. е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а въззивникът е бил осъден да й заплати 2 070 лв. обезщетение за времето на оставяне без работа поради уволнение, както и държавни такси.

         В жалбата се твърди, че решението на СлРС е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед №294 от 27.11.2009 г., както и в частта, с която е била отменена заповед №295 от 27.11.2009 г. на основание чл. 333 ал. 2 от КТ. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 333 ал. 2 от КТ е императивна по своя характер и че той следва да следи служебно за нейното спазване. Посочено е че, с оглед действието на новия ГПК съдът е следвало да укаже единствено на страните за кои твърдени факти не сочат доказателства и не е следвало да се прилага служебно начало, поради което отменяйки заповед №294/2009 г. – въпрос чието разглеждане не е бил поискан от въззиваемата, съдът се е произнесъл свръхпетитум. Освен това се твърди, че неправилно съдът е изследвал заповед №295/2009 г. за пороци, които не са били посочени в исковата молба, основавайки се на разпоредбата на чл. 332 ал. 2 от КТ и по този начин се е стигнало до изменение на иска без да е било поискано това от ищцата. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания и за незаконосъобразност на решение основано на неправилна фактическа констатация. Твърди се, че на работодателя от работника е било представено единствено експертно решение № 4255 от 15.11.2006 г., което е изтичало като срок на 15.11.2009 г., поради което за работодателя не произтичало задължение да съблюдава закрилата на чл. 333 ал. 2 от КТ. Жалбоподателят сочи, че въпреки обстоятелството, че в неговото деловодство е било депозирано експертно решение №3419 от 09.10.2009 г. на ТЕЛК същият не е можел да е сигурен, че това експертно решение е влязло в сила или е обжалваемо. Моли се на първо място обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато за ново произнасяне от първоинстанционния съд, а в случай, че съдът приеме решението за допустимо, то същият да го отмени като незаконосъобразно и неправилно и постанови съдебен акт, с който отхвърли предявените искове като недоказани по основания и размер. Претендират се деловодни разноски.

         По въззивната жалба е депозиран отговор от адв. С. в качеството й на пълномощник на въззиваемата Р., с която същата оспорва въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е отменил заповед №294 и №295 от 27.11.2009 г. след като е приел, че уволнението на въззиваемата е било незаконосъобразно. Посочено е, че в петитума на исковата молба е било направено искане за признаване на уволнението за незаконно, поради което не било налице произнасяне свръхпетитум. Това искане за признаване на уволнението за незаконосъобразно включило в себе си и искането за отмяна на уволнението съответно на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По отношение служебната проверка извършена от съда във връзка с прилагане на чл. 333 ал. 1 от КТ в отговора се твърди, че действията на съда са законосъобразни и той е бил длъжен да проследи цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание.  Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. 

         В с.з. въззивникът се представлява от адв. В., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена на основанията посочени в нея. Претендира деловодни разноски. В допълнителни писмени бележки излага същите аргументи посочени във въззивната жалба.

         В с.з. въззиваемата Р. се представлява от адв. С., която оспорва въззивната жалба, поддържа отговора депозиран по нея, моли решението на СлРС да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

         Между страните съществувало трудово правоотношение, като въззиваемата Р. работила на длъжност „работник развъждащ диви птици” в Кикличево стопанство „Сините камъни” гр. Сливен, което представлявало поделение на въззивното дружество.

На 03.09.2009 г. била издадена заповед №57, с която на въззиваемата било разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2009 г. и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2009 г., считано от 07.09.2009 г. до 12.10.2009 г. 

         На 05.10.2009 г. бил издаден болничен лист №2990148 според който въззиваемата Р. била в болнични от 24.09.2009 г. до 05.10.2009 г.

         На 28.09.2009 г. била издадена Заповед №63 , с която бил прекратен ползвания годишен отпуск, считано от 24.09.2009 г. Въззиваемата Р. не се явила на работа в дните след 05.10.2009 г. във връзка с което й било изпратено писмо получено от нея на 22.10.2009 г., с което същата била приканена в 3 дневен срок от получаването му да представи писмени обяснения и документ относно причините за неявяването й на работа или да даде устни обяснения във връзка чл. 193 от КТ.  С писмото въззиваемата била предупредена, че ако тя не даде исканите обяснения ще бъдат предприети действия за освобождаването й от заеманата длъжност. На 22.10.2009 г. въззиваемата Р. подала два броя заявления до работодателя си, с които поискала да й бъде разрешено ползването на отпуск - 13 дни редовен отпуск за 2009 г., считано от 26.10.2009 г. и 14 дни неплатен отпуск за 2009 г. за периода от 05.10.2009 г. до 18.10.2009 г. И на двете заявления работодателят поставил резолюция „не”.

         На 04.11.2009 г. в деловодството на въззивното дружество били входирани писмените обяснения на въззиваемата Р. по отправеното й преди това запитване. В обясненията си Р. посочила, че по време на ползването на годишния отпуск се наложило да постъпи в болнично заведение за 12 дни поради влошеното й здравословно състояние, след което, тъй като състоянието й не се било стабилизирало се наложило извършването на допълнителни частни консултации, което й попречило да се яви на работа след изтичане на болничния лист. Р. посочила също така, че е очаквала да постъпи в болнично заведение за извършване на коронарография, което обаче не се осъществило. С обясненията си Р. отправила молба  за разрешаване да ползването на неплатен отпуск и платен такъв за времето, за което не се била явила на работа.

         По делото е представена докладна от свид. А.И.Д. пряк ръководител на въззиваемата Р. отправена до управителя на въззивното дружество, в която същият посочил, че тя не е била на работа от периода от 04.11 до 10.11.2009 г.

         На работодателя бил представен болничен лист №1681788 от 19.10.2009г. , съгласно който въззиваемата е била в болнични от 19.10.2009 г. до 24.10.2009 г.

         На 13.11.2009 г. в Инспекцията по труда  - София било входирано искане на въззивното дружество за даване на разрешение за уволнението на въззиваемата Р.. Било посочено в искането, че причина за уволнението е било неявяването на работа за периода от 05.10.2009 г. до 18.10.2009 г. и било приложено експертно решение №4255/15.11.2006 г. според което въззиваемата е страдала от хронична исхимична болест на сърцето. Посоченото експертно решение е било със срок на инвалидизация до 01.11.2009 г. При така представената документация на 25.11.2009 г. било издадено разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата Р..

         На 27.11.2009 г. въззивникът издал заповеди №294 и № 295. Със заповед №294 било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на въззиваемата Р. за  това че за периода от 05.10.2009 г. до 18.10.2009 г.не се явила на работа и не изпълнявала трудовите си задължения съгласно сключения трудов договор, като за същия период тя не била представила болничен лист, а не е бил и разрешен годишен отпуск. С втората заповед - №295 с оглед наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” било прекратено и трудовото й правоотношение. Двете заповеди били връчени на въззиваемата на 30.11.2009 г.

         По делото е представена декларация от въззиваемата Р. от 01.02.2010 г. в която същата декларирала, че от момента на прекратяване на трудовото й правоотношение – 30.11.2009 г. до момента на декларирани на обстоятелствата – 01.02.2010 г. същата не е работила и не е получавала доходи. Видно от представеното по делото удостоверение за брутния доход на въззиваемата Р. ***. е получила доход в размер на 503.09 лв. За периода от 27.11.2009 г. до 13.04.2010 г. общо четири месеца и дванадесет дни въззиваемата е било без работа, регистрирана е била като безработна в Бюрото по труда гр. Сливен и за периода от 27.11.2009 г. до 26.03.2010 г. е било отпуснато парично обезщетение за безработица.

         По делото е разпитан свидетелят Д., който е посочил, че е бил пряк ръководител на въззиваемата Р., както и че след изтичане на болничния лист и неявяването й на работа е провел телефонен разговор с нея, в който тя му обяснила, че не се явява на работа, тъй като е в процес на медицински прегледи. Свидетелят е посочил също така, че след като въззиваемата е получила писмо от работодателя си за даване на обяснения за неявяването си на работа същата е била притеснена, отправила молби за ползването на отпуск – платен и неплатен и е ходила на работа до момента, когато е провела разговор с работодателя си и е разбрала, че молбите и за отпуск няма да бъдат уважени.

Работодателят е получил експертно решение №3419/09.10.2009 г. на 24.11.2009 г., като го е входирал под №136. Експертното решение било съобщено на работодателя не от въззиваемата Р., а от Националната експертна лекарска комисия. Съгласно посоченото експертно заключение Р. страда от захарна болест и е бил определен период на инвалидизация до 01.10.2012 г. 

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивното дружество на 18.05.2010 г., а въззивната жалба е депозирана на 10.05.2010 г.

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, но разгледана по същество същата е неоснователна.

         Искът с който е бил сезиран Районния съд е бил за отмяна на уволнението на въззиваемата Р. във връзка с което е било поискано да бъде отменена и заповед №295 от 27.11.2009 г. като незаконосъобразна. Били са предявени акцесорни искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето през което въззиваемата е останала без работа поради незаконното уволнение. Съдът при осъществяване на своята дейност е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл. 333 ал. 1 и 2от КТ . Тези разпоредби са императивни по своя характер те целят да се осъществи една по-голяма закрила на работещите, за които са налице допълнителни утежняващи обстоятелства. В разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ е посочено, че със закрила при уволнение се ползват работниците или служителите, които боледуват от болест определена в Наредба от Министъра на здравеопазването. Тази наредба е №5 от 22.02.1987 г. В нея са посочени шест заболявания при наличието на които работникът или служителят е със засилена закрила при уволнение. Това са исхимична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване и захарна болест. Закрилата на работника установена от законодателя се изразява в това, че преди да пристъпи към уволнението на работник страдащ от такова заболяване работодателят е длъжен да вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия. В Наредба №5/1987 г.  чл. 3 е посочено, че работодателят след като изиска документи от работника, които касаят наличието на някое от посочените по-горе заболявания следва да ги представи на съответната трудово-експертна лекарска комисия, която да изкаже мнение „от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труда”( проф.Мръчков). След като получи становището на ТЕЛК работодателят следва да окомплектова своето искане до Инспекцията по труда с медицинската документация и становището на ТЕЛК и да изчака даването или отказа на Инспекцията по труда за провеждане на целеното уволнение. Идеята е работодателят към монета когато предприеме действия по уволнение на работника да изиска актуална информация от него, касаеща здравословното му състояние. В настоящия случай няма спор, че работодателят не е поискал от работника да му представи медицински документи отразяващи актуалното му здравословно състояние . Той  е разполагал със старо експертно решение, което без да представи на ТЕЛК и без да получи неговото становище е представил с искането си на Инспекцията по труда. Оправдателно звучат аргументите на въззивника, че експертното решение от 2006 г. е било с почти изтекъл срок, а работодателят не бил знаел, че новото решение от 2009 г. е влязло в сила. Като не е поискал от работника актуална медицинска информация, касаеща здравословното му състояние при положение, че е знаел за настъпилите здравословни усложнения и не е поискал становището на ТЕЛК, а директно е отправил искане за разрешение за уволнение до Инспекцията по труда работодателят е допуснал нарушение на процедурата визирана в разпоредбата на чл. 333 от КТ. Ето защото съдът намира, че дисциплинарното наказание „уволнение” наложено на въззиваемата Р. е било наложено без да се спазва законния ред, поради което се явява незаконосъобразно.

Самата обжалвана заповед №295 /2009 г. касае фактическото прекратяване на трудовото правоотношение между страните. В случая обаче, тя не е от категорията на тези при които е било необходимо постановяване на изрична такава заповед, тъй като трудовото правоотношение се е прекратило с факта на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” . Не е възможно съдът да отмени единствено Заповед №295 от 2009 г. като незаконосъобразна без да отмени и Заповед №294/2009 г. , която съдържа основанията за издаване на заповед №295/2009 г. В случая не може да се говори за произнасяне свръхпетитум, тъй като в исковата молба ищцата е посочила че желае уволнението й да бъде признато за незаконно и да бъде възстановена на работа.

         С оглед уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно основателни са и исковете на въззиваемата за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност „работник развъждащ диви птици” в Кекличево стопанство „Сините камъни” гр. Сливен, както и за присъждане обезщетение за времето на оставяне без работа, което за четири месеца и 12 работни дни е в реален размер на 2 286.77 лв. , но с оглед липсата на изменение на първоначално предявения иск за сумата от 2070 лв. следва да бъде уважен само до този размер. Законни са претенциите за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба.

         Тъй като правните изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемата Р. чрез процесуалния си представил е направила искане за присъждане на деловодни разноски. Предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие №6196 от 10.09.2010 г. въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата Р. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294 / 27.04.2010 г. по гр. д. №  548 / 2010 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „СОкол – БЛРС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” *-*ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Р. ЕГН ********** ***-*-* деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на въззивна инстанция в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.