Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  240

 

гр. Сливен, 03.01.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов в. гр.  д.  № 344  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.310 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство против решение № 2488/21.05.2010 г. по гр.д.№ 5085/20009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищците срещу въззиваемата иск по чл.53 ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено между страните, че при  одобряване на кадастралния план за Сливен за м. „Андреева чешма” от 1989 г. е допусната грешка в кадастралната основа при заснемането на поземлен имот с идентификатор  № 67338.405.66, изразяваща се в това, че площта намираща се между северната кадастрална граница на имота и линията, отразяваща съществуващата на място ограда е  неправилно заснета към ПИ с идентификатор №  67338.405.65

Във въззивната жалба се твърди, че решението е процесуално и  материално незаконосъобразно. Съдът е направил немотивиран от доказателствата по делото правен извод, тъй като плана от 1989 г. не е  влязъл в сила. Съдът е следвало да изследва към кой момент е изтекла предвидената в чл.79 ал. 1 от ЗС давност и да направи извода, че имотът е  владян от  ищците явно и необезпокоявано и непрекъснато от 1987 г. до 2007 г., когато са започнали споровете.  Поради това се иска  отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което  да бъдат уважени претенциите.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за назначаване на експертиза  и съдът е допуснал и е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява  и не изпраща представител.  Постъпило е писмено становище от процесуален представител  по пълномощие, с което се заявява, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва със следното: От заключението на назначената допълнителна  строително-техническа експертиза е видно, че кадастралния план за м.”Андреева чешма” в землището на гр. Сливен и разписна книга към него, изработен през 1989 г. не е одобряван.

       

Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

        Предмет на иска по чл. 53 ал. 3 от ЗКИР е поправка на грешка или непълнота в кадастралната основа. В случая е предявен иск аз установяване на грешка в кадастралната основа , свързана с неправилно заснемане на  имотите. Ищците са твърдели, че са придобили спорната част от имота въз основа на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, тъй като владеели имота явно, непрекъснато и неоспорено от 1987 - 2007 г., когато владението им било смутено от ответниците.  Безспорно е, че праводателят на ищците е владял спорната част от имота, заключена между северната кадастрална граница и линията, отразяваща съществуващата на място ограда от 1987 г.до 2007 г., като неговите наследници, в случая въззивниците, присъединяват своето владение към това на праводателя си.  Правилно обаче районният съд е посочил, че правно релевантният момент, към който следва да се прецени дали е изтекла предвидената в чл. 79 ал. 1 от ЗС придобивна давност, е момента на изготвянето на кадастралната основа, послужила за изработване на сега действащия ПУП, а това е  кадастралният план за м.  „Андреева чешма” от 1989 г. Едва с плана от 2005г. за първи път се отреждат парцели, а до този момент са съществували имоти по плана от 1989г. В случая е без значение, че този кадастрален план не е бил одобряван към онзи момент, тъй като заснемането по него е послужило за изработването на сега действащия ПУП. Ето защо правилно районният съд е преценил, че за да уважи предявения иск то ищците е следвало да докажат собственически права върху процесната част от имота към момента на заснемане на кадастралната основа и тъй като към този момент такива права не са установени по делото, законосъобразно искът е отхвърлен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,  въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

С оглед изхода на процеса въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата направените по делото разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/21.05.2010 г. по гр.д. № 5085/2009 г. на Сливенския районен съд.

        

ОСЪЖДА С. Куртева М., С.К.С. и К.К.Р. да заплатят на Х.Д.А. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

  

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: