Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. С., 15.10.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, граждански, гражданско отделение първи състав в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

                           МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря  М.Л. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от  М.ДРУМЕВА  в.гр.д.№ 345 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 327/20.05.2010 г. постановено по гр.д. № 759 по описа за 2009 г. на С.ски районен съд, с което  е  определен режим на ползване на съсобствен поземлен имот в гр. С., ул. “К.П.” № *, с площ 261 кв.м. и инедтификатор № 67338.563.211 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД- 18-31/19.04.2006 г. при посочени съседи съобразно вариант първи на заключението на вещото лице Р.Ж.Х., като ищецът Т.С.И. ще ползва самостоятелно означената със син контур площ по първи вариант на скицата към заключението, ответницата В.С.И. ще ползва самостоятелно означената с червен контур площ по първи вариант на скицата към заключението на вещото лице, а двамата съсобственици ще ползват общо означената с кафяв контур площ по първи вариант към скицата на заключението и е постановено скицата по първи вариант към заключението на вещото лице Р.Х. да се счита за неразделна част от решението.  

В жалбата въззивникът Т.И., чрез процесуалния си пълномощник адв. Г.М. *** твърди, че съдът определил неудачен вариант за ползване на дворното място. Възприетият първи вариант на вещото лице Р. Х. по съществото си представлявал неразпределение на мястото, каквото е фактическото положение преди образуване на делото и го намира за най- неудачният и труден за изпълнение от техническа гледна точка, както и предпоставка за бъдещи конфликти между собствениците. Намира за най изгоден трети вариант на тройната съдебно техническа експертиза.  Предвижданото преустройство по него било изключително лесно изпълнимо.

Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него въззивната инстанция да уважи предявения иск, като определи режим на ползване на дворното място по вариант трети на тройната съдебно техническа експертиза. Моли да бъде назначена нова съдебно- техническа експертиза с посочени от него задачи. Съдът, като намерил, че след като вече са слушани една единична и две тройни технически експертизи и в жалбата се иска приемане и прилагане на конкретен вариант от тройна експертиза не допусна  нова.  

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор, нито насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, чрез адв. М. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Предлага съдът да възприеме, че трети вариант от заключението на тройната експертиза е по- благоприятен за двете страни. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна В. Ст. И., чрез пълномощникът си адвокат- Ц.Б.от АК С. оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Позовава се на постоянната практика на ВКС, според която при разпределяне ползването на съсобствен имот съдът трябва да се съобразява с фактическото му състояние без да се предвиждат преустройства при бъдещото реално ползване. Съдът съобразил квотите на съсобствениците и възможността всяка от страните да може да достигне до своето жилище.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

При извършената между страните доброволна делба от 1997 г., вписана в службата по вписванията на наследствен  имот всяка от страните се легитимира, като собственик на самостоятелен обект  в сграда и припадащата им се по ½ идеална част  от отстъпеното право на строеж от дворното място с площ 261 кв.м. До момента не бил определян режим на ползване на дворното място. Изслушаните три строително- технически експертизи- единична и две тройни са предложили разпределение на ползването във варианти, като само при първи вариант на в.л. Р. Ж. Х. не се предлага извършването на преустройства- допълнителни строителни работи.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно е прието, че вторият вариант по заключението на вещото лице е неприложим, тъй като налага извършването на допълнителни строителни дейности, а в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС не могат да се разпореждат никакви промени и преустройства в имота, а се изхожда само от фактическото положение. В този смисъл е постоянната съдебна практика –решения по гр.д. № *76/2008 г. и 4297/2007 г. на ВКС, Р. № *253/1979 г. І ГО на ВС, според което “При разпределянето ползването на съсобствен имот между съсобствениците съдът не може да предписва преустройства по повод разпределението.”; още и Р. № *225/2008 г. по гр.д. № 4788/2007 г.- І г.о. ГК на ВКС; Р. № 225/2009 г. по гр.д. № 471/2008 г.- ІІІ г.о. ВКС; Р. № 59/2009 г. по г.д. № 67/2008 г.- ІІ г.о. на ВКС и др.

Твърдението на пълномощника на въззивника, че е допустимо преустройство, чиято стойност е минимална- за отваряне на врата от запад, за изграждане на стълба от няколко стъпала, за преодоляване на денивилацията, за което всички значителни разходи да са за сметка на въззивника е неоснователно. Такова твърдение може да се разглежда в едно делбено производство при преустройство за обособяване на реални дялове, но не и в производство за определяне режим на ползване. По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди.  

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и не е доказала да е направила такива пред тази инстанция, поради което не следва да й се присъждат.  

По тези съображения съдът

 

                           Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 327/20.05.2010 г. постановено по гр.д. № 759 по описа за 2009 г. на С.ски районен съд, като правилно и законосъобразно.

  Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: