Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  02.11.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ БЛЕЦОВА

     АТАНАС С.

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 346 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. Ч., в качеството му на особен представител на Ж.И.И. против решение № 303/13.05.2010г. по гр.д. № 3238/2009г. на Сливенски районен съд в частта, с която жалбоподателят заедно с Д.П.Г. е осъден да заплати на въззиваемия К.З.К., ЕГН **********,***-*, сумата от  247 лв.

         Във въззивната жалба се твърди, че в тази си част решението на СлРС е неправилно, тъй като въззивникът със своите действия не е дал повод за завеждане на исковата молба от въззиваемия К., поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, т.е. същият да не бъде осъден за разноски.

         По делото е депозирана въззивна жалба от Д.П.Г., ЕГН ********** против обжалваното решение в частта, с която е осъден да заплати разноски, но същата с разпореждане от 14.06.2009г. на Сливенския районен съд, съобщено на Г. на 17.06.2010г. е била върната като просрочена. Разпореждането не е било обжалвано, поради което въззивната му жалба не следва да бъде разгледана в настоящото производство.

         По въззивната жалба, депозирана от адв. Ч., въззиваемият К. не е взел становище.

         В съдебно заседание въззивникът И. не се явява. Представлява се от адв. Ч., който поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Моли същата да бъде уважена и претендира разноски за въззивната инстанция.

         Въззиваемият Г. в съдебно заседание се явява лично и моли жалбата да бъде уважена.

         Въззиваемият К. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. С., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 15.11.2007г. между Д.П.Г. и К.З.К. бил сключен договор за продажба на МПС, марка „Волво” 850 ГЛТ с рег.№  СН 67 05 СА. Договорът бил с нотариално заверени подписи от нотариус Ш. на 15.11.2007г. Въпреки, че договорът бил сключен в изискуемата се от закона форма, а именно писмена с нотариална заверка на подписите, купувачът по сделката в настоящото производство – въззиваемият К. не пререгистрирал МПС в КАТ и същият продължил да се води като собственост на въззиваемия Г., за което свидетелства и представеното по делото свидетелство за регистрация.

         По молба на въззивника И. било образувано частно изпълнително дело № 200888370400623 на ЧСИ П.Г.. Длъжник по изпълнителното дело бил въззиваемият Г.. В хода на изпълнението след като се установило, че в КАТ процесният автомобил се води на името на Г., принудителното изпълнение било насрочено спрямо него и бил извършен опис на автомобила.

         На 09.07.2009г. била депозирана искова молба от въззиваемия К. против въззивника И. и въззиваемия Г., с която същият поискал по отношение на двамата ответници И. и Г. да бъде признато за установено, че лек автомобил, марка „Волво” 850 ГЛТ рег. № СН 65 07 СА принадлежи на К.К., както и да бъде отменен наложения запор върху МПС.

         Тъй като въззивникът И. не могъл да бъде намерен на постоянния си адрес, служебно му бил назначен особен процесуален представител – адв.Ч., който в отговора си по исковата молба, депозирана на 14.12.2009г. изразил становище за допустимост на предявения иск и за неговата основателност с оглед представения по делото договор за продажба на МПС от 15.11.2007г.

         След като по делото била депозирана допълнителна искова молба с уточнение на фактическата обстановка и петитум, отново адв. Ч. изложил становище за  допустимост и основателност на исковата молба, което по-късно в съдебно заседание, проведено на 13.04.2010г. потвърдил.

         На 13.05.2010г. било постановено обжалваното решение и с оглед направеното искане от ищцовата страна в допълнителната искова молба за присъждане на деловодни разноски, въззивникът И. бил осъден да заплати заедно с въззиваемия Г. деловодни разноски на К.З.К. в размер на 247 лв.

Обжалваното решение било съобщено на адв. Ч. на 17.05.2010г., в рамките на законно установения двуседмичен срок. На 25.05.2010г. била депозирана процесната въззивна жалба.

Въззивната жалба се явява допустима, като депозирана в законния срок от страна с правен интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.

От представените по делото доказателства е безспорен фактът, че въззивникът И. със своето поведение не е дал повод на въззиваемия К. да предяви исковата молба против него. Действително, в изпълнителното дело, в което И. е бил взискател са били предприети действия по принудително изпълнение по отношение на движима вещ – МПС, която е била собственост на въззиваемия К., но това е било осъществено поради бездействието от страна на въззиваемия К., изразяващо се в липсата на уведомление пред органите на КАТ за настъпилата промяна в собствеността за периода от датата на сключване на договор за продажба на МПС – 15.11.2007г. до извършването на опис на автомобила. За това поведение отговорност може да бъде търсена единствено от К.К., тъй като задължението за пререгистрация тежи върху купувача на МПС. Взискателят по изпълнителното производство не е бил страна по договора за покупко-продажба на МПС и не е можел да знае, че автомобилът е собственост на друго лице, а не на длъжника по изпълнението – въззиваемия Г., поради което въззивната жалба е напълно основателна. Първоинстанционният съд след като уважил депозираната искова молба, е следвало да откаже да осъди въззивника И. да заплати деловодни разноски на въззиваемия К., тъй като същият не е бил дал повод за завеждане на иска и е признал исковата молба, поради което е била налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.

Пред настоящата инстанция е направено искане от адв. Ч. за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция. Доказателства за такива обаче не са представени.

При извършената проверка по делото, съдът констатира, че не е била внесена държавна такса за въззивно разглеждане на делото от жалбоподателя Ж.И.И.. Държавната такса, внесена за разглеждане на делото пред СлРС е била в размер на 112 лв., съответно таксата за разглеждане делото пред въззивната инстанция е в размер на 56 лв. Това са разноски, които въззивникът Ж.И.И. е следвало  да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.77 от ГПК и страната – Ж.И.И. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на СлОС в размер на 56.00 лв.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ решение № 303 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 3238 по описа за  2009 г. на СлРС  В ЧАСТТА, с която  Ж.И.И., ЕГН **********,***, е осъден да заплати на К.З.К., ЕГН **********,***-*сумата от 247 лв. представляваща разноски по делото, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ВМЕСТО ТОВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.З.К., ЕГН ********** ***-4 против Ж.И.И., ЕГН **********,***, иск за присъждане на деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.    

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.