Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 27.10.2010 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и десета година,

 в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

            ЧЛЕНОВЕ:             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 347  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Р. № 326/20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 65/2010 г. от Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М.Н.И. ***, К.Н.А. ***,, Б.Н. *** и Д.И.В. *** против С.Н.В. и Г.Н.В.,***  искове: 1. с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване за нищожен, поради липса на съгласие договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 2, т. І, рег. № 83, дело № 2/2003 г. на нотариус Катя Т., с рег. №  126 на НК и район на действие СлРС и 2. с правно основание чл. 108 от ЗС ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците са собственици на 9/10  ид.ч. от процесния имот и осъждането им да им предадат владението, като неоснователни. С решението са присъдени разноски по делото в полза на ответниците в размер на 300 лв.

          В жалбата жалбоподателите- ищци в процеса, чрез пълномощникът си адв. И.Т. *** твърдят, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила. Намират, че порокът на сделката е липса на съгласие и договорът за покупко- продажба от 08.01.2003 г. е нищожен и не е породил целените последици- собствеността не е преминала у купувача, поради това, че купувачът С.Н.В. е бил непълнолетен, не участвал лично при сключването му, а майка му го е представлявала без пълномощно, а само с отразяването: “Като майка и законен представител”. Настояват, че след навършване на непълнолетието- 14 годишна възраст купувачът следва да участва със съгласието на майка си, а ако не присъства следва да упълномощи последната. Не споделят изводите на първоинстанционния съд и считат, че са неправилни, тъй като институтът на потвърждаването по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД може да намери приложение само при доброволното представителство, а не при задължителното /законово/. В случая не можело само с една декларация да се потвърди съгласие и участие, тъй като т. съгласие изобщо липсва. Основателен бил и иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Молят, като отмени решението съдът да постанови друго, с което да уважи предявените искове.  Претендират присъждане на направените по делото разноски. Няма направени процесуални и доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 и ал.2 от ГПК въззиваемите страни не са подали отговор, нито насрещна въззивна жалба.

Съдът намира въззивната жалба за допустима, подадена в законния срок и при спазване изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК от страни в процеса, имащи правен интерес от обжалването на решение, с което са отхвърлени предявените от тях искове.

 В с.з. пълномощникът на въззивниците адв. Г. М. от АК Сливен поддържа жалбата, като моли да бъде уважена. Поддържа всички съображения, изложени във въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. В писмената защита, изготвена от адв. Т. се акцентува, че към датата на сключване на договора 08.01.2003 г. С.Н.В. е бил непълнолетен. Вместо него в договора на позиция купувач подпис е положила неговата майка. Липсвал подпис на С. В.. Отново настоява, че договора не е валидиран с даденото съгласие след завеждане на исковата молба. Намира за неправилен извода и тълкуването на разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД от докладчика в първоинстанционното производство. Този текст бил приложим само при доброволното представителство /изрично упълномощаване/, а не при задължителното, каквото представлява “със съгласието майка си”.

В с.з. въззиваемите страни С. и Г. В., чрез пълномощникът си адв. М. Д. *** оспорват въззивната жалба и молят съдът да я отхвърли, като неоснователна. В представените в срок писмени бележки от адв. Д. се отразява несъгласие с доводите на противната страна. Намира, че законът не прави разлика между договорно и законово представителство и единствената предпоставка да се приложи хипотезата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД е да е сключен договор без представителна власт и този договор да е потвърден в същата форма, в която е сключен. В случая сме били изправени пред “висящата недействителност”. Ирелевантно в случая било обстоятелството, че майката не е действала, като представител по договор. Посочва, че разликата между двата института- договорно и законово представителство бил само начинът на тяхното възникване, а не последиците от тях. Счита, че “висящата недействителност” е санирана с нотариално заверена декларация от 18.03.2010 г. и порока на сделката е отстранен и същата се трансформирала като валидна и действителна. ОСВЕН ТОВА: посочва, че никой не може да предявява  пред съд чужди права от свое име, извън в изрично предвидените случаи. Счита, че единствено лицето, чиято воля е опорочена има право да атакува сделката. Насрещната страна по сделката и трети лица, неучастващи в сделката  не могат да се позовават на порока на чужда воля, както и този порок да се отразява на действителността на цялата сделка /сочи практика/. Нямало направено искане за прогласяване на втория договор за недействителен нито в исковата молба, нито в по- късен момент, на основание на който Г.В. към настоящия момент свои и владее процесния имот.  Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

          Безспорно е установено, че с нот. акт №2, т. І, рег. № 83, д.2 от 2003 г. на нотариус К. Т. с рег. № 126 в регистъра на Нотариалната камара, Н. Д.В. и ответницата- сега въззивник Д.И.В. продали на внука си С.Н.В., чрез законния му представител- майка му Г.Н.В. собствената си жилищна сграда и стопанска постройка, изградени върху ПИ по плана на с. Тополчане , община Сливен държавна земя, с отстъпено право на строеж,  срещу заплатени 1000 лв. и задължението за купувача, че продавачите си запазват правото  да живеят в една стая от къщата докато са живи. Купувачът, макар и навършил 14 годишна възраст не е участвал лично при сключване на сделката и не е подписал нотариалния акт. Не е упълномощил с изрично пълномощно майка си да действа от негово име. С нотариален акт № 183, том VІ, рег. № 7602, д. 890 от 03.08.2007 г. на нотариус Д.Н., с рег. № -092 на НК ответникът, сега въззиваема страна продал на майка си- въззиваемата Г.Н.В. същия имот за сумата 6066.70 лв., изплатена в брой. В нотариалния акт е отразено запазеното право на първоначалните продавачи Н. Д.В. и Д.И.В. да живеят в една стая от къщата докато са живи.  

Не се спори по факта, че исковата молба, вписана в службата по вписванията на 26.01.10 г. е входирана в канцеларията на СлРС на 11.01.2010 г., както и това, че с нотариално заверена декларация от 18.03.2010 г. ответникът С.Н.В. потвърдил изцяло и без забележки сключения на 08.01.2003 г. в гр. Сливен при нотариус К. Т. договор за покупко- продажба, с който баба му и дядо му са му продали процесния недвижим имот. Декларира, че майка, която е подписала договора е действала добросъвестно, уместно и изцяло в негов интерес и по никакъв начин не е накърнила интереса му- л. 55.

СПОРИ СЕ: прави ли законът разлика между договорно и законово представителство /отпаднало/ и приложима ли е хипотезата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД  при отпаднало законово представителство, когато е сключен договор без представителна власт и този договор да е потвърден в същата форма, в която е сключен.

Настоящата инстанция намира, че “висящата недействителност” по чл. 26,ал.2 от ЗЗД, при която договорът се валидира при условията на чл. 42, ал.2 от ЗЗД  касае както договорното представителство, така и отпадналото законово представителство. Законът не прави разлика между тях. Според проф. Витали Таджер “ “висяща недействителност е налице, ако извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона. Дотогава сделката се смята недействителна, по- точно нищожна, а след настъпването на предвидения факт тя става напълно действителна. Случай на висяща Н по действащото право има, когато едно лице сключи договор без представителна власт. Този договор е недействителен, но ако лицето, от чието име се договаря го потвърди, договорът се валидира- чл. 42, ал.2 ЗЗД…”  В § 87 Действия от чуждо име без представителна власт т. 1 Проблемът. в Гражданско право на НРБ- обща част- дял ІІ проф. В. Таджер, след като задава въпрос кои са случаите, при които може да има действия от чуждо име без представителна власт в б. а/ изброява, че е “възможно едно лице да е имало представителна власт, но тя е отпаднала, напр. понеже упълномощаването е оттеглено, служителят е уволнен, като директор, детето е навършило 14 години, осиновяването е развалено и пр. Меродавна е представителната власт в момента на извършването на правните действия от чуждо име.” В т. 3 от същата глава със заглавие “Потвърждаване” се сочат последиците според чл.42, ал.2 от ЗЗД. Отново не се прави разграничаване между отпаднало законово представителство  или липса на договорно представителство.

С отхвърлянето на главния иск, правилно и законосъобразно е отхвърлен и обусловения от него иск по чл. 108 от ЗС.

Като намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно СлОС ще го потвърди. В писмената защита въззиваемите страни са поискали присъждане на разноски по делото, но липсват доказателства да са направили такива, поради което не следва да им се присъждат.

По тези съображения съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 326/20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 65/2010 г. от Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :