Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 184

гр.Сливен, 12.11.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Светиева  въззивно гражданско дело № 356 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение №32/26.05.2010 г., постановено по гр.д. № 454/2009 г. по описа на Новозагорски районен съд, съгласно, което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 280 от ЗЗД, ал.1 от ГПК за сума в размер на 1/3 от 19 43657 лева, представляващи главница 15 443.44 лева, лихва в размер на 1/3 от сумата 3993,13 лева, обезщетение за забава равно на законната лихва от датата на плащане на всяка сума до завеждане на иска, както и 1/3 от зак. лихва от тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, представляващи обезщетение като пряка и непосредствена последица от неизпълнение от страна на ЕТ “Габи-2 М.  А.” със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул. „Родопи” № 4 задължение по договора за услуга от 10.01.2003 год.

Въззивникът – ЕТ ”Джеки-Рос-ММ-М.С.”, ищец в производство пред РС-Нова Загора, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения свързани с разпределението на доказателствената тежест, с приложението на чл. 176 от ГПК, за открита процедура по оспорване, като неистински и неавтентични на всички представени от ищеца в проведеното на 10.12.2009 година открито съдебно заседание, въпреки липсата на оспорване от ответната страна. Направено е й оплакване за допуснато процесуално нарушение при произнасяне по искане на ищеца за изменение на обективно съединените искове на основание чл. 214 от ГПК. Счита, че при постановяване на съдебното решение, съдът неправилно е интерпретирал събраните доказателства, като не е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели и не е обсъдил в каква част и по какви причини кредитира заключението на назначената съдебно - икономическа експертиза, което е още едно процесуално нарушение, довело до неправилност и необоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт.

От въззивният съд се иска да отмени изцяло решението на РС – Нова Загора и вместо него да постанови ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноските направени и пред двете инстанции.

В жалбата е направено доказателствено искане, по което въззивния съд се е произнесъл с определение от 26.07.2010 г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци, и като такова е правилно и законосъобразно. Счита, че съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, на ищцата е било вменено задължението да докаже твърдяното от нея неизпълнение на договорно задължение в сочения обем. Формира извод, че след като това не е сторено, правилно съдът е взел решение за неоснователност на исковите претенции. Противопоставил се е на заявеното във въззивната жалба доказателствено искане с аргумент, че същото е неясно формулирано, недопустимо и неотносимо към спора. Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

 От въззиваемата страна се иска, СлОС да постанови решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Искане за присъждане на разноски не е направено.

 В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Съображения и аргументи излага в представена по делото по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК писмена защита.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призован, не се представлява. Становище  е изложено в представена  по  делото писмена малба Изложените в  отговора съображения се  поддържат.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, фактическите констатации са хронологически подредени и кореспондират с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ обобщаващите правни изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, въпреки констатациите за формалното наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални  нарушения, които  обаче  не  са  довели  до  опорочаване на правните изводи на първоинстанционния съд.

С оглед изложените фактически основания на претенциите и заявените петитуми, съдът намира, че са предявени обективно кумилативно  съединени частични  искове по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 280 от ЗЗД и чл. 86,ал. 1 от ЗЗД.Ищецът претендира реални вреди от неточното изпълнение на договор за поръчка, сключен на 10.01.2003 година между страните по делото. В настоящото производство се търси обезщетение, изразяващо се в претърпяна загуба – Производството е инициирано от ищеца с искане по частични претенции ответника да бъде осъден да му заплати „обезщетение за причинените от отклонението му от договора за поръчка вреди в размер на 1/3 от 20 158.19 лева, представляващи главница 15 444.19 лева, лихва в размер на 4 714 лева от датата на плащане на всяка сума до завеждане на иска, както и 1/3 от законната лихва от тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

По направено от ищеца искане първоинстанционния съд е допуснал изменение на иска като след това му процесуално действие,исковите  претенции  са  приети  като  заведени „ в размер на 1/3 от 19 43657 лева,  представляващи главница 15 443.44 лева, лихва в размер на 1/3 от сумата 3993,13 лева обезщетение за забава равно на законната лихва от датата на плащане на всяка сума до завеждане на иска,  както и 1/3 от законната  лихва от тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски .

 За уважаване на предявен частичен иск за обезщетение, изразяващо се в претърпяната загуба от неизпълнението на договор, респективно неточното му изпълнение, следва ищецът да установи, че е налице договорна връзка, неизпълнение по нея, вредоносен резултат от неизпълнението и пряка причинна връзка между неизпълнението и вредата. Липсата на които и да е елемент от очертания сложен фактически състав, води до неоснователност на претенцията. Наред с тези елементи, чл. 82 от ЗЗД въвежда и още едно изискване, а именно вредите да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е имало сключен договор за поръчка от 10.01.2003 г. По силата на този договор ответникът се е задължил да „води месечно и годишно приключване, обработка на ведомости с грижата на добър стопанин в защита интересите на доверителя. Страните са се уговорили, че при осъществяване на предмета на договора, ищеца ще заплаща на ответника в договорения месечен срок, определената в чл. 2, на раздел І от договора, сума пари. Твърдение и доказване на изпълнение, на това договорно задължение от страна на ищеца, в производството няма въведено, респ. реализирано, което навежда на извод, че липсва доказване на изправността на кредитора по договора. Това от своя страна сочи, /по аргумент на противното/, че ищеца се явява неизправна страна по договора, а правото да получи обезщетение за вреди от неизпълнен договор принадлежи само на изправната страна по договора. Тъй като ищецът няма такова качество, това е достатъчно основание да се приеме, че визираното условие на закона не е налице, респ. да се обоснове извод за неоснователност   на предявените искови претенции.

В тежест на ищцата е било вменено да докаже в какво точно се изразява неизпълнението на задълженията по договора, както и факта, че конкретното неизпълнение е в пряка и непосредствена връзка със съставените против нея наказателно постановление, ревизионен акт за начет и ревизионен акт, които сочат на възникнали в патримониума на кредитора вреди. Въпреки носената от ищеца тежест на доказване, от събраните по делото пред първоинстанционния съд изобилни доказателства не маже да се установи и изискуемото се по чл. 82 от ЗЗД наличие на виновно неизпълнение на основно договорно задължение от страна на длъжника – ответник. Дори и под условие да се приеме, че е налице неизпълнение на договорното задължение на ответницата, то по делото не се доказа, че е налице причинна връзка между неизпълнението от страна на ЕТ “Габи-2 М.А.” и твърдяните от ищеца неблагоприятни резултати - вреди настъпили в патримониума на кредитора, а така също и предвидимостта на вредите.

Изложеното сочи, че по делото не са установени и доказани в кумулативна даденост всички елементи от сложния фактически състав на чл. 82 от ЗЗД, поради което частичната искова претенция за присъждане на вреди, причинени от виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ЕТ “Габи-2 М.А.” се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

 Неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователността на акцесорната претенция за лихва. Като не е уважил приетите като частични искове първоинстанционния съд е постановил правилно решение.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, доколкото са констатирани и от настоящата инстанция, като цяло се възприемат като неограничаващи права на страни и неповлияващи, крайния извод на първоинстанционния съд. Конкретните съображения за това са следните.

Въведеното във въззивната жалба първо оплакване, за допуснато процесуално нарушение, свързано с разпределението на доказателствената тежест, се приема за несъстоятелно. С определение № 602 от 06.11.2009 г. първоинстанционния съд е изготвил проект на доклад, който е предявил на страните, връчвайки им цитираното определение. Наред с други процесуални действия, решаващия състав на РС - Нова Загора е разпределил и доказателствената тежест, като е възложил същата на ищеца. Становището и на настоящата инстанция е, че тежестта на доказване досежно факта, отнасящ се до твърдяно от ищеца виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, както по-горе е изложено се носи от твърдящия. Становището на въззивника, че направеното от ответника с отговора изявление, че е „изпълнявала точно задълженията си по договора”, размества изцяло доказателствената тежест, не се споделя от настоящия състав. Аргумент за това е правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Наред с изложеното по това оплакване, следва да се отчете и обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство, ищецът не е направил възражения по доклада, възприел е дадените от  съда  указания и във  връзка с изпълнението по тях е направил доказателствените си искания, които  са  уважени  от  съда. Ако е считал, че доказателствената тежест не е носима от него, той е разполагал с процесуалната възможност да възрази срещу указанията на съда, като аргументира възраженията си, от която не се е възползвал. Доколкото разпределението  на  доказателствената  тежест  е правилно  по  отношение  на   правещия оплакването, то  се приема, че това  процесуално  нарушение  не  е  допуснато  от  първоинстанционния  съд. Даже и да се приеме, че съдът е разпределил погрешно доказателствената тежест, на страната по никакъв начин не са нарушени правата за участие и защита в процеса. - Тя е направила множество доказателствени и процесуални искания, а съдът и ги е уважил, без да прави обстойна преценка първо за редовността и своевременността им, а след това и тази за допустимостта, относимостта и необходимостта на всяко едно от заявените от ищеца доказателствени искания. Всички тези искания, видно от молба, приложена към делото/ л. 101/са направени „по повод разпределената доказателствена тежест на ищеца”.

Оплакването в  жалбата  за  допуснато  процесуално,  нарушение свързано  с приложението на последиците от 176 от ГПК също се приема за  неоснователно. С писмена молба ищеца, без да е било нужно да се позовава на законова разпоредба, е направил искане, ответника да отговори на поставени въпроси. В същата тази молба е направил искане под условие, което следва да се квалифицира като такова по реда на чл. 190 от ГПК. Ответницата се е явила в съдебно заседание и е отговорила на поставените й въпроси. В чл. 176 ал. 3 пр. последно от ГПК е регламентирана правна възможност за съда, а не  задължение. - Съдът  може  да  приеме за доказани обстоятелствата  за  които  страната е дала уклончиви или неясни отговори, но не е длъжен. Това, че съдът е преценил, че не следва да се ползва от тази предоставена възможност, не може и не следва да се третира като процесуално нарушение. Доколкото  страната под условие е направила искане по чл.190 от ГПК /л. 177/- „ако са  водени търговски книги и се намират у ответника да бъде задължен да и  представи” и се констатира липса на произнасяне от страна на  решаващия  съд, би могло да се приеме, че формално е налице допуснато процесуално  нарушение, но само по себе си не би повлияло върху самото произнасяне. Освен това същото ако беше преценявано, към момента към който е било направено, същото не би следвало / в случай че бе  възприето  като  надлежно  заявено, а  то  не  е  тъй  като  не  са изпълнени изискванията  на чл. 190 пр. последно  от ГПК/ да бъде уважено, тъй като е направено искане за задължаване на ответницата да представи търговските книги, за които в обясненията си тя е заявила, „..че мисли, че ги е предала”. Освен това, имайки интерес от провеждане на активно доказване, за каквото са и дадени нарочни указания, ищцовата страна е разполагала с възможност, в хода на състезателния процес пред първоинстанционния съд, да настоява това и процесуално искане да бъде поставено на разглеждане, като заяви, че го поддържа. Позицията на  правещата оплакване страна е било в обратна посока – в проведеното съдебно  заседание /л.196/, в което са изслушани обясненията на ответника по  поставени  й  въпроси и от двете страни е заявено, че нямат други  доказателствени  искания, следствие на което съдебното дирене е обявено за  приключено. Пред въззивната инстанция искането по чл. 190 от ГПК е заявено отново, но по съображенията изложени в определение от 26.07.2010 г., постановено от друг състав на настоящия съд е отказано събирането на исканите от въззивника доказателства. Така коментираното доказателствено искане на въззивника, даже и при абстрахиране от съображенията изложени в цитираното определение на СлОС не биха били уважени, с оглед неоснователността на направеното искане на друго и различно от преклузията основание.

Оплакването, че в съдебно заседание на 10.12.20009 год., в  нарушение  на процесуалните правила първоинстанционния съд  е  открил  производство  по  оспорване, като неистински и неавтентични на всички представени от ищеца в  това съдебно заседание, писмени  доказателства, без ответника  да  е  направил оспорване се възприема като неоснователно. Действително с цитирания протокол / л.165 от материалите  по  делото/  на  РС - Нова  Загора  са  изложени съображения в твърдяната от въззивника насока, но липсва завършеност на предвидената в закона процедура по  оспорване на неистинност  и неавтентичност  на  представени  документи. В следващото съдебно заседание  по  делото, проведено на 04.02.2010 година, съдът е държал протоколно  определение, съгласно което са приети като писмени доказателства по делото  „всички представени материали  в  папката от предно съдебно заседание”. Чрез посоченото процесуално действие на съда е санирано, твърдяното от въззивника процесуално нарушение, ако въобще може да се приеме, че такова е било налице.

Следващото оплакване изложено в жалбата за допуснато от съда процесуално нарушение, касае заявено пред първоинстанционнния съд от ищеца искане по реда на чл. 214 от ГПК / молба л. 174/. Настоящия  съдебен  състав е на мнение, че в контекста на цялото развило се производство / започнало  по  предявени  частични  искове/, направеното  с  тази  молба искане  е било  неясно формулирано. Тълкувана буквално от съда тази формулировка е възприета така както буквално е поискано, т. е. като касаеща намаляване размера на исковите претенции. Некоректността на искането, направено от  ищеца, произтича от неговите действия недържащи сметка за това, че  първоначално  е  сезирал  съдът  с  произнасяне по частични искове и  без  да  е  направил искане за изменение на исковите претенции, чрез изменение на размерите им от частични  към  пълни, е претендирал с коментираната молба намаляване на размерите на пълните искове, съобразно заключението на  вещото лице. Пропускайки да съобрази представената вносна бележка за внесена държавна такса и да разтълкува волята на ищеца, направил това искане, първоинстанционния съд е уважил искането по начина, по който го е възприел, т.е не по начина, по който страната е възнамерявала, че го е заявила. Именно това подвеждане, кореняща се в неясното искане, обяснява липсата на отхвърлителен диспозитив за частта, която съдът не е уважил. Прави впечатление, че от ищеца не е проявена никаква активност за изясняване в какво конкретно се състой искането и. Ако беше сторила това до процесуално нарушение не би се стигнало. Относно това оплакване, счетено за основателно, въззивникът не е направил пред въззивния съд никакво процесуално искане. Въззивния  съд  не  е  предприел действия за преодоляването  му  по  причина, че даже и това да беше сторено в хода на  делото  пред настоящата инстанция, предвид произнасянето на последния, приел в изложението по - горе, че  заявените частични  искови  претенции  са неоснователни, тъй  като е воден от утвърдената в доктрината и практиката постановка, че при отхвърлянето на  частичен иск се отрича цялото спорно право, претендиращия  не  може успешно да търси допълнително присъждане  до пълния  твърдян размер, тъй  като  макар  и  в  хипотеза като  настоящата  със  сила  на  присъдено нещо да се  установява само предявената част от спорното право е несъмнено, че при отхвърлянето на частичен иск, какъвто е настоящия случай се отрича основателността  на  претенцията  като  цяло. Друго би било разрешението за  преодоляването на това  процесуално нарушение в случай, че  въззивния съд  би  достигнал до правни изводи, по разгледаните претенции, различни от  тези  обосновани от първоинстанционния съд, т. е  ако бе  констатирал  основателност  на  предявените  искове.

Всички останали оплаквания  за  допуснати  процесуални  нарушения  настоящия  състав  възприема  като  неоснователни. Те касаят преценката   на  доказателствата при формиране  на фактическите  констатации , обосноваващи  правните  изводи  на  съда. Доколкото и настоящата инстанция на база  събраните  по  делото  доказателства  достигна  до  същите, се приема  че анализа  на  доказателствата  е  коректен  и последователен.Решаващия състав на РС-Нова Загора е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Във връзка с последното следва да се отбележи, че корекцията на правната квалификация, дадена от настоящия състав, не повлиява произнасянето на първоинстанционния съд, тъй като, макар и да има разминаване, то е свързано с нейната изчерпателност в цифров израз.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за  настоящата  инстанция,  поради  което  съдът не  дължи  произнасяне.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 /26.05.2010 г. по гр. дело № 454/2009г.   по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     ЧЛЕНОВЕ:1

                      2